№ 23701
гр. София, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110163921 по описа за 2022 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 15.11.2023г. от
16:30ч.
УКАЗВА на ищеца в 1 – седмичен срок с писмена молба с препис за ответната
страна да уточни размера на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, като има предвид че съгласно заглавната част на исковата молба този размер е
8426,93 лева (в какъвто размер е и вземането съгласно издадената заповед за изпълнение), а
съгласно петитумната част на исковата молба размерът на акцесорното вземане е 8246,93
лева.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Столична община е предявило срещу Р. Й. А. искове по чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата от 8341,40 лева, представляваща обезщетение за ползване на общински
жилищен имот - апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 6, вх. Д, ет. 1, ап.
91 след прекратяване на договор за наем на същия имот въпреки изрично противопоставяне
от страна на наемодателя за периода от 01.01.2013 г. до 21.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.09.2021 г. (датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК) до изплащане на вземането, както и за сумата от 8426,93 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.12.2012 г. до 21.09.2021
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
54891/2021 г. на СРС, 64 – ти състав.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва исковите претенции. Позовава се на нередовност на исковата молба поради
неяснота относно основанието, на което се претендира главното вземане. Посочва, че
твърдените от ищеца плащания за периода от 2011 г. до 2013 г., извършени от наследника на
наемателя, са обезщетения за неоснователно обогатяване, а не такива по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Възразява, че не е единственият обитател на процесното жилище, възразявайки че в исковия
период в процесния имот са живели и други пълнолетни лица и в тази връзка оспорва
дължимостта на обезщетението в пълен размер. Прави възражение за изтекла погасителна
1
давност на главното и акцесорното вземане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за нередовност на
исковата молба, обосновано с неяснота относно основанието на исковите претенции. При
посочване на обстоятелствата, на които основава претенциите си, ищецът излага твърдения,
че имотът, във връзка с който претендира процесните суми, е предмет на договор за наем, за
който се твърди, че е прекратен и който се ползва от ответницата в качеството й на
наследник на наемaтеля въпреки изрично несъгласие и противопоставяне на ищеца, което
обосновава извод за правна квалификация на претенцията за главното вземане по чл. 236,
ал. 2 ЗЗД - в този смисъл е решение № 134 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 185/2008 г., IV
г. о. Предвид това, въпреки че не е обвързан с дадената от страната правна квалификация,
настоящият състав намира, че дадената от ищеца правна квалификация съответства на
изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум, поради което от съда
не се дължат действия съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл.236, ал.2 ЗЗД е да докаже, че е
сключил с Йордан Асенов Андреев договор за наем на имот – общинска собственост, описан
в исковата молба, размер на уговорената наемна цена, прекратяване на договора за наем и
това че след прекратяване на договора за наем през процесния период наследникът на
наемателя – ответницата, е продължила ползването на имота въпреки противопоставянето
на наемодателя.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че преди завеждане на
делото е канил ответницата да плати процесната сума по главницата.
В тежест на ищеца е да докаже и твърденията си за прекъсване на течението на
погасителната давност спрямо главното и акцесорното вземане въз основа на заявените
обстоятелства – признание на дълга от страна на ответницата.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за изискване на справка за адресно
регистрираните лица на адреса на процесния имот като неотносимо.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 54891 по описа за 2021 г. на СРС, 64 – ти състав.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2