№ 65
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20178664/30.08.2021 г., постановено по гр. д. № 3651/2020 г., по
описа на СРС, 143 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЕВН
Б.Т.“ ЕАД срещу Л. А. А. установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40596/2019 г., а именно:
главница от 1908,96 лв., представляваща топлинна енергия за битово и горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от
01.05.2016 г. до 30.09.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
02.07.2016 г. до 18.06.2019 г. в размер на 238,70 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.06.2019 г. до пълното изплащане на задължението. Ищецът
е осъден да заплати на Л. А. А. сумата от 600 лв. - разноски за адвокат в исковото
производство.
Срещу постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ищеца „ЕВН
Б.Т.“ ЕАД. Излага съображения, че решението е неправилно. Видно от представения по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот ответникът е собственик на имот,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „******* и същевременно е учредено в полза на трето лице
право на ползване. Сочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия са
едновременно всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно ответникът като собственик на имота е клиент на топлинна енергия и е
задължен като такъв да заплаща нейната стойност. Предвид изложеното моли въззивния съд
да отмени постановеното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Л.
А. А., с който я оспорва. Излага съображения, че не е сключен договор за доставка за
продажба на топлинна енергия с ищеца, поради което няма задължение да плаща непоискана
услуга. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК с обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. „*******, с ИТН ******* за заплащане
на сумата от 1908,96 лв., представляваща топлинна енергия за битово и горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от
01.05.2016 г. до 30.09.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
02.07.2016 г. до 18.06.2019 г. в размер на 238,70 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до пълното изплащане на задължението. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника Л. А. А.. Поддържа, че
съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ между страните следва да има подписан писмен
договор за доставка на топлинна енергия, както и че общите условия са относими до
субектите в облигационното отношение едва след сключването на договор, какъвто липсва.
Сочи, че ищецът не е представил първични счетоводни документи, както и че не му били
връчвани данъчни фактури, поради което счита исковата претенция за недоказана. Оспорва
доставката на топлинна енергия и горещо водоснабдяване. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски.
На 19.06.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от „ЕВН Б.Т.“ ЕАД срещу Л. А. А. за сумата от 1908,96 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2018 г., обезщетение за
забавено плащане в размер на 238,70 лв. за периода от 02.07.2016 г. до 18.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Въз
основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 10231/2019 г. по описа на РС-Пловдив, като с
определение от 20.06.2019 г. производството по делото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на СРС.
На 23.07.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 40596/2019 г. по описа на СРС, 143 състав, срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76,
том V, рег. № 6291, дело № 732/2001 г. от 23.11.2001 г. на нотариус И.Г., че Н.П.Е.-А.а
дарила на сина си Л. А. А. апартамент № 43, находящ се в гр. Пловдив, бул. „*******, като
на основание чл. 56 ЗС дарителят Н.П.Е.-А.а запазила пожизнено правото на ползване върху
целия имот.
Пред СРС са представени: уведомително писмо № 0001331 от 23.06.2017 г. за клиент
- Н.Е., за адрес: ул. „*******, аб. № *******, в което се съдържа отбелязване за брой
2
живущи - 3 лица, за монтиран водомер за топла вода в банята, на който липсва или е
нарушена целостта на фабрична пломба, липсва или е нарушена целостта на пластмасовата
пломба на холеднъра и е с изтекла валидност на метрологична проверка; констативни
протоколи, в които фигурира Н.Е. за аб. № *******, във връзка с месечни отчети на уреди за
дялово разпределение на обект ул. „******* за абонати, които не присъстват на отчета за
месеците 01.2018 г. - 09. 2018 г., извършвани от „Н.“ ЕАД; копия на фактури за периода
01.05.2016 г. - 30.09.2018 г., с получател на доставката - Н.П.Е., ИТН ******* и клиентски
номер **********; препис - извлечение от сметка за задължения за консумирана топлинна
енергия след изготвяне на изравнителна сметка за съоветната година за клиентски номер
**********, за обект на потребление гр. Пловдив, ул. „******* с ИТН *******; справка за
доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент № **********, ИТН
******* и декларация от Л. А. А. от 08.08.2019 г. за получаване на фактура като собственик,
за абонатен № *******, клиентски номер **********.
Съгласно заключението на вещото лице инж. А. Ж. по изслушаната съдебно -
техническа експертиза, в периода м.05.2016 г. - м.09.2018 г. сградата, в която се намира
процесният имот е обслужван от абонатна станция, като за сметка на ищеца са отчислявани
технологични разходи на АС. В процесния имот има инсталирани 2 броя радиатори с
технически изправни топлинни разпредели, като същите са пломбирани /занулени/ и не е
отчетено потребление на топлинна енергия за отопление на имота, а в банята има монторан
водомер. Вещото лице приема, че фирмата за дялово разпределение е извършвала
изчисленията на стойността на топлинната енергия в съответствие с действащата Наредба №
16-334. За исковия период няма начислена топлинна енергия за отполение на имота, като е
отчитана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за битово гореща вода. За
периода 10.2017 г. - 09.2018 г. разходът за БВГ е определян на база „служебен отчет“ поради
изтеклата метрологична годност на водомера, увредената пластмасова пломба на щранга и
„неосигурен достъп“, а за периода м.05.2016 г. - м.09.2017 г. показанията на водомера за
топла вода са занулени. Общият топломер в абонатната станция през разглеждания период е
преминал редовните метрологични проверки. Съгласно заключението потребената
топлинната енергия за периода м.05.2016 г. - м.09.2018 г. възлиза на 1843,69 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, съгласно която няма данни
за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия период. Дължимите
суми за топлинна енергия са в размер на 1908,96 лв. и 238,70 лв. за обезщетение за забава.
Вещото лице е констатирало, че счетоводните книги и записвания са водени коректно от
ищцовото дружество и в съответствие със счетоводното законодателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направени възражения от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В тежест на жалбоподателя - ищец е да докаже наличието на облигационна връзка с
3
ответника.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Използването на съюза „и“ не дава възможност
за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява
възможността лице, различно от собственика на имота, да бъде потребител
на топлинна енергия.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариалена акт за дарение на недвижим имот № 76, том
V, рег. № 6291, дело № 732/2001 г. от 23.11.2001 г. се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент № 43 с ИТН *******, както и че дарителят Н.П.Е.-А.а си е
запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху същия недвижим
имот. Предвид това обстоятелство собственикът притежава т. нар. „гола собственост“ по
отношение на имота, за който е учредено вещно право на ползване и докато съществува
правото на ползване на третото лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва
същия. При учредено вещно право на ползване титулярът на това право ползва вещта и
извлича ползите от същата, като на основание чл. 57, ал. 1 ЗС той е длъжен да плаща
разноските свързани с нейното ползване. Заплащането на доставената в топлоснабдения
имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от ползването на имота и е в
тежест на вещния ползвател, но не и на собственика на жилището. Отговорността на
ответника към ищеца възниква от момента на прекратяване на вещното право на ползване
върху имота по някои от способите, уредени в Закона за собствеността. От дружеството не
са изложени твърдения за погасяване на вещното право на ползване на третото лице през
исковия период и липсват данни по делото в тази насока. По изложените съображения,
неоснователен се явява доводът на жалбоподателя, че качеството на ответника на
собственик на процесния имот е достатъчно основание да се ангажира отговорността му за
заплащане цената на потребената топлинна енергия. Когато по отношение на
топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с
топлофикационното дружество е само вещният ползвател.
Доколкото ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи наличието
на валидно облигационно отношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот с ответника, възникнала по договор за продажба
на топлинна енергия, следва да се приеме, че същият не следва да отговаря по предявените
искове, предмет на делото. С оглед на това предявените искове се явяват изцяло
неоснователни.
4
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата
следва да се присъдят сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на сумата от
400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
С депозираната молба преди провеждане на откритото съдебно заседание във
въззивното производство жалбоподателят своевременно е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл 78, ал. 5 ГПК. Възражението е
неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е в размер близък до минималния,
установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба
№1/2004 г. за минималнтие адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20178664/30.08.2021 г., постановено по гр. д. №
3651/2020 г., по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА „ЕВН Б.Т.“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „*******, да заплати на Л. А. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. ******* ап. 1, сумата от 400 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5