РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А1 България“ ЕАД ЕИК ***гр.***,
чрез адвокатско дружество „В. и ко“ гр.София срещу решение №
260018/09.05.2022г. на Първомайски районен съд, втори състав, постановено
по гр.дело № 158/2019г. С обжалваното решение е осъдено „Булгариен
Бейчаер“ ООД ЕИК ***, седалище *** е осъдено да заплати на „А1 България“
ЕАД ЕИК ***гр.***стойностите на електронните съобщителни услуги
ползвани в периода 28.06.2016г. до 27.08.2016г. дължими по Договор №
***/17.04.2013г. и Договор № ***, сключени между страните по делото.
С решението са отхвърлени обективно кумулативно съединените
искове предявени от „А1 България“ ЕАД срещу „Булгариен Бейчаер“ ООД за
заплащане на сумата 2 600 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор № ***/17.04.2013г. с две Приложения №1 от 17.04.2013г. към него и
сумата от 788 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № ***с
Приложения №№1/25.11.2015г. и №1/10.03.2016г., за които вземания е
1
отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№38/2019г. на РС Първомай.
Решението се обжалва частично. Сочи се, че решението е неправилно и
необосновано в отхвърлителната си част само по отношение на неустойката
по чл.92 от ЗЗД по двата договора сключени между страните. Сочи се, че
неустойките не са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като
са допустими съобразно договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и са в
съответствие с обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на
неустойката, като се сочи, че неустойката не противоречи на принципа на
справедливостта на добрите нрави. Сочи се разпоредбата на чл.309 от ТЗ, че
неустойката по търговски сделки не може да бъде намалена поради нейната
прекомерност. Иска се отмяна на решението в тази му част и уважаване на
всички предявени искове. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество, чрез адв. З., като се иска потвърждаване на обжалваното решение,
тъй като същото е правилно.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „А1 България“ ЕАД,
че неустойките не са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй
като са допустими съобразно договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и са в
съответствие с обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на
неустойката, като се сочи, че неустойката не противоречи на принципа на
справедливостта на добрите нрави. Неустойките са допустими съобразно
договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, но това не означава, че неустойката като
договорна клауза е изключена от приложното поле на нормата на чл.26 от
ЗЗД. Нормата на чл.26 от ЗЗД касае всички договори и клаузи на договори и
2
изключение от нейния предметен обхват не е предвиден от законодателя. Ето
защо на общо основание и договорката за неустойка може да бъде нищожна.
Обратното тълкуване би значило да се придава правно обвързващ характер на
всякакви договорки, който могат да противоречат на закона, да го заобикалят
или грубо да накърняват добрите нрави. Това тълкуване противоречи на
самия смисъл на нормата на чл.26 от ЗЗД и е неправилно. РС правилно е
приел, че неустойките по двата договора противоречат на добрите нрави,
защото многократно надхвърлят дължимите абонаментни такси и дават на
дружеството доставчик имуществена облага, каквато то би получила при
нормално развитие на правоотношението, въпреки че е освободено от
задълженията си по нея.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „А1 България“ ЕАД,
че съобразно разпоредбата на чл.309 от ТЗ, неустойката по търговски сделки
не може да бъде намалена поради нейната прекомерност. Не бива да се бърка
правния институт на намаляване на неустойката поради прекомерност по
чл.92 ал.2 от ЗЗД с нищожността по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Това са два различни
правни института с различни предпоставки и правни последици. В казуса РС
Първомай не е прилагал нормата на чл.92 ал.2 от ЗЗД и не е намалявал
размера на неустойките поради прекомерност на основание на горната норма,
а е обявил договорените клаузи за неустойки за нищожни на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД. Поради което нормата на чл.309 от ТЗ няма никакво отношение
към нищожността по чл.26 ал.1 от ЗЗД и не може да дерогира нейното
приложение. Ето защо решението на РС Първомай в обжалваната му част
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. В останалата му
част решението е влязло в сила като необжалвано.
Разноски въззиваемата страна не претендира.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018/09.05.2022г. на Първомайски
районен съд, втори състав, постановено по гр.дело № 158/2019г., в частите му
с които са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове предявени
от „А1 България“ ЕАД срещу „Булгариен Бейчаер“ ООД за заплащане на
сумата 2 600 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
3
***/17.04.2013г. с две Приложения №1 от 17.04.2013г. към него и сумата от
788 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № ***с
Приложения №№1/25.11.2015г. и №1/10.03.2016г., за които вземания е
отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№38/2019г. на РС Първомай.
Решението в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4