№ 363
гр. Варна, 12.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело
№ 20233100900722 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът Г. Г. Г., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не
се явява лично, представлява се от адвокат М. Р. , редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ,
редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от
адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Й. Л. М., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва молба вх. № 12431/16.05.2024 г. от ответника, чрез
пълномощник адв. В., с която прилага и моли да бъдат приети преписи от
ликвидационните преписки по щета № 0003 5000 22 001662 от 28.10.2022 г. и
щета № 0003 1000 03 23 7671 от 12.09.2023 г.
1
АДВ. Р.: Да се приемат.
АДВ. В.: Да се приемат.
СЪДЪТ, по представените с молба вх. № 12431/16.05.2024 г. от
ответника преписи от ликвидационните преписки намира, че следва да бъдат
приети същите, като допустими и относими към предмета на спора, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с
молба вх. № 12431/16.05.2024 г. от ответника, както следва: ликвидационна
преписка по щета № 0003 5000 22 001662 от 28.10.2022 г. и ликвидационна
преписка по щета № 0003 1000 03 23 7671 от 12.09.2023 г.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 13205 от 27.05.2024 г. заключение
по допуснатата съдебно автотехническа и оценителна експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно автотехническата и оценителна експертиза, като пристъпва
към снемане самоличността му:
Инж. Й. Л. М. - 43 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
АДВ. Р.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приобщи
заключението.
АДВ. В.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа и оценителна експертиза
е компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 840.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно автотехническа и оценителна експертиза, ведно с приложената към
него справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 840.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно автотехническа и оценителна експертиза в размер на 300.00 лв., от
бюджета на съда и в размер на 300.00 лв., внесен от ответната страна.
(Издаден РКО по вносна бележка от 09.04.2024 г. – 300 лв., издаден
РКО от бюджета на съда – 300 лв.)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ допълнително възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно автотехническа и оценителна експертиза в размер на
240 лв., както следва: 120 лв. от бюджета на съда и 120 лв. вносим от
ответната страна.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 120.00 лв. в
едноседмичен срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
АДВ. Р.: Моля, да основание чл. 214 ГПК да допуснете изменение на
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, свързани с
претенцията ни за заплащане на разходи за възстановяване на собствения на
ищеца мотоциклет Сузуки Хаябуса, със сумата от 580 лв., като искът да се
счита предявен за сумата от 10 580 лв. Освободени сме от държавна такса.
АДВ. В.: Своевременно е направено и основателно.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките на чл. 214 ГПК за
изменение на предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ, представляващ
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/22/122002743297 с валидност до 16.09.2022 г. – 15.09.2023 г., настъпили
вследствие на виновно причинено от И.Ш.И. ПТП на 14.10.2022 г.,
изразяващи се пазарната стойност на мотоциклет „Сузуки Хаябуса“, рег. №
****** към 14.10.2022 г., ведно с дължимата законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 10.11.2022
г. до окончателното изплащане сумата, посредством неговото увеличаване,
като същия да се счита предявен за сумата 10 580 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на предявения от ищеца Г. Г. Г. срещу
ответника ЗК „Лев ЮИнс“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ ,
посредством увеличаване размера на исковата сума от 10000.00 лева на
10580.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/22/122002743297 с валидност до 16.09.2022 г. –
15.09.2023 г., настъпили вследствие на виновно причинено от И.Ш.И. ПТП на
14.10.2022 г., изразяващи се пазарната стойност на мотоциклет „Сузуки
Хаябуса“, рег. № ****** към 14.10.2022 г., ведно с дължимата законната
лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя
– 10.11.2022 г. до окончателното изплащане сумата.
АДВ. Р.: Клиентът ми посети КАТ, отдел „Регистрации“, направи опит
да бракува автомобила си на основание обстоятелството, че се касае за
икономически тотал. От там му бе отказано извършването на дерегистрация
на автомобила предвид това, че не е постъпило писмо от застрахователното
дружество за снемане от отчет на автомобила и дерегистацията му на
основание чл. 18А, ал. 7 от Наредба № I-45/2000 г., поради което и същият на
това основание е бил възпрепятстван да осъществи тези действия.
Това е видно и от щетата, която не съдържа писмо до КАТ-Варна,
където се води на отчет МПС, че не е изпращано такова писмо.
Като доказателство представям списък с разноски и доказателства за
извършването им.
АДВ. В.: По отношение на изявлението на колегата, не мога да
коментирам дали има писмо или не. Доколкото съм запознат сваляне от отчет
на МПС се извършва чрез волеизявление на собственика и изпращането на
писмо от застрахователната компания не е задължителен реквизит.
Представям списък с разноски.
СЪДЪТ, по представените от процесуалните представители на страните
списъци с разноски и доказателства за извършването им,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото: списък за направени разноски от
адв. М. Р., ведно с договор за правна защита и съдействие серия Б №
**********; списък на съдебно-деловодни разноски от адв. Н. В., ведно с
договор за правна помощ № 17/12.01.2024 г. и преводно нареждане от
07.02.2024 г.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
4
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което и на
основание чл. 149, ал.1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Р.: Моля, на база съвкупен анализ на доказателствата, да
направите извод за основателност на всяка една от предявените претенции и
да ги уважите в пълен размер, да присъдите на доверителя ми сторените от
него съдебно-деловодни разноски, като при постановяване на решението да
съобразите следните доводи на защитата на ищеца.
Считам, че определеният пряк иск срещу застрахователя са налице на
първо място общите предпоставки за предявяване на исковете. Безспорно е
установено от писмените доказателства, постановената присъда на
наказателния съд, че на 14.10.2022 г. е настъпило пътен инцидент, на който на
ищеца е причинено увреждане, от една страна свързано с увреждане на
неговото здраве, а от друга страна на собствения му мотоциклет. Пътният
инцидент е причинен виновно от водача И.И., водач на лек автомобил
„Мерцедес ML 420“ с рег. № ******, като с влязла в сила същият И.И. е
признат за виновен за допускане и причиняване на средна телесна повреда на
ищеца в резултат на този пътен инцидент. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
законна сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от инцидента.
На следващо място, автомобилът, с който е причинен инцидентът от
страна на виновния водач, е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“, за което са ангажирани писмени доказателства, налични към
застрахователната щета, а на второ място, това обстоятелство, с оглед
съвпадащите изявления на страните, е прието за безспорно.
Считам, че са налице категорични доказателства, че именно в резултат
на инцидента, на ищеца са причинени неимуществени вреди. Видно от
медицинската документация, гласните доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза ищецът е претърпял счупване на
ключицата с многофрагментно раздробяване на същата, довело до трайно
затруднение в движението на ляв горен крайник и снагата за срок не по-малко
от два месеца, като са били причинени и други телесни увреждания, описани
в медицинската документация и съдебно-медицинското освидетелстване.
В своята съвкупност същите са обусловили болки, страдания, лишения
и неудобства, неимуществени вреди, които подлежат на овъзмездяване. За
дълъг период от време ищецът е търпял негативни последици от увреждането,
значителни по характер и обем болки, значителни неудобства, наложило
необходимост от подпомагане от трети лица, включително за тоалет, хигиена,
обличане, пазарене, хранене. Същият не е могъл да работи, като
възстановяването е свързано с прием на обезболяващи и невъзможност за
5
дълъг период от време левият горен крайник да се ползва при обичайни
дейности, включително невъзможност крайникът да се натоварва, в резултат
на атрофията на мускулатурата.
Ищецът в продължение на повече от месец е бил на постелен режим,
като възстановяването му е било затруднено от обстоятелството, че е бил
накърнен и долния ляв крайник.
Лечебният и възстановителният процес, съгласно съдебно медицинската
експертиза, е продължил 6 месеца, включвал е и е бил свързан с провеждане
на две операции, като следва да се отбележи, че на практика операциите са
три. Първата, по причина на медицинския екип, не е била извършена, но на
ищеца е била приложена пълна упойка, след което се е установило, че не е
налице остеосинтезиращият материал, който е следвало да бъде имплантиран
в крайника. Няколко дена по-късно, предвид невъзможността да бъде
повторно подложен на пълна анестезия, се е наложило провеждане на
оперативна интервенция с локална такава, като ищецът е възприемал всички
действия по време на операцията и коментарите, които са извършвани, като
особено травмиращо е било обстоятелството, че и този предоставен
остеосинтезиращ материал е имал технически дефект, като неговите
притеснения в периода на възстановяване са свързани с това дали няма да се
окаже фатално за възстановяване. Последната операция е свързана с
отстраняване на остеосинтезиращия материал, като всяка една от тези
операции е свързана с възстановителен период.
Налице са остатъчни негативни последици, които сочат на
многофрагментно счупване на дисталния край на ключицата, като е увредена
и следва да се подчертае, акромио-клавикуларната става. Вероятната
последица от това е развитие на артрозни промени, което е обичайно
усложнение при такъв вид увреждания. Понастоящем ищецът не може да
ползва пълноценно и в пълен обем крайника си, като го щади и не го
натоварва.
Не на последно място нарушенията и смущенията в психичната сфера
са охарактеризирани в съдебно психиатричната експертиза, като експертът е
категоричен, че същите не са преодолени към настоящия момент, същите са
пряка последица от пътния инцидент и за тяхното преодоляване той се
нуждае от специализирана психиатрична помощ за период между 6 месеца и
една година занапред.
Всичко това ни дава основание, с оглед характера, степента и обхвата
на претърпените болки и страдания да считаме, че отправената от нас
претенция за обезщетяване на тези вреди е адекватна и справедлива
компенсация.
Що се касае за имуществените вреди, свързани с разходите за
закупуване на импланти и лекарства, същите са доказани както по основание
и размер, включително от констатациите на съдебно медицинската
експертиза, които сочат, че същите са пряко свързани с лечението.
6
По отношение на втората категория имуществени вреди, установи се от
съдебно медицинската експертиза, която за своето заключение е ползвала и
застрахователната щета, че разходите за възстановяване на мотоциклета в
нормално му експлоатационно състояние, са в размер на поне, или по-скоро
надхвърлят 25 000 лв., която стойност значително надхвърля пазарната такава
за вещта към датата на инцидента, в размер на 10580 лв. Затова и съгласно чл.
390, ал. 2 от КЗ, се касае за икономически тотал, тъй като е неоправдано
неговото възстановяване. Вредите не могат да надвишават действителната
стойност на имуществото, затова и сумата от 10580 лв. е именно тази, която
следва да бъде присъдена на ищеца.
Във връзка с възражението на ответника, че няма основание за
изплащане на това обезщетение, предвид това, че вещта не е бракувана, а се
касае за икономически тотал. Бракуването на вещта не е условие за изплащане
на застрахователното обезщетение. Единствено има значение за поставянето
на застрахователя в забава. Застрахователят не е уведомил застрахования за
това, че счита, че е налице икономически тотал, видно от материалите по
преписката. Да, там се съдържа писмо, но не и доказателства за връчване на
такова уведомление до ищеца. Застрахователят не е изпратил и писмо до КАТ
за прекратяване на регистрацията на основание чл. 18А, ал. 7, вр. ал. 2 и 8 от
Наредба № I-45/2000 г. и във връзка с чл. 106, ал. 5 от КЗ, което от своя
страна е условие и предпоставка за снемане на превозното средство от отчет.
Застрахователят в този случай следва да има активна роля и в
административната процедура по прекратяване на регистрацията, което
задължение не е изпълнил и това няма как да доведе до основание за
отхвърляне на тази претенция. След като застрахователят сам е констатирал,
че е налице икономически тотал, но не е уведомил ищеца, нито полицейските
органи, нито е изплатил определеното обезщетение, не може да претендира за
неоснователност на тази претенция. Още повече, че както подчертах,
снимането от отчет на автомобила не е свързано нито с определяне на
основанието, нито с размера на обезщетението, което следва да се дължи за
причинените имуществени вреди.
В тази връзка следва да се има предвид практиката, където се сочи, че
изпълнение на административната процедура по снемане от отчет и
регистрация на МПС обуславя плащането, а не установяването на
задължението по съдебен ред. В тази връзка е Решение № 44/02.06.2015 г. по
т.д. № 755/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 64/04.03.2024 г. на Апелативен
съд - Варна по в.т.д. № 654/2023 г. и Решение № 108/05.04.2024 г. по в.т.д. №
14/2024 г.
Липсата именно на съдействие, в конкретния случай изключва
основателността на релевираното в процеса възражение, а от друга страна,
именно това пасивно поведение от страна на застрахователя дава основание
да претендираме и присъждане на обезщетение за имуществени вреди, ведно
с лихвата от уведомяването за пътния инцидент, което е от 19.10.2022 г., а ако
7
приемете, че следва да се приложи по-късната дата, предвид втората налична
по делото щета, да приемете начална дата на забавата – 10.11.2022 г.
Що се касае за присъждане на обезщетението за неимуществените
вреди, то следва да бъде съобразена датата на уведомяването – 19.10.2022 г.
Моля за присъждане на разноски.
АДВ. В.: Предвид наличието на влязло в сила решение по АНД на
наказателния съд, то исковите претенции са основателни, но по своята
същност са предявени в прекомерен размер.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, запознах се с
част от решенията касаещи идентични с процесната телесна повреда и смея да
твърдя, че съдилищата при такъв тип и вид телесни увреждания определят
обезщетение за неимуществени вреди в порядъка на 25-30000 лв.
Както установихме в предходно съдебно заседание, от приетата съдебно
медицинска експертиза, лечебният процес при ищеца е протекъл без
усложнения. Установихме, че едва два месеца след травмата същият се е явил
и е възобновил работния си процес.
По отношение на имуществените вреди, касаещи увредата на процесния
мотоциклет, да, средната пазарна стойност според вещото лице възлиза на
10580 лв., но моля да обърнете внимание на факта, че вещото лице посочва
сума от 2380 лв., която е сума за запазените части от процесния мотоциклет.
В тази насока има богата съдебна практика, при която, при наличие на
тотална щета и при наличие на запазени части, които могат да се реализират
от собственика на автомобила, стойността се приспада от общо определената.
В противен случай би се получило неоснователно обогатяване на
собственика. Моля да приспаднете сумата от 2380 лв., представляваща
запазените части на мотоциклета.
Моля да съобразите решението си с изведените от нас доводи.
АДВ. Р. /реплика/: Прави се опит за смесване на две категории при
възмездяване на имуществените вреди. Считам, че задължение за приспадане
на запазени части от увредения мотоциклет би могло да бъде обсъждано само
ако говорим в хипотезата, която изключва икономическия тотал, т.е., ако
говорим за възстановяване на мотоциклета. При него, с оглед
обстоятелството, че застрахователят сам се е лишил от възможност да уреди
имуществените последици от доброволно уреждане на претенцията, то съдът
не е обвързан от никакви методики, а единствено от обстоятелството да бъде
възмездена щетата в пълен размер.
Във връзка с обстоятелството, че ищецът се е върнал на работа, да,
ищецът се е върнал на третия месец на работа, да моля да съобразите, че това
е единствено по причина, че характерът и естеството на неговата работа е
свързано с охрана, като трудова функция, която осъществява, за което не е
имало пречка предвид травмата. В противен случай той е щял да бъде лишен
от възможност да получава трудови доходи, необходими за лечение.
8
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на
11.07.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:56
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9