Р Е Ш Е Н И Е № 129/21.4.2020 г.
гр.Ямбол, 21.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Е. В., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 60 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.И.И. ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 19-0813-000843/24.09.2019
г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ
8121з-825/19.07.2019 г., с което на
жалбоподателят на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Със жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление в частта , която наложени административни
наказания относно нарушението по чл.103 от
ЗДвП, като неправилни и справедливи, тъй като отнемането на свидетелството за
правоуправление за такъв дълъг период би попречило на професионалната му
реализация, тъй като работи като професионален водач. Не оспорва наложеното му
наказание за допуснато нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание
жалбоподателят, нередовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител – *** А. оспорва жалбата, като изразява
становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно
и пледира съда да го потвърди, тъй като е безспорно доказано извършеното
нарушение, като жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
13.09.2019 г. в 18.17 часа на път І-7 до кв 287+300, в района на с.К., обл.Я. бил подаден сигнал за
спиране от свид. П.Ч. – служител в НТУ на управляваният от жалбоподателят товарен
автомобил ДАФ с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке Флегел с рег. №
*** двата автомобила собственост на *** ЕООД гр.Б.. Жалбоподателят не спрял
движението си и продължил в посока пътен възел „Петолъчката“. На паркинга на
с.Веселиново, обл.Ямбол жалбоподателят е спрян от служители на НТУ. Установена
е самоличността му – жалбоподателят М.И.И..
При проверката на СУМПС било установено, че притежава категория „С“, а за
управлявания от него товарен състав се изискват Категории „С+Е“. За констатираните нарушения от И., свид. М.Г. съставил
на жалбоподателят акт за установяване на административно нарушение серия GA № ***
като са вменени за нарушени разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, същият е подписан от актосъставителя, свидетелите и е предявен на
нарушителя, който го е подписал и не е направил възражения по акта. Въз основа
на така съставения АУАН, административнонаказващият орган – Началника на сектор
Пътна полиция към ОДМВР Ямбол издал срещу жалбоподателя атакуваното наказателно
постановление, като на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М.Г. и на свидетелите Г.Г. и П.Ч., дадени в съдебно заседание и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съдът
констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не
са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
производството по налагане на административни наказания.
Относно
нарушението по чл.103 от ЗДвП:
От
материална страна от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че е безспорно
установено, че жалбоподателят Б. е нарушил разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП, съгласно която при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. По делото е установено, че
жалбоподателят И. не е спрял на подадения сигнал за спиране със
стоп палка от контролния орган на НТУ,
като тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, като свидетелите Г.Г. и П.Ч. са възприели лично извършването на
нарушението от страна на жалбоподателят. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г.Г. и П.Ч. като обективни, безпристрастни и логически
последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290, ал.1
от НК и няма
данни за тяхната заинтересованост. Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателят, изложено в
жалбата му, че не е извършил административно нарушение, тъй като твърдението му противоречи с показанията на служителите на НТУ, констатирали нарушението. Още повече, че и
жалбоподателят не ангажира доказателства в съдебно заседание в подкрепа на
изложеното
твърдение в жалбата. По изложените съображения съдът
намира, че нарушението, извършено от жалбоподателят е доказано несъмнено и довода му за липсата на извършено нарушение е несъстоятелен. С оглед гореизложеното, съдът намира, че правилно е
била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят за
извършеното от него нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв., който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като в конкретния
случай на И. са наложени административни наказания глоба
в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец, които по вид се явяват
законосъобразно определени и наложени в границите, предвидени в разпоредбата на
чл.175, ал.1 от ЗДвП. Съдът счита, че размера и
срока на наложените административни санкции правилно са определени от
административнонаказващият орган съобразно разпоредбата на чл.175, ал.1
от ЗДвП, като са взети предвид от административнонаказващият орган липсата на данни за извършени от жалбоподателят административни
нарушения.
Относно
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:
Жалбоподателят
И. е извършил визираното в АУАН и НП нарушение, а именно управлявал МПС без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1
от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Т.е. има се предвид свидетелство за
управление, което е валидно във всяко едно отношение – както относно
категорията на управляваното превозно средство, така и по отношение срока на
действие на същото. Безспорно по делото е установено, че И. към момента на
проверката не е притежавал категория СЕ за управлявания от него състав от пътни
превозни средства, като е притежавал само категория С, което обстоятелство
жалбоподателят не оспорва и в жалбата си. В случая, правилно наказващият орган
е приложил санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като глобата е
наложена в минималния размер, тъй като параметрите са от 100 до 300 лв., като
налагайки глоба в този размер АНО е спазил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че наложените санкции са адекватни на тежестта на извършените нарушения и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът
намери искането на представителя на въззиваемата страна на основание чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателно в претендирания размер от 120 лв., тъй като
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на наказателното постановление или електронния фиш страните имат
право на разноски по реда на АПК. А съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е настоящия случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера
на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
ОД на МВР – Ямбол/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не
надхвърля определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателят.
Предвид
изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0813-000843/24.09.2019 г.,
издадено от Началник сектор Пътна
полиция към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-825/19.07.2019 г., с което на М.И.И.
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени административни наказания
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.И.И. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР - Ямбол
сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: