Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 97

 

гр.Севлиево 23.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: С. Цветков

              

при секретаря  РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в присъствието на прокурора                                                                като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 353 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят М.В.А. *** е обжалвал Наказателно постановление /НП/ № 18-0341-000577 от 22.08.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.638, ал.3 и на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането / КЗ / му е наложено наказание глоба в размер от 400.00лв.В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.М.В.А. бил правоспособен водач на МПС.На 04.08.2018 г., жалб.А. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с швейцарски рег. № *******, собственост трето лице като се движел по път Трети клас № 3161, в посока разклона за с.Шумата, в землището на общ.Севлиево.По същото време свид.И.М.И. и свид.С.К.Ц., двамата младши полицейски инспектори при РУ на МВР Севлиево, изпълнявали служебните си задължения, като се намирали при км. 5+200 на посоченият по-горе път.Същите забелязали лекия автомобил, управляван от жалб.А. и го спрели за извършване на проверка.При извършената проверка жалбоподателят не могъл да представи полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от него лек автомобил, поради което полицейските служители счели, че той управлява МПС, за което не е сключена застраховка към датата на извършване на проверката.Пред служителите жалб.А. обяснил, че автомобилът не е негов и, че много бърза.На същата дата – 04.08.2018 г., свид.И., в присъствието на свид.Ц., съставил против жалбоподателя М.В.А. Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / за това, че на 04.08.2018 г., в 10.20часа, на път 3161 км 5+200, в посока разклона за с.Шумата, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, собственост на С.С. като при извършената проверка е установено, че автомобилът няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, с което е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.След запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУП към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 18-0341-000577 от 22.08.2018 год.Същото е издадено против М.В.А. ***, за това, че на 04.08.2018 г., в 10.20часа, в община Севлиево, на път трети клас № 3161, като водач на лек автомобил – „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, на път № 3161, км. 5+200, в посока разклона за с.Шумата, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, собственост на С.С., като при извършената проверка се установило, че като ползвател на горепосоченото МПС няма валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката.Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.Наказващият орган е приел, че жалб.А. е извършил нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за което му е наложил наказание по реда на чл.638, ал.3 от КЗ - глоба в размер на 400.00 лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И.М.И. и С.К.Ц. и писмените доказателства –АУАН серия Д № 044162 от 04.08.2018 г.; НП № 18-0341-000577 от 22.08.2018 г.; Справка картон на водача; Заповед № 264з-1081 от 18.08.2016 г. на Директор ОД МВР Габрово; Писмо от Директора на ОДМВР Габрово; Типова длъжностна характеристика на длъжността „Младши полицейски инспектор“ и Заповед № 264з-1665/15.12.2017 г. на Директор на ОДМВР Габрово.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 17.09.2019 год.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 24.09.2019 год., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН е съставен от длъжностно лице, което черпи своята компетентност директно от закон – чл.647, ал.1 от КЗ и Заповед № 264з-1665/15.12.2017 г. на Директор на ОДМВР Габрово.НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 264з-1081 от 18.08.2016 г. на Директор ОД МВР Габрово, с която началниците на РУ на МВР са упълномощени да издават НП за нарушения по чл.638, ал.1-3 от КЗ.

АУАН е съставен, а НП е издадено за извършено нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която гласи следното: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”.

Административно-наказващият орган / АНО / на осн. чл.638, ал.3 от КЗ е наложил на жалб.А. наказание глоба в размер от 400.00лева.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и негов процесуален представител.В призовката, изпратена за връчване на жалбоподателя длъжностното лице е отбелязало, че същият отказва да я получи, поради което съдът счете, че той е редовно призован.В жалбата се твърди, че наказателното НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

Твърди се на първо място, че НП е незаконосъобразно тъй като АНО не бил обсъдил дали в случая не е налице маловажно нарушение и не е изложил никакви мотиви защо приема, че не е налице такова, след като не е приложил чл.28 от ЗАНН.

Съдът не споделя тези доводи за незаконосъобразност на НП, като държи да отбележи, че наличието на маловажен случай на административно нарушение, при който АНО може да не наложи наказание, е една възможна хипотеза за развитие на производството.В случая, след като наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме, че същият не намира наличие на маловажен случай.Обстоятелството, че в НП липсват мотиви относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН не следва да се третира като процесуално нарушение, още повече, че няма законово изискване за подобно мотивиране.

На следващо място с жалбата се оспорва активната легитимация както на административно-наказващият орган, така и на актосъставителя.

Съдът не споделя тези доводи.Както вече бе посочено по-горе АУАН е съставен от длъжностно лице, което е оправомощено за това по силата на чл.647, ал.1 от КЗ и представената по делото Заповед № 264з-1665/15.12.2017 г. на Директор на ОДМВР Габрово.НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 264з-1081 от 18.08.2016 г. на Директор ОД МВР Габрово, с която на осн. чл.647, ал.2 от КЗ началниците на РУ на МВР са упълномощени да издават НП за нарушения по чл.638, ал.1-3 от КЗ.  

Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ административно нарушение извършва лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Действителният смисъл и обхват на нормата обаче се разкрива при систематичното тълкуване на чл.638, ал.3 от КЗ във вр. с чл.483, ал.1 КЗ, съобразно който Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; 2. управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.В алинея трета на същия член пък е посочено, че не се сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно превозно средство: от друга държава членка.Тъй като материално правното положение на лицето, което само управлява автомобил не може да бъде по-тежко от това на собственика на автомобила, следва да се приеме, че отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ възниква за лицето управляващо автомобил, без да е негов собственик, само ако за въпросният автомобил е било задължително сключването на задължителна застраховка на автомобилистите.Съгласно чл.483 от КЗ такова задължение е налице в две хипотези: ако автомобилът е с българска регистрация или ако е от трета държава.Задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност не възниква, ако автомобила е от държава членка.Какво се разбира под това автомобила да е от дадена държава или обичайно да се намира в дадена държава е легално дефинирано в чл.482 от КЗ, като в общия случай това е мястото където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен.Дефиниция на понятията трета държава и държава членка се съдържат в т.6 и т.7 от ДР на КЗ. "Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство."Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т.6.Или ако трябва да се обобщи задължение за сключване на българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите съществува по отношение на МПС с българска регистрация и с регистрация на държава, която не е членка на ЕИО.Такова задължение не съществува по отношение на МПС с регистрация на държава членка на ЕС или ЕИО.Логиката на подобно законодателно разрешение е видна от параграфи 8, 24 и 25 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, в които е прогласен стремежът на държавите членки да създадат режим на задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, която въз основа на единна застрахователна премия да бъде с покритие на цялата територия на общността.В този изричен смисъл и чл. 3 и чл. 14 от Директивата.Република България е изпълнила задължението си по Директивата, като в чл. 480 КЗ изрично е предвидено, че застрахователното покритие на българската полица за задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" се разпростира на цялата територия на ЕС.Аналогично е застрахователното покритие осигурявано от полиците издадени във всяка една държава членка.Тоест доколкото полицата издадена във всяка една държава членка покрива застрахователните рискове настъпили на територията на България, то би се явило безпредметно за автомобили, регистрирани в други държавни членки да се сключва и българска застраховка гражданска отговорност, доколкото би се стигнало до дублиране на застрахователното покритие.Нещо повече в чл.484 КЗ е прогласена изрична забрана за дублиране на застрахователни покрития.

В процесния случай от показанията на свидетеля Ц. се установява, че автомобилът, управляван от жалб.А. е със швейцарска регистрация.Конфедерация Швейцария не е страна членка на ЕС и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.С други думи по смисъла на КЗ тя е „Трета държава“ и за МПС, управлявано от жалб.А. е съществувало задължение за собственика за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.Конфедерация Швейцария е подписала секция ІІІ от Вътрешните правила на Съвета на бюрата по силата на които, ако едно МПС, обичайно регистрирано в някоя от държавите членки на ЕС, на ЕИП, Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия, навлезе на територията на друга такава държава, то собственикът или водачът на МПС се считат автоматично застраховани за тяхната гражданска отговорност.Презумпцията е, че неговият собственик е сключил такава застраховка в държавата, където е регистрирано съответното МПС.Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в тези случаи се установява с полица или с така наречената „зелена карта“, представляваща документ, който удостоверява, че носителят му притежава валидна застраховка Гражданска отговорност, покриваща минималните задължителни лимити на отговорност към трети лица, изисквани от закона в посетената страна.От показанията на свид.Ц. се установява, че при извършената проверка жалб.А. не могъл да представи такава полица или зелена карта.В този смисъл е и разпоредбата на чл.486, ал.2 и ал.4 от КЗ, съгласно които: „(2) Не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия (държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение), както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. Това не се отнася за инцидентните проверки от оправомощените контролни органи, които се извършват на друго основание. За моторните превозни средства по изречение първо се приема, че имат презюмирано покритие на гражданската отговорност на виновния водач. (4) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България или на територията на трета държава, се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на гореизложеното, и след като съпостави законовите разпоредби с установеното по делото, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и НП, дата и място жалб.М.В.А. е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.Правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.Задължение на жалб.А., в качеството му на водач на превозното средство, е било да се увери, че са налични, а ако не са – да се снабди и изиска всички необходими документи, включително да се убеди преди използването му, че за автомобила има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.При извършената от страна на полицейските служители проверка по безспорен и несъмнен начин е установено, че към датата на същата – 04.08.2018 год. за управлявания от жалб.А. лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

За посоченото по-горе нарушение на жалб.А. е наложено наказание глоба в размер от 400.00лв., чийто размер е съобразен с разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на наказаното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение, а и същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.Безспорно е, че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението.Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна.

С оглед на гореизложеното, издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0341-000577 от 22.08.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на М.В.А. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено наказание глоба в размер от 400.00 /четиристотин/ лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: