Решение по дело №323/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200323
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

Гр.Берковица, 10.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……... ……... втори наказателен състав в публично заседание на  трети февруари……………..………….

през две хиляди двадесет и първа година..... …. …………………. …в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Н.Георгиева............. ……........…. ……........………………и в присъствието на прокурора..……………......………. …....…..като разгледа докладваното от съдията Георгиева...…... ……………………... ……... АН дело №323 по описа за 2020г…........... ………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №20-0243-000858/2020, издадено на 17.09.2020 година от Началник РУ Полиция на МВР - гр. Берковица при ОД на МВР- гр. Монтана, с което на лицето А.А.Н. с ЕГН:**********,*** за административно нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба в размер на 30.00 (тридесет) лева”

Жалбоподателят счита, че издаденото наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, като иска неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично. По същество счита, че неправилно е възприето поведението му като административно нарушение, а от там и неправомерно е последвало неговото санкциониране. Затова моли да се отмени атакуваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира доказателства и мнение по депозираната жалба. С придружителното писмо дава становище, че издаденото НП се явява законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна - санкционираното лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.09.2020 година около 15:35 часа жалбоподателят управлявал на път втори клас -81  в прохода Петрохан с посока на движение от гр.София към гр.Монтана лек  автомобил „Фолксваген шаран” с ДК № СВ4469КМ,  собственост на Йорданка Димитрова. Придвижвайки се в района , той забелязал, че е поставен пътен знак  В34, който касаел край на забраните, въведени с пътни знаци. Затова предприел маневра изпреварване, в резултат на която настъпил непрекъсната пътна маркировка на пътното платно. Това му поведение било възприето от свидетеля Е.А., заемащ длъжността „мл.автоконтрольор” при РУ на МВР - гр. Берковица, който спрял автомобила  и извършвал проверка . Същият  преценил, че обстоятелствата по настъпване на непрекъснатата пътна маркировка съставляват нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДП и в негово присъствие съставил АУАН  №187098, който нарушителят  подписал. Екземпляр от съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателя, като в тридневния срок  постъпило писмено възражение по него по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На база съставеният АУАН било издадено и атакуваното НП, връчено на нарушителя на 12.10.2020 година.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени  доказателства– АУАН и Наказателно постановление с разписки за връчването им.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните доказателства и техния анализ, съдът намира следното от правна страна: Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на задължителната процедура по установяване на нарушението и неговото санкциониране. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДП, “участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая по делото се установява от представените  доказателства, че жалбоподателя при управление на МПС не е спазил изискванията на положената маркировка "Единична непрекъсната линия" - М1, с която на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат".  Безспорно е също така, че по делото липсват доказателства лицето, посочено като нарушител, да не е нарушило тази маркировка. В случая неоснователни са неговите възражения, че настъпването и е станало след поставения пътен знак В34. Този пътен знак касае край на забраните, въведени единствено с пътни знаци. Затова необосновано се явява мнението му, че е следвало да се съобрази контролния орган с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДП, защото в случая няма несъответствие между пътен знак и положената маркировка М1.

В случаят АУАН е съставен от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 40-44 от ЗАНН. Дадено е коректно, точно и ясно описание на извършеното административно нарушение и обстоятелствата по него, на законовите разпоредби, които са нарушени. Спазени са всички законови изисквания по изясняване механизма на административното нарушение. Налице е в достатъчна степен конкретика и яснота по обозначаване на мястото на нарушението и на извършеното от жалбоподателя, което го определя като годен субект на извършеното административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДП. Няма  съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото му на защита. Наложената санкция е законосъобразна, определена  съобразно реда по чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и в размер точно определен в разпоредбата. С него в най- пълна степен ще се постигнат целите на наказанието, съобразно изискванията на чл. 12 от ЗАНН.

Безспорно в настоящият случай е доказано виновното поведение на водача на МПС. В този смисъл няма съществено нарушение на административно наказателното производство от страна на наказващия орган, което да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Затова неговите възражения се явяват неоснователни, несъответни на производството по издаване на НП и се възприемат като израз на  неговата защитна позиция, с цел избягване на отговорност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

Р Е Ш И: 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление  №20-0243-000858/2020, издадено на 17.09.2020 година от Началник РУ Полиция на МВР - гр. Берковица при ОД на МВР- гр. Монтана, с което на лицето А.А.Н. с ЕГН:**********,*** за административно нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба в размер на 30.00 (тридесет) лева”

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните пред Административен съд – Монтана по реда на АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: