Решение по дело №62/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 38
Дата: 20 март 2020 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20205000500062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 38

 

 

Гр. Пловдив, 20.03.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                      Величка Белева  

                    

с участието на секретаря  Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело  62 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

         Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 645, постановено на 5.12.2019 г. по гр.д. 26/2019 г. на Окръжен съд – С.З., в неговите части, с които е осъден на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата  16 387,12 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени през периода м. януари-м. юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствената на ответника къща, находяща в с. Р. общ. К., ул. И., № 5, заедно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която да бъде преведена по сметка  IBAN ***, осъден е П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата  2 084,70 лв. за направените деловодни разноски съразмерно с уважената част на иска, осъден е Б.М.Ч. да заплати на П.Ц.К. сумата от 665,83 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената и оттеглената част на иска, по отношение на която производството е прекратено.

Жалбоподателят П.Ц.К. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 23.12.2019 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат изцяло отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. По негово искане във въззивното производство са събрани нови гласни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Б.М.Ч. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 21 034,30 лв., представляваща неиздължено възнаграждение за извършване на СМР в къща на ответника, находяща се в с. Р. съгласно договор, сключен през 2017 г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, както и евентуален иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за извършени СМР в къща на ответника, находяща се в с. Р. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

         Не се спори между страните, заявено е изрично от тях в съдебното заседание на окръжния съд на 5.06.2019 г., че те са били в договорно правоотношение за извършването от ищеца на СМР в къща на ответника в с.Р.. В исковата си молба от 13.03.2019 г. ищецът твърди, че договореността между тях е постигната през м.януари на 2017 г., като ищецът му е възложил извършването на СМР в неговата къща. Твърди, че е било договорено възнаграждение общо в размер на 56 317,13 лв., включващо труд, материали и доставно-складови разходи. Ищецът твърди, че е изпълнил посочените в исковата молба СМР качествено и в срок, които завършил и предал на ответника без забележки и възражения от негова страна, след което ответникът заедно със семейството си заживял в къщата, но заплатил на ищеца поетапно, от месец март до месец юни на 2017 г., само част от общо дължимото възнаграждение, а именно сумата 26 850 лв. Твърди, че е канил ответника да му заплати дължимия остатъка от възнаграждението, но ответникът не го е заплатил. Претендира за присъждане на сумата 29 467,13 лв., като в съдебното заседание на окръжния съд оттегля частично претенцията и претендира за присъждане на сумата 21 034,30 лв. като неиздължена част от дължимото възнаграждение. Евентуално, ако се приеме, че между страните не е сключен договор поради липса на писмено форма, претендира за присъждане на сумата поради това, че с нея ответникът като собственик на къщата се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, който е изпълнил посочените в исковата молба СМР.

         С отговора на исковата молба ответникът признава, че е ангажирал услугите на ищеца за ремонт на своята къща в с. Рпрез пролетта на 2017 г. Ответникът възразява, че страните не са уговорили предварително сумата 56 317,13 лв. като възнаграждение, а договорката била при необходимост от извършване на определена работа да се разберат за цената на труда, като необходимите материали и пособия ответникът да закупува от фирмата на майката на ищеца с отстъпки. Твърди, че не е заплатил на ищеца сумата 26 850 лв., а поне 15 000 лв. в повече от нея, като всички плащания за възнаграждение за извършената работа, материали и транспорт са извършвани на ръка. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършил всички, описани в исковата молба, СМР, както и че е извършил някои от тях по начина, описан в исковата молба. Твърди, че по имота освен ищеца са работили и други хора, които ответникът е ангажирал. Твърди, че е заплатил изцяло материалите, необходими за ремонта на неговата къща. Твърди, че част от материалите не са закупени от ищеца, а от ответника и са доставени от друго лице, а не от ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът е извършил целия ремонт и че той е приел извършеното от него без забележки. Твърди, че ремонтът приключил през месец септември на 2017 г., а работата на ищеца по сградата приключила преди това. Твърди, че извършеното от ищеца било некачествено и се наложило, тъй като ищецът отказал за поправи некачествената си работа, да бъде направен ремонт от трети лица и да бъдат довършени започнати и недовършени от ищеца СМР. Заявява, че и към момента някои части от електрическата система и кабелна телевизия, за които се твърди, че са направени качествено, не работят. Твърди, че е водил разговори с ищеца да изпълни задълженията си, но той претендирал да му се заплати допълнително за допълнителната работа. Твърди, че уведомил ищеца, че е разочарован от качеството на работата и че ремонтът е довършен от други лица, както и че не желае ищецът повече да идва и да работи на обекта, след което ищецът започнал да отправя към него претенции за заплащане на допълнителни суми. Оспорва твърдението, че дължи на ищеца исковата сума, евентуално, че се е обогатил с нея за негова сметка.

         С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че между страните е бил сключен договор за изработка за извършване от ищеца като изпълнител по възлагане от ответника на СМР за ремонт на собствената на ответника къща в с. Р. като видът и качеството им са определяни поетапно, в хода на работата. Приема, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 26 850 лв. и живее в къщата от месец декември на 2017 г. С оглед признаването от ответника на изпълнение на посочени от него СМР и съобразно събраните по делото гласни доказателства и заключението на СТЕ съдът приема, че посочените в исковата молба СМР са извършени от ищеца, респективно, от наетите от него работници, като стойността на посочените в исковата молба СМР възлиза общо на 42 937,12 лв., от които 20 771,69 лв. за материали и 20 165,43 лв. за труд. Съдът преценява, че на обекта са работили и други хора, но те са извършили работа, за която ищецът няма претенции. Съдът преценява, че е недоказано възражението на ответника извършеното от ищеца да е некачествено и ищецът да е отказал да поправи работата си, което да е било причина ответникът да търси други майстори. Съдът намира, че след като възложителят е във фактическата власт на изработеното, тъй като живее от месец декември на 2017 г. в ремонтираната от ищеца къща, без да има възражения за недостатъци, то изработеното е прието чрез конклудентни действия. Съдът посочва, че няма основание за обвързване на заплащането на възнаграждението за извършената работа от никакви допълнителни факти, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266,ал.1 от ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и нейното приемане. Съдът посочва, че ответникът не е доказал своето твърдение многократно да е водил разговори с ищеца, че трябва да изпълни задълженията си, съответно, че своевременно е уведомил ищеца за открити съществени недостатъци на СМР. Съдът приема, че ответникът също е доставял материали, но стойността за тях не е предмет на исковата претенция. Изводът на съда е, че от общия размер на стойността на СМР според заключението на вещото лице 42 937,12 лв. следва да се приспадне платената сума 29 467,13 лв. и останалата сума 16 087,12 лв. е дължима, както и сумата 300 лв. за извозване и натоварване на строителни отпадъци, която сума е определена от съда на основание чл. 162 от ГПК. Затова съдът присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника сумата 16 387,12 лв. за неизплатено възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и присъжда на всяка от страните разноски по съразмерност.

         С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че изводите на окръжния съд са неправилни, както и че решението е немотивирано. Твърди, че не е съобразено от окръжния съд обстоятелството, че е от съществено значение за правилното решаване на спора в съдебното производство да се установи с методите и способите на ГПК каква е цената, която се дължи от възложителя, какъв обем от работа е възложен, какви материали и средства са договорени да се закупят и вложат в имота и от кого, извършена ли е в предвидения обем и срок договорената работа, както и дали същата е приета без възражения от страна на възложителя, в която връзка са направени възражения от ответника, които са игнорирани и са останали необсъдени в съдебния акт. Заявява, че ищецът не е доказал твърдението си да е договорил с ответника възнаграждение за извършването на ремонт на процесния имот в размер на 56 317,30 лв., която сума според ищеца е формирана от сбора на сумата 26 850 лв., представляваща стойност на закупените и вложени в имота материали, със сумата 29 467,13 лв., представляваща според ищеца дължимо от ответника възнаграждение за свършената работа. Твърди, че е оспорил доколко са верни, съответно доказани, направените в исковата молба твърдения на ищеца за вида, обема и стойността на възложените СМР, твърденията за вложените в обекта строителни материали, както и дали СМР са извършени качествено и в срок, като за своите изводи в тази насока съдът се позовава на заключението на вещото лице, но е игнорирано, че за една голяма част от изводите си вещото лице се позовава не на обективни находки, а на предположения относно вложените материали като количество и стойност. Посочва, че като доказателство по делото заключението на вещото лице е използвано от съда и за приемането на каква стойност са извършените СМР, но не е съобразено, че стойността им също е определена на база предположения и каталози. Заявява, че съдът е достигнал до неправилни изводи по отношение на размера на претенцията, тъй като при анализа на събраните по делото доказателства не е съобразено посоченото в писмената защита наличие на ограничение по силата на закона, което касае именно стойността на договорените строителни материали и възнаграждение, като не е обсъдена от съда нормата на чл. 164,ал.1,т.3 от ГПК, съгласно която не могат да се доказват със свидетелски показания договори на стойност над 5 000 лв. Счита, че окръжният съд е следвало да съобрази, че конкретно в тази насока гласни доказателства не са събрани и че наличните са недостатъчни да дадат отговор на въпроса какво е съдържанието на договора, съответно, че твърдяната от ищеца стойност на строителни материали и възнаграждение е недоказана. Заявява, че в обжалваното решение извършената работа според съда е доказана със заключението на СТЕ, който извод противоречи на останалите факти и обстоятелства, установени по делото. Заявява, че с твърдението за негодност на изпълнената работа ответникът е противопоставил възражение за разваляне на договора, поради което и за недължимост на претендираното възнаграждение на основание чл. 265,ал.2 от ЗЗД. Заявява, че изрично е възразил срещу липсата на доказателства, позволяващи остойностяване на разходите по изпълнението на ищеца в съответствие с договореното, на което възражение съдът не е дал аргументиран отговор, а само е посочил, че ответникът е приел извършената работа, тъй като започнал да живее в имота и това били конклудентни действия по приемането на извършените СМР. Счита, че този извод е неправилен и противоречи на цялостния и пълен анализ на всички доказателства по делото, а именно на показанията на свидетеля Б., който е посочил, че е виждал и други лица, които са доведени от ответника, да извършват дейности по къщата, част от които са били да се поправя извършеното от хората, осигурени от ищеца, например, електротехник, който да прави кабелите, защото системата била направена, но не работела. Заявява, че не е обсъдено възражението и довода на ответника, че ищецът не е представил пред съда изготвен и одобрен технически проект за ел.инсталацията на имота, както и че такъв проект въобще липсва, както и че не е обсъдено по делото и не е доказано от ищеца не само и какво е било уговорено между страните, но и не е установено или поне посочено какви строителни правила и норми е спазвал не само при извършването на тази дейност, но и въобще за всички СМР. Счита, че предвид липсата на доказателства в тази насока и с оглед направеното от ответника възражение, че СМР са некачествени, е следвало окръжният съд да приеме, че възнаграждение за СМР не се дължи, тъй като възнаграждение за СМР, които не са приети или, макар и приети с конклудентни действия, не се дължи, ако изпълнението не отговаря на одобрения технически проект, а ако няма такъв – на уговореното между страните, както и на строителните правила и норми. Заявява, че съдът не е обсъдил направеното възражение, че ищецът не е доказал какъв обем СМР му е било възложено да извърши. Заявява, че окръжният съд не е обсъдил показанията на свидетеля Б., съгласно които самият ответник е работил по банята, за което са и признанията на самия ищец. Заявява, че е игнорирано обстоятелството, че по делото са представени писмени доказателства за закупени от ответника материали за ремонта на имота, които са вложени според показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, и, след като тези материали са вложени със средства на ответника, то твърдението на ищеца, че той е закупил с предоставените му от ответника пари всички материали, необходими за СМР на имота и ги е вложил в тази дейност, са недоказани. Счита, че окръжният съд не е съобразил за това противоречие, съответно, че част от сумата, която ищецът твърди, че е получил от ответника за закупуване на материали, в действителност му е дадена като възнаграждение за свършената работа. Счита, че при обсъждане от окръжния съд в тяхната взаимна връзка на всички доказателства по делото, той е щял да достигне до извод, че между страните по делото е налице договаряне на СМР с известен обект, но с неизвестни параметри за изпълнение и цена на труда, като възложената работа не е приета без възражения в количествено и качествено отношение, поради което да отхвърли изцяло исковата претенция. Заявява, че съдът не е дал отговор на основното възражение относно претенцията на ищеца дължи ли се възнаграждение за извършените СМР, като при преценката дължи ли се възнаграждение и в какъв размер да е то не е взел предвид твърденията на самия ищец в исковата молба и в съдебното заседание на 11.09.2019 г., в което ищецът е признал, че при плащанията, които е получавал от ответника, част от сумите са били за материали, а част за извършения труд, като на няколко пъти ищецът изрично признал, че положеният труд за СМР е заплатен. Счита, че направените от ищеца в съдебното заседание признания водят до извод, че ищецът е получил дължими суми за СМР, но не може да посочи в какъв размер са, съответно, не може да докаже и какъв остатък евентуално му се дължи от ответника. Заявява, че съдът не се е произнесъл по предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД, който моли да бъде уважен, ако искът по чл. 266 от ЗЗД бъде отхвърлен.

         С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че възложителят по договор за изработка дължи възнаграждение на изпълнителя във всички случаи на изрично или мълчаливо приемане на изпълнената съобразно договора работа, поради което е неоснователно възражението на ответника, че не се дължи заплащане на възнаграждение, тъй като работата на обекта на възложителя не е приета от него. Заявява, че с отговорите си ответникът в съдебно заседание изрично е заявил, че посочените в количествената сметка към исковата молба работи са извършени от ищеца и наетите от него строителни работници, т.е. е налице признание от ответника за извършването от ищеца на СМР. Заявява, че както ответникът, така и свидетелите са заявили, че къщата се ползва от ответника и че той е приел извършените СМР, че изработеното от ищеца функционира по предназначение и е във фактическата власт на поръчващия-ответника по делото. Посочва, че съгласно установената съдебна практика установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства, включително СТЕ и гласни доказателства, като в случая окръжният съд е назначил СТЕ и тя е установила както количеството извършени от ищеца СМР в полза на ответника, така и стойността на същите СМР. Заявява, че по делото са събрани свидетелски показания за установяване изпълнението и приемането на работата от ответника, като свидетелите са участвали в извършването на СМР, по различно време и за различни видове СМР. Заявява, че от ответника се твърди негодност на извършените СМР, но в тази насока от него не са били ангажирани никакви доказателства, както и ответникът не е установил при негова доказателствена тежест да е възразил по отношение на извършената работа, напротив, със свидетелските показания е установено, че ответникът е приел работата и че е бил доволен от извършеното. Заявява, че ответникът не е установил основателност на правопогасяващото си възражение, че е заплатил за извършената работа. Посочва, че неоснователно и недопустимо едва във въззивната жалба ответникът въвежда възражение, че по делото не са представени изготвен и одобрен технически проект и приемо-предавателни протоколи за извършените СМР, като това възражение е и неоснователно, защото приемането на работата може да бъде доказвано с всякакви доказателствени средства. Заявява, че изложените съображения да не е доказана стойността на видовете СМР са неоснователни, тъй като по делото е прието експертно заключение без възражение, от което по данни на усреднени цени в строителството е установена и остойностена стойността на извършените СМР, като вещото лице е дало отговор и че строителството е изпълнено качествено. Посочва, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че по делото са игнорирани закупените от ответника строителни материали, като окръжният съд правилно е приел, че за тях ищецът не претендира за присъждане на стойност, а претендира единствено и само за труда, както изрично е посочено в исковата молба. Посочва, че е неоснователен доводът на жалбоподателя за неправилност на решението на окръжния съд поради липса на произнасяне по предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД, защото съдът не се произнася по евентуален иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му – неуважаването на главния иск. 

         Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1, изр.1 от ЗЗД, на която изрично се позовава ищецът в исковата молба с твърдението, че през м.януари на 2017 г. между страните е сключен договор за изработка в разновидността договор за строителство, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ответникът изрично признава с отговора на исковата молба, че е ангажирал услугите на ищеца за извършването ремонт на своята къща в с. Рпрез пролетта на 2017 г. В съдебното заседание на окръжния съд на 5.06.2019 г. страните изрично заявяват, че не спорят, че са били в договорни правоотношения за извършването на СМР. С оглед на това основателността на претенцията на ищеца съдът дължи да прецени именно съгласно разпоредбите на чл. 258-269 от ЗЗД, както претендира ищецът. В случая окръжният съд е установил, че така заявената на договорно основание претенция е основателна и е уважил иска за присъждане на възнаграждение в полза на ищеца като изпълнител на посочените в исковата молба СМР и в тежест на ответника като техен възложител, поради което правилно не е разгледал евентуалния иск, заявен за присъждане на обезщетение на основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД. Неоснователно е следователно заявеното от жалбоподателя оплакване във въззивната жалба за липса на произнасяне от окръжния съд по предявения евентуален иск, като следва само да се посочи, че по начало, ако съдът не се произнесе по искането на ищеца, не е налице с оглед нормата на чл. 250 от ГПК неправилност на съдебното решение, която да се релевира от ответника.

         Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 259 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Съгласно нормата на чл. 261,ал.1 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно,  като за такива недостатъци поръчващият трябва да известни изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за недостатъците, а, ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Съгласно чл. 265 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението, а ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора, които права се погасяват при строителни работи в пет години. Съгласно нормата на чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Между страните в случая безспорно е постигната договореност ищецът по възлагане от ответника и срещу заплащане да извърши през 2017 г. ремонтни работи в обект-къща на ответника в с. Р. община К.. Тази договореност не е оформена в писмена форма, няма подписан писмен договор, няма специално договорено предназначение на изпълняваните в имота СМР, няма конкретно договорено възнаграждение, няма и съставени документи по време на извършването на ремонтните работи, както и към момента на приключването от ищеца да извършва работи по ремонта в къщата на ответника, няма и съставени документи за плащане на посочената от ищеца като платена му от ответника за възнаграждение сума 26 850 лв. или за плащане на друга сума или други суми от ответника на ищеца във връзка с изпълнението на СМР в имота. Безспорно е обаче, признава се изрично от ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 5.06.2019 г., че ищецът е извършил последователно във времето през годината множество СМР в този обект и че ответникът в края на 2017 г. е заживял в ремонтираната къща. Няма спор, че ответникът е заплатил на ищеца посочената в исковата молба сума 26 850 лв. като възнаграждение. Ищецът претендира, че е изпълнил конкретно описаните в исковата молба по вид и стойност СМР и че те са на обща стойност 47 884,30 лв. (с оглед заявеното в съдебното заседание на 20.11.2019 г. изменение на иска), включваща труд и материали. Не се спори между страните, признава се изрично от ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г., че ответникът му е предоставял суми за закупуване на материали по време на изпълнение на работата и за свършената работа, поетапно. Ищецът твърди, обяснява го и в съдебното заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г., че описаните в исковата молба работи са изпълнени от него без предварително предоставяне на суми от ответника, т.е. че ищецът ги е изпълнил със свои средства, както и без да има плащане от ответника след изпълнението им. Затова ищецът претендира да му бъде изплатена сумата 21 034,30 лв. като неиздължена от ответника част от възнаграждението за надлежно изпълнената и приета от ответника работа по извършването на посочените в исковата молба СМР. Спори се между страните дали ищецът е изпълнил в имота всички, описани в исковата молба, СМР, дали е изпълнил част от тях така, както те са описани в исковата молба, дали ги е изпълнил качествено, както и какво възнаграждение е получил преди подаването на исковата молба. Ответникът възразява с отговора на исковата молба, че е заплатил не сумата 26 850 лв., а поне още 15 000 лв. в повече, че той е заплатил изцяло материалите, необходими за ремонта на неговия имот, че в имота освен ищеца и негови работници са работили и други хора по възлагане от ответника, че извършеното от ищеца е било некачествено и поради отказ на ищеца да го поправи ответникът ангажирал за ремонт на изпълнени от ищеца работи други лица, че някои работи и до момента не работят, че уведомил ищеца да не идва повече и да не работи на обекта.

         В съдебното заседание на окръжния съд на 5.06.2019 г. ответникът изрично признава, че ищецът е изпълнил следните СМР, посочени от ищеца в исковата молба: събаряне на тухлена зидария-преградна стена между кухня и хол, разбиване на стоманобетонна плоча за направа на отвор за стълбище, направа за кофраж на стълбище (вътрешно), монтаж на арматура (вътрешно стълбище), отливане на бетон на стълбище (вътрешно), избиване на отвор за врата, направа на кофраж за основи на баня (двустранно), наливане на бетон за основи за баня и стълбище, направа на тухлена зидария за баня, направа на ръчен изкоп за стъпки на веранда, наливане на стъпки и фундаменти на веранда, направа на кофраж колони, греди, полета и стълбище за веранда, монтаж на арматура на колони, греди, полета и стълбище, разваляне на стар покрив на къща, направа на нова тухлена зидария (над зидове и калкани), направа на кофраж, пояси и калкани, монтаж на арматура-колони, пояси и калкани, участие на работници на ищеца при наливане на бекон-колони, пояси и калкани, направа на покрив, направа на дървена покривна конструкция от фермен тип, при направа на декоративна дървена стреха, при наковаване на OSB върху дървена покривна конструкция, при полагане на паропропускливо фолио, при наковаване на контра летви ¾ за керемиди, покриване с глинени керемиди (само труд, без материал), подмазване на капаци с циментов разтвор, направа на покрив на веранда, наковаване на ламперия на таван, направа на носеща покривна конструкция (само труд), наковаване на OSB, наковаване на контралетви, полагане на паропропускливо фолио, полагане на глинени керемиди, направа на тераса 2 етаж, направа на зидария от ютонг 10 см. на тераса 2 етаж, направа на топлоизолация, лепене и дюбелиране, полагане на PVC мрежа, направа на изравнителна шпакловка, полагане на ъглозащитни PVC лайсни и PVC водооткапи, полагане на декоративна мазилка, боядисване двукратно на фасади с цветна фасадна боя, направа на конструкция на навес от бичен иглолистен материал (само труд), покриване с глинени керемиди, направа на подложен армиран бетон на навес (само труд), изливане на подложен армиран бетон около къща, подравняване ръчно (само труд), наливане на бетон основи за ограда (ръчно), направа на тухлена зидария от бетонни блокове за ограда (само труд), лепене на шапки-бетонни по ограда (само труд), направа на ВиК инсталация (само труд), прекарване на полипропиленови тръби от изба към баня 1, баня 2 етаж и кухня 1 етаж, фиксиране на резбови фитинги-готови за монтаж на аксесоари, направа на отходна канализация (само труд), баня 1 теаж, баня 2 етаж и кухня, направа на предстенна обшивка в баня и преградна стена от гипсокартон (двупластов със CV профил 50 мм.), направа на изравнителна замазка (в баня над 4 см.), лепене на фаянс и теракот в баня 1 етаж (само труд), лепене на стълбище с теракот на веранда (само труд), лепене на теракот веранда (само труд), направа на изравнителна замазка 1,2 етаж и веранда, направа на гипсокартон по тавани на 1 етаж (двойна конструкция), направа на предстенна обшивка по стени от гипсокартон 1 етаж (двупластов със CD профил), направа на циментоварова хастарна мазилка по стани (при ремонт), полагане на PVC мрежа по стени (с циментова шпакловка на 1 етаж), изравняване на стени с циментова шпакловка, полагане на декоративна мазилка по стени (1 и 2 етаж), шпакловане на тавани от гипсокартон с гипсова шпакловка, направа на преградни стени от гипсокартон на 2 етаж (двупластов със CV 50 м.м.), направа на предстенна обшивка от гипсокартон (двупластов CV 50 м.м.), направа на летвена скара за ламперия на тавани 2 етаж, частично наковаване на ламперия на тавани 2 етаж, поставяне на каменоминерална вата по тавани 2 етаж, изкарване и натоварване на строителни отпадъци. Съответно, в същото съдебно заседание на окръжния съд на 5.06.2019 г. ответникът конкретно оспорва ищецът да е изпълнил следните СМР, посочени в исковата молба: събаряне на тухлена зидария-стена между коридор и баня, събаряне на кухненска мивка, отстраняване на фаянсови плочки, зазиждане на прозорец на стая, разбиване на стоманобетонна плоча, стълбище, основи, бетон и бетонен парапет (с електрически къртач), направа на ръчен изкоп за подход на изба и основи за баня, направа на кофраж за подпорна стена за подход на стълбище, направа на кофраж на стълбище за изба, направа на обратен насип за баня, наливане на бетон на подпорна стена, разваляне на стари тухлени зидове и калкани по покрив, фасониране на дървен материал, подмазване на глинени капаци с циментоваров разтвор по била,  направа и отливане на кофраж за пояси на тераса, направа на кофраж основи за ограда (от към улицата), демонтаж на PVC дограма, монтаж на PVC дограма. В съдебното заседание на 5.06.2019 г. ответникът не взима конкретно становище относно монтаж на укрепващи елементи за стоманобетонна плоча (метални профили). Видно от показанията на свидетеля М. Г. Ч., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г., баща на ищеца, бутнали едната стена, после мивката в кухнята, направена от бетон и бял фаянс, 15х15 били плочките, в коридора, където била банята, изчистили фаянса и теракота, прорязали плочата горе, за да направят отвора за стълбището, пълнели с отпадъци контейнер, напълнили около 15 контейнера,направили стълбището, било стоманобетонно, те си носили материала, докарали филц и пясък, имали бетонобъркачка, доставяли цимент, ищецът докарал арматурата, след като направили арматурата и кофража, объркали бетона и го наляли, съборили покрива и двете странични стени на покрива, това са надзидовете, защото зидарията не била качествена, първо направили зидарията, насадили колони, направили кофраж, бетонният пояс, бетонът го бъркали те, помагали ответникът и двама негови колеги, правили ограда на улицата, изкопали долу основата, 60 см.била дълбока, зазидали прозорец до старото стълбище, където сега е банята, в едната спалня махнали единия прозорец, там направили метална конструкция, за да усилят плочата, и пак сложили същия прозорец, на втория етаж направили тераса с метална конструкция, ищецът доставял материала, направили кофраж на основата на оградата, направили подложка от бетон и арматура, направили обратен насип на банята, банята била на мястото на старото стълбище, съборили парапета, съборили и част от старото стълбище, изкопали основа, направили кофраж, наляли основа, получило се нещо като шахта и трябвало да се направи обратен насип с баластра, напълнили тази шахта с баластра, за да направят подложения бетон на пода на банята, съборили целия надзид на покрива. Видно от показанията на свидетеля М. Б. Г., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г., той съборил банята, фаянса бил може би 2 м. и нещо на 1,70 см., с нормална височина, имало и теракот, той не е виждал мивката в кухнята, била бутната при неговото отиване, той зазидал прозореца на стаята, бил на стената, където сега има баня, той къртил плочата на стълбището, тя била точно под банята, голяма е колкото банята, може би около 4 кв.м., едно момче (Г.) и М. правили изкопа за подхода към избата, старото стълбище било изкъртено и махнато, ограничило се с подпорна стена, направен бил обратен насип, на покрива имало малки тухлени зидове, бутнали ги и направили нови, всичко е иззидано, с колони и пояси, правили калкани, на втория етаж има тераса, която е направена от железни профили, арматура и е излят бетон, това е изцяло нова тераса и я правили двамата с ищеца, работили по оградата откъм улицата, изкопали изкоп, наляли бетон като стъпка, основа и след това направили кофраж около 50 см. Висок, за да се изравни нивото на терена и оттам нагоре с тухли, наляли бетон в кофража, бетонът го бъркали с машина и го наливали на ръка, доста хора ковали ламперията на втория етаж, отпадъците ги карали в един контейнер, от 50 нагоре колички бетон и пръст изкарали от изкопа в избата, не може да кажа кофража за стълбището към избата колко квадрата е, може би дупката на обратния насип е 30-40 см., ответникът не е докарвал работници, само когато наливали поясите на покрива довел двама колеги, работата била за половин ден. Видно от показанията на свидетеля П. Н. П., разпитан също в съдебното заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г., ищецът го неал да работи в къщата на ответника, свидетелят работил от месец март до юли, правил кофраж на външни стълби, на пояса на стълбите, на дувара, участвал в направата на кофража за новата баня, бил някъде към 12-13 кв.м., бил там, когато правели обратния насип на банята, участвал в развалянето на покрива, всичко под покрива било махнато до плоча, направил кофража и пояса, всичко наливал той, бетонът идвал с бетоновоз и го бъркали на ръка, ищецът го поръчвал, ламперията ковали той с М.и М., много боклук изхвърлили, ответникът помагал, когато правили пояса за покрива, прекарвали количките с бетон до сградата и те вдигали нагоре кофите, това е за един ден. Видно от показанията на свидетеля Г. Г.Д., разпитан в същото съдебно заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г., той е работил на къщата на ответника месец и половина, от месец май до юни, наел го ищецът, той е изкопал стълбището към избата, минимум 2 кубика земя е изкарал лично, изкарвал ги на двора, на стълбището бил направен кофраж, имало колони, които направили от бетон, самите колони придържат стълбището, с трегер са отгоре, отделно имало отстрани кофраж за терасата към къщата. Видно от показанията на свидетеля Д.А. Д., разпитан в същото съдебно заседание на 11.09.2019 г., той е работил за ищеца на къщата на ответника през м.юли на 2017 г., имало кофраж на основата на оградата, свидетелят участвал в правенето на кофража, участвал в изкопните работи по оградата, изкопът на оградата бил около 60 см. Надолу, основата била или 20-25 см., може и 30 см. Да е била, основата била малко по-широка от зида, от порядъка на 5-10 см., свидетелят последен направил банята и мокрото помещение, лепил плочките на банята, ищецът направил ВиК инсталацията в банята, в банята останало да се фугира. Видно от показанията на свидетеля П. Г. Б., разпитан в същото съдебно заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г., свидетелят помагал на ответника с доставка на дървен материал, тогава свидетелят имал фирма и се занимавал с дървен материал, доставил му греди, ребра и други материали за покривната конструкция, дъски е кара също, ответникът му плащал, докарал греди 4 м., всичкият материал е 10-12 кубика, не знае какви греди са сложени на покрива, дали са от 4 м. или от 6 м., по-голяма част от фасонирането на гредите направил свидетелят, останала една част, която не е направил той, не е обръщал внимание дали гредите на сушината са фасонирани, отпадъците ги извозвали с малко камионче. Установява се следователно от показанията на свидетелите направата от ищеца и на СМР, за които ответникът не е заявил признаване, както следва: събаряне на стена между коридор и баня – от показанията на свидетелите М. Ч. и М. Г.; събаряне на кухненска мивка (отлята) – от показанията на свидетеля М.Ч.; отстраняване на фаянсови плочки по стени (на циментоваров разтвор) – от показанията на свидетелите М. Ч. и М. Г.; зазиждане на прозорец на стая – от показанията на свидетелите М. Ч. и М. Г.; разбиване на стоманобетонна плоча, стълбище, основи, бетон и бетонен парапет (с електрически къртач) – от показанията на свидетелите М. Ч. и М. Г.; направа на ръчен изкоп за подход на изба и основи за баня – от показанията на свидетелите М. Ч., Милен Г. и Г.Д.; направа на кофраж за подпорна стена за подход на стълбище – от показанията на свидетелите М. Ч., М. Г. и Г. Д.; направа на кофраж на стълбище за изба – от показанията на свидетелите М. Ч. и Г. Д.; направа на обратен насип за баня – от показанията на свидетелите М. Ч., М. Г. и П. П.; наливане на бетон на подпорна стена – от показанията на свидетеля М. Ч.; разваляне на стари тухлени зидове и калкани по покрив – от показанията на свидетелите М. Ч., М. Г. и П. П.; наливане на бетон-колони, пояси и калкани – от показанията на свидетелите М. Ч. и Г.Д.; фасониране на дървен материал – от показанията на свидетеля П. Б.; направа и отливане на кофраж за пояси на тераса– от показанията на свидетелите М. Г. и Г. Д.; направа на кофраж основи за ограда (от към улицата) – от показанията на свидетелите М. Ч., М.. Г. и Д. А.; демонтаж на PVC дограма – от показанията на свидетеля М. Ч.; монтаж на PVC дограма (прозорец) – от показанията на свидетеля М. Ч.; монтаж на укрепващи елементи за стоманобетонна плоча (метални профили) – от показанията на свидетеля М. Ч.; наковаване на ламперия на тавани 2 етаж – от показанията на свидетелите М.Г. и П. П.; изкарване и натоварване на строителни отпадъци – от показанията на свидетелите М. Ч., М. Г. и П. П.. Извършването на работите по ел.инсталацията връзване на ел.табло 2 етаж, монтаж на осветителни тела 2 етаж и монтаж на ключове и контакти 2 етаж в производството пред окръжния съд се установява от показанията на свидетелите М. Ч. и М. Г.. Видно от заключението на вещото лице В.М. от 2.09.2019 г., посочените СМР от т.28 до т.54 включват работите по подмяна на покрива и поставяне на топлоизолация на фасадата на сграда с фасадна мазилка, работите са изпълнени и описаните количества съответстват на посоченото в исковата молба. Установява се следователно от признанието на ответника, от посочените показания на свидетелите и от заключението на вещото лице М. в посочената негова част (относно СМР от т.28 до т.54 вкл.) изпълнението от ищеца на всички СМР, описани в исковата молба. 

В съдебното заседание на 5.06.2019 г. относно направата на ел.инсталацията ответникът признава, че от работник на ищеца (неговия баща) са поставени кабелите по стените, т.е. признава направа на ел.инсталация на 1 и 2 етаж и веранда (само труд), изтегляне на кабели, направа на връзки в разклонителни кутии, а възразява, че изводите на кутиите не били направени и останал сноп с кабели, който висял, ответникът допълнително викал човек, като се наложило да се пробива гипс картона, поставили отново кабели, ответникът лично поставил осветителните тела, викал човек да постави ел-таблото, т.е. оспорва връзването на ел.табло 2 етаж, монтаж на осветителни тела 2 етаж, монтаж на ключове и контакти 2 етаж. Видно от показанията на свидетеля М. Ч., той е направил ел.инсталацията, първо положил кабелите, разпределителните кутии, разклонителните кутии, конзолите, след това сложили ключове и контакти, направили инсталацията и на терасата, той направил ел.таблото на 2 етаж, монтирал луните на втория етаж. Видно от показанията на свидетеля М. Г., М.направил ел.инсталацията, всичко по нея, крушките светели и всичко работело, не знае кой е слагал осветителните тела. Видно от показанията на свидетеля П. Б., той е карал електротехника, който правил някакви кабели, Д. от К., свидетелят знае от ответника, че ел.системата била направена веднъж и не работила, наложило се да се поправи, ел.техникът правил ремонт в банята, имало едно табло вляво, виждал го е и на втория етаж да работи, опъвал някакви жици, тогава било шпакловано и била сложена ламперията, опъвали кабелите през гипсокартона. Видно от показанията на свидетеля С. Г. Т., разпитан в съдебното заседание на апелативния съд на 11.03.2020 г., той не познава ищеца, познава ответника, ответникът го е викал да работи на неговата къща в с. Рза ел.инсталацията, която била направена от друг човек, свидетелят е електротехник, електромонтьор, двете табла не били монтирани, едното в мокрото помещение на първия етаж, а малкото е на втория етаж, първо прозвънил и всичко било наред, след това монтирал таблата и започнал извършване на проби, на всекидневната стая имало лунички на тавана, но не могли да намерят кабелите, ответникът звънял на човека, наложило се да прекарат наново кабели и да пуснат лунички, не било заредено никъде с контакти, ключове и осветителни тела, не били монтирани, имало само жици, свидетелят монтирал контакти, ключове и осветителни тела, било измазано, не се виждали кабелите, само в кутиите се виждали изводите, за луничките линията на излизала, когато свидетелят работел в къщата, тя не била обитаема, според свидетеля това било през май или юни на 2019 г., около къщата имало строителни материали, работело се, на втория етаж ел.таблото не било вързано, за луничките не било разпробито нищо, те трябвало да бъдат във всекидневната, наложило се и пробили на 2-3 места, но нямало проводници и пуснали нови проводници, за да може да светят, както и в кухнята, то е едно цяло, в коридора на втория етаж бил виснал кабел, не бил оставен никъде ключ, откъдето да се пуска и спира, имало директно захранване и се наложило да сложат лампион с фотоклетка, на първия етаж във всекидневната направили нови връзки и нови ключове за луничките отгоре, наново ги направили там, ответникът се обадил на свидетеля, защото другият човек го бавел и отсъствал, луничките не били заложени, свидетелят разпробивал по искане на ответника. С оглед показанията на свидетеля Т. следва да се приеме, на първо място, че той е работил в къщата преди завършването на ремонтните работи и преди ответникът да заживее там, както изрично свидетелят посочва, което означава, че е извършил посочените от него работи по възлагане от ответника през 2017 г.. Съдът приема, че показанията на този свидетел са конкретни, той няма роднинска и приятелска връзка с ищеца или ответника, поради което преценява, че следва обстоятелството относно направата на работите връзване на ел.табло 2 етаж, монтаж на осветителни тела 2 етаж и монтаж на ключове и контакти 2 етаж да бъдат установени така, както посочва свидетелят Т.. Следователно с оглед на така събраните от апелативния съд гласни доказателства – показанията на свидетеля Т. следва да се приеме,  че не ищецът, а именно свидетелят Т. по възлагане от ответника и със съответно заплащане от ответника е изпълнил връзване на ел.табло на 2 етаж, монтаж на осветителни тела на 2 етаж и монтаж на ключове и контакти 2 етаж. Установява се затова, че ищецът неоснователно претендира да бъде осъден ответника да му заплати възнаграждение за изпълнението на тези три работи.

Установява се следователно, че от ищеца по възлагане от ответника са изпълнени всички, посочени в исковата молба, СМР, с изключение само на три от тях, а именно връзване на ел.табло на 2 етаж, монтаж на осветителни тела на 2 етаж и монтаж на ключове и контакти 2 етаж.

Не се установява между страните да е била постигната при сключването на договора за изпълнението на СМР и преди тяхното започване съгласно чл. 258 от ЗЗД конкретна договореност относно размера на възнаграждението, което ответникът дължи да заплати на ищеца, както и впоследствие, в хода на работата, страните да са направили такава уговорка. В случая е безспорно, признато е изрично от страните, че договор за изработка между тях е сключен. Затова по делото не е установявано със свидетелски показания сключването на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лв., а  гласните доказателства са били допустими, защото са събрани с оглед установяване на  изпълнението на договора, поради което не е било нужно съдът да обсъжда нормата на чл. 164,ал.1,т.3 от ГПК. Тъй като договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден, когато той не е сключен в писмена форма е допустимо и достатъчно стойността на възложената работа да е определима и с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими от страните, на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които, при необходимост, може да бъде установена с помощта на вещо лице по аргумент на чл. 266,ал.2 от ЗЗД (в тази насока – решение № 110/17.08.2011 г. на ВКС по т.д. 597/2010 г., ТК, IIТО). Видно от заключенията на вещото лице В. М. от 2.09.2019 г. и от 16.10.2019 г., при отчитане на уточнението направено от експерта в съдебното заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г., експертизата посочва конкретно стойността на изпълнените от ищеца СМР, както и че тяхната обща стойност, определена на база средни цени в строителството, публикувани в издателството на „С. С.Е.К“ – Справочник за цените в строителството, брой 3/2017 г., е 42 937,12 лв., от която цена на материали 20 632,17 лв. и цена на труд 22 079,75 лв. След като между страните няма конкретна договореност и няма документация за договорено възнаграждение и за стойност на установените по-горе като изпълнени от ищеца работи, то установяването им в случая се извършва въз основа на заключението на СТЕ, неоспорено от страните, чрез ползване на специалните знания на експерта и по методика, която осигурява база за обективно оценяване. Както от страна на ищеца, така и от страна на ответника, се представят документи за закупени материали, но преценката дали те са вложени именно в изпълнените работи изисква специални знания, след като между страните няма писмена договореност. Обстоятелството, че ответникът също е закупувал материали, не е спорно, поради което именно чрез заключението на СТЕ се установява каква е стойността на работите, които ищецът претендира да е изпълнил и за които се установява от съда, че действително ги е изпълнил. Затова изводите на вещото лице следва да бъдат изцяло възприети от съда, както правилно е преценил и окръжният съд. Вещото лице не е дало стойност за извършеното от ищеца изкарване и натоварване на строителни отпадъци, окръжният съд при условията на чл. 162 от ГПК е определил такава в размер на 300 лв.

Ищецът признава, че е получил от ответника преди завеждането на иска сумата 26 850 лв. като възнаграждение. Ответникът възразява, че е платил поне 15 000 лв. над тази сума, но не представя при негова доказателствена тежест доказателства за това. В съдебното заседание на окръжния съд на 11.09.2019 г. ищецът признава, че ответникът поетапно му е давал пари, че му е дал сума, която ищецът не може да посочи, за разбиването и изнасянето на боклука на двора, след направата на вътрешното стълбище ответникът му платил, не помни колко, след направата на покрива поискал сума, около 3 000 лв., поетапно ответникът давал пари за труд, за материали, ищецът не е взел конкретни пари за материали, а е взел сума, която е и за материалите, и за надниците, ищецът не се сеща колко пари му е дал ответникът, след като приключили с външната изолация, дадените пари били и за работата по оградата, ответникът му дал 200 лв. да закупят арматурните скари и помолил да го изчака за плащане на някакви пари за работата, защото бил затруднен, но повече ответникът никакви пари не дал на ищеца, по принцип за покрива имали една утвърдена сума, която била 9600-10 000 лв., която включвала и материалите за покрива, имали с ответника уговорка да направи ищецът ремонтните дейности, които ответникът иска, ориентировъчно ответникът питал колко пари ще струва, ищецът му казвал и ответникът казвал да се прави, и така всеки път, не му давал авансово пари, сумата, която му давал, не покривала всичко, което се дължи, защото се вършела и друга работа. Видно от показанията на свидетеля Д. Д., той е взел от ответника лично 200 лв. за банята, ответникът му ги предложил, свидетелят казал на ищеца, че ответникът му е дал 200 лв. за банята. Признава се следователно от ищеца това, което е изрично заявено и в исковата молба – че той е получил сума за възнаграждение от ответника, но не се установява това, което твърди ответникът, а именно тази сума да е над 26 850 лв.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работата. Съгласно чл. 259 от ЗЗД, тъй като в случая не е уговорено друго, изпълнителят е изработвал поръчаното със свои средства, поради което възнаграждението включва и тях.  Анотирана съдебна практикаСъгласно чл. 264,ал.2 от ЗЗД възражения за неправилно изпълнение възложителят трябва да заяви при приемането. Не се установява от страна на ответника при негова доказателствена тежест в процеса на работа или при приключването й той да е отправил към ищеца твърдения и искания относно неправилно изпълнение. Напротив, видно от показанията на свидетелите М. Ч., М. Г., П. П., Г. Д., Д. Д., ответникът нямал никакви забележка към работата, ответникът бил много доволен от покрива, за изолацията и за всичко, ответникът не е казвал, че нещо не му харесва, ответникът нямал никакви забележки за покрива, нямал забележки към работата, хвалел ги е, че всичката работа е хубава, ответникът идвал през ден-два-три, не се е оплаквал, че не правят нещата, както трябва. При тези обстоятелства следва да се приеме за установено, че ответникът е приел без възражения работата, изпълнена от ищеца, защото не се установява в хода на работата, когато той е посещавал непрекъснато имота, включително е помагал за някои работи, а други (за които ищецът няма претенция) е изпълнявал лично, както и при приключването й в края на годината да е уведомил ищеца, че открива недостатъци, а е безспорно, че в края на 2017 г. ответникът е заживял в имота. Липсата на възражения при фактическото приемане от ответника означава одобрение на работата на ищеца съгласно чл. 264,ал.3 от ЗЗД, т.е. налице е признание, че изработеното съответства на изискванията на ответника и че работата е годна за нейното обикновено предназначение – да може да се ползва имота за живеене от ответника. Тъй като ответникът-възложител безспорно от края на 2017 г. осъществява фактическата власт върху изработеното, като живее в ремонтираната къща, без да се установява да има възражение за недостатъци от страна на ответника, то следва, че изработеното е прието от него чрез конклудентни действия. Не се нито твърди, нито установява от страна на ответника в производството пред окръжния съд в случая да има одобрен технически проект или конкретна уговорка между страните, които да не са спазени от ищеца, както и да има неспазване от страна на ищеца на съответни строителни правила и норми. Установява се следователно основателност на твърдението на ищеца, че работата му е била приета от ответника. Дали и по какви причини в един момент страните са прекратили отношенията си в случая е без правно значение, тъй като ищецът претендира за заплащане само на работата, за която, както бе посочено по-горе, се установява, че е била извършена. Разваляне на договора от страна на ответника в случая при условията на чл. 262,ал.2 от ЗЗД е недопустимо, тъй като предмет на спора е възнаграждение за вече изпълнената работа. Разваляне на договора при условията на чл. 265,ал.2 от ЗЗД не се установява да е осъществено от ответника, като по начало упражняването на това право следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя, които обстоятелства ответникът следва да докаже. В случая е безспорно, че ответникът живее в имота от края на 2017 г. и го ползва във вида, в който го е ремонтирал ищецът. Отказът на ответника да изплати дължимото на ищеца възнаграждение при вече установената от него фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора не се явява разваляне на договора по смисъла на чл. 265,ал.2 от ЗЗД.

В случая се твърди от ответника, че извършената от ищеца работа има недостатъци, като конкретно обаче ответникът единствено посочва недостатъци относно изпълнението на ел.инсталацията. От показанията на свидетеля П.Б. се установява, че се наложило да се поправи ел.системата, свидетелят е довел майстор за тази цел. От показанията на свидетеля С. Т. е видно, че във всекидневната на първия етаж луничките не работели и се наложило да пусне нова линия. Установява се следователно, че от работата, за която бе посочено по-горе, че се приема за изпълнена от ищеца, наличие на недостатък се установява единствено относно работата на луничките във всекидневната на първия етаж. Този единствено установен недостатък в работата на ищеца несъмнено не погасява задължението на ответника да заплати като възложител дължимото възнаграждение за приетата работа, а поражда за него право при условията на чл. 265,ал.1 от ЗЗД да поиска съответно намаляване на възнаграждението, което той  в случая упражнява в настоящия исков процес по предявения иск с правно основание чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД с оглед заявеното  възражение за неточно изпълнение, тъй като установеният недостатък е поправим, вече е бил поправен и той не пречи от края на 2017 г. да се ползва ремонтираният имот от ответника.

Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя, че решението е неправилно поради неустановяване на изпълнението на възложената работа, качествено, както и приемането й от ответника. Установява се, че ищецът е изпълнил работата, описана в исковата молба, без трите посочени дейности по ел.инсталацията (връзване на ел.табло на 2 етаж, монтаж на осветителни тела 2 етаж и монтаж на ключове и контакти 2 етаж), че съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.3 от ЗЗД работата на ищеца като изпълнител следва да се счита за приета от ответника като възложител, поради което и съгласно нормата на чл. 266, ал.1, изр.1 от ЗЗД той дължи заплащане на претендираното възнаграждение, което следва да бъде намалено със стойността на посочените три работи по ел.инсталацията (видно от заключението на вещото лице от 16.10.2019 г., те са посочени в Приложение № 1, както следва: 114,40 лв. за връзване на ел.табло на 2 етаж, 272 лв. за монтаж на осветителни тела 2 етаж и 185,60 лв. за монтаж на ключове и контакти 2 етаж) 572 лв., както и с отбив за некачествено изпълнение само по отношение на работата по луничките във всекидневната на първия етаж. Както бе установено по-горе, съгласно експерта стойността на изработеното е 42 937,12 лв., от която сума се намалява сумата 572 лв. за посочените по-горе приети сега като неизпълнени от ищеца дейности по ел.инсталацията и остава дължима сумата 42 365,12 лв. Следва да бъде споделена оценката на окръжния съд, направена съгласно чл. 162 от ГПК, че стойността на извършеното от ищеца изкарване и натоварване на строителни отпадъци е 300 лв. От общата дължима с оглед на това сума на възнаграждението 42 665,12 лв. следва да се направи отбив за луничките. При условията на чл. 162 от ГПК следва да се приеме, че тя е 60 лв., като се отчете посоченото от вещото лице М. в заключението от 2.09.2019 г. обстоятелство, че единичната цена на ел.инсталация е в размер на 27,08 лв./кв.м. Следователно дължимото възнаграждение се изчислява в размер на 42 605,12 лв. Бе прието по изложените по-горе съображения, че се установява по делото ответникът да е платил като възнаграждение само сумата, посочена от ищеца в исковата молба – 26 850 лв. Затова ответникът остава да дължи на ищеца възнаграждение в размер на 15 755,12 лв. При установената основателност на иска за присъждане на възнаграждението по договора за изработка несъмнено е основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва върху дължимата сума съгласно нормата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Следва решението на окръжния съд да бъде частично отменено, само относно присъждането на възнаграждение за разликата над 15 755,12 лв. до 16 387,12 лв., съответно със законната лихва върху разликата, а в останалата му част като правилно то ще бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд следва да бъде отменено и в частта му за разноските, като те се изчислят и присъдят отново по съразмерност при съобразяване с приетия от настоящата инстанция размер, в който искът е уважен, съответно, отхвърлен и производството е прекратено. Съгласно чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът по спора дължи да заплати на ищеца сума за направените от него разноски за производството по спора пред двете съдебни инстанции (1 178,68 лв. ДТ по сметка на ОС, 1800 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд, 770 лв. възнаграждение на вещо лице, 15 лв. ДТ за частна жалба, 1200 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред апелативния съд, общо 4 963,68 лв.) по съразмерност (предявен иск за присъждане на сумата 29 467,13 лв., уважен за сумата 15 755,12 лв.) 2 653,92 лв. Съгласно чл. 78,ал.3 и ал.4 от ГПК ищецът дължи да заплати на ответника сума за направените от него разноски за производството по спора пред двете съдебни инстанции (1500 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд, 327,50 лв. ДТ по сметка на АС, 1000 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред апелативния съд, общо 2 827,50 лв.) по съразмерност (предявен иск за присъждане на сумата 29 467,13 лв., отхвърлен и прекратено производство за сумата 13 712,01 лв.) 1 315,73 лв. 

         С оглед на гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 645, постановено на 5.12.2019 г. по гр.д. 26/2019 г. на Окръжен съд – С.З., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъден на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата  15 755,12 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени през периода м. януари-м. юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствената на ответника къща, находяща в с. Р. общ. К., ул. „И.“№ 5, заедно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която да бъде преведена по сметка  IBAN ***.

ОТМЕНЯ решение № 645, постановено на 5.12.2019 г. по гр.д. 26/2019 г. на Окръжен съд – С.З., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъден на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата  над 15 755,12 лв. до 16 387,12 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени през периода м. януари-м. юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствената на ответника къща, находяща в с. Р. общ. К., ул. „И.“№ 5, заедно със законната лихва върху сумата над 15 755,12 лв. до 16 387,12 лв., считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която да бъде преведена по сметка  IBAN ***, КАКТО И В НЕГОВИТЕ ЧАСТИ, с които осъден е П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата  2 084,70 лв. за направените деловодни разноски съразмерно с уважената част на иска и е осъден Б.М.Ч. да заплати на П.Ц.К. сумата от 665,83 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената и оттеглената част на иска, по отношение на която производството е прекратено, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД от Б.М.Ч. ***, ЕГН ********** против П.Ц.К. ***, ЕГН **********, за осъждане на ответника П.Ц.К. да заплати на ищеца Б.М.Ч. сумата над 15755,12 лв. до 16 387,12 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени през периода м. януари – м. юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствената на ответника къща, находяща в с. Р. общ. К., ул. „И.“№ 5, заедно със законната лихва върху сумата над 15 755,12 лв. до 16 387,12 лв., считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.      

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Ц.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Б.М.Ч. ***, ЕГН **********, сумата 2 653,92 лв. за направените деловодни разноски съразмерно с уважената част на иска.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК Б.М.Ч. ***, ЕГН **********, да заплати на П.Ц.К. ***, ЕГН **********, сумата 1 315,73 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част и с оттеглената част на иска, по отношение на която производството е прекратено.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: (1)   

 

              

 

 

                                                (2)