Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. *,
10.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – *, в съдебно заседание
проведено на дванадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава
Георгиева
при секретаря В. Х. като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 448 по описа на
Административен съд–* за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на ****, представлявана от кмета на ***против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) от 23.07.2018г., издаден
от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите-гр. *. С акта са установени по основание и размер задължения на
****, със седалище и адрес на управление: област К., ****, пл. „***“, като
собственик на общинско депо за неопасни
отпадъци /ДНО/, находящо се в землището на общ. К., с. **, м. „***“,
представляващи обезпечения и отчисления за извършване на дейности по обезвреждане на
отпадъци чрез депониране в размер на 733 455.03 (седемстотин тридесет и
три хиляди четиристотин петдесет и пет лева и три стотинки) лева, от които 623 431.97
(шестотин двадесет и три хиляди четиристотин тридесет и един лева и деветдесет
и седем стотинки) лева - главница за
непреведени месечни обезпечения по чл. 60
от ЗУО (обн. ДВ, бр. 53/2012г.) (стар
чл.
71а от ЗУО, обн. ДВ, бр. 86/2003г.,
отм.) за периода ***. и 110 023.06 (сто и десет
хиляди двадесет и три лева и шест
стотинки) лева, законна лихва за забава
на преводите, изчислена към 12.07.2018г. и задължения в размер на
8 466 029.26 (осем милиона четиристотин шестдесет и шест хиляди двадесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки) лева, от които 7 278 822.86 (седем милиона двеста
седемдесет и осем хиляди осемстотин и двадесет и два лева и осемдесет шест
стотинки) лева, главница за непреведени
месечни отчисления по чл. 64
от ЗУО (обн. ДВ, бр. 53/2012г.) (стар
чл.
71е от ЗУО, обн. ДВ, бр. 86/2003г.,
отм.) за
периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г. и 1 187 206.40 (един
милион сто осемдесет и седем хиляди двеста и шест лева и четирдесет стотинки) лева, законна
лихва за забава на преводите, изчислена
към 12.07.2018 г..
В жалбата се навеждат доводи за издаване на оспорения АУПДВ в нарушение на
административно производствените правила и на материалния закон. Твърди се, че
не е спазена процедурата по съставяне на акта, както и че същия е немотивиран.
Оспорват се извършените с акта изчисления, като се навеждат и доводи за погасяване по давност на задълженията за 2011г. и 2012г. Иска се отмяна на оспорения
акт.
В съдебно заседание оспорващия чрез
процесуалните му пълномощници адв. А.В.,*** и адв. С.Д.,*** поддържат жалбата.
Ангажират доказателства във връзка с
наведените в нея доводи. По същество пледират актът да се прогласи за нищожен,
тъй като данъци, такси и други държавни вземания се регламентират в закон, а не
в наредби на изпълнителната власт. Алтернативно правят искане актът да се отмени
като незаконосъобразен и да им се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. В указания срок депозират писмени бележки.
Ответникът по жалбата-директор на РИОСВ-гр. *
за представител изпраща ст. юрисконсулт Б. в.. Оспорва жалбата. Моли съдът да я
отхвърли като неоснователна. В писмени бележки излага доводи свързани с
правилното изчисляване на установените задължения.
Административен съд-*, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
***е собственик на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището
на с. **, м. „***“, състоящо се от 41, 229 дка. и попадащ в имот № ***. С
акт за публична общинска собственост № *** от 14.03.2005г. този имот е актуван
като сметище.
На 15.05.2018г. служители на ответника, в присъствието на
зам. кмет по Инвестиционна политика, гл. експерт по екология и ст. счетоводител
при ***са извършили проверка във връзка с разчетите за месечни отчисления по
чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, в това число за платените такива и оставащите за
плащане. Констатациите са обективирани в констативен протокол № ** от
15.05.2018г.. Неразделна част от протокола е справка-таблица за отчисления.
Протоколът е връчен на гл. експерт по „***“ на същата дата.
На 12.07.2018г. директорът на РИОСВ–гр. * е отправил до ***покана за доброволно изпълнение на сума в размер на
733 455.03лв., главница и лихва, изчислена към 12.07.2018г. за непреведени
месечни обезпечения по чл. 60
от ЗУО и на сума в размер на
8 466 029.26лв., главница и лихва, изчислена към 12.07.2018г. за непреведени месечни отчисления по чл. 64
от ЗУО за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2017г.
Поканата е съобщена на жалбоподателя на
16.07.2018г., видно от обратна разписка приложена по делото /стр. 29/.
Въз основа на горното и въз основа на
документи относно ежемесечни количества депонирани отпадъци и констативния
протокол е издаден оспорения АУПДВ, с който е установено по основание и размер
задължение на ***като собственик на общинско депо за
неопасни отпадъци, за извършване на
дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране, с местонахождение имот имот
№***, находящо се в землището на с. **, м. „***“, от които 733 455.03лв.-общо
главница и лихва, изчислена към 12.07.2018г. за непреведени месечни обезпечения
по чл.
60 от ЗУО и на сума в размер на
8 466 029.26лв.-главница и лихва, изчислена към 12.07.2018г. за непреведени месечни отчисления по чл. 64
от ЗУО за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2017г.
По делото се изслуша и прие
съдебно-техническа експертиза. Заключението на експерта се цени в цялост, като
обективно, компетентно дадено и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал по делото. От него се приема,
че мястото, на което ***складира боклука е „депо" по смисъла на ЗУО.
Същото е ситуирано в с. **, местност „***",
на разстояние 5 км. от гр. К. в посока северозапад, публична общинска
собственост Акт
№*** от 14.03.2005г., в който имота е описан като „сметище, представляващо
имот №***, находящо се в землището на с. **, м. „***" състоящо се от
41,229 дка.". Същото датира от 1968 год. и е депо от стар тип. Експлоатира се без проект.
Няма изградени изолиращи екрани, няма газоотвеждаща система, инфилтратът не се
пречиства. Липсва система за отвеждане на повърхностните и атмосферни води.
Битовите отпадъци се депонират съвместно с производствените отпадъци като се
разстилат, уплътняват на слоеве с височина до 1.80 м. и се запръстяват със
земни маси или инертни материали - 20 см. слой. Разстилането и уплътняването се
извършва посредством булдозер. Остатъчния капацитет
на депото в с. **, ***към 01.01.2011г. не може да се установи, защото за него
няма инвестиционен проект, няма първоначално изчислен и заложен обем, а няма и
отчетни документи. Дейността на депото е преустановена официално от
01.01.2018г.. Образувано е Сдружение „***"
на Общините Д., К., Н., С., Б. и Т. с водеща Община Д., сформирано в
съответствие със ЗУО, което е предприело действия по процедурата за изграждане на регионално депо -
център за третиране на неопасни отпадъци /РЦТНО/ на територията на Община Д. и
Претоварна станция/ПС/ с инсталации за сепариране и компостиране на отпадъци на
територията на ****. Към настоящия момент няма решение за финансиране на
регионално депо и няма разрешение за изграждане на регионално депо.
Заключенията на експерта се ценят изцяло, тъй като същите напълно кореспондират
с приложените по делото решение № Б-27/2005г. на директора на РИОСВ-С.; план за
привеждане на съществуващо депо за неопасни отпадъци, внесен за одобрение от
кмета на ****; заповед № *** от 29.06.2017г. на изпълнителния директор на
ИА“ОС“ за неизпълнени цели по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО по отношение на ****;
информационни карти за 2001г., 2002г. и 2003г. за отчет за битови отпадъци, за
приеманите на депото неопасни отпадъци-битови, производствени и смесени
отпадъци; заповед № *** от 20.11.2017г. на директора на РИОСВ-* за спиране експлоатацията
на депо за неопасни отпадъци; заповед № *** от 11.06.2018г. за налагане на принудителна административна
мярка на ***за спиране дейности по събиране и обезвреждане чрез депониране на
битови, производствени, строителни отпадъци на депото за неопасни отпадъци,
находящо се в м. „***“.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. ***е декларирала общо 168 326.20
тона отпадъци на депо за неопасни отпадъци в землището на с. **, ****. За процесния
период ***е подавала Заявления по чл. 5 от Наредба № 14 от 15.11.2010г. за реда
и начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните
средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките
на депата за отпадъци, издадена от Министерството на околната среда и водите и
Министерството на финансите (Обн. ДВ. бр.93 от 26.11.2010г., отм. ДВ. бр.111 от
27.12.2013г.) и по Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване
и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране
на отпадъци (ДВ, бр. 111 от 27.12.2013г., изм. и доп.-ДВ, бр. 7 от 20.01.2017г.)
с данни за определен размер на отчислението по чл. 60 от ЗУО, както следва: -4,73
лева/тон; с изх. №
32-00-123/10.02.2011г.; -4,71 лева/тон с изх. № 32-00-23/26.09.2014 г.; -5,15
лева/тон с изх. № 32-00-115/02.11.2016г.. ***е подавала и ежемесечна информация
за депонираните на депото количества отпадъци.
Съгласно
определените от ***отчисления по чл. 60/чл. 71а ЗУО и вещото лице и ответника
по жалбата за периода установяват, че са начислени 804 451,97 лева. От тях според ответника са
платени 181 020,00лв., поради което остават дължими и неплатени главница в
размер на 623 431.97лв. и лихва в размер на 110 023.06лв. или общо 733 455.03лв.
Според
вещото лице на 30.07.2012г. ***е
направила превод на сумата от 140 000,00 лева за 2011г. с посочено основание-чл.
71а от ЗУО. При това положение преводът неправилно е посочен и отнесен от
ответника в графата установяваща задължения по чл. 71е от ЗУО. Според вещото
лице установените задължения чл.
60/чл. 71а ЗУО за процесния период са в размер на начислени 804 451.97 лева, от които са платени 140
000,00 лева, а неплатените са в размер на 664 451.96 лева. Лихвата върху
тази сума е изчислена за периода е в два варианта: в размер на 132 775.77
лева, изчислена от 15-то число на месеца, след предходния месец до датата на
плащане или до 12.07.2018 г., но не повече от 20 на сто от дължимата сума и в
размер на 123 809.25лв. при заплащане веднъж на четири месеца до датата на
плащане или до 12.07.2018 г., но не повече от 20 на сто от дължимата сума. Според
вещото лице задълженията на ***по чл. 60/чл. 71а ЗУО-главница и лихва, са
съответно общо в размер на 797 227.73лв. или 788 261.21лв.
По
отношение на отчисленията по чл. 64/чл. 71е от ЗУО и вещото лице и ответника
получават начисления в размер на 7 418 822.86
лв. От тях според ответника са платени 140 000.00лв., поради което остават
дължими и неплатени главница в размер на 7 278 822.86лв. и лихва в
размер на 1 187 206.40лв., изчислена към 12.07.2018г. или общо 8 466 029.26лв.
Според
вещото лице на 30.07.2012г. ***е
направила превод на сумата от сумата
181 020.00 лв. с основание по чл. 71е от ЗУО за 2011г.. При
това положение този превод следва да се отрази в графата установяваща
задължения по чл. 71е от ЗУО. Според
вещото лице установените задължения чл.
64/чл. 71е от ЗУО за процесния период са в размер на начислени 7 418 822.86 лева, от които са платени
181 020.00 лева и неплатените са в размер на 7 237 802.86 лв.
Начислената лихва е в размер на лихвата за забава на задълженията за периода на
забавата 15/30 дни след предходния месец до датата на плащане или до 12.07.2018
г., но не повече от 20 на сто от дължимата сума е общо в размер на 1 335 072,44
лева. Според вещото лице задълженията на ***са общо в размер на 8 572 875.30лв.
При изчисление на лихвата при заплащане веднъж на четири месеца, но не повече
от 20 на сто от дължимата сума за лихви за процесния период е
1 113 349.97лв. или общо главница и лихва е в размер на
8 351 152.83лв.
Вещото
лице е изготвило заключение и във вариант, при които не се начисляват 15
процента, начислявани на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7. При това задълженията по чл. 64/чл. 71е от ЗУО за
процесния период са в размер на начислени 6 705 456.40лв. , от които са
платени 181 020,00 лева и неплатените са в размер на 6 524 436.40 лева. Начислената
лихва е в размер на лихвата за забава на задълженията за периода на забавата
15/30 дни след предходния месец до датата на плащане или до 12.07.2018 г., но
не повече от 20 на сто от дължимата сума е общо в размер на 1 813 8**.70лв.
Направени са и изчисления на лихвата във вариант след 4 месеца, при което е
получила лихва общо в размер на 1 645 348.37лв.
Вещото
лице след направени изчисления дава допълнително заключение, че за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2012г. неплатените задължения към 12.07.2018г. по чл.
60/чл. 71а от ЗУО са в размер на главница 149 128.34лв. и лихва в размер на
29 825.**лв., а неплатените
задължения към 12.07.2018г. по чл. 64/чл. 71е от ЗУО са в размер на главница
557 217.00лв. и лихва в размер на 333 475.58лв.
Основното и допълнително заключение на
съдебно икономическата експертиза са приети без възражения от страните, поради
което и с оглед съответствието им с останалите доказателства се кредитират.
Горната
фактическа обстановка се възприе от приетата административна преписка, като документите съдържащи се в нея представляват годни доказателства и като
неоспорени от страните се възприемат изцяло и въз основа на тях се следва
преценката за законосъобразност на акта.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд * като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорените индивидуални административни актове на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта
на жалбата:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която е
засегната от акта. Поради това същата ще се разгледа по същество:
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Оспорения АУПДВ е издаден от компетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл.
60, ал. 6 и чл. 64, ал. 8 от Закона за
управление на отпадъците, дължимите суми за
невнесени отчисления се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В
случая това е РИОСВ-*, чиято компетентност се разпростира върху територията на ****.
В случая общинско депо за неопасни
отпадъци се намира на територията на ****, която е включена в териториалния
обхват на РИОСВ–*, съгласно приложение
към чл. 1, ал. 2 на Правилника за
устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите,
обн., ДВ, бр. 49 от 12.06.2018г. С оглед на това не се откриват отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и се приема,
че отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни
основания и изложени фактически такива. Съгласно разрешението, дадено в ТР №
16/31.03.1975г на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ,
предхождащ постановяването на акта и
когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта се
приема, че актът е мотивиран. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.
При издаване на акта
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се отмени. На основание чл. 182
от ДОПК, във връзка с чл.
26, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7/19.12.2013г. с писмо изх. № 08-00-107/1 от
12.07.2018г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на ***за заплащане на
дължимите отчисления, ведно със законната лихва. Поканата е получена в общината
на 16.07.2018г., съгласно обратна разписка приложена по делото. АПДВ е издаден
на 23.07.2018г. и е изпратен в ****, видно от обратна разписка. РИОСВ няма
задължение да извърши проверка на място относно отчислените отпадъци, тъй като
общината е тази, която изпраща съответните справки на РИОСВ. С оглед на това не
са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на материалния закон следва да
се проследи действащата уредба в областта на управление на отпадъците в
периода, обхванат от АУПДВ.
Законът
за управление отпадъците е обн. ДВ, бр. 86 от
30.09.2003г.. С изм. обн. ДВ, бр. 41 от
2010г., в сила от 1.01.2011г. е въведен нов раздел Раздел IVа, Финансиране на обезвреждането на отпадъци
чрез депониране. В чл. 71а от ЗУО е прието, че за дейност по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо е длъжен да
прави месечни отчисления в банкова сметка ***лна инспекция по околната среда и
водите, на чиято територия се намира, които отчисления се използват за дейностите по закриване и
следексплоатационни грижи на площадката на депото. В ал. 4 е разписано, че редът и начинът за
изчисляване на отчисленията се определят с наредба на министъра на околната
среда и водите и министъра на финансите.
По
силата на законовата делегация е приета Наредба № 14 от 15.11.2010г. за реда и
начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните
средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките
на депата за отпадъци. С нея са
регламентирани редът и начинът за
определяне на отчисленията по чл. 71а
от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) при извършване на дейност по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране. Тя се прилага за депа, на които се
депонират отпадъците, в това число депа за неопасни отпадъци, вкл. съществуващи
депа за битови отпадъци до въвеждане в експлоатация на регионалните депа,
предвидени с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците;
регионални депа за битови отпадъци, депа за неопасни отпадъци с друг
произход-производствени, строителни и др. и депа за опасни отпадъци. Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата, при извършване на дейност по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на
депо е длъжен да осигури пълния размер на средствата за закриване и
следексплоатационни грижи на площадката на депото, съобразно инвестиционния
проект и/или проекта за рекултивация на депото чрез отчисления по чл. 71а ЗУО. Средствата, определени в
инвестиционния проект и/или проекта за рекултивация на депото, са в размер,
който гарантира обезпечаване на дейностите по закриване и следексплоатационни
грижи на площадката на депото. Размерът на месечните отчисления по чл. 71а ЗУО се определя от собственика на
депото в левове въз основа на размера на отчисленията на тон отпадък и
количествата депонирани отпадъци през съответния месец. Размерът на
отчисленията на тон отпадък по чл. 3, ал. 2
се актуализира от собственика на депото на всеки три години.
Съгласно
чл. 71е (Нов - ДВ, бр. 41 от
2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) от ЗУО, ал. 1 лицата, чиито отпадъци се
обезвреждат чрез депониране на регионално или общинско депо, правят отчисления
в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, по предложение на
министъра на околната среда и водите и министъра на финансите. Целта на нормата
е да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното
рециклиране и оползотворяване, както и да се натрупат средства в общините за
изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъците. Прието е
постановление № 207 на МС от 16.09.2010г. за определяне на размера и
реда за отчисленията по чл. 71е от Закона за управление на отпадъците като
постановлението се прилага за отпадъците, които се депонират
на съществуващи общински депа за неопасни отпадъци, които функционират
след 2009г., до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално
депо, съгласно чл. 28, ал. 4 ЗУО /отм./.
Размерът на отчисленията е посочен в чл. 3 от постановлението по години, и
съгласно ал. 2 за общинските депа по чл. 2,
т. 2 размерът на отчисленията за всеки тон депониран отпадък е в двоен
размер на отчисленията по ал. 1, т. 1 за съответната година. Съгласно чл. 6
отчисленията се превеждат от общината най-малко веднъж на 4 месеца или
ежемесечно до 15-о число на месеца за предходния период.
Приет
е нов Закон за управление на отпадъците,
обн., ДВ, бр.
53 от 13.07.2012г.. В Раздел IV Финансиране на обезвреждането на отпадъци
чрез депониране, са въведени аналогични правила
за отчисления. В чл. 60 е разписано, че за извършване на дейности по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя
обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи
на площадката на депото, като обезпечението е под формата на месечни
отчисления. Тази разпоредба е напълно аналогична с разпоредбата на чл. 71а от
ЗУО /отм./. Съгласно ал. 4 и ал. 5 отчисленията се
определят в левове за един тон депониран отпадък, а размерът
на отчисленията за един тон депониран отпадък се актуализира на всеки три
години. По силата на законовата делегация е приета Наредба № 7 от 19.12.2013г.
за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Същата регламентира начина
на определяне размера на обезпечениeто по чл.
60, ал. 1 от ЗУО и за предоставянето му, при извършване на дейност по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране, както и определяне размера на
отчисленията по чл.
64 ЗУО и реда за предоставянето им при извършване на дейност по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране на регионално или общинско депо за неопасни
отпадъци и на депо за неопасни отпадъци с друг произход. Съгласно чл. 2, ал. 1 обезпечението
по чл.
60, ал. 1 ЗУО се дължи при обезвреждане на отпадъци чрез депониране на депа за неопасни отпадъци, а отчисленията по чл. 64
ЗУО се дължат при обезвреждане на отпадъци чрез депониране на съществуващи
общински депа за неопасни отпадъци, които функционират след 2009г., до
въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално депо. По силата
на чл. 3 при извършване на дейност по обезвреждане на отпадъци чрез депониране
всеки собственик на депо е длъжен да осигури пълния размер на средствата за
закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, съобразно
инвестиционния проект и/или проекта за рекултивация на депото чрез обезпечение
по чл.
60, ал. 1 ЗУО. Размерът на обезпечението по ал. 1 се определя от
собственика на депото в левове на тон отпадък и е под формата на месечни отчисления. В чл. 20, ал.
1 от наредбата е посочен по години размерът
на отчисленията за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за
неопасни отпадъци и на депа за неопасни и/или инертни отпадъци (когато
отпадъците са от строителство и разрушаване) за всеки тон депониран отпадък на
депата. Съгласно
пар. 2. обезпечението по чл. 60
ЗУО се дължи при обезвреждане на отпадъци чрез депониране на съществуващи
депа за неопасни отпадъци до въвеждане в експлоатация на регионалните депа,
предвидени с Националния план за управление на отпадъците, с изключение на
случаите по пар.
3. В пар. 3, ал. 1 Обезпечението по чл. 60
ЗУО не се дължи при обезвреждане на отпадъци чрез депониране на: 1.
регионални или общински депа за отпадъци, за които към 1 януари 2011г.
остатъчният капацитет на депото е по-малък от 10 на сто от общия капацитет на
депото, което е в експлоатация и за 2. депа за отпадъци, за които определеният
срок за преустановяване на тяхната експлоатация е преди 1 януари 2012г. За тези
депа се правят отчисления по минимален размер, съгласно приложение № 1 в срок
до преустановяване на тяхната експлоатация. В пар. 4 е разписано, че чл. 20, ал. 2 от наредбата
се прилага в случаите на депониране на отпадъци на съществуващи общински депа
до: 1. издаване на решение за финансиране изграждането на регионално депо чрез
публични средства от финансиращия орган; 2. издаване на разрешение за строеж
съгласно изискванията на Закона
за устройство на територията при финансиране на депо, отговарящо на
нормативните изисквания, със собствени средства или друг начин на финансиране.
Въз
основа на така проследената нормативна уредба се приема, че процесното
общинското депо за неопасни отпадъци, находящо се в местността „Гладни рид“, в землището на
с. **, ***е "съществуващо депо за
отпадъци" по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 25 от Наредба № 8
от 24.08.2004г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на
депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на
отпадъци (отм.), респективно по смисъла на § 1, т. 30 от Наредба №
7/19.12.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа
и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на
отпадъци.
Съгласно
разпоредбата на чл.
60, ал. 1 от ЗУО/чл. 71а, ал. 1 от ЗУО /отм./, за обезвреждане на отпадъци
на общинско депо за неопасни отпадъци от собственика на същото се правят
месечни отчисления за дейностите
по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото в размер и по ред определен в Наредба № 14 от
15.11.2010г., /отм./ и по Наредба № 7/19.12.2013г. Налице е общинско депо, има
план за привеждане на депото в съответствие с нормативните изисквания, в част и
закриване на депото, поради което месечните отчисления са дължими. Депото
функционира след 2009г., като същото принудително е спряно през 2018г.. Няма
въведено в експлоатация съответното за общината регионално депо. Не са налице
предпоставките на пар. 19, ал. 1 и ал. 2
от ПЗР на ЗУО. Със заявления изхождащи от Кмета на общината с изх.
№***/10.02.2011г. е посочено месечно отчисление
в размер на 4,73 лева/тон; със заявление
с изх. № ***/26.09.2014г.-4,71 лева/тон и със заявление с изх. № ***/02.11.2016г. -5,15 лева/тон.
Заявленията са подадени от кмета на ***в съответствие с чл. 5 от Наредба № 14 от 15.11.2010г.. В същите е правено вписване колко години
остават за експлоатация на депото до пускане на ново съоръжение. Кметът на ***също
така ежемесечно е подавал до ответника информация за депонираните на депото
количества депонирани смесени битови отпадъци. При съпоставка със заявените
месечни отчисления и депонираните битови отпадъци на депото се приема, че
ответникът при установяване размера на задължението по чл. 60,
ал. 1 от ЗУО/респ. чл. 71а, ал. 1 от ЗУО /отм./ е
работил именно с тези данни. Изчисленията му в тази част се подкрепят и от
заключението на съдебно икономическата експертиза и се приема, че задълженията
по чл. 60,
ал. 1 от ЗУО/респ. чл. 71а, ал. 1 от ЗУО /отм./ са в размер на
804 451.97лв. Настоящия състав възприема заключението на вещо лице, в
частта, с която е установило, че платената на 30.07.2012г. сума в размер на 140 000.00 за 2011г. и следва да
се отнесе по сметка на чл. 60 от ЗУО/чл.
71а ЗУО/отм./, а не по чл. 64 от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./, тъй като същото
кореспондира с писмо с вх. № 32-0038 от 24.04.2014г. /стр. 154/ и с извадка от
отчета от специалната сметка на РИОСВ-* /стр. 164/. Въз основа на това се
приема, че задълженията за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. са в размер на 804 451.97 лева, от които са платени
140 000,00 лева, а неплатените са в размер на 664 451.96 лева. Доколкото
по делото вещото лице направи устно изявление, че не е успяло да провери начина
на начисляване на лихвите от ответника, посочва, че лихвите, с оглед
нормативната база /чл. 6 та ПМС № 207 и чл. 10, ал. 2, чл. 23, ал. 1 от Наредба
№ 7/ могат да се начислят по два начина: при ежемесечно заплащане или забава
след последно число на месеца за предходния месец, при прилагане на
ограничението забава за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от
дължимата лихва е в размер на 132 775.77лв. към 12.07.2018г. или при заплащане веднъж на четири
месеца, при прилагане на ограничението забава за всеки просрочен ден, но не
повече от 20 на сто от дължимата сума е в размер на 123 809.25лв. към
12.07.2018г.. Независимо от това, които и вариант да се възприеме се получава, че
дължимите суми по чл. 60,
ал. 1 от ЗУО/респ. чл. 71а, ал. 1 от ЗУО /отм./а
са съответно общо в размер на 797 227.73лв. или общо в размер на 788 261.21лв.
При това положение обаче се влошават интересите на жалбоподателя, тъй като се
увеличава размерът на задължението и в частта на главницата и в частта на
лихвите. Поради изложеното и доколкото сумите за месечни отчисления са дължими
се приема, че дължимата главница е в размер на 623 431.97
лева, а начислената лихва за процесния период до дата 12.07.2018г. е в размер
на 110 023.06лв., така както са определени
от административния орган в АПДВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.
64, ал. 1 от ЗУО/чл. 71е, ал. 1 от ЗУО /отм./, от лицата, чиито
отпадъци се обезвреждат чрез депониране на регионално или общинско депо се правят отчисления с цел да се намали
количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и
оползотворяване. Първоначално редът и размерът са уредени в Постановление № 207 на Министерски съвет от 16.09.2010
г. за определяне на размера и реда за отчисленията по чл.
71е от ЗУО (ПМС
№ 207/16.09.2010г., отм.), а понастоящем уредбата е в Наредба №
7/19.12.2013г. По
силата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата, отчисленията се превеждат от Кмета на
общината, собственик на депото, ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято територия се намира депото, до
последното число на месеца за предходния
месец.
Размерът на месечните отчисления е определен
в ПМС № 207/16.09.2010г.,
отм. и в чл.
20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 19.12.2013г.. Съгласно ал. 2 на
цитираната норма, за съществуващите
общински депа за неопасни отпадъци по чл.
2, ал. 3, т. 3, които функционират до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално съоръжение, размерът на
отчисленията за всеки тон депониран
отпадък е в двоен размер на отчисленията по ал. 1, т. 1 за съответната година до изпълнение на поне едно от условията по
§ 4. Съгласно §4 от ПЗР на Наредбата, член 20, ал. 2 се прилага в случаите на
депониране на отпадъци на съществуващи общински депа до: 1. издаване на решение
за финансиране изграждането на регионално
депо чрез публични средства от финансиращия орган; 2. издаване на разрешение за строеж, съгласно изискванията на ЗУТ при финансиране
на депо, отговарящо на нормативните изисквания, със собствени средства или друг
начин на финансиране. Съгласно заключението на СТЕ се приема, че няма за
общината регионално съоръжение, няма издадено решение за финансиране изграждането на
регионално депо чрез публични средства от финансиращия орган, както и няма
издадено разрешение за строеж. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се приеме, че са изпълнени целите по чл.
19, ал. 3, т. 11 ЗУО. Следователно, в
случая е неприложена разпоредбата на §4 от ПЗР на Наредбата. Размерът на отчисленията
за всеки тон депониран отпадък следва да
е в двоен размер, съгласно чл. 3, ал. 2 от ПМС № 207 до м. 06.2014г., а от м.
07.2017г., съгласно чл. 20, ал. 2 и ал. 3-размерът на отчисленията за всеки тон депониран отпадък е в двоен размер на отчисленията по ал. 1,
т. 1 за съответната година до изпълнение на поне едно от условията по § 4,
като размерът на отчисленията по ал. 1, т. 1 се увеличава с 15 на сто при неизпълнение на задълженията по чл.
19, ал. 3, т. 11 ЗУО, съгласно сроковете по ЗУО.
Съобразявайки именно горните разпоредби
е изготвено и заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
което потвърждава изчисленията на административния орган. И ответникът и вещото
лице получават сума в размер
на 7 418 822.86 лв., представляваща
неплатени отчисления за период от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. по чл. 64 от
ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./. Настоящия
състав възприема заключението на вещо лице, в частта, с която е установило, че
платената на 30.07.2012г. сума в размер на 181 020,00 лв. следва да се
отнесе за покриване на задължението по чл. 64 от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./, а
не по чл. 60 от ЗУО, където го е отнесъл органа. Изчисленията на вещото лице
кореспондират с писмо с вх. № 32-0038 от 24.04.2014г. /стр. 154/ и с извадка от
отчета от специалната сметка на РИОСВ-* /стр. 164/ и същите като неоспорени от
страните се възприемат изцяло.
Следователно неплатените за
процесния период суми, представялващи главница на задължението по чл. 64 от
ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./ са в размер на
7 237 802.86лв. и същите са дължими в този размер. Дължимата върху тях
лихва към 12.07.2018г. е в размер на
1 113 349.97лв., и е определена в съответствие с чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 7. Съдът не възприема заключението, в частта, в което са правени
изчисления по чл. 20, ал. 3 от наредбата, тъй като по делото не са ангажирани
от страна на жалбоподателя никакви доказателства водещи до недължимост на тези
отчисления. Въз основа на изложеното се приема, че жалбата в тази й част е
основателна и съответно установеното задължение по чл. 64 от ЗУО/чл. 71е от ЗУО
/отм./ се определя: главница в размер 7
237 802.86 лв. и лихва, начислена към 12.07.2018г. в размер на 1 113 349.97лв. или
общо задължение по чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. е в
размер на 8 351 152.83лв. За разлика до установения от органа размер
от 8 466 029.26лв., актът в тази му част следва да се отмени.
Основателно е възражението в жалбата за погасяване по давност на задълженията от 01.01.2011г. до 31.12.2012г.. Доводите за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 171
от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Задълженията от м. януари 2011г. до м. декември 2012г. са
погасени по давност. Процесният АУПДВ е издаден на 23.07.2018г. след изтичане
на петгодишния давностен срок. От
заключението на допълнителната съдебно счетоводна експертиза се установява, че
размерът на неплатените задължения към 12.07.2018г. за периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2012г. по чл. 60/чл. 71а от ЗУО са в размер на главница
149 128.34лв. и лихва в размер на 29 825.**лв. или общо 178 954.01лв., а неплатените задължения към 12.07.2018г. по
чл. 64/чл. 71е от ЗУО са в размер на главница 557 217.00лв. и лихва в
размер на 333 475.58лв. или общо 890 692.58лв. Въз основа на това размерът на вземането следва да се намали с
тези суми, съгласно допълнителното заключение на съдебно икономическата
експертиза.
Въз основа на изложеното настоящият
състав намира, че: неплатените месечни отчисления по чл. 60 от ЗУО/чл. 71а от ЗУО /отм./са
в размер на главница 474 303.63лв.
/623 431.97-149 128.34/,
за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., ведно с дължимата лихва към
12.07.2018г. в размер на 80 197.39лв. /110 023.06-29 825.**/, или общо в размер на 554 501.02лв. и неплатените
месечни отчисления по чл. 64 от
ЗУО/чл. 71е/отм./ от ЗУО са в размер на главница: 6 680 585.86лв. /7
237 802.86-557 217.00/, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.,
ведно с дължимата лихва към 12.07.2018г. в
размер на 779 874.39лв. /1 113 349.97-333 475.58/ или общо в размер
на 7 460 460.25лв., с оглед на
което и актът ще се измени до тези размери.
Въз основа на
изложеното се приема, че разпоредбите на
чл. 60, ал. 1 от ЗУО/чл. 71а, ал. 1 от ЗУО /отм./ и чл.
64, ал. 1 от ЗУО/чл. 71е, ал. 1 от ЗУО /отм./ имат различен предметен
обхват и различно съдържание. Вложените с същите цели са различни по своя
характер и не е налице припокриване на „задължения“, така като твърди
жалбоподателя. В ЗУО , са транспонирани и изискванията на Директива 1999/31/ЕО,
поради което доводите в тази връзка са
неоснователни. Адресати на разпоредбите чл. 60, ал. 1 от ЗУО/чл.
71а, ал. 1 от ЗУО /отм./ и чл.
64, ал. 1 от ЗУО/чл. 71е, ал. 1 от ЗУО /отм./ са и общините. Установените размери на задълженията са дължими.
Принципно изложеното
в писмените бележки на жалбоподателя касателно данъци и такси се възприема
напълно. Съставът обаче приема, че въпросните отчисления нямат характер нито на
данъци, нито на такси. По своя характер отчисленията представляват суми,
които се отделят по определен ред и с определена цел. В случая тези отчисления,
суми ще служат и ще се изразходват само за покриване на разходи за закриване и
следексплоатационни грижи на площадката на депото и
за покриване на дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране
на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на
изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането. За осъществяване
на други цели тези средства не могат да се отклоняват.
Те имат специално законово регламентирано и целево
предназначение. Тези отчисления са
залегнали и са част от разходите по чл.
66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ на ****. От съдържанието
на чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, е видно, че отчисленията са установени със
закон по основание с прогласяване на тяхната дължимост, а така също и по размер
с нарочна законова делегация. Следователно делегирането на правомощия за
издаване на подзаконов акт по силата на цитираните текстове не може да доведе
до извод за неустановеност на вземането по размер със закон, макар и той да не
е определен в закона абсолютно число. По разбиране на
състава тези месечни отчисления, представляват частно държавно вземане по
смисъла на чл. 163, ал. 2 от ДОПК, предвид на това, че вземането, предмет на процесния акт
не попада в изчерпателното и изричното изброяване на чл. 162 от ДОПК. Но, дължимите суми за невнесени отчисления по тези текстове се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда
на чл.
166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на
чиято територия се намира депото. Доколкото начинът на изпълнение на оспорения
акт, респ. компетентен орган, който да
събира това задължение не е предмет на настоящето производство, то
въведените в тази връзка аргументи от страна на жалбоподателя са без значение
за изхода на спора.
Въз основа на
изложеното АПДВ ще се отмени в една част и ще се измени, съгласно изложените по-горе
мотиви.
При този изход на
спора се дължи произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски.
Жалбоподателят има право на разноски, с оглед уважената част на иска.
Поискано е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът не прави възражение за прекомерност. С оглед
на това уважената част по жалбата е в размер 1 184 523.02лв., а отхвърлената
част е в размер на 8 014 961.27лв.
Съобразно това уважената част на жалбата съразмерно цената на иска
/установеното задължение в АПДВ/ ще се присъдят на страните разноски както
следва. Ответникът по жалбата ще да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 4507.00 лв..
Ответникът не
претендира разноски, поради което и не се присъждат такива.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ
по жалба на ***Акт
за публично
държавно вземане
от 23.07.2018г., издаден от Директора на РИОСВ–*,
в частта, с която са определени задължения за извършване на дейности по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране за
непреведени месечни отчисления по чл. 64
от ЗУО/чл. 71е ЗУО /отм./ за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. над сумата от 8 351 152.83лв. /осем
милиона триста петдесет и една хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет и три
стотинки/, от които главница за
непреведени месечни отчисления по чл. 64
от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./ за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. в
размер 7 237 802.86лв. /седем милиона двеста тридесет и седем хиляди
осемстотин и два лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихва, за забава на преводите,
начислена към 12.07.2018г. в размер на
1 113 349.97лв. /един милион сто и тринадесет хиляди триста
четирдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ до общо
определения в акта размер от 8 466 029.26лв. /осем милиона
четиристотин шестдесет и шест хиляди
двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/, от които
7 278 822.86лв. /седем милиона двеста седемдесет и осем хиляди
осемстотин и двадесет и два лева и осемдесет шест стотинки/ - главница за непреведени месечни отчисления по чл. 64
от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./ за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. и 1 187 206.40лв. /един
милион сто осемдесет и седем хиляди двеста и шест лева и четирдесет стотинки/ - законна лихва за забава на преводите, изчислена към
12.07.2018г..
ИЗМЕНЯ по жалба на ***Акт за публично държавно
вземане от 23.07.2018г., издаден от
Директора на РИОСВ–*, в частта, с която
са установени по основание и размер задължения на ***за непреведени месечни отчисления по чл. 60
от ЗУО/чл. 71а ЗУО /отм./ общо в
размер на 733 455.03лв. /седемстотин тридесет и три хиляди четиристотин
петдесет и пет лева и три стотинки/, от които 623 431.97лв. /шестотин
двадесет и три хиляди четиристотин тридесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки/-главница и 110 023.06лв. /сто
и десет хиляди двадесет и три лева и
шест стотинки/ -законна лихва за забава
на преводите, изчислена към 12.07.2018г. като НАМАЛЯВА размера на задълженията за отчисления по чл. 60
от ЗУО/чл. 71а ЗУО /отм./ на 554 501.02 /петстотин
петдесет и четири хиляди петстотин и един лева и две стотинки/ лева, от
които 474 303.63 /четиристотин
седемдесет и четири хиляди триста и три лева и шестдесет и три стотинки/ лева,
главница и 80 197.39 /осемдесет хиляди сто деветдесет и седем лева и
тридесет и девет стотинки/ лева, лихва за забава на преводите, изчислена към 12.07.2018г., както и
ИЗМЕНЯ по жалба на ***Акт за публично държавно
вземане от 23.07.2018г., издаден от
Директора на РИОСВ–* за извършване на дейности по обезвреждане на
отпадъци чрез депониране, в частта за
непреведени месечни отчисления по чл. 64
от ЗУО/чл. 71е ЗУО /отм./ от общо в
размер на 8 351 152.83лв. /осем
милиона триста петдесет и една хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет и три
стотинки/, от които 7 237 802.86лв. /седем милиона двеста тридесет и
седем хиляди осемстотин и два лева и осемдесет и шест стотинки/ за
периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г. и 1 113 349.97лв. -
законна лихва за забава на преводите,
изчислена към 12.07.2018г. като НАМАЛЯВА размера на задълженията за отчисления по чл. 64
от ЗУО/чл. 71е ЗУО /отм./ на 7 460 460.25лв. /седем
милиона четиристотин и шестдесет хиляди четиристотин и шестдесет лева и
двадесет и пет стотинки/, от които главница в размер на 6 680 585.86лв. /шест милиона
шестотин и осемдесет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и шест
стотинки/ и лихва в размер на
779 874.39лв. /седемстотин седемдесет и девет хиляди осемстотин седемдесет
и четири лева и тридесет и девет стотинки/, лихва за забава на преводите, изчислена към
12.07.2018г.,
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите-* да заплати
съдебни разноски в размер на 4507лв. /четири хиляди петстотин и седем
лева/ на ****, представлявана от Кмета
на ****, със седалище: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“№
1.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на
Република България.
Съдия:/п/