Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 1582 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Д., действащ чрез неговата майка и
законен представител С.Е.Т., срещу решението по гр.д. № 54310/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 92 състав, в отхвърлителните му части. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за
това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваните части и да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск за издръжка.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.К.Д. оспорва изложеното в жалбата и моли първоинстанционното
решение в обжалваните части да бъде потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
С исковата молба, подадена на 25.09.2019 г., малолетният Д.М.Д., действащ
чрез неговата майка и законен представител С.Е.Т., е предявил срещу М.К.Д. иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2, във вр. с
чл. 149 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в
размер на 400 лева, считано от 21.04.2019 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, обективно съединен с иск с
правна квалификация чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК – за законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
С решението по гр.д. № 54310/2019 г. СРС, ІІІ ГО, 92 състав, е осъдил
ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 160 лева, ведно със
законната лихва за забава, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 400 лева, като
неоснователен, и е отхвърлил предявения от ищеца срещу ответника иск за
заплащане на издръжка за минало време, а именно от 21.04.2019 г., с правно
основание чл. 149 от СК, като неоснователен.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, при
извършената служебната проверка по чл. 269,
изр. 1 от ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за нищожно.
В постановеното от СРС, ІІІ ГО, 92 състав, решение липсва разбираемо изразена
воля на съда по гореочертания предмет на делото. Както в мотивите, така и в
диспозитива, на решението не се съдържа индивидуализация на спорното материално
право-предмет на делото. Първоинстанционният съд не е присъдил месечната
издръжка в размер на 160 лева от конкретна начална дата (ден, месец, година), нито е посочил такава дата при
отхвърлянето на иска за издръжка над 160 лева до пълния предявен размер от 400 лева. Началната дата на
дължимостта на издръжката за бъдеще време може да бъде датата на предявяване на
иска, но може да е и друга, по-късна, особено ако ответникът е изпълнявал
алиментния си дълг и след датата на исковата молба (както е в настоящия случай,
видно от приетите от районния съд служебни бележки). Същевременно, при
отхвърляне на иска за издръжка за минало време първостепенният съд не е отразил
в решението си крайната дата на това време, нито сумата, за която искът е
отхвърлен. Крайната дата на претенцията за издръжка за минало време може да
бъде последната дата преди предявяване на иска, но може да е и друга, по-ранна,
особено ако ответникът е изпълнявал алиментния си дълг и преди датата на
исковата молба (както е в настоящия случай, видно от приетите от районния съд
служебни бележки).
Така постановеното решение не позволява да се очертаят обективните предели,
по които се формира силата на пресъдено нещо, и които следва да обхваща
спорното материално право, както е въведено с исковата молба, като предмет на
делото. Решението в този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда
не може да бъде изведена и чрез тълкуване, доколкото и в мотивите, и в
диспозитива, на решението липсват горепосочените конкретни данни и белези,
индивидуализиращи спорното материално право, по което съдът се е произнесъл,
поради което и решението не може да изпълни предназначението си да постави край
на правния спор. Както в доктрината, така и в съдебната практика (решение №
668/15.11.2010 г. по гр. дело № 1790/2009 г. на ВКС, І Г.О.), е прието, че
когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е. не може да бъде разкрита и
по пътя на тълкуването, решението на съда е нищожно – така и ТР № 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е постановил.
При това изискването се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй
като само той представлява съдебното решение, съгласно чл. 236, ал. 1 от ГПК, и
се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с
основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част
от последното - така ал. 2 на чл. 236 от ГПК, а също и т. 18 от ТР №
1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая такава нищожност е налице, доколкото,
освен липсата на мотиви по смисъла чл. 236, ал. 2 от ГПК относно горепосочените
конкретни данни и белези, индивидуализиращи спорното материално право, в
диспозитива на обжалваното решение, даващ констатация относно спорното право и
ползващ се със сила на пресъдено нещо, също не е изразена разбираема воля на
съда по спорния предмет на делото. Ето защо и като абсолютно неразбираемо,
обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде
прогласена, а делото – върнато на Софийския
районен съд за произнасяне от друг състав с ново, валидно, решение.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора,
разноски в настоящото производство при спазване на чл. 78 от ГПК не следва да
бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на
делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решението по гр.д. № 54310/2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 92
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.