Решение по дело №8343/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 20.12.2017 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                 ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 8343 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 13.12.2016 г. по гр.д. № 10069/16 г., СРС, ГО, 124 състав ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.Ч., ЕГН **********,***, срещу "Т.С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 361.83 лева главница за доставена ТЕ, и лихва в размер на 2 975.71 лева, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10898/2009г. на СРС, 88 състав, за събирането на което е образувано изп. дело № 20108580400319 на ЧСИ рег.№ 858 на КЧСИ е район на действие СГС и ОСЪЖДА Б.С.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б. Борисов Беров, ЕГН **********, от гр.София, на основание чл. 78, ал.З ГПК, сумата 300.00 лева - разноски по делото.

                      Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно.Неправилно приложена давността.

            Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да се уважи ищцовата претенция. С въззивната жалба се претендират разноски.

           От въззиваемата страна   не е постъпил отговор.

                      Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

               Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск като неоснователен,тъй като не е изтекъл тригодишния период за погасяване на вземанията по давност,започнал да тече от 17.02.2014 г.-последното изпълнително действие.

                Според чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява ,ако взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години .В ТР №2/2015 г.по т.д.№2/2013 г.на ОСГТК на ВКС ,т.10 е записано,че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК  нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата ,на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

                  С молба от 08.04.2010 г. взискателят Т.С.е поискал образуване на изпълнително дело   ,приложил изпълнителен лист от 15.02.2010 г.и е възложил на ЧСИ да предприеме действия по събиране на вземането срещу длъжника.В двугодишния период до 08.04.2012 г.не е постъпила молба от взискателя за предприемане на действия по принудително изпълнение.Следователно към 08.04.2012 г. изпълнителното производство следва да бъде прекратено.

                     Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 по т.д. № 3 от 2012 ОСГТК на ВКС вземанията за доставена топлинна енергия са периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.

                    За периода от 08.04.2012 г. до /когато следва да настъпи прекратяване на изпълнителното производство /до 08.04.2013 г./изтичане на тригодишната давност /взискателят трябва да поиска или съдебният изпълнител ,комуто е възложено още с молбата за образуване на изпълнителното дело/е насрочен опис на 03.08.2012 г.,така също на 26.07.2013 г. и на 17.02.2014 г.

                Предвид установената съдебна практика ТР №2 от 26.06.2015 г. по т.д.2/2013 г. на ОСГТК процесните вземания на „Т.С." ЕАД, установени с изпълнителен лист, издаден на 15.02.2010 г, следва да бъдат  погасени по давност с изтичането на тригодишна давност ,считано от последното извършено по делото валидно изпълнително действие - 17.02.2014 г. В конкретния случай, вземанията по процесния изпълнителен лист ще се  погасят по давност на 17.02.2017 г.

              За периода 17.02.2016 г.,когато изпълнителното производство следва да бъде прекратено ,до 17.02.2017 г.следва да се прецени дали са поискани изпълнителни действия,но тригодишният давностен период не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба -24.02.2016 г.

              Следователно отрицателният установителен иск се явява неоснователен.

               Първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено ,поради съвпадане на изводите на първоинстанционния съд с тези на въззивния съд.

                 Водим от гореизложеното, съдът

                                                            Р  Е  Ш  И  :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от 13.12.2016 г. по гр.д. № 10069/16 г., СРС, ГО, 124 състав

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи_: на обжалване.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                                            

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                2.