Решение по дело №72/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260014
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20203250200072
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                                         №___

                                              гр.Тервел, 26.07.2021 година

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

       Тервелски районен съд  в публично съдебно заседание   проведено на единадесети  февруари, през  две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                   Председател:Росен Балкански

 

с участието на секретаря Ж.Ж.и с участието на прокурора............................................................................. разгледа докладваното от районния съдия Росен Балкански а.н.дело № 72 по описа  за  2020 година на Тервелски районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Производството по делото е образувано по повод жалбата на К.Й.Й. с ЕГН ********** *** – депозирана  чрез  съда ,  против Наказателно постановление № 138 / 04.09.2020 година , издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което за установено  адм. Нарушение -  установено с    АУАН № 5 съставен на  06.03.2020 година съставен от Г. Ст. М. началник на ОС  „ Земеделие“  гр. Тервел- за  нарушение на чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на основание чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските производители, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2600,00 / две хиляди  и шестстотин / лева .

       С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП, като жалбоподателят твърди, че се е  предоверил на предишен негов наемател, като  подготвил имота за сеидба и засял площите с  пшеница –  в  очертания - така както  са били   ползвани от неговия арендатор- без да  вземе в предвид, че така , както  са  били обработени  масивите  е  било възможно  да има навлизане   и да са обработени и  части от   терени  общинска собственост за които има дадни да  имат статут на подържан специализиран слой“ Постоянно затревени  площ“ / ПЗП/. Към края на  месец  юли 2020 година  се твърди от  жалбоподателя ,чевъпросните – посочените  по НП площи са  възстановено от него ,като постоянно затревени.С  жалбата не се сочат процесуални пороци   при  съставянето на АУАН и последвалото НП.

   По делото  жалбоподателя се явявя лично.

  Въззиваемата страна – Министъра на земеделието, храните и горите, не се явява за засъдебно заседание, не се  представлява по делото  от процесуален представител . От същата страна по делото е   постъпило при  и по повод администрирането на  жалбата писмено становище – изх. № ПД -01-83  от 03.11.2020 година, при съда вх. № 260478 / 03.11.2020 година . изготвено от М.Д.на длъжност  гл.  юрисконсулт в ОД „ Земеделие“  гр. Добрич- в  качеството на пълномощник на въззиваемата страна .В цялост  с даденото писмено  становище страната  моли  поднадзорното НП да бъде оставено в  законна сила, като правилно и законосъобразно, като по становището си административно наказващия орган–чрез свой пълномощник  подробно е изложил своите съображения по възприетата  фактическа  обстоновка  мотивирала инициирането  и  приключването  на  адм. Наказателана преписка  с издаването на  поднадзорното НП.

       По делото  актосъставителя  Г.С.М. -  редовно призована се явява лично.

        Свидетеля при установяване на нарушението и  при съставянето на  АУАН  – М.И.С.  - редовно призована явява се лично .

Свидетеля при установяване на нарушението и  при съставянето на  АУАН  – Т.С. Р.   - редовно призована  не се явява- за същата  има представини  доказателства за лечение поради болест.

             Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло, какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН .От приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се по административно наказателната преписка, от  разпита на  актосъставителя и свидетеля   при  установяването на адм. Нарушение и при съставянето на акта - издаден срещу  жалбопоподателя ,от  становището  заявено  и  подържано  от   жалбопадателя,които  обсъди поотделно и в тяхната съвкупност  и съобрази с нормативната уредба ,  съдът установи следното :    

     Към изисканата по делото адм. Наказателна преписка / съдът отчита , че към същата са депозирани писмени  доказателства не касаещи настоящия жалбоподател/  е налице  писмено  доказателства – Доклад  на В. К.– заместник министър на земеделието , храните и горите с адресат   Д. Т.– Министър на земеделието, храните и горите – изх. № 93-829  06.02.2020 година  - лист  12  по делото.

       Със Заповед № РД 09-95 от 002.2020 г./ лист 11 по делото / на Министъра на земеделието, храните и горите било разпоредено извършване на теренни проверки на имоти, описани в Приложение № 1 към Заповедта/ лист 144  и  сл. По делото / , попадащи в специализирания слой "Постоянно затревени площи", във връзка със спазване разпоредбата на чл. 33а от ЗПЗП. Със същата  Заповед  Министъра одобрява указанията за извършване на контрол , теренни  проверки  и издаване  на актове за  установяване на адм. Нарушения и наказателни  постановления съгл. Същата  Заповед - / приложение № 6/ - лист – 19  по делото /.

      Видно от  доказателствата приложени към  изисканата адм. Наказателна преписка  в изпълнение на горната заповед, назначена комисия в състав : М.И.С.   и Т.С. Русенова – двете на длъжност мл. Специалист в ОСЗ  гр. Тервел извършат, теренна проверка на място с GPS устройство, на 2 бр. имоти, индивидуализирани в същата заповед, с начин на трайно ползване "Пасище, мера", находящи се в землището на село Брестница,  общ. Тервел , попадащи в специализирания слой "Постоянно затревени площи".

        Видно от  писмено  доказателство – Протокол  № 5 от 27.02.2020 година  на основание чл. 33б ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и Заповед № РД-09-95 / 06.02.2020 година на Министъра  на земеделието , храните и горите  и Заповед № РД-04-43 / 24.02.2020 година на Директора на  ОД Земеделие  гр. Добрич – лист  124 по делото   посочените по- горе служители на ОСЗ  гр. Тервел  при извършена проверка на  терен касаеща имот № 06464.17.49 с НТП Пасище -  мера, с площ  в слой ПЗП 24,7408 ха, находящ се в землището на село ББрестница,  общ. Тервел – общинска собственост,  за който имот  няма сключен договор за наем констатират следното:

         Имотът в  по- голямата си част е  пасище. В  южната  част  към момента  на проверката имота е засят с едногодишна куртура – пшеница, като преобразуваната  част  от  пасището е с площ от 0,7700 ха., която попада  в слой ПЗП. В  съседство на преобразувана  част  от имота е имот №06464.20.102 с НТП – друг вид  застрояване , с  площ на имота  0,2562 ха. , собственост на К.Й.Й. –съгл. Нот. Акт № 151/ 17.11.2006 година, като и  този моит към момента  на проверката  също е засят с пшеница. Предвид устатовената  еднаква обработка на засегнатата част от имот  с идентификатор №  06464.17.49 и  съседния имот е налице  основание да се приеме, че констатираното преобразуване е извършено от К.Й.Й..

       Видно от  писмено  доказателство – Протокол  № 6 от 27.02.2020 година  на основание чл. 33б ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и Заповед № РД-09-95 / 06.02.2020 година на Министъра  на земеделието , храните и горите  и Заповед № РД-04-43 / 24.02.2020 година на Директора на  ОД Земеделие  гр. Добрич – лист  118 по делото   посочените по- горе служители на ОСЗ  гр. Тервел  при извършена проверка на  терен касаеща имот № 06464.20.50 с НТП Пасище -  мера , с площ  в слой ПЗП 12,6857 ха, находящ се в землището на село ББрестница ,  общ. Тервел – общинска собственост  за който имот  намя сключен зоговор за наем  констатират :

       Имотът в  по- голямата си часте  пасище. В  североисточната част   към момента  на проверката имота е засят с едногодишна куртура – пшеница , като преобразуваната  част  от  пасището е с площ от 1,740 ха., която попада  в слой ПЗП . В  съседство на преобразувана  част  от имоте е имот №06464.20.108 с НТП – друг вид  застрояване , с  площ на имота  0,6168 ха. , собственост на К.Й.Й. –съгл. Нот. Акт № 151/ 17.11.2006 година, като и  този моит към момента  на проверката  също е засят с пшеница. Предвид устатовената  еднаква обработка на засегнатата част от имот  с идентификатор №  06464.20.50 и  съседния имот е налице  основание да се приеме, че констатираното преобразуване е извършено от К.Й.Й..

           Контролните органи счели, че при тези констатации е осъществено нарушение по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, извършено от жалбоподателя. Предвид   установеното Г. С. М. – началник ОС  Земеделие  гр. Теирвел изадава  Акт за  установено адиминистративно  нарушение № 5 от 06.03.2020 година. АУАН е съставен  в присътвието  на свидетелите Русенова и С. -  длъжностни лица извършили проверката на терен  и обективирали  установеното от тях при проверката в двата  протокола  от  27.02.2020 година  и при  присъствието на жалбоподателя. АУАН е  подписан от настоящи жалбоподател с възражения- идентични  с тези обективирани  и по  жалбата  срещу  издаденото ме  НП- поднадзорното по делото.

       Отразеното  по издадения АУАН е  посочено  и по изготвения доклад  от инж. Д. И.- директор на  ОД „ Земеделие“  гр. Добрич до съответната Дерикция  при Министерство на земеделието, храните и горите – лист 22 по делото .

 

          Въз основа на съставения АУАН, и  с представения на министъра  проект – доклад  на  В. К.-  зам . министър на земеделието, храните и  горите,относно  размера на  санкцията което следва да бъде  определена на  нарушителя – на основание одобрена методика с рег. № 93-7179 от  27.09.20218 година  било издадено обжалваното наказателно постановление- лист , с което на основание чл. 49а от ЗПЗП, на дружеството жалбоподетел била наложена имуществена санкция в размер на  2600,00 лева за нарушение на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП.

      Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин въз основа на събраните по делото гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М.И.С.   и Г.С.М. ,  както и чрез приобщените  писмени доказателства по делото,съдържащи се по адм. Наказателната преписка. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни и непротиворечат на събраните по делото писмени такива,като и съдът намира ,че са обективно дадени и   безпристрастни- има се предвид  установеното ,че и самия жалбопоздател не оспорва, че има извършено от  него нарушение – преобразуване  на  земи   със статут ПЗП.

      В цялост  изложената  фактическа обстановка не се  оспорва  и от самия  жалбоподател, който и в съдебно заседание представи  за  послужване  писмено  доказателство- ортофотоснимка  на  терена   от което е видно, че за предходна година предишен негов наемател  е  заявил   и очертал за  подпомагане площи непълно съвпадащи с  установеното към момента на  теренната проверка извършена  на 27.02.2020 година, с което и доказателство жалбоподателя цели доказване  на липса на  умисъл  у него – тъй като се е  предоверил на очертанията на имота оставени след последната обработка от земеделски стопанин ,който е стопанисвал до  предходната на проверката стопанска година   собствените му недвижими имоти  нахождяще се в землището на село  Брестница, общ. Тервел. При  и по повод  така  установеното  жалбоподателя сочи,че след констатациите отразени по издадения АУАН  незабавно е прекратил обработката на  застъпените   части от  посочените   имати  общинска собственост .

       С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

      Жалбата е  подаена в  срок и е процесуално допустима .НП е издадено на на 04.09.2020 година,, като  видно от  известия за свърчване – лист  142 по делото   и копие от известия за одставяне – лист  143 по делото  НП  е връчено на  съпругата на  жалбоподателя на  17.09.2020 година.

       Жалбата е входирана при РС Тервел на  21.09.2020година.

       Жалбата е частично основателна , като съдът е  мотивиран от следните съображения :

 Съгласно горепосочените разпоредби административно-наказателна отговорност носи този, който наруши забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП или не изпълни задължението си по чл. 33б, ал. 4 от ЗПЗП. В случая е съставено НП за нарушаване забраната на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, която забранява преобразуването и разораването на площите включени в слой „постоянно затревени площи“ от техните собственици и ползватели.

      В АУАН е записано, което се потвърждава от свидетелите   и не се спори  и от самия жалбаподател ,че  по двата  защитени имота  има частични преобразувания – част от двата имота са засяти с пшеница. Напълно сходна е канстатацията която е възприета от  адм. Наказващия орган  при  и по повод издаването на  поднадзорното НП.

     В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове, които не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Правната квалификация на нарушението и санкционната норма, следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.

       В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. В настоящия случай, задължение на АНО е било да докаже, че нарушителят действително е осъществил състава на нарушението, описано в АУАН и НП и според  преценката на събрания доказателствен  материал съдът приема,че по адм. Наказателаната преписка е  доказано ,че именно жалбоподателя Й. е осъществил посочения състав от материалния закон .

     Съдът счита с оглед събраните по делото доказателства, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение  е доказано по безспорен и категоричен начин, че е извършено от него.  Съгласно чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП забраната се отнася за собствениците и ползвателите на площите включени в специализирания слой. От  събраните доказателства  и най- вече от процесуалното поведение на  жалбопоздателя  става ясно ,че именно той е   ползвател на тази площ за която е обвинен че е  преобразувал и засял с  пшеница.По делото не се спори , че част от съседните на  имотите общинска собственост  са  собствени менно на   жалбаподателя и че той  е обработил площите . Самия  нарушител   още при съставянето на  АУАН  не отрича,че той има  качеството на "ползвател"  по отношение на  преобразуваните части   засяти с пшеница .

       По делото страните  не спорят и съдът приема  за единствено наложилия се  извод ,  че собственик на двата  горепосочени имоти : имот № 06464.17.49 с НТП Пасище -  мера, с площ  в слой ПЗП 24,7408 ха, находящ се в землището на село Брестница ,  общ. Тервел  и имот № 06464.20.50 с НТП Пасище -  мера, с площ  в слой ПЗП 12,6857 ха, находящ се в землището на село ББрестница,  общ. Тервел, са  общинска собственост –  е    община Тервел.

    По адм.наказателната преписка  е  установен  размера на   преобразуваните части от  двата имота.

      Субект на нарушение по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП към дата на  съставяне на АУАН може да бъде  само собственика или  ползвателя  на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи". Законосъобразно  Й.  е подведен като   субект на административно нарушение по  чл. 33б ал. 1 от ЗПЗП, като за прецизност следва сда се посочи, че  на  един по- късен етап - след  04.12.2020 година  законодателя санкционира описаните въздействия върху площите, без оглед на качеството на извършителя, т.е без значение дали е ползвател, собственик или трето лице.

      По адм. наказателната преписка  не е спорно  времето на извършване на нарушението, като в АУАН и НП е записано към 27.02.2020 г.

     В  цялост съдът не  установи  при  съставяне на АУАН и НП да са  допуснати съществени процесуални нарушения посочени по-горе по чл. 42 т. 3 и 4 и чл. 57 т. 5 от ЗАНН – като и такива не се и посочват от  жалбоподателя  .Съдът след запознаване с приложените по делото АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН.Липсва спор  за това, че    материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а тази на актосъставителя - от така представената Заповед № РД 09-95 от 06.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, в едно с Приложение 1 към същата. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

  По отношение на  наложеното на  жалбоподателя административно наказание :

      Конкретно установеното административно нарушение, както и обстоятелствата по делото разкриват степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение по разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение, което налага извода за неприложимост на нормата на  чл. 28 от ЗАНН.

     При разглеждане на въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл. 49а от ЗПЗП, за нарушение на чл. 33б, ал. 1 от с.з. на адм. Отговорното лице  се налага адм. Наказание  - глоба в размер от 500 до 10 000 лв. В настоящия случай  е определена глоба в размер на  2600,00 лева , като доказателствата налагат извода , че адм. Наказателния орган се е съобразил  с  методиката за изчисление на санкциите- рег. № 93- 7179 от 27.09.2018 година , което обстоятелство е  посочени и  по   НП.

     В случая адм. Наказателния арган е определил наказанието съгладно  наложената методика, но ршаващия съдът  приема ,че така  определената  глиба се явява  небоснована , доколкото по НП е посочена именно тази методика, без по същото да се   посочат  мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното - нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не се сочи поредност на  нарушението. При определяне на  наказанието   в чл. 27 от ЗАНН се сочат обстоятелствата които следва да се  вземат в предвид  от адм. Наказващия орган при и по повод  определяне на наказанието на  нарушителя :  следва  да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като и  в пряка последица от това се следва  еднозначния извод , че адм. Наказващия орган  при наличие на   установени  смекчаващи  обстоятелства  следва да  наложи едно по- леко наказание  а отегчаващите такива  установени  обстоятелства следва да го мотивират да наложи едно  по- тежко административно наказание.

       В случая  по адм. Наказателната преписка не са  установени и  разкрити  определени неблагоприятни последици от  деянието , които да  разкриват една по- висока степен на   обществена опасност  от типичната за деянието , не е коментирана личността на дееца. Административна  наказващияорган не е взел предвид  възраженията на нарушителя обективирани  по издадения му АУАН, не са взети в предвид съображенията му, че  ситуацията на терена е   такава каквато е заварил от  наемателя на  земите – така както са били обработвани  предходната на проверката стопанска година.

            Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни характеристики:

      Административното нарушение е деяние.  

      Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те да са законосъобразни.

         Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред, като такива са и  деянията квалифицирани като престъпления, но обществената опастност на административното нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .

           Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.

          Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно административно нарушение става  с акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление.

           Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение.

           Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици.

          Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.

         Пред небрежност сме изправени, когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.

       Следва да се отбележи,като особеност  на административно – наказателното производство  , че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се  накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в Наказателния кодекс.

       В настоящия случай  съдът  установи  от събраните по делото доказателства,че към момента  на проверката – извършена на  27.02.2020 година  жалбоподателя, обработвайки земите си в  граници обработвани до тази стопанска година от арендатор   е нарушил  изискването на 33б ал. 1 от ЗПЗП , но съдът счита  , че така определеното  от адм. Наказващия орган наказание следва да бъде изменено  и редуцирано  клонящо към определения от закона минимален размер, като намира  че същото следва да  определено в размер от 600 лв.  Накаазание в такъв размер  ще бъде съобразено  с правилата  зададени  по  чл. 27 от ЗАНН и  така определено  то ще  се яви достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

         Никоя от страните  не  претендира разноски  по делото.

    Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                    Р  Е  Ш  И :

 

     ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 138/ 04.09.2020 година, издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на осн. чл. 49а от ЗПЗП  на  К.Й.Й. с ЕГН ********** *** за  установено адм. нарушение на чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители  е наложеоно  административно наказание  глова, като НАМАЛЯВА размера на наложеното  административно  наказание „глоба“ от 2600,00 /две хиляди и  шестстотин / лева  намаляна на  600,00 /шестстотин / лева .

       

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Районен съдия :