Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,…………… .2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА ИРИНА СТОЕВА
с участие на секретаря Татяна Шуманова и прокурора Мариана Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНЧД № 686 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК /чл. 431, ал. 2 от НПК/.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от страна на адв. М. – сл.защитник на осв.К.Е.К. срещу протоколно определение от 08.02.2021 г. на СРС, НО, 136-ти състав, постановено по НЧД № 1517 по описа за 2021 година, с което съдът е наложил спрямо освидетелствения принудителна медицинска мярка по чл. 89 б. „б“ от НК, изразяваща се в настаняване за принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение – ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД за срок от един месец.
В жалбата се оспорват изводите на първия съд, като се иска отмяна на определението и постановяване на съдебен акт, с който да се изменени вида на принудителната медицинска мярка, като моли спрямо освидетелствания да бъде определена мярката по чл. 89, б. "а" НК. В жалбата се навеждат твърдения, че мярката по чл. 89,б. „а“ от НК би била най-адекватна спрямо конкретния случай, тъй като за освидетелствания би могла да полага грижи неговата баба по бащина линия, по отношение на която К.К. изпитвал привързаност.
Изтъкват се твърдения за отношения на взаимопомощ между освидетелствания и неговата баба. Навеждат се аргументи, засягащи трудовата ангажираност на К.К. и това че същият държи изключително много на работата си, наличието на която той възприема като повод да се лекува и да приема медикаменти. Като се навеждат твърдения, че настаняването на лицето за стационарно лечение в психо-неврологическо заведение не би имало положителен ефект спрямо здравословното състояние на освидетелствания, а по-скоро би причинило отрицателни преживявания, които биха влошили състоянието му. Прилага епикриза от ЦПЗ „София“ ЕООД, от която извлича данни за състоянието на освидетелствания и не се правят искания за събиране на доказателства.
В проведеното закрито съдебно заседание на 04.03.2021 година въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на нови доказателства.
В съдебно заседание защитникът на освидетелствания поддържа жалбата. Изтъква аргументи, че спрямо К.К. се прилага формата за лечение, която се иска от страна на защитата, като твърди че лекуващият психиатър е установил подобрение в състоянието на освидетелствания. Изтъква доводи, свързани със значението на работата за освидетелствания, както и полаганите грижи по отношение на него от страна на баба му. Прокурорът в хода на съдебните прения намира съдебния акт за правилен и законосъобразен. Изтъква, че предходната инстанция е взела предвид експертното заключение на извършената СППЕ, както и съображенията, изложени от страна на вещите лица по време на разпита им пред съда. Моли настоящата инстанция да потвърди определението на районния съд. Въззивният жалбоподател пред съда твърди, че ходи на работа, пие си хапчетата и посещава дневен стационар. В последната си дума иска спрямо него да бъде назначено домашно лечение. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 431, ал.2 от НПК вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Първоинстанционното определение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертиза, изразяваща се в следното: Срещу К.Е.К. е водено наказателно производство за осъществено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК приключило с Присъда № 49872 от 24.02.2020 г. на СРС, НО, 134-ти състав, с която К.К. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Като съдът въз основа на доказателствената съвкупност е приел, че подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значение на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Производството пред предходната инстанция е образувано въз основа на постъпило предложение от СРП за налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК.
С определение от 08.02.2021 г. на
СРС, НО, 136-ти състав, постановено по НЧД № 1517/2021
г. спрямо освидетелствания К. е постановена принудителна медицинска мярка по
смисъла на чл. 89, б. „б“ НК - принудително лекуване в обикновено
психо-неврологическо заведение – ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД за срок от
една година. Съдът е
мотивирал крайното си решение по отношение на освидетелствания с приобщената в
доказателствената съвкупност комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертиза. От експертното заключение на същата се установява, че освидетелстваният
К.К. страда от параноидна шизофрения, като е налице непълна ремисия по отношение
на заболяването и вредна употреба на алкохол. В изготвената експертиза вещите
лица са установили, че спрямо освидетелствания е приложена назначена от
амбулаторен психиатър терапия, включваща прием
в дневен стационар. Като експертите са констатирали по отношение на
освидетелстваното лице липса на съзнание за психично заболяване и липса на критичност
към поведението му, както и продължаван прием на алкохол. В заключение са
приели, че психичното състояние на
лицето изисква продължаване на лечението и прилагане на мярка по чл. 89, б. „б“
от НК, тъй като близките на освидетелствания не могат да се ангажират с
неговото лекуване. В този смисъл вещите
лица са поддържали пред районния съд, че са налице посочените основания за
провеждане на принудително лечение, посредством принудителна медицинска мярка
по смисъла на чл. 89, б. "б" НК- принудително
лекуване в обикновено психо- неврологично заведение. Настоящата
инстанция кредитира изцяло изготвената съдебно психиатрична експертиза като
обоснована и компетентно изготвена въз основа на медицинска документация, свидетелски показания
и извършен преглед. Като разпитани в хода на съдебното следствие пред
предходната инстанция вещите лица потвърждават експертното заключение, излагайки
подробни доводи за състоянието и хода на заболяването на освидетелствания. Дават
се сведения, че К.К. е имал сравнително подредено поведение, състоящо се в
ходене на работа, спазване на трудовата дисциплина, нормално съжителство с баба
му, но също така са налице и проявени непристойни хулигански действия, които са
съпроводени с употребата на алкохол и редуциране на приема на лекарства. Вещите
лица констатират, че в близко до техния
разпит време освидетелстваният демонстрира променено некритично поведение по
отношение на лечението на заболяването си, изразяващо се в прием на
медикаменти, съчетано с употребата на алкохол. Пред
предходната инстанция е разпитано и лицето, което осъществява контрол по
отношение на освидетелствания и неговото лечение. Бабата на освидетелствания – С.В.излага
твърдения, че внукът й си пие лекарствата по различно време, като тя лично му
остава лекарствата на масата, дава сведения че същият употребява алкохол –
бира, като количеството което изпивал било около литър. Като пред съда заявява,
че според нея няма никакъв проблем и не
може да кажа дали той не е добре.
Пред въззивния съд беше представена като
доказателство от страна на жалбоподателя епикриза от Център за психично здраве
„София“ ЕООД. От същата се извличат
данни за посещения на дневния стационар
на центъра от страна на освидетелствания, с отбелязано формално критично отношение към поведението
си.
При
така установената фактическа обстановка и въз основа на събраната
доказателствена съвкупност предходната инстанция правилно е приела, че спрямо
освидетелствания са налице предпоставките за налагане на принудителна
медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК. Като настоящият съд намира въззивната
жалба за неоснователна поради следните съображения:
За да постанови налагане на принудителната
медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ НК е необходимо да е налична следната
предпоставка - лице, което да е извършило общественоопасно деяние в състояние
на невменяемост или да е изпаднало в такова състояние преди постановяване на
присъдата или по време на изпълнение на наказанието. При наличие на посочената
предпоставка съдът има възможност да постанови принудително лечение на освидетелстваното
лице чрез предаване на близките, под наблюдение на психо-неврологически
диспансер, лекуване чрез настаняване в обикновено психо-неврологическо
заведение или лечение чрез настаняване в
специализирана психиатрическа болница или специално отделение на обикновено
психо-неврологическо заведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от НК
принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение по смисъла на
чл. 89, б. „б“ от НК, каквато мярка е наложена от страна на първата инстанция в
случая, се постановява от съда тогава, когато се касае за душевно болен човек,
който с оглед характерното му психическо състояние и характера на извършеното
общественоопасно деяние, се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен
ред.
От доказателствената
съвкупност по делото е видно, че е водено наказателно производство срещу
освидетелствания К.К. за извършено от него общественоопасно деяние, покриващо
признаците от обективната страна на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Воденото производство е приключило с оправдателна присъда, с която се
приема, че престъплението не е извършено от субективна страна поради наличие
към момента на извършване на престъплението на продължително разстройство на
съзнанието, изразяващо се в начална фаза на болестта параноидна шизофрения. С
оглед на което към инкриминирания момент К.К. е бил в състояние на невменяемост.
За да установи дали е
налице нуждата от настаняване на освидетелствания в институция по чл. 89, б.
„б“ НК, настоящата съдебна инстанция съобрази изводите на изготвената КСППЕ,
направените от страна на вещите лица устни разяснения пред предходната
инстанция, разпита на свидетелката С.В.и останалата приобщена доказателствена
съвкупност. С оглед на което извлече данни, че правилно по отношение на освидетелствания е наложена
мярката по чл. 89, б. „б“ от НК.
От доказателствата по делото
се установява, че освидетелстваното лице страда от параноидна шизофрения, като
болестното състояние се намира във фаза на непълна ремисия.
Предвид което К.К. следва да
приема медикаменти и да продължи лечението си, като спрямо същия следва да бъде
осъществен контрол за правилното провеждане на назначената му терапия, както и
за предпазване от употреба на алкохол, чиято употреба му оказва вредно влияние
по отношение на психическото му състояние. В настоящия случай разпитана пред СРС
С.В.не поема изрично задължение по отношение на лечението на нейния внук. От
друга страна съгласно казаното от свидетелката съдът прецени, че същата не би
могла да осъществи адекватен контрол по отношение на внука си. Преценката на
съда се основава на факта, че същата не
е в достатъчна степен запозната със спецификата на заболяването на внука си,
както и за отрицателното влияние върху състоянието му, което оказва алкохолната
употреба. От нейните показания става ясно, че няма определен режим на прием на
медикаментите, назначени му във връзка с лечението. Предвид което съдът намира,
че същата няма как да извършва необходимия контрол по отношение на лечението на
освидетелствания, който да гарантира че същият ще следва стриктно назначената
му терапия, ще приема изписаните му медикаменти и че ще спре употребата на
какъвто и да е алкохол по време на лечението си. В настоящото защитата не е ангажирала доказателства за друг близък на К.К., който да поеме задължение
за лекуването му, а майка му живее на друг адрес, отделно от лицето. същевременно в представената от защитата епикриза /07.01.2021г. -28.01.2021г. / за лекуване в дневен стационар е посочено,че К. е формално критичен към
поведението си.
От КСППЕ и разясненията,
дадени пред съда на вещите лица, се установява че освидетелстваният проявява
некритичност по отношение на лечението на заболяването си. Същият не намира за вредна консумацията на
бира, тъй като не я отъждествява с алкохол. Според експертите неговата баба
няма как да осъществи необходимата грижа по отношение на стриктното спазване на
лечението му.
При преценката кои мерки
са най-подходящи и необходими за освидетелствания с оглед специфичното му
състояние, съдът отчете като контрааргумент, въведен и от страна на
жалбоподателите, по отношение на приложението на мярката по чл. 89, б. „б“ от НК, трудовата ангажираност на К.К., и възможността за десоциализация при едно
евентуално постъпване в лечебно заведение. От друга страна от сведенията на
експертите стана ясно, че отсъствието на освидетелствания от работното място
може да бъде оформено като болничен лист. Следва да бъде отчетено че става
въпрос и за минимален период от един месец, през който освидетелстваният следва
да бъде настанен в обикновено психо-неврологическо заведение, предвид което
продължителността на престоя му там не би оказал голямо влияние по отношение на
социалната среда на същия. Съдът отчете
наличието на необходимост за лекуване в обикновено психо-неврологическо
заведение и с това, че спрямо освидетелстваният е било приложено амбулаторно
лечение, по отношение на което същият се е отнесъл безкритично и се е отклонил
от проведената му терапия чрез употребата на алкохол, вследствие на което е
осъществил и обективните признаци на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК.
Въз основа на това въззивният съд намира, че обжалваното определение е законосъобразно
и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от
08.02.2021 г. по НЧД № 1517/2021
по описа на СРС, НО, 136-ти състав,
с което по отношение на К.Е.К. ЕГН ********** е наложена принудителна
медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ НК, а
именно настаняване за принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо
заведение – Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД за срок от един
месец.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.