Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София,
20 май 2024 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Капка Лозева
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело № 2822
по описа за 2017 година,
съобрази, че:
Софийският градски съд е сезиран с осъдителен
иск, предявен от „К.Х.Т.БГ“ ЕООД (н.), чрез синдика против Д.И. за осъждането
му да заплати сумата от 143 000 лв., съставляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в липса на парични средства на търговското
дружество, от които 5 000 лв. по банкови сметки и 138 000 лв. в брой
в касата на дружеството, с твърдения, че тези парични средства са отразени в
счетоводен баланс към 31.12.2013 г., но не са предадени от ответника, който е
управител на търговското дружество и че не е изпълнил задълженията си по чл.
640, ал. 1 и ал.
2 ТЗ.
Ответникът, чрез особения представител,
оспорва иска като твърди, че не е доказано наличието на суми в каса и по
банковите сметки на дружеството, които не са предадени, както и причиняването
на имуществени вреди на търговското дружество в същия размер, по вина на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
С решение № 1024 от
10.06.2016 г. постановено по т.д.№ 1968/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав е обявена неплатежоспособността на „К.Х.Т.“
ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, обявен е в
несъстоятелност и е прекратена дейността му. Назначеният с решение от
22.06.2017 г. временен синдик е отправил покана от 27.06.2017 г. до управителя
на дружеството Д.И. да предостави информация по чл.640 и сл. от ТЗ, но същата е
върната като невръчена. Съгласно разпоредбата на чл.640 от ТЗ, наред с
типичните задължения, които възникват за управителя при изпълнение на дейността
му по организиране на стопанската дейност на търговеца, е предвидено, че в
хипотезата, в която по отношение на дружеството, което той управлява, е открито
производство по несъстоятелност в негова тежест възникват и специални
задължения, които са със следното съдържание: 1) управителят е длъжен в
14-дневен срок от датата на откриване на производството по несъстоятелност да
предостави на съда и на синдика необходимата информация във връзка с дейността
на предприятието на длъжника и за имуществото му, списък на плащанията в брой
или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6
месеца преди началната дата на неплатежоспособността, списък на извършените
плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди
началната дата на неплатежоспособността, нотариално заверена декларация, в която
посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си (чл. 640, ал. 1 ТЗ),
както и 2 ) управителят е длъжен да предостави на съда или синдика в 7-дневен
срок от писменото им искане информация относно състоянието на имуществото и
търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с
това документи (чл. 640, ал. 2 ТЗ). Безспорно
е, че управителят не е предоставил търговските книги на дружеството, информация
за дейността на предприятието и имуществото на дружеството, декларация за
касова наличност списък на банковите сметки и др., нито е предал парични
средства отразени в баланса към 31.12.2013 г. Твърденията на ищеца са, че такива парични
средства отразени в представения счетоводен баланс са били налични, но са били
разходвани без основание от ответника.
От справка в ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството се установява, че с договор за продажба на дружествени
дялове от 28.07.2014 г., вписан на 18.08.2014 г. правото на собственост върху
дяловете от капитала на дружеството е прехвърлено на ответника Д.И. и той е
вписан като управител. В ТРРЮЛНЦ не е обявен ГФО за 2014 г., нито за предходни
години. От показанията на свид.Б.С. – управител на „К.Х.Т.БГ“
ЕООД (н.), освободен с решение на едноличния собственик на капитала от
28.07.2014 г., е видно, че счетоводния баланс към 31.12.2013 г. е бил съставен
и подписан и както е посочено в него дружеството е разполагало с такива парични
средства. Тези показания обаче се опровергават от показанията на свид.Д. и свид.Н.Н., както и от извлеченията от банковите сметки на
дружеството и заключението на съдебно счетоводната експертиза, от чиято
съвкупна преценка се установява, че: дружеството е имало открити банкови сметки
в „Общинска банка“
АД, „А.Б.Б.“
АД и „Търговска Банка Д“ АД, които обаче или не са били открити към момента на
съставянето на счетоводния баланс към 31.12.2013 г., или са били вече
несъществуващи в последващи периоди още преди
прехвърлянето на капитала на дружеството на ответника и избирането му за
управител (28.07.2014 г.) и вписването му (18.08.2014 г.). Относно
разплащателните сметки на „К.Х.Т.- БГ“ ЕООД в „Търговска банка“АД вещото лице
изяснява, че ищецът е имал три
открити разплащателни сметки (в лева, в щатски долари и в евро), открити на 23.06.2014 г. и
закрити на 31.07.2014 г. Единствен разпоредител със средствата по тези банкови
сметки е бил Б.Г.С.. В „КТБ“ АД ищецът също е имал три банкови сметки, чиято
наличност и движение са посочени в заключението – л.10, в незначителни размери.
Единствено по банковата сметка в лева IBAN:
***, към 31.12.2013 г., наличността на парични
средства по разплащателна сметка е била в размер на 3 500,56 лв. В
периода 31.12.2013 г. - 14.01.2014 г. по сметката са постъпвали суми
с основания: „По договори за заем, плащане
по тристр.споразумение “с общ размер 1 309 000,00 лв.
Наличността по сметката от 3 500, 56 лв. към 31.12.2013 г. е изразходена до 145,61 лв. на 14.01.2014 г. чрез
извършени плащания от сметката с основания: „За стоки, акция по декларация с получател Териториално Митническо Управление Пловдив“. Към 28.07.2014 г. и към 18.08.2014 г., наличността на парични средства по тази
разплащателна сметка в лева е
била една и съща в размер на 42,50 лв. и не е имало движение между двете дати.
В периода от 31.12.2013 г. до
18.08.2014 г. от сметката в лева са извършвани разпоредителни действия, както
следва: от банката- служебно за плащане на такси; от дружеството-ищец по
нареждане на преводи от сметката с наличните парични средства от сметката.
От извършената проверка при
„КТБ“ АД вещото лице е установило, че от откриване на банковите сметки до 19.08.2014 г., спесимен за разпореждане със средства по сметките е имало
лицето Б.Г.С.. На
19.08.2014 г., по информация от Търговския регистър, служебно от „КТБ“ АД е
въведен като разпоредител със сметките лицето Д.И., от гр. Скопие, Република Македония в
качеството му на управител и собственик на капитала, като в банката не е бил представен
спесимен от подписа му.
За установяване
на спорния по делото въпрос дали към 31.12.2013 г. дружеството е имало парични
средства в общ размер на 143 000 лв., от които: в банкови сметки 5000 лв. и
138 000 лв. на каса, в какъвто смисъл е било заключението на съдебно
финансово икономическата експертиза, изслушана в производството по
несъстоятелност, което се установявало от счетоводен баланс към 31.12.2013 г.,
по делото са събрани писмени доказателства и изслушана съдебно счетоводна
експертиза, от съвкупната преценка на които се установи, че: В представеното
копие от счетоводен баланс към 31.12.2013 г. е отразено, че към тази дата
търговското дружеството е имало актив в размер на 143 000 лв., от които
138 000 лв. в касова наличност и 5000 лв. в наличности по банкови сметки.
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни, обсъдени по-горе, по
делото се установи обаче, че счетоводния баланс не отразява вярно тези
обстоятелства и такива средства не е имало в касова наличност. Също така се
установи, че с паричните средства по банковите сметки на „К.Х.Т.- БГ“
ЕООД, са били извършени разпорежданията по дати, сметки и суми, посочени в
заключението на вещото лице в табл. 1- табл.4 и в отговор на задача №2, но не
от ответника, а от предходния управител или служебно от банките. Също така се установи, че към датата на разпорежданията
ответникът Д.И. не е бил едноличен собственик на капитала и не е бил вписан
като управител. По делото липсват доказателства да са приети ГФО за този
период, нито те са публикувани и каквито и да е било данни за наличието на
средства в касата на дружеството и за предаването им на ответника. С
показанията си свид.Б.С. установи, че не е предавал
архив или парични средства на ответника, нито го познава или се е срещал с
него. Показанията му, че по негово предположение в касата на дружеството е
трябвало да има налични парични средства, както е отразено в счетоводния
баланс, се опровергават от всички събрани по делото доказателства в т.ч. и
показанията на свид. С. Д.. и свид.Н. Н.. Те установяват, че дружеството е работило
със средства от „КТБ“АД и разплащанията са ставали изцяло по банков път, целеви,
за закупуване на гориво от предварително посочени доставчици и е почти
изключено плащане в брой и наличието на значителна сума в касата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди за неоснователен. Съгласно чл.
45 от Закона за задълженията и договорите всеки, който е причинил виновно вреди
на другиго, е длъжен да ги поправи. За да възникне основание за обезщетение при
причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно
и виновно поведение на ответника, каквото по
делото категорично не бе установено. Твърденията на ищеца са, че парични
средства отразени в представения счетоводен баланс към 31.12.2013 г. липсват,
те са били налични и са били разходвани без основание от ответника, но както се
посочи по –горе, той не е извършвал каквито и да е разпореждания с парични суми
в касова наличност или по банкови сметки. Не се установи и настъпването на
вреди, изразяващи се в липси на парични средства от банкови сметки и каса на
търговското дружество, с които се твърди ответникът да се е разпоредил
неправомерно, нито пък наличието на причинно-следствена връзка помежду им.
С
оглед на горното, съдът намира, че липсват елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, причинени от неоснователното разходване на парични средства е изцяло
недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде осъден ищеца да заплати
разноски за възнаграждение на особен представител на ответника назначен на
основание чл.47, ал.6 от ГПК адвокат М.В.Л. в размер на 2195 лв. и за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв., в полза на бюджета на СГС.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.Х.Т.БГ“ ЕООД (н.) с ЕИК********против Д.И.
роден на *** г. в гр. Скопие, Република Северна Македония иск за осъждането му
да заплати сумата от 143 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в липса на парични средства на търговското дружество, от
които 5 000 лв. по банкови сметки и 138 000 лв. в брой в касата на „К.Х.Т.БГ“
ЕООД (н.) с ЕИК ********, съгласно отразеното в счетоводен баланс към
31.12.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К.Х.Т.БГ“ ЕООД
(н.) с ЕИК********за сметка на масата на несъстоятелността да заплати на Софийски градски съд разноски в
размер на 2195 лв. за възнаграждение на особен представител и в размер на 300
лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: