Р Е Ш
Е Н И Е №
42
гр.Пловдив, 16.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Ясенка Шигарминова, като
разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 18 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 91/27.05.2019г., постановена по НОХД № 639/2019г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, осъденият Е.Я.С. е признат за
виновен в това, че на 02.08.2016г. на АМ „***” км.96, в посока гр.П., при
управление на МПС - лек автомобил „***” с peг. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал, и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Д. П. Д.,
изразяваща се в тежка открита черепномозъчна травма, причинила коматозно състояние,
представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„б”, пр.1 от НК вр. чл.128, ал.2
вр. ал.1 от НК вр. чл.58А, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от
свобода, условно с изпитателен срок от три години.
Съгласно чл.343г от НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от две години.
В тежест на осъдения са възложени
разноските по делото в размер общо на 2211 лв.
По повод жалба на осъдения С.
съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол.
С решение № 146/06.11.2019г.,
постановено по ВНОХД № 593/2019г., Окръжен съд гр.Пазарджик е изменил присъдата
на първоинстанционния съд, като е намалил наказанието лишаване от свобода от
две години на една година. Потвърдил е съдебния акт в останалата част.
Поради липса на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата на Районен съд гр.Пазарджик е
влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
До Пловдивския апелативен съд от
осъдения С., чрез неговия защитник адв.Х.Х., е направено искане за
възобновяване на производството по ВНОХД № 593/2019г. по описа на Окръжен съд
гр.Пазарджик и изменение на въззивното решение, като наказанието се
индивидуализира при условията на чл.55 от НК. Иска се санкцията лишаване от
свобода да се замени с пробация, а лишаване от правоуправление да се намали до
една година.
Пред
Пловдивския апелативен съд осъденият С., лично и чрез защитниците си, поддържа
искането с посочените в него съображения. Излагат се и такива за допуснати
нарушения на материалния закон и процесуални правила.
Осъденият С.
моли за справедливо решение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че
искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение. Развива доводи, че не са налице сочените от защитата нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и явна несправедливост на
наложеното наказание.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата
на страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не
подлежи на
проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него и в пледоариите се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2, т.3 от НПК,
които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано
по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и
постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е
извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност.
Неговата цел е да
установи наличието на изрично предвидените в закона основания за
възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива
основания, от категорията на съществените, са допуснати
нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността,
законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират
степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху
приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и
определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен
състав не констатира наличие на сочените в искането съществени нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на
делото и пропуснати от въззивната инстанция.
Не могат да се направят изводи за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 от
НПК, тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение
на решаващите съдилища по фактите и спрямо установеното от фактическа страна. Законосъобразни и
обосновани са техните изводи, че деятелността
на осъдения С. следва да се квалифицира като престъпление
по чл.343, ал.1, б.„б”, пр.1 от НК. Изложени са доводи и относно формата
на вината, която без съмнение е непредпазливост, несъзнавана или небрежност.
При преглед на съдопроизводствените
действия на двете съдебни инстанции не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348,
ал.3 вр. ал.1, т.2 от НПК.
Неоснователно е възражението на
защитника на осъдения, че липсва тъжба по чл.24, ал.1, т.7 от НПК.
Престъплението по чл.343, ал.1, б.„б”, пр.1 от НК не е такова от
частно-публичен характер, за да е необходима тъжба от пострадалия до прокурора.
То не попада в кръга на тези престъпления от общ характер, за които изрично е
предвидено, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до
прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.
Съгласно чл.343, ал.2 от НК то е от
публично-частен характер, тъй като е предвидена възможност наказателното
производство да се прекрати, ако пострадалият поиска това /чл.24, ал.1, т.9 от НПК/. В случая не само липсва такова
изявление от негова страна, но същият е конституиран като частен обвинител по делото.
Не са налице и основанията на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК, за да се приеме, че наложеното наказание на осъдения С. е явно
несправедливо.
Всяка една
от двете съдебни инстанции е изложила достатъчно съображения по въпроса за
индивидуализацията на наказанието, така че волята на съдилищата относно вида и размера на
санкцията
може да се проследи и провери. Тази на Окръжен съд гр.Пазарджик е формирана и в
съответствие с доказателствата по делото и със закона.
Правилно
отговорността на осъдения е индивидуализирана при условията
на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, а не при хипотезата на чл.55 от НК. Определено му е наказание лишаване от свобода
под предвидения среден размер, което е редуцирано с една трета, както и
кумулативно предвидената санкция лишаване от право да управлява МПС.
Решаващите съдилища законосъобразно са мотивирали наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обаче не са изключителни, нито обуславят значително по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното от дееца в сравнение с другите случаи на
престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, пр.1 от НК. Не е налице и другата предпоставка,
най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко в
конкретния случай. Поради това липсват основания за прилагане на чл.58а, ал.4
вр. чл.55 от НК при индивидуализация на санкцията.
Наказанието на
осъдения С. е определено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, в които е оценено чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, изразеното критично отношение и съжаление за извършеното, младата
възраст, липсата на предишни нарушения на ЗДвП. Отчетени са и отегчаващите обстоятелства, изразяващи се в причинени множество телесни
повреди извън съставомерния резултат и трайните неблагоприятни последици за
здравето и нормалния живот на частния обвинител, младата възраст на
последния. Не е пропуснато нито едно от смекчаващите
отговорността обстоятелства. Не са надценени отегчаващите.
Пловдивският апелативен съд намира, че така определени наказанията на осъдения, като вид и размер, са в унисон с осъществяване на целите на
специалната и на генералната превенция. Те са съответни на чл.58а, чл.54 и чл.36 от НК, поради което липсват основания за намеса и тяхното
изменение по реда на
възобновяването. Съобразени са с
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Покриват утвърдените критерии за справедливост. Поради това не се налага да се коригират, като лишаването от свобода се
замени с пробация, а лишаването от правоуправление се намали.
Липсата на предишни нарушения на
ЗДвП, като смекчаващо отговорността обстоятелство, се преекспонира от защитата, като
не се отчита, че осъденият С. е млад водач на МПС, от януари 2015г.
Настоящият съдебен състав счита, че
визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и
поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъплението и гарантиране на адекватен отзвук по отношение
на останалите членове на обществото,
не биха се удовлетворили с наказание пробация и лишаване от правоуправление за
срок от една година, както се предлага в искането.
Предвид изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за изменение на въззивното
решение и индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55 от НК. Поради
това искането на осъдения за възобновяване на наказателното
дело, като неоснователно, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на осъдения Е.Я.С. за възобновяване
на производството по ВНОХД № 593/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик и
изменение на въззивното решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.