№ 1554
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509996 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.07.2022 г. по гр.дело № 41491/2021 г., СРС, ГО, 167 с-
в е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД , ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”****, следните суми: 1286,65 лева -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.09.2017 г. - 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ****; 196,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. - 02.11.2020 г.,
както и 11,11 лева - главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.11.2020 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2020 г. по ч.гр.д. №
55907/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, като е отхвърлил исковете,
1
както следва: за установяване на вземане за главница, представляваща цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1286,65 лева до
пълния предявен размер от 1427,89 лева за периода 01.05.2017 г. - 31.08.2017
г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 196,03 лева
до пълния предявен размер от 215,36 лева и за мораторна лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за
сумата от 2,23 лева. Осъдил е Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к.
****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1220,13 лева - разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението, в частта, в която СРС, ГО, 167 с-в е признал за установено
на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”****, следните суми: 1286,65 лева - главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г. -
30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****; 196,03
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. - 02.11.2020 г., както и 11,11 лева - главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от м. 10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 11.11.2020 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 55907/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40
състав, както и в частта на присъдените разноски е обжалвано с въззивна
жалба от ответника Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез
назначения й по делото особен представител адвокат С. П., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“****, офис 8 с мотиви, изложени в жалбата.
Развиват се доводи, че между страните не е възникнало валидно
облигационно отношение, тъй като между страните няма подписан
двустранен писмен договор за продажба на ТЕ през процесния период, че по
2
делото липсват писмени доказателства, че ответникът е собственик на
апартамента, че подаването на ТЕ до процесния апартамент е изключено, че
не е доказано реалното доставяне на ТЕ в претендираните обеми, а що се
отнася до лихвата по чл.86 ЗЗД, то по делото липсват доказателства за
изпратена и получена покана до ответника за доброволно заплащане на
задълженията, а по чл.86 ЗЗД лихва се дължи от датата на поканата за
плащане до ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части.
По делото няма постъпил отговор от въззиваемия/ищец „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”****.
Третото лице помагач също не взема становище по въззивната жалба.
СГС приема, че и въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивнвият съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1427,89 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на
вземането: 215,36 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.9.2018 г. до 02.11.2020 г.; 11,11 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на
вземането, както и 2,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 55907/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав.
3
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата
такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете
по основание и размер. Направил е и възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност.
От правна страна:
От представените по делото писмени доказателства настоящата
инстанция също приема за установено по делото е устанжовено, че
ответникът е собственик на процесния имот и съответно потребител на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от
2012 г., противно на твърдението във въззивната жалба. Видно е, че на
01.07.1992 г. по гр.д. № 542/1988 г. по описа на Втори районен съд, 9 състав,
била одобрена постигната спогодба между С. З.М., Ж.Б. и Е. Т., по силата на
която С. З.М. получила в дял и изключителна собственост процесния
наследствен недвижим имот, а именно: апартамент № 80, находящ се в гр.
София, ж.к. ****. Представено е писмо от Столична община, район
„Надежда“ от 21.05.2010 г., от което се установява, че след направена справка
в регистъра за населението относно С. З.М., починала е акт за смърт №
484/14.08.1995 г., семейно положение - вдовица, същата оставила следните
наследници по закон: Е. Г. К. (дъщеря) и Ж.Г.Б. (дъщеря). Ето защо и на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че по силата на наследственото
правоприемство ответникът Е. Г. К. е придобила 1/2 ид. част от процесния
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София,
ж.к. ****. При тези данни, следва да се приеме, че Е. Г. К., в качеството й на
съсобственик на процесния имот, се явява потребител на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период до размера на
4
посочената идеална част. Като носител на правото на собственост върху
имота в ½ ид.ч. в това качество ответникът е бил клиент на топлинна енергия
(чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ) и е бил обвързан от облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлофикационното
дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1
ЗЕ, като за процесния период са действали Общи условия, в сила от
11.07.2016 г.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена, противно на
твърдението във въззивната жалба. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите- чл. 150, ал. 2 от
закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което
настоящата инстанция също приема, че ият съдебен състав приема, че между
ищеца и ответникът са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
Недоказано се явява твърдението, че подаването на ТЕ до процесния
апартамент е изключено, а възражението, че не е доказано реалното доставяне
на ТЕ в претендираните обеми, се явява неоснователно, тъй като същата се
установява от назначената по делото СТЕ. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
5
топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „Техем Сървисис“ ЕООД. Според СТЕ, в
процесния имот през исковия период е имало 2 броя отоплителни тела без
монтирани ИРРО. За процесния период била изчислена служебно ТЕ за двата
броя отоплителни тела без уреди на база инсталирана мощност; сградната
инсталация била изчислявана по формула съгласно приложимата наредба
върху пълната отопляема кубатура 207 куб.м., съгласно акт за разпределение
на кубатурата, представен на вещото лице. Нямало изчислена ТЕ за
отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били
демонтирани през 04.08.1997 г. Не е имало монтиран водомер за топла вода,
което било отбелязано в отчетни формуляри от 17.05.2016 г. и 11.05.2018 г. За
периода 2018/2019 г. не бил осигурен достъп до имота, поради което имало
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база два броя потребители, при служебно
определен разход 140л. на денонощие за един потребител. Броят на
потребителите - 2 бр. бил посочен в отчетен формуляр от 17.05.2016 г. с
подпис на потребител, представен на вещото лице. Технологичните разходи
били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за
сметка на топлофикационното дружество. Според приетата ССЕ, не са
по9стъпили плащания за погасяване на суми по претендираната главница.
Относно релевираният довод, че що се отнася до лихвата по чл.86 ЗЗД,
то по делото липсват доказателства за изпратена и получена покана до
ответника за доброволно заплащане на задълженията, то за процесния период
са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 01/27.06.2016 г.
на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ето защо, при действието на тези ОУ задълженията за заплащане на
стойността на доставената ТЕ възникват като срочни-чл.84, ал.1 ЗЗД, т.е. не е
нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника.
По друг начин стоят нещата по отношение на цената за услугата дялово
разпределение, при която липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия. Ето защо, длъжникът изпада в забава след
покана, по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съдът е взел предвид това, като е
6
констатирал, че по делото не са представени доказателства за отправена и
получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което е приел за
неоснователни акцесорните претенции в тази част и ги е отхвърлил.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.07.2022 г. по гр.дело № 41491/21г. на СРС,
ГО, 167 с-в в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7