РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Перник, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500012 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 925/31.10.2024 г. постановено по гражданско дело № 2222 по описа за
2024 година, районния съд в Перник е отхвърлил като неоснователни исковете на В. И.
Х., ЕГН: ********** с адрес: ***, с ЕГН:**********, С. С. Х., с адрес: ***,с
ЕГН:********** и от Р. С. Х., с адрес:***, с ЕГН:********** и тримата като
наследници на починалия С.А. Х., с ЕГН:********** починал на *** да се признае за
установено по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“, че
всеки един от тримата ищци не дължи на ответното дружество сумата от 235,80 лв.,
представляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение на техния наследодател за главница в
общ размер на 707,38 лв., представляваща стойността на ползваната, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2016 г. за апартамент, находящ
се в ***, както и сумата от 54,92 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение на
техния наследодател за лихва за забава в общ размер на 1 164,75 лв. за периода от
09.07.2012 г. до 24.10.2016 г., както и сумите от 8,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от
общото задължение на техния наследодател за държавна такса, в размер на 25 лв. и
сумата от 33,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение в размер на 100 лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.02.2017 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК №4251 от 28.11.2016 г. по ч.гр.д. № 5470/2016 г. по описа на ПРС и образувани
изп.д. № 10 320/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б. и изп.д. № 11487/2023 г. по описа на
ЧСИ Г.К. като погасени по давност. Присъдил е и разноски в полза на ответното
1
дружество.
Тримата ищци са подали въззивни жалби срещу решението. Счичат го за неправилно
, като оспорват извода на първоинстанциония съд , че течащата давност е била
рекъсвана с молбата за конституиране на наследниците на починалия длъжник, поради
което не е изтекла. Молят решението да бъде отменено и предявените от тях искове да
бъдат уважени.
Въззиваемото дружество е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде
потвърдено.Претендира разноските.
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е
допустима.
Окръжен съд Перник, за да се произнесе , съобрази :
По фактите :
Не се спори, а и съдът го приема да е доказано , че тримата ищци са наследници на
починалия С.А. Х., с ЕГН:**********, спрямо когото ответното дружество се
снабдило с изпълнителен лист от дата 21.02.2017г. Листът бил издаден по частното гр.
дело 5470/16 на РС Перник, за вземания на ответното дружество „Топлофикация-
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“ ТЕЦ „Република, представляващи стойност на доставена до имот на
длъжника Х. топлоенергия - 707,38 лв., главница , доставена за периода от 01.05.2012
г. до 30.04.2016 г. до апартамент, находящ се в ***, топлоенергия , лихва за забава в
общ размер на 164,75 лв. за периода от 09.07.2012 г. до 24.10.2016 г., 25 лева държавна
такса и 100 лева хонорар на юрисконсулт по делото.
Образувано било на дата 07.04.2017г. изп.д. № 320/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б.. По
него, съдебният изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение ( която обаче
не била редовно връчена на длъжника), след което пристъпил към изследване на
имущественото му състояние. На 11.06.2018г.. взисателят поискал извършването на
справка за налични банкови сметки на длъжника и налагането на запор върху тях. В
хода на това проучване обаче било открито наследството на Х. , на дата 12.06.2018г..
Повече изпълнителни или други действия по делото не са извършвани. През май
2021г, ЧСИ прекратил делото на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК – поради
непоискани от взискател изпълнителни действия в период от повече от две години.
Възоснова същия изпълнителен лист било образувано следващо изпълнително дело
№ 408 по описа на ЧСИ А.В. за 2022г., продължено от ЧСИ Г.К. под негов номер
11487 по опис за 2023г. По това дело съдебният изпълнител поканил тримата
наследници да платят, след което , със запорни съобщения / уведомления от февруари
2024г., наложил запори върху техни вземания като взискатели по изп. дело № 410 по
описа на ЧСИ Б. за 2024, за работна заплата, както и банкови сметки в различни
банки на територията на РБългария. Запорите били признати да са основателни, но
част от тях не са изпълнявани пради липса на авоар или несеквестируемост. Има
постъпления , отбелязани в изпълнителния лист.
Делата не са били спирани на основанието по чл. 432 ал. 1 т. 2 във връзка са чл. 229
ал. 1 т . 2 от ГПК, ако и това основание да е било налице в хода им. Ищците не са били
конституирани изрично в качеството на длъжници по делото на ЧСИ К. независимо от
неколкократни искания в този смисъл ( л. 131 от делото на РС Перник), като вместо
това е изпълнявано директно срещу имуществото им по силата на чл. 429 ал. 1 от
ГПК, която разширява субективните предели на изпълнителния лист и спрямо
наследниците на длъжника.
2
През април 2024г ищците се позовали на изтекла в тяхна полза погасителна вадност,
с нарочни уведомления до ЧСИ К., след което подали в съда настоящата искова молба.
При тези факти, районния съд приел , че е приложима общата петгодишна давност, но
тя не тече спрямо ответника , докато той не може да действа , за да събере вземането
си, след като длъжникът починал; приел също , че давност спрямо ответника тече едва
от 15.02.2024г – датата на конституиране на наследниците като длъжници по
изпълнителното дело , и не е изтекла към датата на подаването на исковата молба ,
затова отхвърлил иска.
Решението е валидно и допустимо, постановено от компетентен съд и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
По същество:
Водят се три обективно и субективно съединени допустими установителни иска с
правно основание чл. 439 от ГПК, които намират основанието си в твърдение за общ
правопогасяващ факт.
Спор по това, че ищците са призовани наследници на първоначалния длъжник С. Х. и
че вземането е възникнало и стабилизирано при липса на възражение в заповедното
производство, както и че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се
формира. Тук съдът следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК
(отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и
промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв.,
решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното
начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а
факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на
разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от
25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че
вземането е възникнало валидно , а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439
от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока ,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по
правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява
отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който той не разполага с
процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или
прекъсната, н нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.
Изпълнителния лист е издаден на дата 21.02.2017г., и от същата съответно тече за
всички процесни вземания петгодишната давност по чл. 117 ал. 1 от ЗЗД; както и
правилно е приел районния съд, длъжникът няма основание да се позове на кратката
давност, тъй като цялото вземане е съдебно установено.
Даността е прекъсната на дата 11.06.2018г., когато взискателят поискал извършването
на справка за налични банкови сметки на длъжника и налагането на запор върху тях.
От тази дата тече нова давност . След този момент , до февруари 2024г, по никое от
трите последователно образувани изпълнителни дела не са извършвани никакви
изпълнителни действия ; не са такива действията по образуването на изпълнителното
дело или проучването на имущественото състояние на длъжника. Липсата на
формално конституиране на наследниците на длъжника като страни по
изпълнителното дело не води до извод , че давност не тече – откриването на
наслеството на длъжника само по себе си не е предвидено от закона като основание за
спиране или прекъсване ( не фигурира в нормите на чл. 115 и 116 от ЗЗД ) , и на
следващо място – липсва нужда от такова нарочно процесуално действие, тъй като
субективните предели на изпълнителния лист позволяват изпълнение, пряко насочено
срещу наследниците на починал длъжник, като в този случай наследника е страна в
3
изпълнителното производство ex lege.
Трабва да се отчете периода от датата на искането за снабдяване на взискателя с
удостоверение за наследниците на Х., 20.07.2020г. до датата на получаването на
удостоверението за неговите наследници по делото на ЧСИ Б., 14.12.2020г, в който
времеви отрязък кредитора не може да действа по обективни причини, тъй като не
знае срещу кое конкретно лице да насочи изпълнението. Било е налице основание за
спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл. 432 ал. 1 т . 3 във връзка с
чл. 229 ал. 1 т.2 от ГПК, при което в този отрязък давност не тече. Отчита се
съобразно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
срока на обявеното извънредно положение от 13.03.2020г до отмяната му, в кйто срок
също давност не тече .
Независимо от горното обаче , от датата на последното прекъсване до датата на
датата на предприемането на изпълнителните действия от ЧСИ К., 15. 02. 2024г. , е
изтекъл срок, по - дълъг от пет години. Позоваването на давност от страна на
наследниците не е елемент на фактическия състав на същата и затова може да бъде
извършено и след датата на наложения през февруари 2024г. запор, който на свой ред е
след изтичането на сроковете по чл. 110 и 111 от ЗЗД.
С оглед казаното , въззивния съд намира исковете за основателни , при което следва
да се постанови решение , с което първоинстацинното да се отмени ида се постанови
ново ,с което те да бъдат уважени .
При този изход на спора , право на разноски за две инстации имат ищците .
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
Отменя решение № 925/31.10.2024 г. постановено по гражданско дело № 2222 по
описа за 2024 година на РС Перник, като вместо него постановява :
Признава за установено по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ
„Република“, че В. И. Х., ЕГН: ********** с адрес: ***, не дължи на ответника
плащане на 235.80 лв. - 1/3 ид.ч. от главница в общ размер на 707,38 лв., стойност на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2016
г. за апартамент, находящ се в ***, както 4,92 лв. - 1/3 ид.ч. от лихва за забава в общ
размер на 1 164,75 лв. за периода от 09.07.2012 г. до 24.10.2016 г., както и сумите от
8,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение на техния наследодател за
държавна такса, в размер на 25 лв. и сумата от 33,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от
общото задължение в размер на 100 лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.02.2017 г. въз основа
на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №4251 от 28.11.2016 г. по ч.гр.д. №
5470/2016 г. по описа на ПРС и образувани изп.д. № 10 320/2017 г. по описа на ЧСИ С.
Б. и изп.д. № 11487/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К. като погасени по давност.
Признава за установено по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ
„Република“, че С. С. Х., с адрес: ***,с ЕГН:**********, не дължи на ответника
плащане на 235.80 лв. - 1/3 ид.ч. от главница в общ размер на 707,38 лв., стойност на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2016
г. за апартамент, находящ се в ***, както 4,92 лв. - 1/3 ид.ч. от лихва за забава в общ
4
размер на 1 164,75 лв. за периода от 09.07.2012 г. до 24.10.2016 г., както и сумите от
8,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение на техния наследодател за
държавна такса, в размер на 25 лв. и сумата от 33,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от
общото задължение в размер на 100 лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.02.2017 г. въз основа
на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №4251 от 28.11.2016 г. по ч.гр.д. №
5470/2016 г. по описа на ПРС и образувани изп.д. № 10 320/2017 г. по описа на ЧСИ С.
Б. и изп.д. № 11487/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К. като погасени по давност.
Признава за установено по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ
„Република“, че Р. С. Х., с адрес:***, с ЕГН:**********, не дължи на ответника
плащане на 235.80 лв. - 1/3 ид.ч. от главница в общ размер на 707,38 лв., стойност на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2016
г. за апартамент, находящ се в ***, както 4,92 лв. - 1/3 ид.ч. от лихва за забава в общ
размер на 1 164,75 лв. за периода от 09.07.2012 г. до 24.10.2016 г., както и сумите от
8,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение на техния наследодател за
държавна такса, в размер на 25 лв. и сумата от 33,33 лв., съставляваща 1/3 ид.ч. от
общото задължение в размер на 100 лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.02.2017 г. въз основа
на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №4251 от 28.11.2016 г. по ч.гр.д. №
5470/2016 г. по описа на ПРС и образувани изп.д. № 10 320/2017 г. по описа на ЧСИ С.
Б. и изп.д. № 11487/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К. като погасени по давност.
Осъжда „ Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“, да заплати на Р. С. Х., с
адрес:***, с ЕГН:**********, С. С. Х., с адрес: ***,с ЕГН:********** и В. И. Х.,
ЕГН: ********** с адрес: *** ( солидарни кредитори ) сумата от 475 лева разноски за
две инстанции.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5