Р Е Ш Е Н
И Е
№ 187
гр. Перник, 02.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 168 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Й.П.Т., ЕГН **********, чрез адв. А.Д.,*** против Решение № 15/01.08.2023г., постановено по НАХД № 37/2023 г. по описа на
Районен съд – Трън, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0361-000078/04.07.2023 г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита решението на Районен съд - Трън за
неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.
Позовава се на съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление /НП/, а именно, че НП е издадено от АНО след като е било
прекратено административно наказателното производство с мотивирана резолюция,
поради което АУАН се счита за анулиран. Сочи, че за да е съставомерно деянието по чл.
140, ал. 1 ЗДвП следва да са налице в кумулативност две условия – МПС да е със
служебно прекратена регистрация и да е без регистрационни табели. Твърди, че липсва субективният елемент да е знаел и да е искал
съзнателно да управлява процесното МПС без регистрация; сочи, че никога не е
уведомяван, че е прекратена регистрацията на МПС. Поради изложените съображения
моли съда да отмени обжалваното решение, както и да отмени процесното
наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответника – Началник РУ –Трън, който чрез пълномощник депозира
писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява, представлява
се от адв. А.Д. от САК, който поддържа жалбата и моли същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от главен юрисконсулт В., която оспорва жалбата и
моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за касационната
инстанция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния
съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и
законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
На 04.01.2023г. към 22.15ч. в гр.Трън, ул.“***“ пред магазин „***“служители
на РУ-гр.Трън извършили проверка, спирайки лек автомобил „***“, модел *** с рег.№ РК***ВН.
Установили, че водача управлява автомобил, който не е регистриран /при
извършена справка служебно е отбелязано в РСОД, че автомобила е с прекратена
регистрация на 16.12.2022г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП/. Автомобилът е
собственост на жалбоподателя
Й.П.Т.. За констатираното нарушение на място е съставен АУАН №318328 серия GA,
подписан без възражения. С мотивирана резолюция № 22-0361-М000001 началникът на
РУ-Трън прекратил административно-наказателното производство по АУАН №
318328/04.01.2023г. и изпратил материалите по преписката на РП-Перник по
компетентност, тъй като са налице признаци за извършено престъпление от общ
характер. С постановление от 11.05.2023г. прокурор при РП-Перник прекратил ДП
поради малозначителност на деянието и върнал материалите по преписката на
РУ-Трън по компетентност за налагане на наказание по административен ред. Въз основа на
постановлението за прекратяване Началникът на РУ – Трън издал наказателно
постановление № 23-0361-000078/04.07.2023г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175, ал.3 предл.1 от ЗДвП наложил на Й.П.Т. административно наказание
„глоба” в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1
от ЗДвП.
За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд е
приел, че нарушението е извършено
виновно, както и че с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, на моторното превозно средство, което не разполага с
административно разрешение да участва в движението, нарушението е било
довършено от обективна страна. НП е издадено от компетентен орган, съобразено е
с нормата на чл. 57 ЗАНН, съдържа минимално изискуемите реквизити, а вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в достатъчна пълнота и
конкретика и не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, посочена е
нарушената материалноправна норма и наказанието е индивидуализирано.
Решението е правилно.
АС - Перник не споделя възражението в касационната жалба за наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с анулиране на АУАН поради прекратяване на
административно наказателното производство с мотиивирана резолюция. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
наказателното производство е прекратено от прокурора и изпратено за налагане на
административно наказание, поради което непосочването на АУАН в НП
не препятства защитата на нарушителя. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, която
гласи: "Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът
изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на
съответния административнонаказващ орган. " Такъв е и настоящият случай. В НП е посочено постановлението за
прекратяване на досъдебно производство с номер и дата. Ясно описаната
фактическа обстановка в НП не дава повод за съмнение у жалбоподателя, че се
касае за деянието, осъществено на 04.01.2023. Конкретните обстоятелства по
нарушението, датата и мястото на същото, в конкретния казус са установени и от
разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Правилно е констатирано нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като правилно
са отнесени фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се установява,
че касационният
жалбоподател е управлявал на 04.01.2023г. въпросния автомобил, който е с
прекратена регистрация от 16.12.2022г. Съдът се позовава на нормата на чл.
143, ал. 15 ЗДвП, според която служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство, като сочи, че в случая автомобилът е
закупен от Й.Т. на 14.10.2022 г. За неоснователно е прието
възражението на наказаното лице, че не е извършило виновно нарушението,
доколкото Й.Т. като водач и собственик на МПС е бил длъжен да изпълни
задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, а и в ЗДвП
изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това
задължение, а именно служебно прекратяване на регистрацията на превозното
средство.
Изводите на районния съд се основават на
обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от
приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС – Трън е извел
правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е
отнесъл към приложимите правни норми.
Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми
предпоставки, за да се допускат МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване – МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Движението по пътищата на МПС с табели
с регистрационен номер, но със служебно прекратена регистрация, респ. без да е
регистрирано по надлежния ред, сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. На водача на автомобила, в казуса и негов собственик, е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за
приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на ППС в едномесечен
срок от придобиването му (в случая касаторът е придобил въпросния лек автомобил
на
14.10.2022г., а нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП указва, че
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП фактическото
прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ",
като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт и не се изисква уведомяване на лицето.
Неоснователни са твърденията на касатора за несъставомерност на
деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината
има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има
две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е
съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение
не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ
са уведомили или не касаторът - собственик на процесния автомобил, че същият е
със служебно прекратена регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В
настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е
със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, от нарушаването на реда за
движение по пътищата, а именно управлението на нерегистрирано превозно
средство, но е бил длъжен като водач на превозното средство да познава ЗДвП,
респ. длъжен е бил да предвижда последиците, а и не са налице данни, че не е
могъл да ги предвиди.
Не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяната на
обжалваното решение на РС – Трън. Касационната жалба се явява
неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да се остави в
сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в
полза на касатора е без основание.
При този изход от оспорването – оставяне в сила на въззивното решение, и
с оглед надлежно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от ответника, настоящата инстанция приема, че на
касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съгласно чл. 27е
от НЗПП, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 01.08.2023 г.,
постановено по АНД № 37/2023 г. по описа на Районен съд – Трън.
ОСЪЖДА Й.П.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на ОДМВР – Перник съдебни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/