№ 23
гр. София , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Бойко
Димитров Конакчийски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601310 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,………………… г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2. състав в
открито съдебно заседание на двадесет и първи през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
1
при участието на секретаря ИРЕНА МИЛКОВА и прокурора БОЙКО
КОНАКЧИЙСКИ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 1310/20 г.,
въз основа на закона и доказателствата по делото намери за установено следното:
Производството е по реда на глава 33. НПК.
Образувано е по искане на заместник на главния прокурор, оправомощен със
заповед № РД – 05 – 2856 от 8.9.2020 г., за възобновяване на производството по н.о.х.д. №
2747/20 г. по описа на Районен съд – София (СРС), по което е постановено определение от
17.7.2020 г., влязло в сила на същата дата, за одобряване на споразумение.
Видно от искането, наведен е довод за допуснато съществено нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, тъй като законът бил
приложен неправилно, а също и такъв за допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразяващо се в погрешно прилагане на
диференцираната процедура по глава 29. НПК. Поддържа се, че правилната квалификация
на деянието е по чл. 206, ал. 6 НК, а не по ал. 1, както неправилно е приел съдът. В подкрепа
на това твърдение е посочено, че присвоената сума е била възстановена на ощетеното
юридическо лице преди приключване на съдебното следствие. Неправилното
квалифициране на престъпната дейност, твърди се, довело до нарушаване на закона и при
определяне на санкцията, тъй като не били налице условията за налагане на наказание
лишаване от свобода, а тези за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК. Поддържа се, че като не е приложил именно последната императивна процедура съдът е
допуснал и съществено процесуално нарушение, тъй като в този случай е недопустимо
сключването на споразумение.
Към апелативния съд е отправено искане за възобновяване на делото и
връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище за
основателност на искането и моли да бъде уважено по изложените в същото съображения.
Упълномощеният за това производство защитник на осъдения И. – адвокат А. К.
от САК, моли искането да бъде уважено като изцяло основателно. Адвокат К. поддържа, че
още при преговорите с прокурора е застъпил тезата, че с оглед възстановяването на сумата е
приложима разпоредбата на чл. 78а НК, но тя не била споделена от представителя на
държавното обвинение. Като отбелязва, че правата на подзащитния му са нарушени с
одобряването на споразумението, защитникът пледира за възобновяване на делото.
Осъденият С. И. заявява, че поддържа казаното от своя защитник, а в
предоставената му последна дума – че иска да бъде уважено предложението на главния
прокурор.
След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за
възобновяване основания, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено
следното:
С протоколно определение от 17.7.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 2747/20 г.
по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение, 114. състав е одобрено
постигнатото между прокурор М. от СРП и адвокат К. от САК споразумение за
2
прекратяване на наказателното производство, по силата на което С. Б. И. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъден, при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.
Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила в деня на произнасянето му
– 17.7.2020 г.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава 33.
НПК, а именно - определение по чл. 382, ал. 7 НПК.
Разгледано по същество е и основателно по всички изложени в него
съображения.
САС намира за основателен изтъкнатия в искането довод за допуснати
съществени процесуални нарушения и за нарушения на материалния закон.
Първостепенният съд неправилно е приложил правилата на диференцираната процедура по
глава 29. НПК. В случая не са били налице предпоставките за това, тъй като са възникнали
императивните изисквания за приложението на чл. 78 а НК, чийто институт не може да бъде
предмет на споразумение между страните. Утвърдената съдебна практика е
безпротиворечива по въпроса, че когато подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание е недопустимо съдът да
одобрява споразумение. Така е, защото процедурите по реда на глава 28. и по реда на глава
29. НПК са отделни и не могат да бъдат съвместени, доколкото приложението на чл. 78а НК,
когато са налице условията за това, е уредено еднозначно и императивно и не може да бъде
предмет на съглашателство между страните. В смисъла на изложеното (за невъзможността
да се комбинират диференцирани процедури) и за необходимостта съдът да откаже да
одобри споразумение, когато деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – решение № 35 от 28.1.2010 г. на ВКС, трето
отделение по н.д. № 617/2009 г.; решение № 230 от 2.5.2011 г. на ВКС, второ отделение по
н.д. № 1309/2011; решение № 238 от 14.6.2012 г. на ВКС, първо отделение по н.д. №
614/2012 г.; решение № 11/2011 г. на ВКС, първо отделение и др.
Действително, към момента на внасянето на делото с обвинителен акт в съда не
са били налице основанията за насрочване на делото за разглеждане по реда на глава 28.
НПК (сумата не е била възстановена тогава), а с оглед естеството на повдигнатото с
внесения обвинителен акт обвинение (по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК), такива
формално не са били налице и в хода на проведеното разпоредително заседание. Но съдът е
следвало да откаже одобряване на споразумението след като е разполагал с доказателство,
че инкриминираната сума вече е възстановена. Коментираният процесуален пропуск на
първата инстанция е бил обусловен от допуснатото нарушение на материалния закон.
Материалният закон е нарушен, тъй като в случая деянието неправилно е
получило окончателна правна квалификация по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Така е,
защото инкриминираната сума от 9 418,78 лева е била заплатена изцяло по банков път на
7.7.2020 г. (л. 45 от делото на СРС) на ощетеното юридическо лице. При това положение
престъпната дейност, за която подсъдимият е бил изправен пред съда, е субсумируема под
привилегироващата разпоредба на ал. 6 на чл. 206 НК, предвиждаща, че ако присвоеното
имущество е върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в
3
първоинстанционния съд, наказанието е по-леко. В конкретната хипотеза (чл. 206, ал. 6, т. 1)
- лишаване от свобода до три години. Следователно правилното прилагане на закона е
изисквало квалифицирането на деянието като такова по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК. Като последица от първото е допуснато и второ нарушение на материалния
закон – наложено е наказание, противоречащо на закона. Както основателно е изтъкнато в
искането за възобновяване, налице са всички кумулативни предпоставки, визирани в чл. 78а,
ал. 1 НК – предвиденото наказание за умишленото престъпление по вярната му правна
квалификация е до три години лишаване от свобода; подсъдимият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78 а НК и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. В същото време не е налице някое от основанията,
препятстващи приложението на нормата, визирани в чл. 78а, ал. 7 НК. Затова съдът е
следвало да откаже сключването на споразумението като противоречащо на закона, както
досежно правната квалификация, така и по отношение на санкционните последици.
Като не е сторил така, а вместо това е одобрил постигнатото споразумение, съдът
е нарушил едновременно и процесуалния, и материалния закон. В смисъла на изложеното се
обосновава, че доводите, наведени в искането на заместник на главния прокурор, са
основателни по изтъкнатите в тяхна подкрепа аргументи. Тъй като е налице
възобновителното основание на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, то
определението за одобряване на споразумението следва да се отмени, а производството по
делото – възобнови за новото му разглеждане от друг състав на същия съд.
Така мотивиран и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение от 17.7.2020 г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.д. №
2747/20 г. на СРС, НО, 114 първоинстанционен наказателен състав и е прекратено
наказателното производство, водено срещу С. Б. И., и ВЪЗОБНОВЯВА производството по
делото.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждането му от друг съдебен състав от стадия на съдебното
заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на осъдения С. И. и на защитника му адвокат А. К. от САК.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5