№ 69
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Д. Добрева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело №
20203110109707 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Р. В. А. от гр.Варна срещу ЗД“ Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 23 500 лева,
претендирана като застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско”
на МПС, сключен със застрахователна полица № Е19610014746/12.08.2019г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „БМВ P GRAND TURISMO REI” с ДК № В 9051 НP,
за което е заведена щета №**********/17.02.2020г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба- 14.08.2020г. до окончателното плащане. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесният автомобил „БМВ P GRAND
TURISMO REI” с ДК № В 9051 НP е застрахован при ответния застраховател по договор за
имуществен застраховане „Каско“ съгл. застрахователна полица №
Е19610014746/12.08.2019г. Твърди се, че по време на действие на застрахователния договор
е възникнало застрахователно събитие. На 15.02.2020г. на път I-7 км, 426+500 посока гр.
Ямбол в района на п.в.“Зиница“ при АМ Тракия е възникнало ПТП, при което е увреден
застрахования автмобил. При застрахователя е заведена щета №**********/17.02.2020г.
След направен оглед застрахователят е определил щетата като „тотална“. Като условие за
заплащане на обезщетение застрахователят е поискал доказателства за дерегистрацията на
автмобила, които са представени своевременно. Макар застрахователят първоначално да е
преценил, че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение в полза на
застрахования, такова не е заплатено. Ищецът оценява вредите на базата на
застрахователната стойност на автомобила - 25 500 лева, от която сума приспада сумата от
2000 лева- получена при разкомплектоване на автомобила. Въз основа на изложеното се
настоява за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по размер. Не се оспорва сключването на валиден
договор за застраховка „Каско“, валиден към датата на застрахователното събитие. Оспорва
1
се размера на претенцията, като се твърди, че претеднираното обезщетение в пълния му
размер от 23 500 лева не е съответно на размера на щетите. Поддържа, че щетите по
автомобила съответстват на в увреждания при „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от
КЗ. Счита, че определеното обезщетение (23500 ) лева следва да се намали с 30 % съобразно
стойността на запазените части.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че страните са обвързани от валиден договор за имуществено
застраховане, обективиран в застрахователна полица № № Е19610014746/12.08.2019г. със
срок на действие от 13.08.2019г. до 12.08.2020г. и договорена застрахователна сума 25500
лева, както и че застрахованото имущество л.а. „БМВ P GRAND TURISMO REI” с ДК № В
9051 НP е увредено в резултат на настъпил покрит застрахователен риск в срока на действие
на договора.
От заключението на назначена по делото съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява,
че разходите, необходими за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към
15.02.2020г./ дата на произшествието/ възлизат на 54 294,67 лева, в това число разходи за
части, материали и труд. От друга страна средната пазарна стойност на автомобила към
същата дата е 31 800 лева, а при намаляване с офертна цена -30000 лева. Стойността, която
би била заплатена от оторизиран сериз за продажба на запазени резервни части възлиза на
2000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
На осн. чл.386, ал.1 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит
застрахователен риск, вида и размера на щетите.
В случая страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане, нито относно факта на настъпило
застрахователно събитие. Спoрът е относно приложимия алгоритъм за определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покрития от договора
застрахователен риск за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застрахователно обезщетение в размера, определен по правилото на чл. 386, ал.2 КЗ.
Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването
на вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
2
обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
От изслушаната и неоспорена по делото експертиза се установява, че необходимите
за възстановяване на автомобила части, ведно с включената цена за труд във всички
варианти на заключението надхвърлят пазарната стойност на автомобила. Установява се, че
към 15.02.20 г. пазарната стойност на процесният автомобил възлиза на между 30 000 лв. и
31 800 лева, като е по-обосновано да се приеме стойността е 31 800 лева, доколкото по-
малката стойност е базирана на реално постигнати сделки, за каквито от друга страна
липсват доказателства. При всички обаче случай разходите за възстановяване на автомобила
- 54 294,67 лева надхвърлят неговата пазарна стойност. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална
щета е налице при увреждане, за което стойността на разходите, нужни за извършване на
необходимия ремонт, надвишава 70% от действителната стойност на МПС. При така
установени посредством ангажираните по делото специални знания относно
възстановителна и действителна пазарна стойност на застрахования автомобил, следва да се
направи извод, че е налице тотална /пълна/ загуба на застрахованото имущество.
Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва
да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на
тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада
стойността на запазените части. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се
приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения
/чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Съдът не споделя становището на ответната страна, че при тотална щета
дължимото обезщетение възлиза на 70 % от пазарната стойност на автомобила. Визирания в
чл. 390, ал.2 от КЗ процент от действителна стойност е относим единствено при преценката
за наличие на тотално увреждане на автмобила, а размера на самото обезщетение се
определя по правилата на чл. 386 вр. чл. 400 от КЗ.
В случая доколкото действителната пазарна стойност на автомобила е по-висока от
застрахователната сума, съгл. чл. 386, ал. 1 от КЗ на ищеца се следва обезщетение в размер
на застрахователната сума ( 25 500 лева), от което следва да се приспаднат запазените части.
Вещото лице по САТЕ е дало заключение, че ищецът би могъл да реализира запазените
части на цена отколко 2000 лева, което напълно съвпада с признанието на страната относно
цената, която е получена от лицензиран търговец при разкомплектоване на автомобила. При
приспадане на тази сума, на ищеца следва да се присъди обещетение в размер на 23 500
лева.
С оглед на изложеното исковата претенция се явява основателна в претендирания
размер. Като последица от уважване на иска на ищеца следва да се присъди законна лихва
от датата на исковата молба, но само относно пъровначалния размер на претенцията. Върху
частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато
3
увеличение на иска, тоест от 06.01.2021г., тъй като за тази част иска се счита предявен от
постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Срещу разноските, заплатени от ищеца за адв. възнаграждение ответникът е предявил
възражение за прекомерност. Съдът намира, че предвид размер на иска след изменението
/23500 лева/, заплатеното възнаграждение в размер на 1 400 лева не се явява прекомерно, на
осн. чл.78, ал.5 ГПК. Същото се доближа съществено до минимума съгл. чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
съобразяване на останалите разноски съгласно представените доказателства и списък по чл.
80 от ГПК, на ищеца се присъждат 2590 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. А., ЕГН ********** от гр.Варна,
кв.“Аспарухово“, бл. 15, ет.2, ап.7 сумата от 23 500 лева, представляваща застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № Е19610014746/12.08.2019г. за причинени имуществени вреди под
формата на „тотална щета“ на лек автомобил „БМВ P GRAND TURISMO REI” с ДК № В
9051 НP, за което е заведена щета №**********/17.02.2020г., ведно със законната лихва
както следва: върху сумата 1000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба-
14.08.2020г., а върху увеличената част от иска- 22 500 лева, считано от 6.01.2021г. до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. А., ЕГН ********** от гр.Варна,
кв.“Аспарухово“, бл. 15, ет.2, ап.7 сумата от сумата от 2590 лева, представляваща сторените
по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4