Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 21.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на девети април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
121 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
327, ал.1 от ТЗ във вр. с член 79 от ЗЗД и член 86,
ал.1 от ЗЗД
Ищецът „К.0.“ ООД твърди, че на 03.11.2015
г. с ответника - К.“Д. **“сключили договор за наем за имот, представляващ сградния фонд върху оранжериен комплекс, състоящ се от два
блока, всеки с размери 87 м ширина, 345 метра дължина, с обща площ от 59 682
кв.метра, едноетажна масивна сграда със застроена площ от 900 кв. метра - склад
с канцеларии, едноетажна масивна сграда със застроена площ от 262,7 кв.метра - мазутно стопанство, едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 72,28 кв.метра - агрегатно с трафопост и едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 48.60 кв.метра - кантар, построени върху недвижим имот
№000177, находящ се в землището на село Д., в местността „Г.п.“, община К.. Договорът
бил сключен до 01.10.2016 г., при наемна цена 30 000 лева за посочения в
договора период. На 03.11.2016 г. продължили срока на наемния договор до
01.10.2017 г., при същите условия. След 01.10.2017 г., договорът за наем на
оранжерийния комплекс бил продължен за още една година, с анекс от 16.05.2017
г., като крайният срок на действие на наемния договор бил определен на
15.11.2017 г. В периода от 02.11.2015 г. до прекратяване на договора на
01.10.2017 г., ищцовото дружество придобило
транспортни средства и инвентар на стойност 26 340 лева, които били необходими
за дейността, която извършвали в наетата оранжерия. При приключване на наемния
договор, предложили на председателя на ответната К.Т.Г.Д. да закупи
транспортните средства и инвентара на посочената стойност за представляваната
от него кооперация. След проведените преговори в тази насока, постигнали
споразумение, което сключили в писмена форма на 25.05.2018 г. По силата на
сключеното между тях споразумение, транспортните средства и инвентар били
предадени на кооперацията, като ответната К.се задължила да заплати стойността
им, а именно да заплати на ищеца сумата в размер на 26 340 лева.
Ищцовото дружество предало на председателя на
ответната К.следните транспортни средства и инвентар, както следва:
1. Трактор и фреза на обща стойност 5000.00
лева;
2.Стъкла 4мм - 150 броя на обща стойност
600.00 лева;
3. Бус „С.Д.” на
стойност 3000.00 лева;
4. Лекотоварен автомобил „С.Д.: на стойност
4500.00 лева;
5. Компресор на стойност 400.00 лева;
6. Амбалаж на стойност 1100.00 лева;
7. Пирамида (за ремонти) на стойност 200.00
лева;
8. Палетни колички 3 бр. - 400.00 лева:
9 .Шмиргел - 150.00 лева;
10. Електрожен – 400 лева;
11. Кабели удължители - 90.00 лева;
12. Офис оборудване и хладилници 3 броя, на
обща стойност 2500.00 лева;
13. Помпа за високо налягане на стойност
300.00 лева;
14. Помпа за засенчваме на стойност 1200.00
лева;
15. Продълбочител
и браздилник на стойност 1000.00 лева;
16. Сеялка спанак на стойност 100.00 лева;
17. Бойлер 300 литра, неръждавейка,
със серпентини на стойност 1200.00 лева;
18. Улуци 100 броя, на обща стойност
2000.00 лева;
19.Култиватор, окопен на стойност от 400.00
лева;
20. Ксерокс на стойност 300.00 лева;
21.Хладилен фургон на стойност 1500 лева.
Съгласно подписаното между страните
споразумение на 25.05.2018 г., сумата от 26 340 лева следвало да бъде платена
на две вноски, както следва: първо плащане в размер на 10 000 лева в срок до
31.05.2018 г.; второ, окончателно плащане в размер на 16 340 лева в срок до
15.08.2018 г. От сключване на споразумението до настоящият момент ответната К.ползвала
транспортните средства и инвентара. Съгласно споразумението, след заплащане
изцяло на договорената цена, следвало да се състави нарочен приемо-предавателен
протокол за предадените и получени транспортни средства и инвентар. На
30.07.2019 г., Т.Г.Д., в качеството си на председател на ответната К.извършил
частично плащане по споразумението в размер на 5000 лева. Други плащания не
били извършвани до момента на предявяване на иска. Към настоящият момент,
сумата, която дължала ответната К.била в размер на 21 340 лева - остатъкът от
неплатената стойност по споразумение от 25.05.2018 г., след заплащането на
сумата от 5 000 лева. Неколкократно били водени
разговори с председателя на кооперацията за издължаване на сумите по процесното
споразумение, но въпреки многократните обещания, не билиа
извършвани никакви плащания от страна на ответната К.до настоящият момент. С
което се нарушавала разпоредбата на чл.86 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер па законната лихва
от датата на забавата. Ответната К.била в забава от 15.08.2018 г., крайният
срок за окончателното плащане на сумите по споразумението. От датата на
забавата - 15.08.2018 г. да датата на завеждане предявяване на иска -
31.01.2020 г. законната лихва била в размер на 3 165.43 лева. Или общата сума,
която ни дължала ответната К.към момента на предявяване на иска била в размер
на 24 505.43 лева, от които: главница в размер на 21 340 лева за неплатени
транспортни средства и инвентар по споразумение от 25.05.2018 г. и мораторпа лихва в размер на 3 165.43 лева, от 15.08.2018г.
- датата от която ответната К.е в забава, до завеждане на настоящия иск -
31.01.2020г. Известно им било, че към настоящият момент сградите па
оранжерийния комплекс били отдадени под наем на друго лице, което ползвало и
предоставените от ищеца транспортни средства и инвентар, като част от
оборудването на комплекса, без те да са заплатени от ответната кооперация. Предвид
изложеното, за представляваното от мен дружество е налице правен интерес от
водене на настоящото дело за осъждане на ответната К.за дължимата от нея сума
за транспортни средства и инвентар. След частично прекратяване на
производството по отношение на транспортните средства, подлежащи на
регистрация, ищецът претендира заплащане на сумата от 13 840 лева,
представляваща главница за инвентар, подробно посочен, както и обезщетение за
забавено плащане в размер на 2015.78 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди
К.„Д. **“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, представлявана от
председателя Т.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на „К.0.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, Оранжериен комплекс, представлявано от
управителя Г.Х.К. с ЕГН ********** сумата от 15 8**.78 лева, от която:
13 840 (тринадесет хиляди осемстотин и четиридесет) лева, представляваща
главница за неплатен инвентар по споразумение от 25.05.2018 г. за продажба на
движими вещи, както следва:
- Стъкла 4мм - 150 броя на обща стойност
600.00 лева;
- Компресор на стойност 400.00 лева;
- Амбалаж на стойност 1100.00 лева;
- Пирамида (за ремонти) на стойност 200.00
лева;
- Палетни колички 3 бр. - 400.00 лева;
- Шмиргел - 150.00 лева;
- Електрожен - 400.00 лева;
- Кабели удължители - 90.00 лева;
- Офис оборудване и хладилници 3 броя, на
обща стойност 2500.00 лева;
- Помпа за високо налягане на стойност
300.00 лева;
- Помпа за засенчване на стойност 1200.00
лева;
- Продълбочител и
браздилник на стойност 1000.00 лева;
- Сеялка спанак на стойност 100.00 лева;
- Бойлер 300 литра, неръждавейка,
със серпентини на стойност 1200.00 лева;
- Улуци 100 броя, на обща стойност 2000.00
лева;
- Култиватор окопен на стойност от 400.00
лева;
- Ксерокс на стойност 300.00 лева;
- Хладилен фургон на стойност 1500.00 лева;
сумата от 2015.78 лева (две хиляди и
петнадесет лева седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за
забавено плащане, в размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.08.2018 г. - датата от която ответната К.е в забава, до завеждане на
настоящия иск - 31.01.2020г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 31.01.2020 г. до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът К.“Д. **“оспорва иска. Сочи, че
след сключването на процесното споразумение и преди падежа на уговорените в
същото парични задължения, председателят на З.К.“Д. **“отправил многократно до
„К.0.“ ООД, чрез неговия управител материално възражение за неизпълнен договор
по смисъла на чл. 90 от Закона за задълженията и договорите. Такова процесуално
възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 от Закона за задълженията
и договорите прави и с отговора на искова молба.
Доколкото с процесното споразумение от
25.05.2018 г. ищцовото дружество поело задължението
да прехвърли собствеността върху движими вещи, описани в 21 пункта в
споразумението, още веднага след сключване на същото се стигнало до сериозно
неизпълнение на задълженията на „К.0.“ ООД като продавач, което било основание
за направените материалноправно и процесуалноправно
възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД. За прехвърляне на
собствеността върху вещите, които били с най-голяма стойност, описани в споразумението
като: 1. трактор и фреза на стойност 5000 лв.; 3. Бус
„С.Д.“ на стойност 3000 лв.; 4. Лекотоварен автомобил „С.Д.“ на стойност 4500
лв.; 21. Хладилен фургон на стойност 1500 лв. в закона била предвидена
специална форма - сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите
на страните. Въпреки поканите от страна на председателя на ответната
кооперация, ищцовото дружество отказало да извърши
необходимите действия по оформяне на постигнатото съгласие така, че да се постигне
целеният транслативен ефект на продажбата. Нещо
повече, на председателя на ответната К.станало известно обстоятелството, че ищцовото дружество има редица задължения, във връзка с
което били наложени запори върху притежаваните от него техника и транспортни
средства и това се явявало пречка за прехвърлянето на собствеността върху
същите.
Изложеното налагало извода, че ищецът се
явява неизправна страна по сключения договор и до прехвърляне на собствеността
върху посочените вещи по предвидените в закона ред и форма, не можел да има
претенции за заплащане на цената им, тъй като ответната К.разполагала и
реализирала възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 от ЗЗД.
Въпреки, че бил в правото си да откаже
плащане, на 30.07.2019 г. председателят на ответната К.платил сумата от 5000 лева
като знак на добра воя и надявайки се, че това ще позволи на ищцовото дружество да погаси част от задълженията си и така
да обезпечи вдигането на наложените запори върху част от вещите, предмет на
споразумението от 25.05.2018 г. и да прехвърли собствеността върху същите по
предвидените в закона ред и форма, но това не се случило, с оглед на което и
кооперацията, в лицето на своя председател, отказала по-нататъшни плащания по
същото.
Още веднъж прави процесуалноправно
възражение за неизпълнен договор като счита, че ответникът може да бъде осъден
да заплати главницата по договора единствено след като ищцовото
дружество изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху всички вещи,
описани в исковата молба, в т.ч. и върху описаните в споразумението от
25.05.2018г.: 1. трактор и фреза на стойност 5000лв.; 3. Бус
„С.Д.“ на стойност 3000 лв.; 4. Лекотоварен автомобил „С.Д.“ на стойност 4500
лв.; 21. Хладилен фургон на стойност 1500 лв.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представените договор за наем от 03.11.2015 г., че страните са били в наемни
правоотношения в периода от 03.11.2015 г. до 01.10.2016 г., като предмет на
договора за наем са били притежавани от ответника 49% идеални части от сградния фонд на оранжериен комплекс, находящ се в
землището на село Д. в местността „Г.п.“.
По делото е представен анекс от 16.05.2017
г. към договор за отдаване под наем от 10.10.2016 г.,
с който е изменен краен срок на посочения договор от 01.10.2017 г. на
15.11.2017 г. Хо делото не са ангажирани доказатлества
за връзката на представения анекс с предходния договор за наем и не е
установено за какви вещи се е отнасял договор за отдаване под наем от 10.10.2016 г.
На 25.05.2018 г. страните по делото
сключили споразумение, в което договорили следното:
При продажбата на собствената част от
„Оранжериен комплекс“ и земята на площ от 114 дка, собственост на „К.0.“ ООД на ЗК „Д.-**“ останали неплатени
от кооперацията транспортни средства и инвентар на стойност 26 340 лева.
Транспортните средства и инвентара били предадени на председателя на ЗК „Д.-**“
Т. Д.по опис и цени както следва: 1. Трактор и фреза - 5000.00 лева; 2.Стъкла
4мм - 150 броя - 600.00 лева; 3. Бус „С.Д.” - 3000.00
лева; 4. Лекотоварен автомобил „С.Д. - 4500.00 лева; 5. Компресор - 400.00 лева;
6. Амбалаж - 1100.00 лева; 7. Пирамида (за ремонти) - 200.00 лева; 8. Палетни
колички 3 бр. - 400.00 лева: 9. Шмиргел - 150.00 лева; 10. Електрожен – 400
лева; 11. Кабели удължители - 90.00 лева; 12. Офис оборудване и хладилници 3
броя - 2500.00 лева; 13. Помпа за високо налягане - 300.00 лева; 14. Помпа за
засенчване - 1200.00 лева; 15. Продълбочител и браздилник - 1000.00 лева; 16. Сеялка спанак - 100.00 лева;
17. Бойлер 300 литра, неръждавейка, със серпентини -
1200.00 лева; 18. Улуци 100 броя - 2000.00 лева; 19.Култиватор, окопен - 400.00
лева; 20. Ксерокс - 300.00 лева; 21.Хладилен фургон - 1500 лева.
За изчистване на задължението на ЗК „Д.-**“
към „К.0.“ ООД страните се споразумели:
1. Плащането на сумата от 26340 лева да се
извърши на два пъти:
10 000 лева – в срок то 31.05.2018 г.
16 340 лева – в срок до 15.08.2018 г.
2. През периода до окончателното изплащане,
предадените вещи остават за ползване на ЗК „Д.-**“.
3. След окончателното изплащане на
задължението страните да съставят нарочен приемо-предавателен
протокол за предадените и получени транспортни средства и инвентар.
Не се спори, че по това споразумение
ответникът е заплатил сума в размер на 5000 лева и този факт се установява от
представения приходен касов ордер № 21 от 20.07.2018 г.
Съгласно подписаното между страните
споразумение на 25.05.2018г., сумата от 26 340 лева следвало да бъде платена на
две вноски, както следва: първо плащане в размер на 10 000 лева в срок до
31.05.2018 г.; второ, окончателно плащане в размер на 16 340 лева в срок до
15.08.2018 г. От сключване на споразумението до настоящият момент ответната К.ползвала
транспортните средства и инвентара. Съгласно споразумението, след заплащане
изцяло на договорената цена, следвало да се състави нарочен приемо-предавателен
протокол за предадените и получени транспортни средства и инвентар.
На 30.07.2019 г., Т.Г.Д., в качеството си
на председател на ответната К.извършил частично плащане по споразумението в
размер на 5000 лева. Други плащания не били извършвани до момента на
предявяване на иска. Към настоящият момент, сумата, която дължала ответната К.била
в размер на 21 340 лева - остатъкът от неплатената стойност по споразумение от
25.05.2018 г., след заплащането на сумата от 5 000 лева.
От изпратената
справка от КЧСИ, изготвена в централния регистър на длъжниците
се установява, че по отношение на ищеца е налице висящо изпълнително
производство с характер – публично общинско вземане, парично вземане, друго.
От изпратената
справка от РП К. се установява, че понастоящем прокуратурата извършва проверка
с оглед твърдения за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, а именно –
разпореждане с 3 броя моторни превозни средства, собственост на ищеца. От
справката, изпратена от ОДМВР Пловдив се установява, че юридическо лице с
БУЛСТАТ ******* (ЕИК на
ищеца) няма регистрирани МПС. същата информация се съдържа и в съобщение по
изпълнително дело на ЧСИ Лучия Тасева.
В показанията си св. Д., бивш председател
на ответната К.сочи, че бил председател на ЗК „Д. – **”, до датата, посочена в
търговския регистър. Събранието, на което бил освободен било през месец януари миналата година. Докато бил председател,
сключил споразумение с „К.0.” ООД за движими вещи. Изплатил една вноска от
5 000 лева и след направена консултация с юрист му било разяснено, че след
като има МПС, те трябва да бъдат прехвърлени по надлежен ред. Това станало,
защото явно тези две МПС били запорирани. В регистрационните
талоните на тези превозни средства като собственик било посочено дружество СД
„АТ – К.“. С управителя на „К.0.” ООД се разбрали още в самото начало, че няма
да могат да бъдат прехвърлени, тъй като свидетелят не бил едноличен, бил управител
на кооперация, впоследствие сделката не могла да се осъществи, и поначало знаели,
че МПС няма да могат да се прехвърлят, но всички вещи били налице. В момента налице
бил само единия Ситроен, а такъв трактор Т-25 на мен не му бил предаван. Имали
два трактора Т-25, които били на кооперацията и те си стояли там. Що се отнася
до случая, тракторът не бил Т-25, а друга марка. По отношение на Ситроените, товарният бил в оранжерийния комплекс, а другият,
след като го върнал предишния наемател, свидетелят не го виждал повече. Кооперацията
го отдавала под наем. Свидетелят го приел от предишния наемател и го освободил,
оставили товарния бус в оранжерийния комплекс и след
два – три месеца го нямало. Свидетелят не подавал сигнал за кражба и не
уведомил „К.0.” ООД, че бусът е изчезнал. Това станало
след повече от една година, откакто сключили споразумението. Не уведомил
никого. По времето, когато изчезнал бусът, събранието
за освобождаването му било проведено, но промяната не била отбелязана в ТР.Свидетелят
знаел, че е освободен като председател по това време. След като минало
събранието, достъпът му до кооперацията бил ограничен. Докато бил председател нямало
момент, в който някой от „К.0.” ООД да му
е казвал, че има готовност да му бъдат прехвърлени тези три МПС. Преди да го
освободят провеждали разговори, още преди да направи първата вноска и след това
се обаждали да си търсят останалата част от парите. Другите движими вещи си
стояли в оранжерийния комплекс. Консултацията с юрист свидетелят направил след
първата вноска. Последният разговор с управителя на „К.0.” ООД водил преди да го
освободят като председател. В момента не работел в кооперацията. Знаел, че
вещите са в оранжерията, защото работел там по трудов договор. Повечето от
нещата се ползвали, но имало и такива, които не се ползвали. Освободил стар
наемател. Наемателят имал договор за наем на буса и
той го предал на свидетеля с протокол. От подписването на споразумението през
2018г. до изчезването на буса, той бил ползван, а
другият бус продължавал да се ползва, както и
трактора, който бил друг, а не упоменатия Т-25.
От
неоспореното заключение на вещото лице се установява, че лихвата за забава
върху главница от 13 840 лева е в размер на 2 052.94 лева за периода
от 15.08.2018 г. до 31.01.2020 г.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Установява се
по несъмнен начин, че между страните по делото са съществували облигационни
отношения по повод сключено споразумение от 25.05.2018 г. сключено в писмена
форма, по силата на което страните са останали неразплатени задължения,
представляващи стойността на описаните в споразумението движими вещи, общо 21
на брой, като ответникът се е задължил да заплати стойността им в уговорените
срокове. Договорът е сключен в писмена форма и по своя характер представлява
договор за търговска продажба. Съгласно поетите задължения, ищцовото
дружество е предоставило на ответника, в качеството му на купувач посочения
инвентар, ответникът е поел задължение да плати уговорената стойност. Уговорено
е също, че до заплащане стойността на вещите, същите се предоставят на
ответника за ползване. Единствената друга уговорка между страните касае
съставяне на приемо-предавателен протокол след
плащане на окончателната цена. Няма договорено прехвърляне на правото на
собственост върху процесните моторни превозни средства.
С предаването
на вещите, за ответника е възникнало задължението да ги заплати в уговорените
срокове.
Ответникът
твърди, че е направил възражение за неизпълнен договор предвид факта, че три от
вещите (за които производството по делото е прекратено поради оттегляне на
иска). Поддържа и процесуално същото възражение пред съда. Ответникът основава
възражението си на невъзможността на ищеца да изпълни уговореното, а именно –
да прехвърли правото на собственост върху трите транспортни средства по
установения от закона ред. Счита, че страните са сключили договор за продажба
на съвкупност от вещи, и поради невъзможността правото на собственост върху три
от тях да бъде прехвърлено по предписания от закона ред – в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, то ясно било от обстоятелствата, че има
опасност една от страните да не изпълни задължението си, поради което другата
страна по договора може да откаже да изпълни своето насрещно задължение, освен
ако не й се даде надлежно обезпечение.
В конкретния
случай страните обаче не са договорили собствеността върху МПС да бъде прехвърлена
по законовия ред. Свидетелят Д. посочи, че още първоначално му е било известно,
че собствеността върху МПС не може да бъде прехвърлена. Точните му думи са: „С управителя на „К.0.” ООД се бяхме разбрали
още в самото начало, че няма да могат да бъдат прехвърлени, тъй като аз не съм
едноличен, аз съм управител на кооперация, в последствие не можа да се
осъществи тази сделка и поначало знаехме, че няма да могат да се прехвърлят, но
всички вещи бяха налице.“ В предходния абзац свидетелят коментира
консултация с юрист, която направил след първата вноска. Впоследствие сочи, че
разговорите с другата страна са били по повод, че представители на ищеца си
търсят парите по споразумението. За да се уважи възражението по чл. 90 от ЗЗД,
то кредиторът следва да не е изпълнил насрещно задължение. В настоящия случай
обаче кредиторът не е поел задължение за прехвърляне правото на собственост
върху трите вещи под регистрационен режим. Поел е задължение единствено да
състави приемо-предавателен протокол. Отделно, представителят
на ответника по време на сключване на споразумението изрично заяви, че изначало
е бил наясно с невъзможността за прехвърляне на правото на собственост именно
от ищеца. Самият свидетел заяви, че в регистрационните талони е посочено друго
юридическо лице като собственик на вещите, а отношенията между това трето лице
и страните, не са установени в процеса. Споделят се изцяло доводите на
ответника, че оттеглянето на иска за част от вещите не би могло да повлияе на
възражението по чл. 90 от ЗЗД, но в конкретния случай не се доказа ищецът да е
поел такова задължение. В конкретния случай съдът не следва да се произнася
какъв характер има сключения между страните договор за посочените три движими
вещи – дали се касае за предварителен договор, за опит за продажба на чужда вещ,
дали са налице пороци, тъй като вещите не са предмет на правния спор.
С приемането
на вещите, за ответника, действащ като купувач е възникнало задължение да плати
в уговорените срокове. Същият признава, че не е заплатил цената.
По изложеното,
искът следва да се уважи, но не в претендирания
размер. Не се споделят доводите на ищеца, че заплатената от ответната К.сума
погасява задължението по отношение на трите моторни превозни средства. Сумата е
заплатена общо, поради което следва да се приспадне от настоящата искова
претенция, доколкото в РКО въобще не е посочено за коя конкретна вещ се отнася.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8840 лева,
представляваща неиздължената част от стойността на вещите, предмет на настоящия
спор, като за разликата над 8840 до пълния предявен размер от 13 840 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска с
правно основание член 86 от ЗЗД:
Искът за
обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли като недоказан по размер.
ОТНОСНО
разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят
сторените в настоящото производство деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е реализирал разноски както следва – държавна такса в
размер на 635.87 лева (изчислена за предмета на иска, след частичното
прекратяване на производството), възнаграждение на вещо лице в размер на 120
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, или общо разноски в размер
на 1955.87 лева. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца се следват
разноски в размер на 1087.63 лева.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, на ответника следва да присъдят
сторените в настоящото производство деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответникът е реализирал разноски както следва –
държавна такса в размер на 15 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева, или общо разноски в размер на 1944 лева. Съразмерно с отхвърлената част
от иска на ответника се следват разноски в размер на 868.24 лева.
При това
положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 219.39 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание член 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с член 79 от ЗЗД, К.„Д. **“, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „К.0.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Оранжериен комплекс, представлявано от управителя Г.Х.К. с ЕГН **********
сумата от 8840 (осем хиляди осемстотин и четиридесет лева), представляваща наизплатената част от стойността на движими вещи съгласно
споразумение от 25.05.2018 г. за продажба на движими вещи, както следва: Стъкла
4мм - 150 броя на обща стойност 600.00 лева; Компресор на стойност 400.00 лева;
Амбалаж на стойност 1100.00 лева;
Пирамида (за ремонти) на стойност 200.00 лева; Палетни колички 3 бр. -
400.00 лева; Шмиргел - 150.00 лева; Електрожен - 400.00 лева; Кабели удължители
- 90.00 лева; Офис оборудване и хладилници 3 броя, на обща стойност 2500.00
лева; Помпа за високо налягане на стойност 300.00 лева; Помпа за засенчване на
стойност 1200.00 лева; Продълбочител и браздилник на стойност 1000.00 лева; Сеялка спанак на
стойност 100.00 лева; Бойлер 300 литра, неръждавейка,
със серпентини на стойност 1200.00 лева; Улуци 100 броя, на обща стойност
2000.00 лева; Култиватор окопен на стойност от 400.00 лева; Ксерокс на стойност
300.00 лева; Хладилен фургон на стойност 1500.00 лева, ВЕДНО със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 31.01.2020 г. до окончателното плащане,
като за разликата над 8840 лева, до пълния предявен размер от 13 840 лева
и за сумата от 2015.78 лева (две хиляди и петнадесет лева седемдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 15.08.2018 г. - датата от която
ответната К.е в забава, до завеждане на настоящия иск - 31.01.2020г., ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на
основание член 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с член 79 от ЗЗД, К.„Д. **“, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „К.0.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Оранжериен комплекс, представлявано от управителя Г.Х.К. с ЕГН **********
деловодни разноски по компенсация в размер на 219.39 лева (двеста и
деветнадесет лева тридесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.