О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….
Град Пловдив, 03 юли 2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
І отделение, ХІV състав, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа административно
дело № 641 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 159 от Административно процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на В.А.М. с ЕГН ********** и А.М.М., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, чрез адв. Я.П., против удостоверение № 94-Н-40 от 20.02.2008 г.,
издадено от главен архитект на община Карлово.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
удостоверение като издадено в нарушение на материалния закон,
административно-процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.
От представената по делото преписка се установи следното:
На 20.08.2008 г. гл. архитект на община Карлово е издал удостоверение №
94-Н-40 от 20.02.2008 г., в което се посочва следното:
„Община Карлово
удостоверява, че обект "Стоматологичен кабинет" 18,00кв.м; чакалня -
6,00кв.м и санитарен възел-1,5кв.м"-намиращи се в триетажна жилищна
сграда, разположена в УПИ VI, кв. 47 по плана на гр.Карлово, с административен
адрес гр.Карлово, ул. “Генерал Карцов" №5,
функционира като такъв от 26.10.1992 год. и се ползва по смисъла на § 6 от ПРЗ
на Наредба №2 от 31.07.2003г. за разрешаване ползването на строежите в
Република България на МРРБ.
Същият не подлежи на
разрешаване ползването съгласно същата Наредба.
Обекта е собственост на
Стефан Николов Вълев и Антони Николов Вълев по силата на нот.
акт №194, том V, дело №1652 от 1996год. С пълномощно №1191/19.02.2008г. и
декларация № 611/19.02.2008г., д-р Надежда Филчева е упълномощена да извършва
стоматологична дейност в имота.
От разрешаването на обекта
до настоящият момент не е променяна функцията и не са извършвани
строително-монтажни работи.
Настоящото удостоверение се
издава на Д-р Надежда Дончева Филчева стоматолог по нейно искане - заведено под
наш вх.№ 94-Н- 40/15.02.2008г. да послужи пред Регионален център по
здравеопазване /РЦЗ/ - Пловдив.“
Съдът намира че жалбата е процесуално недопустима, като съображенията за
това са следните:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на
определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната
допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159,
т.1 от АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, е
наличието на административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Съгласно чл. 215 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този
закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са
отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал.1, могат да
се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на
недвижимия имот. Съгласно трайната практика на ВАС на обжалване подлежат
удостоверенията за въвеждане в експлоатация или отказите да бъдат издадени
актове по чл. 177 от ЗУТ, но в случая соченото удостоверение не е от посочения
вид.
Обжалваното удостоверение макар да сочи, че обектът се ползва по смисъла
на § 6 от ПРЗ на Наредба № 2/2003 г., има единствено удостоверителен характер и
не замества удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта, издавано по
реда на чл. 177 от ЗУТ. С удостоверението по
§6 от ПЗР на Наредба № 2/2003 г. не се създават права или задължения за
жалбоподателите и не се засягат и техни права и законни интереси. Със същото са
констатирани единствено факти и обстоятелства по териториалното и селищно
устройство, които не могат да послужат за въвеждане в експлоатация на обекта.
Видно е от същото, че се издава, за да послужи на заявителката – д-р Надежда
Дончева – Филчева – стоматолог пред РЦЗ – Пловдив.
В случай, че за обекта е издадено разрешение за ползване или бъде издадено
такова, то жалбоподателите разполагат със законовата възможност за обжалването
му, тъй като същото има характер на ИИА по смисъла на ЗУТ.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
удостоверение няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 214 и чл. 177 от ЗУТ вр. с чл. 21 от АПК, поради
което подадената жалба се явява недопустима на осн.чл.
159, т.1 от АПК като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване.
Ето защо и на основание чл. 159, т.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.М. с ЕГН ********** и А.М.М.,
с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, чрез адв.
Я.П., против удостоверение № 94-Н-40 от 20.02.2008 г., издадено от главен
архитект на община Карлово.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 641/2023 г. по
описа на Административен съд – Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: