№ 5504
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507504 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №5311/04.04.2023г., постановено по гр.д. №68530/2022г.
по описа на СРС, 167 състав, е осъдено ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати на
ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД на основание чл.411, изр.1, предл.2 от КЗ сумата от
1306,07 лева (с включени 25 лева ликвидационни разноски), представляваща
обезщетение за вредите, причинени на т.а. „Рено Мастер“ с рег. №*******, от
настъпило на 18.05.2022г. на път ІІ-64 с посока на движение от с. Войнягово
към гр. Баня пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т.а. „Рено
Трафик“ с рег. №*******, гражданската отговорност на който е застрахована
по силата на сключен със ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
(16.12.2022г.) до окончателното погасяване. Осъдено е ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“
АД да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 969,45 лева разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Б.М., срещу решението в цялост, като се излагат
1
оплаквания, че същото е постановено при нарушение на процесуалните
правила, както и незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Първоинстанционният съд не обсъдил направеното от ответника възражение
за съпричиняване, с което допуснал нарушение на процесуалния закон. Не
било съобразено от съда, че от събраните по делото доказателства било
установено, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил се е движел
с висока и несъобразена с пътните условия скорост и не се убедил, че
движещото се пред него МПС не е подало сигнал за изменение на посоката си
на движение, като при предприемане на неправилната маневра изпреварване
не осигурил достатъчно странично разстояние между своето и маневриращото
наляво пътно превозно средство, с което допринесъл за реализирането на
процесното ПТП. Поради това счита, че е налице съпричиняване от страна на
водача на застрахования при ищеца автомобил. От заключението на СТЕ не се
установявало какъв е точно механизмът на увреждане на автомобила. Поради
това счита, че не били доказани безспорно нарушенията, извършени от страна
на застрахования при ответника водач, които да се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него.
Счита, че механизмът на ПТП не е установен. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или при условията на евентуалност
да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Р. И., с който жалбата
се оспорва изцяло. Поддържа се, че постановеното решение е правилно, като
по делото били установени всички предпоставки за уважаване на предявения
иск. Механизмът на ПТП бил установен по делото, като не било установено
наличие на съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната
инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с
ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
„Рено Мастер“ с рег. №******* за периода на действие на договора,
3
настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на
18.05.2022г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало
задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в
размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума. Установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на
автомобила сумата от 1281,07 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от
КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента
и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП,
както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования
при ищеца автомобил. Въззивната инстанция приема, че при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства: двустранен констативен
протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, участници в ПТП,
кредитираното заключение на САТЕ, както и от показанията на двамата
водачи К.Б.Т. и И.З.Я., разпитани като свидетели в първоинстанционното
производство, се установява следният механизъм на ПТП: на 18.05.2022г.
около 17:00 часа, товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. №******* се движи
по път ІІ-64 с посока от с. Войнягово към гр. Баня, където водачът предприема
маневра за навлизане в лентата за насрещно движение с цел заобикаляне
бабуна на пътното платно. По същото време и в същата посока се движи
товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. №*******, на който водачът е
навлязъл в лентата за насрещно движение с цел изпреварване на попътно
движещия се товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. №*******. Вследствие
на навлизането на товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. №******* в
лентата за насрещно движение, водачът на товарен автомобил „Рено Мастер“
с рег. №******* предприема спасителна маневра отклонение вляво с цел
предотвратяване на удар между двете МПС. От спасителната маневра
отклонение наляво, товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. №*******
навлиза в крайпътния банкет, където настъпва съприкосновение на МПС с
храсти около пътното платно.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
се установява, че причина за ПТП е поведението на застрахования при
ответника водач, който не е изпълнил законово разписаното му задължение, в
4
нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата за
отклонение наляво, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, вследствие на което е настъпило ПТП с МПС
„Рено Мастер“ с рег. №******* с материални щети. Поведението на водача на
МПС „Рено Трафик“ с рег. №******* е в нарушение и на задължението,
установено в разпоредбата на чл.26 от ЗДвП, а именно преди да започне
маневрата, свързана с отклонение наляво, да подаде своевременно ясен и
достатъчен за възприемане сигнал. От показанията на разпитаните като
свидетели по делото водачи на двата автомобила се установява, че водачът на
МПС „Рено Трафик“ с рег. №******* е извършил маневрата отклонение
наляво без да подаде светлинен сигнал, и след като водачът на МПС „Рено
Мастер“ с рег. №******* вече е предприел маневра изпреварване и е навлязъл
в лентата за насрещно движение. Не е установено по делото да е извършено
нарушение на правилата по ЗДвП от водача на МПС „Рено Мастер“ с рег.
№*******, който не е могъл и не е бил длъжен да предвиди предприетата от
водача на „Рено Трафик“ с рег. №******* маневра отклонение наляво.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че
поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице
несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение
и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Въззиваемата страна е направила своевременно искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, но не са
ангажирани доказателства за заплащане на разноските, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
5
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5311/04.04.2023г., постановено по гр.д.
№68530/2022г. по описа на СРС, 167 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ ЕАД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6