№ 8624
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110100429 по описа за 2022 година
Предявени са искове от П.М. срещу „М.“ ЕООД по чл. 79, ал. 1, предл. ЗЗД
за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща парична гаранция по договор за
наем на автомобил, сключен на 08.11.2017 г. между П.М. и „М.“ ЕООД, и иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 386,75 лв., представляваща удържана без
основание сума от кредитната карта на ищеца П.М., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че заплатил на ответника депозит от 200 лв. при сключването на
08.11.2017 г. на договор за наем на автомобил за период от три дни – 08-11.11.2017 г.
При връщането колата била приета без забележки, но въпреки това ответникът
задържал внесения депозит от 200 лв. и изтеглил от кредитната карта на ищеца още
386,75 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „М.“ ЕООД, в който оспорва
исковете като неоснователни.
С Решение № 267063 от 21.12.2021г., постановено по в.гр. дело № 1733/2021г. по
описа на СГС, II-Г въззивен състав e обезсилeно Решение № 293221 от 04.12.2019г. по
гр. д. № 10475/2018г. на СРС, 150-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от ПЛ.
ЮЛ. М. иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „М.“ ЕООД да заплати на ПЛ.
ЮЛ. М. сума в размер на 300 евро, с равностойност на 586.75 лева, представляваща
удържана без основание сума от кредитна карта на ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2018г. до окончателното заплащане на
сумата, и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Съгласно изричните указания на въззивния съд относно
правната квалификация на ищцовите претенции, които са задължителни за районния
1
съд, същият е разпределил доказателствена тежест и по втория иск, който е предявен от
ищеца – по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Не се спори между страните и се установява от приетите доказателства, че на
08.11.2017 г. между тях е сключен договор за наем на лек автомобил марка „Нисан
Микра“, с рег.№ В0714НХ за тридневен период - 08-11.11.2017 г. срещу цена от 70,41
лв., която ищецът заплатил на ответника заедно с депозит от 200 лв. видно от
приложена от ищеца разписка (л. 6), както и че ответникът изтеглил допълнително
сумата от 386,75 лв. от кредитната карта на ищеца видно от извлечение от същата карта
(л. 5). Депозитът е заплатен чрез кредитната карта на ищеца, който е приел писмено и
Общите условия на ответника към процесния договор видно от отбелязването в същия
договор. В договора е обективиран и приемо-предавателен протокол, че автомобилът е
предаден на ищеца на 08.11.2017 г. в 14,10 ч и е бил върнат от него на 11.11.2017 г. в
15,50 ч с вписана забележка, че ищецът е напускал границите на страната с наетия
автомобил чрез посочване на гл. IV, чл. 23, т. 7 от Общите условия към договора ,
поради което е включено и доплащане в размер на 386,75 лв. и е отбелязано, че се
връща депозит в размер на 0,00 лв. Липсва отбелязване М. да е бил упълномощаван да
напуска територията на Република България с наетия автомобил. Протоколът е
подписан от наемателя и наемодателя само в частта относно предаването на
автомобила при сключването на процесния договор, а в частта относно връщането на
автомобила, протоколът носи подпис единствено на наемодателя.
Ответникът е представил извадка от налична при него навигационна система
относно движението на процесния автомобил на 08.11.2017 г. и 09.11.2017 г. (за
определени часове на тези дати), въз основа на която твърди, че получил имейл от
системата, че автомобилът е напуснал пределите на страната през наемния период.
Съгласно неоспореното от страните заключение на съдебна компютърно-техническа
експертиза (СКТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, данни
за движението на процесния автомобил през процесния период не се пазят в системата
на ответника, като не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали
данните, въз основа на които е изготвена горната извадка, са манипулирани. Според
вещото лице, доколкото ответникът съхранява данните за системата на собствен
сървър и има пълен достъп до тях, е възможна манипулация на тези данни, чието
извършване би отнело значителен ресурс на ответника. Въпреки горните констатации
според заключението на СКТЕ автоматизираната система отразява достоверно
действителното движение на автомобила, при условие че същият се движи в маршрути
с GPS и GSM покритие, като в устното изложение вещото лице заявява, че е
приложило в тази връзка снимки от графичния интерфейс на системата, които според
него представляват произволни извадки от системата.
Ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е имал
основание да задържи депозита от 200 лв. и съответно да изтегли още 386,75 лв. от
кредитната карта на ищеца, тъй като по делото липсват категорични доказателства, че
през процесния период ищецът е напуснал пределите на страната с наетия автомобил.
Данните от приложената от ответника извадка от навигационната система за
движението на отдаваните от него под наем автомобили не се подкрепя от
2
заключението на СКТЕ, в което е направен само вероятностен извод, че системата на
ответника съхранява достоверно данни за движението на автомобила, и то ако
автомобилът се движи в маршрути с GPS и GSM покритие, което условие по делото
категорично не е доказано, като същевременно вещото лице посочва, че данни за
движението на автомобила не са съхранени. От писмо от 10.10.2019 г. на Главна
дирекция „Гранична полиция“ на МВР и от представено от ищеца удостоверение от
01.06.2018 г. на СДВР, отдел „Български документи за самоличност“ на МВР се
установява, че ищецът не е напускал пределите на страната през процесния период.
Макар и данните в горепосоченото писмо и удостоверение да са непълни, както е
посочено изрично във всеки от съответните документи, същите документи, преценени
в съвкупност с извадката на ответника и заключението на СКТЕ, доказват, че ищецът е
спазил поетото при сключване на договора задължение по чл. 23, т. 7 от Общите
условия към процесния договор да не напуска пределите на страната с автомобила
през процесния период. Ответникът не е поискал назначаване на нова експертиза, нито
е проявил процесуална активност в настоящото производство, образувано след
връщане на делото от СГС, с оглед доказване на основния спорен въпрос по делото
относно спазване от страна на ищеца на горепосоченото задължение, поради което
спрямо ответника следва да бъде реализирана процесуалната тежест да се приеме за
недоказано твърдението му относно същия спорен въпрос. При това положение
ответникът не е имал да право да изисква от ищеца заплащане на такса от 300 евро за
нарушение на чл. 23, т. 7 от Общите условия към договора и дължи връщане на
внесения от ищеца във връзка с договора депозит от 200 лв. и на сумата от 386,75 лв.,
които ответникът е изтеглил при липса на първоначално основание от сметката към
кредитната карта на ищеца.
С оглед на гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съгласно представен списък (л. 40 по в.г.р.д. № 1733/2021 г. на СГС), както
следва: 350 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство, от които 300
лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса, и 425 лв. – 400 лв. за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 25 лв. държавна такса, при
липса на направено от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Липсват искания на
страните за присъждане на разноски за настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК: 1****, седалище и адрес на управление: гр.
*******, да заплати на ПЛ. ЮЛ. М., ЕГН **********, адрес: гр. *********, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 200 лв., представляваща парична
гаранция по договор за наем на автомобил, сключен на 08.11.2017 г. между П.М. и
„М.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК: 1****, седалище и адрес на управление: гр.
*******, да заплати на ПЛ. ЮЛ. М., ЕГН **********, адрес: гр. *********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 386,75 лв., представляваща удържана
без основание сума от кредитната карта на ищеца П.М., ведно със законната лихва от
3
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК: 1****, седалище и адрес на управление: гр.
*******, да заплати на ПЛ. ЮЛ. М., ЕГН **********, адрес: гр. *********, сумата от
350 лв. – разноски за исковото производство по гр.д. № 10475/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК: 1****, седалище и адрес на управление: гр.
*******, да заплати на ПЛ. ЮЛ. М., ЕГН **********, адрес: гр. *********, сумата от
425 лв. – разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 1733/2021 г. на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4