№ 7860
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110101526 по
описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Ищецът – Т. Д. П., твърди, че в резулатат на виновно и противоправно
поведение на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във
възмущение и гняв, трайни морални болки и страдания, които продължавали и до днес,
безсилие и чувство за несправедливост. Твърди, че ответникът, в качеството си на член
на К З Д, е участвал в разглеждането на пр. № 150/2016 на КЗД, образувана по жалба
на ищеца, и не си е дал отвод, въпреки че са били налице предпоставките за това,
поради наличието на НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в, със страни ищеца и
ответника. Счита, че с неотвеждането си ответникът е нарушил чл. 22 ГПК и пр. №
150/2016 на КЗД е била разгледана от незаконен състав, както и че ответникът е
допринесъл за отхвърляне на жалбата на ищеца по процесната преписка. Ето защо,
предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимущетсвени вреди.
Ответникът – С. С. АХМ., оспорва иска, като твърди, че от 2017 г. не е член на
КЗД. Твърди, че не попада в неговата компетентност избора на членовете на състава,
който е разгледал пр. № 150/2016 на КЗД и че същите се определят от председателя на
КЗД. Излага, че като редови член от състава неговото участие е било само формално, а
1
водеща роля при разглеждането на преписката са имали докладчикът и председателят
на съответния състав, поради което счита, че не е станал причина за отхвърляне на
жалбата на ищеца по пр. № 150/2016 на КЗД. Твърди, че въпреки наличието на дело
между страните, същото не създава задължение за самоотвод на ответника, а отвод не е
бил поискан и от страна на ищеца. Твърди още, че към 21.03.2017 г. – датата на
заседанието по пр. № 150/2016 на КЗД, и към 06.04.2017 г. – датата на постановяване
на решение по процесната преписка, НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в, е било
приключило, поради което не е било налице основание за отвод на ответника. Ето защо
оспорва да е налице противоправно поведение от негова страна, както и наличието на
причинна връзка между претендираните вреди и участието му в състава, разглеждащ
процесната преписка. В условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият не е поискал отвода му, както и
възражение за прихващане със сумата в размер на 384 лв., представляваща съдебни
разноски по НХЧД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в. Моли за отхвърляне на иска, като
претендира и разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:
противоправно поведение от страна на ответника; вреда – претърпяване на сочените в
исковата молба неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, както и да докаже
възражението си за съпричиняване и погасяване на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, както следва: че ответникът е взел участие в
разглеждането на пр. № 150/2016 на КЗД и не си е направил отвод; че между страните е
било налице НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в.
Съгласно чл. 61, ал. 3 ЗЗДискр., членовете на заседателния състав на КЗД се
отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 - 24 от Гражданския
процесуален кодекс. Абсолютните основания за отвод са предвидени в чл. 22, ал. 1, т.
1-5 ГПК, а именно – съответният член на КЗД е страна по преписката, съответният
член на КЗД е съпруг, във фактическо съпружеско съжителство, роднина по права
линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до
трета степен на някоя от страните по преписката, съответният член на КЗД е бил
представител, съответно пълномощник на страна по преписката. При наличието на
някоя от посочените предпоставки по отношение на някой от членовете на КЗД същият
2
е длъжен сам да се отстрани от разглеждане на преписката. Твърдяното от ищеца
основание за отвод на ответника не е сред посочените, поради което липсата на отвод
от страна на ответника от разглеждането на преписката на ищеца не е противоправно.
На основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК член на КЗД следва да се отведе ако
съществуват други обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в неговата
безпристрастност. Следва да се посочи, че наличието на дело между страните – висящо
или приключило, не е абсолютно основание за отвод. В този смисъл, няма данни
ищецът да е поискал ответникът да се отведе от разглеждането на пр. № 150/2016 на
КЗД, поради наличието на дело между ищеца и ответника - НЧХД 18529/2015г. на
СРС, 116 с-в, което искане да не уважено от ответника. Изцяло в правомощията на
ответника като член на КЗД е преценката дали да се отстрани, или не от разглеждане
на преписката, образувана по молба на ищеца, като няма никакви данни, от които може
да се формира извод, че ответникът не е бил безпристрастен при решаването на пр. №
150/2016 на КЗД, поради което бездействието му по отношение на даване на отвод да е
било противоправно.
Ето защо, съдът счита, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника при участиено му в разглеждане на пр. № 150/2016 на КЗД, образувана по
жалба на ищеца, поради което искът с правно основание чл. 45 ЗЗД се явява
неоснователен.
С оглед неоснователност на иска съдът счита, че не са налице основанията за
разглеждане на възражението за съдебно прихващане, релевирано от ответника при
условията на евентуалност.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК само ответникът им право на разноски, поради
което ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата в размер
на 1200 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Т. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, срещу С. С. АХМ., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ххх, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
10000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимущетсвени вреди
в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нарушение на
чл. 61, ал. 3 ЗЗДискр, вр. чл. 22 ГПК, извършено от ответника, който е участвал в
3
разглеждането на пр. № 150/2016 на КЗД, образувана по жалба на ищеца, и не си е дал
отвод, въпреки че са били налице предпоставките за това, поради наличието на НЧХД
18529/2015г. на СРС, 116 с-в, със страни ищеца и ответника.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати на С. С. АХМ.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 1200 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4