Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 23.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2049 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.Й.Г., с която е предявен
срещу С.НА Б.Ж. иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 100000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
журналисти, за които отговаря ответникът.
Ищецът твърди, че търпи вреди от отказа на журналисти да му вземат интервю,
изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние и стрес. Претендира
законна лихва от 29.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е материално
легитимиран по предявения иск, тъй като сочените от ищеца журналисти не са
действали по негово възлагане. Оспорва да са осъществени противоправни действия
или бездействия от негови служители, в причинна връзка с които ищецът да е
претърпял вреди. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на
чл.49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или
по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл.49 ЗЗД. Тази
отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от вината на
възложилия работата. За да възникне отговорността за чуждо действие при
възлагане на работа, трябва да се налице 1) общите предпоставки на деликта по
отношение на изпълнителя – деяние (действие или бездействие), противоправност,
вреда и причинна връзка, а наред с тях – и следните условия: 2) работата да е
била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него
вреди и 3) вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на
работата.
Не е спорно между страните, че посочените в исковата молба журналисти Д.Т.,
А.Ц., А.З.и М.Б.са отказали да вземат интервю на ищеца. Отговорността за
бездействие обаче възниква при наличие на задължение за действие. Не съществува
законоустановено задължение на журналистите да придават гласност на определени
събития, поради което отказът на журналистите да вземат интервю на ищеца не е
противоправен. С цитираната от ищеца норми от ЗИНЗС (на чл.91, ал.2) се уреждат
правилата и условията, при които лишените от свобода имат достъп до печатни и
електронни медии и журналисти, за да упражнят правото си свободно да изказват
мнение и да го разпространява. На това право обаче не кореспондира каквото и да
било задължение на журналистите да дадат гласност на мнението на ищеца. Журналистите,
в съответствие със свобода на средствата за масова информация, гарантирана от
Конституцията, имат право автономно и в съответствие с обществения интерес и
редакционната политика на медията, да определят темите, по които да работят. Не
е в компетентността на съда или друга държавна власт да се намесва дейността на
медиите и да предписва поведения на журналистите, които работят в тях. Ето защо
съдът намира, че не е налице противоправно действие или бездействие, съответно
– не е налице деликт, извършен от някой от журналистите, посочени в исковата
молба.
По делото не се установява и втората предпоставка от фактическия състав на
претендираното вземане – възлагане от страна на ответника на работа, при
изпълнение на която деликнвентите да са причинили вредите. Възлагането на
работата не се презюмира, а подлежи да доказване съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест – в случая, от ищеца. Отношението по
възлагане може да не е правно, а фактическо. Възлагането може да е еднократно
или за продължителен период. При всички случаи обаче ищецът следва да установи,
че такова е налице. По делото доказване в тази посока не е проведено. Не се
установява ответникът – Сдружение с нестопанска цел „С.НА Б.Ж.“ да е възлагал
на лицата Д.Т., А.Ц., А.З.и М.Б.извършването на каквато и да е работа, поради
което не е материално-легитимиран да отговаря по предявения иск по чл.49 ЗЗД.
Не е налице и третата предпоставка, очертана във фактическия състав –
вреди, които да са в причинна връзка с извършената по възлагане на ответника
работа. В представените медицински документи (л.45-49) – експертни решения на
ТЕЛК и НЕЛК, издавани в периода 2002 – 2015 г., се съдържат данни за токсикомания,
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или
употреба на други психоактивни вещества, разстройства на личността и
поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък,
неинсулинозависим захарен диабет, двустранен неврит на слуховите нерви,
дивиация на носната преграда надясно. Твърденията на ищеца са, че
здравословното му състояние се дължи на дългогодишния му престой в затвора. Не
е налице причинна връзка между отказа да му бъде взето интервю и престоя на
ищеца в затвора. Лишаването му от свобода е в изпълнение на влязла в сила
присъда на наказателния съд. Ето защо дори и да се приеме, че здравословното
състояние на ищеца е увредено от продължителен престой в затвора, това
увреждане не се дължи на действията или бездействията на журналистите и не може
да бъде вменено в отговорност на ответника, дори и да беше техен възложител.
От изложеното следва, че в случая не
се е осъществил нито един елемент от фактическият състав на чл.49 ЗЗД – не е
осъществен деликт от посочените от ищеца журналисти, последните не са
извършвали работа по възложение на ответника и вредите на ищеца, дори и такива
да са настъпили, не се дължат на отказа им да вземат интервю. Предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение – в размер на 1320 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.Г.,
ЕГН:**********, срещу Сдружение с
нестопанска цел „С.НА Б.Ж.“, ЕФН:********, адрес: гр.София, ул.*** *********,
иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
противоправно поведение на служители на ответника.
ОСЪЖДА И.Й.Г.,
ЕГН:**********, да заплати на Сдружение
с нестопанска цел „С.НА Б.Ж.“, ЕФН:********, адрес: гр.София, ул.*** *********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1320
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: