РЕШЕНИЕ
№ 4030
Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ИВАНКА ИВАНОВА |
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20247050702563 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова молба на Д. К. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ОЗ гр. Варна против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за причинени имуществени вреди в размер на 513 лв., която сума е неправомерно отнета от ищеца и неправомерно преведена на ЧСИ Н. Ж. с район на действие – ОС - Добрич рег. № 811 от КЧСИ по изп. д. № 13/2024 г. и причинени неимуществени вреди в размер [рег. номер]. за лишаването му от средства и стоки от първа необходимост с превеждането на горната сума.
Ищецът сочи в исковата си молба, че сумата от 513 лв. му е била преведена по личната му сметка за зъболечение, като в деня в който е следвало да бъде изведен до зъболекар е бил уведомен от постовия надзирател, че сумата за зъболечение е била преведена от счетоводителя на затвора на ЧСИ Н. Ж.. Ищецът се обадил на ЧСИ, който му обяснил че е изпратил документи в затвора до него, в който е описано върху какво е наложен запорът, а именно върху трудовото му възнаграждение. ЧСИ казал също, че не може да му се наложи запор върху личната партидна сметка, тъй като доходът е несеквестируем и по закон изпълнение може да има само ако доходът на осъденото лице надхвърля 1 минимална заплата, или ако лицето е осъдено за издръжка или причинените вреди са от непозволено увреждане. Само тогава тези пари могат да бъдат взети. ЧСИ е казал, че действието на счетоводителя е незаконосъобразно.
По отношение на втория иск - за причинени неимуществени вреди от изпълнението на запора ищецът определи сумата [рег. номер]. в с.з. по делото след указания за изправяне на нередовността на ИМ. В уточняващата молба на назначения особен представител на ищеца този икс се мотивира с претърпени неимуществени вреди от лишаване от лични средства довели до невъзможност от провеждане на медицинско лечение и задоволяване на потребности от първа необходимост
В с.з. по делото, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. М.И. от АК – Варна, който поддържа ИМ и пледира за уважаване на исковите претенции.
Ответникът по исковете – ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно призована не се представлява. От процесуалния и представител ст.юрк. Св.С. е получен писмен отговор с изразено становище за допустимост на ИМ на ищеца, но по същество за неоснователност на исковите претенции, тъй като не са доказани незаконосъобразни действия на органите по изпълнение на наказанията. Представени са писмени доказателства. Направено е искане за присъждането на юрк. възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че исковите претенции са неоснователни. В случая липсват незаконосъобразни действия на ответната страна. Действията, които твърди ищецът са в изпълнение на заповед на разпореждане на съдебен изпълнител в рамките на образувано против ищеца изпълнително производство. ГПК е предвидил възможност за длъжника в подобни случаи и тя е разписана в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК да обжалва тези действия по изпълнението, ако прецени че изпълнението е насочено против имущество, което е несеквестируемо, както е очевидно в настоящия случай.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът постъпил в Затвора – Варна на 09.08.2022 г. като преди това е бил признат за виновен по НОХД № 3176/ 2019 г. по описа на РС – Варна и към момента е подсъдим по ВНОХД № 803/ 2023 г. на ОС – Варна за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК /грабеж/.
На 19.02.2024 г. в Затвора – Варна е получено запорно съобщение от ЧСИ Н. Ж. по изп.д.№13/ 2014 г. против ищеца. По изп.д. № 13/ 2024 г. е наложен запор върху секвестируемата се част на трудовото възнаграждение на ищеца, както и всяко друго възнаграждение по граждански и други видове договори, както и средствата по личната партида на ищеца. /стр. 16 от делото/.
На 26.02.2024 г. от личната партида на ищеца е преведена процесната сума от 513 лв. / стр. 18 от делото/.
На 11.04.2024 г. началникът на сектор „ФЛКР“ при Затвора Варна е изпратил писмо до ЧСИ Н. Ж. гр. Добрич, че по изп. д.№ 13/ 24 г. е наложен запор само върху секвестируемата се част на трудовото възнаграждение на л.св. ищец Д. М., но на 26.02.2024 г. е удържана и преведена по делото сумата от 513 лв., получена не от трудово възнаграждение, а от други източници по личната му партида. След установената липса л.св. М. е подал жалба за възстановяване на сумата, тъй като е уведомен, че му е наложен запор само върху трудовото възнаграждение, а не и от постъпления от други източници по личната му партида. Молбата е за възстановяване на сумата по посочена сметка на Затвора – Варна /стр. 17 от делото/.
На 15.05.2024 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение за налагане на запор и върху личната партида на длъжника /стр. 17б от делото/.
На 28.05.2024 г. ищецът М. е подал ИМ до АдмС – Варна.
От правна страна съдът намира, че исковата молба е допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Конституционно регламентираният принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове, действия и/или бездействия на нейни органи и длъжностни лица е детайлно уреден в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и в Глава единадесета на АПК. Тази отговорност се различава от отговорността по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), която е обусловена от общия принцип да не се вреди другиму.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнението на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността е обективна и безвиновна. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред или установени в хода на производството за обезщетение; 2/. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3/. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразни действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретиката на настоящия казус съдът намира, че не е налице първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ хипотеза, а именно: незаконосъобразно действие на административен орган. В хода на съдебното производство безспорно се установи наличието на щета в имуществото на ищеца, вследствие на осъществен запор на ЧСИ Н. Ж. гр. Добрич, като размерът на имуществената вреда не е спорен между страните по делото. В тази връзка съдът намира обаче, че имуществената вреда не е резултат от незаконосъобразно действие на служители на ответника ГД“ИН“ гр. София, тъй като при тях е получено запорно съобщение от съдебния изпълнител и за личната партида на ищеца М..
Вредите които претендира ищецът съдът намира, че са от действията по изпълнението на ЧСИ, като към момента на изпълнението ищецът е следвало да обжалва отнемането на сумата от 513 лв. пред окръжен съд по место изпълнението в 2-седмичен срок съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК. Според нормата „жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.“
Поради това съдът не приема обясненията на ищеца, че нищо не му е било връчвано, тъй като нормата на чл. 436, ал. 1 от ГПК не изисква връчване на акт, за да се обжалват действията на съдебния изпълнител.
Следователно не е налице първата изискуема предпоставка - вреди, които ищецът е претърпял в резултат на незаконосъобразния акт или на действия, респ. бездействия на служители на ответника.
По изложените съображения, претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 513 лв. следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Предвид на факта, че първият иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан, то обективно и субективно съединения с него втори иск за неимуществени вреди също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като следва съдбата на главния иск за имуществени вреди.
С оглед изхода на правния спор, и искането за присъждане на направените по делото разноски. в полза на ответника, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, според която съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Поради своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, предвид проявената процесуална активност и комплектоване на препискатато на ответника –ГД“ИН“ гр. София следва да се присъдят разноски на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 37 от Закона за адвокатурата и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 140 лева.
Така мотивиран на основание чл. 203, ал. 3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Д. К. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ОЗ гр. Варна против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за причинени имуществени вреди в размер на 513 лв., която сума е неправомерно отнета от ищеца и неправомерно преведена на ЧСИ Н. Ж. с район на действие – ОС - Добрич рег. № 811 от КЧСИ по изп. д. № 13/2024 г. и причинени неимуществени вреди в размер [рег. номер]. за лишаването му от средства и стоки от първа необходимост с превеждането на горната сума.
ОСЪЖДА Д. К. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ОЗ гр. Варна да ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София направените разноски по делото в размер на 140 лева за юрк. възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | |