№ 69
гр. гр.Несебър , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150200315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Ф.М. Р.М..“ срещу НП № 2 от 27.01.2021г. на
председателя на Патентното ведомство, с което на жалбоподателя на основание чл. 81, ал. 1 от
ЗМГО е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв., а на основание чл. 81,
ал. 5 от ЗМГО стоките, предмет на нарушението – 6 броя блузи и 4 броя тениски, означени със
знаци „М.“, са отнети в полза на държавата и предадени за унищожаване. Жалбоподателят намира,
че НП е незаконосъобразно и неправилно издадено. Оспорва преценката на наказващия орган за
маловажен случай. Счита, че санкцията е завишена. Моли за отмяна на НП, алтернативно за
изменение на санкцията към размер от 500 лв.
Административнонаказващият орган – Патентно ведомство, в придружително писмо, с
което е изпратена жалбата, заема становище за нейната неоснователност. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 02.09.2019г. по повод постъпил сигнал от представител на „М.“ свидетелите А.Д. и А.Б.
(полицейски служители в РУ Несебър) извършили проверка на търговски обект, находящ се в
близост до хотел „Феникс“ в к. к. „Слънчев бряг“. На място в обекта установили Р.М., който се
представил за собственик и управител на дружеството, стопанисващо обекта. Установили, че
търговската дейност в обекта се осъществява от името на ЕТ „Ф.М. Р.М..“. За тази цел от Р.М. им
1
бил предоставен договор за наем на обекта. Свидетелите установили, че на манекени в обекта
били изложени блузи и тениски, носещи логото на търговската марка „М.“. Поискали от Р.М. да
им предостави документи за стоката, но той им обяснил, че я закупил от пазара в гр. Димитровград
и не притежава такива. Р.М. съдействал на проверяващите, които съставили констативен протокол.
Установените стоки били предадени доброволно от Р.М. с протокол за доброволно предаване от
02.09.2019г., като били описани в него по следния начин: 6 броя блузи с марка „М.“ и 4 броя
тениски с марка „М.“.
По случая било образувано ДП № 304 ЗМ 1609/2019г. по описа на РУ Несебър, по което на
11.11.2019г. бил извършен оглед на така предадените веществени доказателства (документиран с
протокол за оглед на веществени доказателства). В хода на досъдебното производство
са изготвени съдебно авторско-правна и съдебно-икономическа
експертизи. От съдебно авторско-правната експертиза се установява, че
съществува сходство между изобразените върху процесните стоки знаци и
регистрираните марки, както и идентичност между самите стоки и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Установява
се, че сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и
сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в
състава им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на
представяне на знаците. Дадено е заключение, че сходството може да
доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за
свързване на изброените върху веществените доказателства знаци с
регистрираните търговски марки. От изготвената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че пазарната стойност на предлаганите за
продажба стоки била в размер на 127,80 лева по цени на реплики и 358,80 лв. по цени на
оригинали.
С оглед така събраните данни от прокурор при РП Бургас, ТО Несебър, било издадено
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 16.06.2020г., с което досъдебното
производство е прекратено, а материалите са изпратени на Патентното ведомство за произнасяне
по чл. 81 от ЗМГО. Въз основа на постановлението е издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – материалите по ДП № 304 ЗМ 1609/2019г. по описа на РУ Несебър,
показанията на свидетелите Д. и Б.. Посочените доказателства са непротиворечиви и установяват
категорично фактическата обстановка, като възраженията на жалбоподателя са насочени към
правната страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
2
При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 85 от ЗМГО (отм.) – действал
към датата на извършване на нарушението и при спазване на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН – въз основа на
постановление на РП Бургас, ТО Несебър, за прекратяване на наказателното производство.
При самостоятелна преценка съдът констатира, че НП е издадено при спазване на чл. 57
ЗАНН.
В действалата към 02.09.2019г. редакция на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) е предвидено, че на
наказание подлежи лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или
услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния
притежател.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че търговецът жалбоподател е
използвал в търговската си дейност марки, сходни с тези на „М.“, чрез предлагането на 6 броя
блузи с марка „М.“ и 4 броя тениски с марка „М.“. Това е така, тъй като в нает от него търговски
обект, в качеството си на ЕТ по смисъла на чл. 56 от Търговския закон, той е предлагал за
продажба посочените по-горе стоки. Съдът намира, че предлагането на стоките е установено по
делото, тъй като същите са се намирали в отворен търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя, поставени на видно място – върху манекени. Т.е. всички обстоятелства са в насока,
че стоките са били изложени и подготвяни за продажба от търговеца жалбоподател. Нормата на
чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) е бланкетна като понятието „използване в търговската дейност”
намира легално определение в допълващата разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (към която чл. 81,
ал. 1 от ЗМГО отменен препраща изрично). В хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО попада и
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им
с тези цели. Т.е. след като по делото е установено, че процесните стоки са се намирали в
търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, то той безспорно ги е предлагал за продажба и
по този начин ги е използвал в търговската си дейност. Същевременно по делото се установява, че
в полза на търговеца не е било дадено съгласие от представителите на търговските марки за
Република България, като липсва и правно основание за използване в търговската му дейност на
тези марки. Безспорно се установява и, че марките, които се намират върху предлаганите стоки са
сходни с оригиналните търговски марки. Т.е. използваните марки са неоригинални
(фалшифицирани). По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО притежателят на изключителното право
върху марка може да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които
марката е регистрирана. Точно по този начин е процедирано в случая. Ето защо и този елемент от
обективната страна на процесното деяние е реализиран.
Деянието е извършено и от субект, годен да понесе отговорност по смисъла на чл. 81, ал. 1
от ЗМГО – отменен, тъй като едноличните търговци изрично са предвидени в този текст като
възможни субекти на нарушението (арг. от чл. 83 от ЗАНН). Както е установено от проверяващите
именно едноличният търговец е осъществявал търговска дейност от обекта, поради което той е
субект, годен да понесе административнонаказателна отговорност.
Налице всички елементи от фактическия състав на административното нарушение на чл. 81,
ал. 1 от ЗМГО (отм.). В тази връзка съдът на първо място съобрази разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
3
ЗАНН, според която ако до налагане на административната санкция последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В ДВ,
бр. 98 от 13.12.2019г. е обнародван изцяло нов Закон за марките и географските означения.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗМГО лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13,
ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без
съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци
и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. Т.е. след деянието от
02.09.2019г. е последвала нова нормативна уредба, която обаче е по-неблагоприятна за дееца, тъй
като наказанието в действалата към 02.09.2019г. уредба на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) е било
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Следователно на първо място на основание чл.
3, ал. 2 от ЗАНН съдебният състав съобрази, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 1
от ЗМГО (отм.) – като по-благоприятна за нарушителя (както е направил и наказващия орган).
Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая наказващият орган е
определил имуществена санкция в минималния размер по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.), поради
което няма основание за изменението й.
С оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.) наказващият орган правилно е отнел
полза на Държавата вещите, предмет на административното нарушение, които следва да бъдат
унищожени.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (върху която се акцентира с жалбата), тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се
съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани със защита на правата, произтичащи от
регистрацията на марките и географските означения, съдът намира, че самото нарушение не може
да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Спазването до този момент на
ЗМГО не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай.
Сравнително ниските брой и стойност на предлаганите стоки обосновават приложението на чл. 81,
ал. 1 от ЗМГО (отм.) вместо на престъпния състав на чл. 172б, ал. 1 от НК, но сами по себе си не
могат да изключат отговорността на дееца по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното до тук е
достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния
случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в полза на наказващия орган не следва да се присъжда
4
юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото не са извършвани действия по процесуално
представителство от юрисконсулт (включващи явяване в открито съдебно заседание и депозиране
на становища по делото). Изпращането на придружително писмо, ведно с цялата преписка по
издаване на НП, не се приема от съдебния състав за действие, обосноваващо присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като това действие представлява единствено изпълнение на
задължение по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, а не осъществяване на „защита“ по смисъла на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2 от 27.01.2021г. на председателя на
Патентното ведомство, с което на ЕТ „Ф.М. Р.М..“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 лв., а на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.) стоките,
предмет на нарушението – 6 броя блузи и 4 броя тениски, означени със знаци „М.“, са отнети в
полза на държавата и предадени за унищожаване.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5