Решение по дело №4430/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1949
Дата: 15 ноември 2018 г. (в сила от 7 февруари 2019 г.)
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20185330204430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

1949

 

гр.Пловдив, 15.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 4430/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „***– Е.Х. ЕТ, БУЛСТАТ: ***, срещу наказателно постановление № 325375-F367343 от 13.03.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 96 ал.1 ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения, че НП е издадено при наличие на съществени процесуални нарушения, а именно: АУАН е съставен в хипотеза на отсъствие на нарушителя, без да са налице основанията за това. При условията на евентуалност се възразява, че процесният случай се явява маловажен. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Със Заповед № ЗЦУ – 395/07.04.2016 г., издадена от зам. изпълнителният директор на НАП, било постановено в ТД на НАП да бъдат организирани и проведени контролни действия за третиране на риск „Укриване на печалби на лица, извършващи товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване“, за която цел било издадено Указание изх. № 20-00-70/07.04.2016 г. Същите били входирани в ТД на НАП Пловдив с вх. № РД-02-44/07.04.2016 г.

Във връзка с посоченото указание било изпратено писмо на ТД на НАП Пловдив вх. № 04-01-375/13.03.2017 г. с указания да бъдат извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ за третиране на посочения риск на лица съгласно изготвен списък, като проверките следвало да обхванат периода от началото на 2015 г. до момента на извършване на проверката. Поради тази причина с резолюция за извършване на проверка № П-16001617104796-0РП-001/16.06.2017 г. на свидетелката Ж.Г. било възложено да извърши проверка на „***-Е.Х.“ ЕТ, БУЛСТАТ: ***, в срок до 14.07.2018 г. Срокът бил удължаван неколкократно като последният определен с Промяна на резолюция за извършване на проверка - до 12.01.2018 г.

С искане за представяне на документи и писмени обяснения на задължено лице № 16001617104796-040-001/11.07.2017 г. свидетелката Г. поискала от Е.Х. следната документация: всички първично счетоводни документи за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2017 г., инвойс фактури, транспортни документи и др. във връзка с декларирани доставки за периода на територията на страната, както и такива с място на изпълнение на територията на друга държава – членка; всички договори във връзка с осъществяване на доставки на територията на страната, както и такива с място на изпълнение на територията на друга държава – членка; всички счетоводни регистри за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2017 г.; извлечение на сметки от гр. 70 и от сметка 411 „Клиенти: за отчетените приходи през периода 01.01.2015 г. – 30.06.2017 г.; трудовите досиета на наетите лица във фирмата; ведомости за заплати, разплащателни ведомости и рекапитулации за работна заплата, графици за работа за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2017 г.; документи за извършено плащане по фактурите – копия на платежни документи и банкови извлечения.

Поради дадените указания на 03.08.2017 г. Е.Х. представил множество документи, между които: фактура № 83/30.01.2015 г. на стойност 1750.74 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 84/28.02.2015 г. на стойност 2200.35 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 85/31.03.2015 г. на стойност 3004.90 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 86/30.04.2015 г. на стойност 782.79 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 87/29.05.2015 г. на стойност 2532.39 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 88/30.06.2015 г. на стойност 5320.82 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 89/31.07.2015 г. на стойност 11770.83 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 90/31.09.2015 г. на стойност 5566.81 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 91/30.09.2015 г. на стойност 7073.88 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 92/31.10.2015 г. на стойност 5464.69 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 93/30.11.2015 г. на стойност 2000.84 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 94/29.11.2015 г. на стойност 2439.94 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД; фактура № 95/13.01.2016 г. на стойност 2400.00 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД, и фактура № 96/29.01.2016 г. на стойност 1960.21 лева, с получател на доставката „Лъки Трейд 2012“ ООД. Били представени и извлечения от банкови сметки, от които било видно, че сумите по посочените фактури са реално заплатени на жалбоподателя.

Въз основа на приетите документи свидетелят Г. установила, че „***-Е.Х.“ ЕТ е достигнал оборот на 50 000 лева за периода 01.02.2016 г. - 31.01.2016 г., но не е подал заявление за задължителна регистрация по чл. 96 ал.1 ЗДДС.

С оглед нерегистрирането на жалбоподателя по чл. 96 ал.1 ЗДДС, св. Г. изпратила покана на жалбоподателя изх. № РД-21-3678/08.12.2017 г., същият да се яви на 19.12.2017 г. за съставяне на АУАН. На посочената дата Е.Х. в качеството му на ЕТ „***-Е.Х.“  се явил в ТД на НАП Пловдив, където бил съставен АУАН № F367343/19.12.2017 г., въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ж.Г.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН № F367343/19.12.2017 г.; Заповед № ЗЦУ – 395/07.04.2016 г., издадена от зам. изпълнителният директор на НАП; Указание изх. № 20-00-70/07.04.2016 г., издадени от зам. изпълнителният директор на НАП; Писмо на ТД на НАП Пловдив вх. № 04-01-375/13.03.2017 г.; Резолюция за извършване на проверка № П-16001617104796-0РП-001/16.06.2017 г.; Искане за представяне на документи и писмени обяснения на задължено лице № 16001617104796-040-001/11.07.2017 г.; фактура № 83/30.01.2015 г.; фактура № 84/28.02.2015 г.; фактура № 85/31.03.2015 г.; фактура № 86/30.04.2015 г.; фактура № 87/29.05.2015 г. на стойност 2532.39 лева; фактура № 88/30.06.2015 г.; фактура № 89/31.07.2015 г.; фактура № 90/31.09.2015 г.; фактура № 91/30.09.2015 г.; фактура № 92/31.10.2015 г.; фактура № 93/30.11.2015 г.; фактура № 94/29.11.2015 г.; фактура № 95/13.01.2016 г.; фактура № 96/29.01.2016 г.; Извлечение от банкова сметка ***.01.2015 г. – 30.06.2017 г. – „Прокредит банк“ ЕАД; Покана изх. № РД-21-3678/08.12.2017 г.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 1582/ 23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

В тази връзка не се споделят възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, тъй като АУАН е съставен в негово отсъствие. При самостоятелен прочит на посочения документ, се установява, че същият е съставен в присъствието на Е.М.Х., който се явява и търговецът - физическо лице: ЕТ „***-Е.Х.“. На датата на съставяне на АУАН същият се е подписал под него, както и на разписката, че е получен. От страна на жалбоподателя не бяха оспорени посочените подписи, поради което съдът приема, че изхождат именно от ЕТ „***-Е.Х.“ и актът е съставен в негово присъствие.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 96 ал. т.1 от ЗДДС /ред. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г./: всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация.

Чл. 3 от ЗДДС посочва кои лица са данъчно задължени. Такива съобразно ал.1 на посочената норма са всички, които извършват независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея. Съобразно ал.2 на чл.3 ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на търговците. В настоящия случай безспорно жалбоподателят в качеството му на ЕТ се явява търговец по смисъла на част втора, дял първи, глава осма от Търговския закон /ТЗ/.

Как се определя облагаемия оборот постановява нормата на чл. 96 ал.2 ЗДДС, а именно това е сумата на всички облагаеми доставки, включително и тези с нулева ставка, доставки на финансови и застрахователни услуги. Към тях не се включват тези, които не са свързани с основната дейност на лицето доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 ЗДДС. В настоящия случай, от представените по делото фактури и банкови извлечения, се установи, че сборът от облагаемите доставки надвишава сумата от 50 000 лева. Същите са свързани с основната дейност на дружеството, а именно договори за превоз. По делото не са ангажирани доказателства доставките да попадат в изключенията по 96 ал.3 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че за периода 01.02.2015 г. – 31.01.2016 г., жалбоподателят е достигнал изискуемия оборот за задължителна регистрация – над 50 000 лева. От изтичането на този срок, жалбоподателят като данъчно задължено лице, е следвало в 14-дневен срок да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Следователно срокът е започнал да тече на 01.02.2016 г. и е изтекъл на 14.02.2016 г. Доколкото това задължение не е изпълнено, правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96 ал.1 ЗДДС.

Административнонаказващият орган е приложил коректната норма, определяща санкцията на посоченото нарушение – чл. 178 ЗДДС, като е определил наказанието в минимален размер.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От страна на жалбоподателя не са изложени извинителни обстоятелства за процесното неизпълнение. След извършване на деянието не са предприети каквито и да е било действия, насочени към отстраняване на нарушението.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер, като не са налице и предпоставките за неговото изменение.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 325375-F367343 от 13.03.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП Пловдив, с което на „***– Е.Х.“ ЕТ, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 96 ал.1 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС