Р Е Ш Е Н И Е
№ 2410/ 17.6.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6771 по описа на Варненски районен съд за 2014 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 13407/ 26.05.2014 г.
от А.М.А.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител срещу Е.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Е.Д., ЕГН **********,***, Ж.Н.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да допусне до
делба едноетажна жилищна сграда от две стаи и кухня, навес и тоалетна, построени върху държавно дворно място с идентификатор *, находящо се в
гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. * № *,
цялото с площ от * кв. м., при граници: *, *, *
и *.
В
исковата молбата се излага, че процесният имот е придобит, чрез наследствено
правоприемство от общия наследодател А.М.А.,***, починал на * г. Твърди се, че
наследодателят им дарява на 17.11.1986 г. на сина си М. А.М. ½ идеална
част от процесния имот, обективирано в нотариален акт № *, том *, дело № */* г. Твърди се,
че страните не са в състояние доброволно да ликвидират съсобствеността.
Ответниците
– Ц.Г.М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Ж.Н.М.,
чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
с който се релевират подробни доводи за допустимост и основателност на
предявения иск, с възражение относно посочените съделители и квоти. Твърди се,
че наследодателят А.М.А. е придобил собствеността върху целият имот, чрез
съдебна делба с решение от 13.11.1969 г. по гражданско дело № 366/1969 г. по
описа на ВНС, ІІ район. На 17.11.1986 г. А.М.А. по време на първия си брак с Т.
Г. А. се е разпоредил с ½ идеална част от имота в полза на М. А.М..
Излага, че към момента правото на собственост се разпределя, както следва: 5/8
идеални части за А.М.А. и 3/8 идеални части за Т. Г. А.. Счита, че делбата
следва да бъде извършена при следните квоти: 34/48 идеални части или 7/24
идеални части – за А.М.А.,
8/48 идеални части или 4/24 идеални части – за Ц.Г.М., 2/48 идеални
части или 1/24 идеални части – за Ж.Н.М. и 4/48 идеални части или 2/24 идеални
части – за Е.Д.А..
Ответникът
- Е.Д.А., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който се релевират
подробни доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищеца не е собственик на
процесния имот, като със саморъчно завещание, обявено на 24.01.2014 г. имотът е
завещан на нея и на лицето М.Е.Д.. В условия на евентуалност, оспорва
посочените квоти.
Ответникът
- Ж.Н.М., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който се излага
становище, че квотите на съделителите са неправилно определени от ищеца, с
исковата молба.
Ответникът
– М.Е.Д., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който изразява
становище за недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност на
предявения иск за делба, като оспорва квотите на съделителите, изложени от
ищеца. Оспорва наличието на съсобственост по отношение на делбения имот, като
излага, че е собственик на същия по силата на завещателно разпореждане, а в
условията на евентуалност по силата на давностно владение, упражнявано в
периода от 08.12.2003 до * г.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
силата на Решение от 13.11.1969 год. по гр. д. № 366/ 1969 год. на ВРС, в дял и
собственост на А.М.А. са поставени къща с дворно място, с площ от 200 кв. м.,
находящи се в гр. Варна, ул. „*“ № 26.
Видно
от НА № *, том *, дело № */ * год. А.М.А.,
със съгласието на съпругата си Т. Г. А. дарява на сина си М. А.М. следния
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „*“ № *,
а именно – 1/ 2 ид. ч. от правото на
строеж върху държавно дворно място, цялото с пространство от * кв. м., пл. № *,
кв. */ * по плана на *- ти подрайон на гр. Варна, при граници: улица, пл.
№ *, * и *, ведно с 1/ 2 ид. ч. от построената в същото
жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, навес и тоалетна.
Видно от НА № *,
том *, рег. № *, дело № * от * год., А.М.А. е
признат за собственик на ПИ № * по КК и КР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул.
„*“ № *, с площ от 228 кв. м., а по предходен документ за
собственост – 200 кв. м. При съставяне на акта пред нотариуса е представено
Решение от 13.11.1969 год. по гр. д. № 366/ 1969 год. на ВРС.
Със саморъчно завещание от 14.11.2012
год., вписано в Служба по вписванията с вх. рег. № 10988/ 29.05.2012 г.,
Акт № *, том *, дело № *, А.М.А. завещава на Е.Д.А.
и М.Е.Д.
цялото си движимо и недвижимо имущество по НА № *,
том *, дело № * от * год., което ще остане след неговата смърт. Документът
съдържа подпис за „завещател“.
Завещанието
е обявено на 24.01.2014 год., видно от представения на л. 36 протокол № 1046/
24.01.2014 год.
Видно
от представеното на л. 6 удостоверение за наследници А.М.А. е законен наследник
на М. А. ***, поч. на 26.09.2008 год.
Видно
от представеното на л. 7 удостоверение за законни наследници на А.М.А.,***,
поч. на * год., са Е.Д.А. (съпруга), А.М.А. (внук, по заместил своя баща М. А.М.,
поч. на * год.) и Ц.Г.М. (внук, по заместил своя баща Г. А.М.,
поч. на * год.)
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Г. й. Г., А. В. Д. и П. М. Р., които в показанията си излагат, че Е.
и М. живеят в процесния имот, полага ли са грижи за същия, като същите не
притежават друго жилище.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството
е за делба, във фазата на допускане.
Разпоредбата
на чл. 69 ЗН предвижда, че всеки сънаследник може винаги да поиска делба на
наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква
съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената норма се прилага и
във връзка с чл. 34 ЗС, която също предвижда възможността всеки един от
съсобствениците да иска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в
закона предпоставки.
Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки: възникване на съсобственост между страните по отношение
на имуществото, предмет на делбата, както и че същата не прекратена.
От
данните по делото се установява, че законни наследници на А.М.А. са неговата
съпруга - Е.Д.А., и двама внуци - А.М.А. и Ц.Г.М. (чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН).
Преценката на събраните по делото писмени доказателства
налага извода, че. В случая липсва спор между страните, че през 1969 год.
собствеността по отношение на имота преминава върху А. по силата на наследяване
и извършена съдебна делба. С последваща сделка (дарение от 1986 год.), от
страна на наследодателя е извършено разпореждане с 1/ 2 ид. ч. от делбения имот
в полза на неговия син М.
А.М., като след неговата смърт собствеността по отношение на същите преминава
върху неговия законен наследник А.М.А.. Ето защо, съобразяване на датите на всяка една от прехвърлителните сделки, и при
прилагане на принципа, че никой не може да прехвърли (респ. да му бъдат
признати) повече права от колкото притежава, се налага извода, че към датата на смъртта, наследадателят притежава 1/ 2
ид. ч. от процесния имот.
На
следващо място, видно от представеното саморъчно завещание, наследодателят се е
разпоредил с притежаваното от него недвижимо имущество в полза на съпруга си – Е.Д.А.
и нейната дъщеря – М.Е.Д.. Представеният документ съдържа изискуемите реквизити
по чл. 25, ал. 1 ЗН. Същевременно, изхождайки от волята на завещателя, да се разпореди имуществото по НА № */ * год.процесния в
полза на съпругата си и нейната дъщеря, и при съобразяване, че към датата на
завещателното разпореждане наследодателят притежава 1/ 2 ид. ч. от делбения
имот, то следва да се приеме, че с откриване на наследството
върху Е.Д.А.
и М.Е.Д. преминават по 1/ 4 ид. ч. от процесния имот.
На следващо място, съделителите Е.Д.А. и М.Е.Д. се позовават на придобивна давност досежно идеалните части на
другите съсобственици
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на десет години. Владението
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт
върху имота се упражнява с намерението той да се свои. Релевантно е владението, което не е осъществено по скрит начин, т.е.
владелецът следва
да манифестира явно намерението си да владее
целия имот за себе си, като го противопостави на собственика.
В случая, юридическият факт от който
произтича съсобствеността е наследяване, поради което и презумпцията на чл. 69
ЗС, е неприложима. (в този смисъл и ТР № 1/ 2012 год., постановено по т. д. № 1/ 2012 год. ОСГК). Ето защо, в тежест на ответниците
е да установят извършване на действия, с които обективира
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
За установяване
на твърдяното придобивно основание, по делото са събрани гласни доказателствени
средства. От показанията на разпитаните свидетели се установява единствено обстоятелството, че двамата съделители - Е.Д.А.
и М.Е.Д. живеят в процесния имот повече от двадесет години,
споделяйки общо домакинство с наследодателя. Нито един от разпитаните свидетели
не излага впечатленията си относно извършени от тези лица действия в имота, още
повече, тези действия да са манифестирани пред останалите наследници, и с
които, явен и недвусмислен начин, да е демонстрирано намерение, че държат веща
за себе си, с намерение за своене.
Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се сведе до знанието на останалите съсобственици, чрез
предприети пред тях постъпки, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно. В настоящия случай такива действия не са
установени по безспорен и категоричен начин.
С оглед на горното, неоснователно е възражението на
съделителите Е.Д.А.
и М.Е.Д. за придобиване на имота по силата
на давностно владение, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
По силата на наследствено
правоприемство, между страните е възникнала
съсобственост по отношение на процесния имот, поради което и предявеният иск за делба се явява основателен и следва да бъде уважен.
От друга страна, не се установиха права в съсъбствеността по отношение на лицата Ц.Г.
Николов и Ж.Н., поради което и същите следва да бъдат изключени от делбата.
По изложените
съображения се налага извода, че между
страните е възникнала съсобственост по отношение на процесните имоти, поради което и предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи,
като бъде допуснато извършването на делба на имотите, при квоти по 1/ 2 ид. ч. за А.М.А. и по ¼ ид. ч. за Е.Д.А. и М.Е.Д.,
на основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА извършване на делба на следните недвижими
имоти: едноетажна жилищна сграда от две стаи и кухня, навес и тоалетна, построени върху държавно дворно място с идентификатор № * по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 64/ 16.05.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящо се в гр. Варна, ул. „*“ № *,
цялото с площ от
ИЗКЛЮЧВА
от делбата лицата Ц.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Ж.Н.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: