№ 449
гр. Пазарджик, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220200949 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.“ ООД-гр.Пазарджик ЕИК***,
представлявано от управителя К. Н. И., подадена чрез пълномощника адв.П.
П., против НП №36-0000328 от 09.06.2022г. на и.д. директор на РД„АА“-
Пловдив, с което на основание чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, е наложена имуществена санкция глоба в размер на 1000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Жалбоподателят счита, че в НП липсва подробно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които ги потвърждават. Отделно от това намира, че не са посочени конкретно
законовите разпоредби, които са били нарушени. По същество твърди, че
нарушението не е било извършено. Моли съда да отмени обжалваното НП. В
условията на евентуалност, ако нарушението бъде прието за извършено,
намира за приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото се касае за
маловажен случай. Претендира присъждане на сторените разноски по делото
1
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от редовно упълномощеният адв.П., който заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на съдебните
прения конкретизира направените оплаквания. Твърди, че в обжалваното НП
не са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, както и че
същото не е било квалифицирано правилно от страна на АНО. Намира, че
съществува неяснота при описание на нарушението, доколкото от
обстоятелствената част на обжалваното НП не може да се установи дали се
касае за непредставяне на документи или за неподаване в срок на
уведомление за новонастъпили обстоятелства. Счита, че от страна на АНО не
са ангажирани доказателства за извършване на нарушението, както и че не е
била направена дължимата оценка на основанията за прилагане на чл.28
ЗАНН.
За АНО- директор РД „АА“- Пловдив, редовно призован, не се явява
представител.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата и
изложените в нея съображения, съобразявайки разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е санкциониран, за това, че на 07.03.2022г., около
00:01 часа, в гр.Пазарджик, ***, в ОО“АА“, при настъпили промени в
обстоятелствата на 23.02.2022г. на Документите по чл.18 ал.1 т.10 от Наредба
№ Н-32 на МТИТС, към Разрешение №1614, а именно: Свидетелство за
проверка №НМ-22/025 на газанализатор, Свидетелство за проверка №НМ-
22/026 на димомер на линия 1 и Свидетелство за проверка №НМ-22/027 на
газанализатор, Свидетелство за проверка №НМ-22/028 на димомер на линия
2, в качеството си на лице по чл.16 от Наредба № Н-32, не е уведомил
писмено изпълнителния директор на ИА „АА“- гр.София, чрез ръководителя
на съответното регионално звено, до 24:00ч. на 02.03.2022г., в 7-дневен срок
от извършената промяна, удостоверена с документи по чл.18 ал.1 от Наредба
№Н-32 на МТИТС.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на
2
актосъставителя - св.Т. Г..
Жалба вх.№5200-54-4133/2/08.07.2022г. по описа на РД „АА“- Пловдив
е допустима, доколкото е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН- наказателно постановление, от
активнолегитимирано лице- представляващия санкционираното дружество,
пред компетентния да я разгледа съд- РС- Пазарджик и в законоустановения
срок, считано от датата на връчване на НП- 24.06.2022г./пощенското клеймо
на жалбата е от 07.07.2022г./.
По същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
От материалите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, се установява, че на дружеството е съставен АУАН №316425 от
09.05.2022г., въз основа на който е издадено атакуваното НП.
Не е спорно по делото, че дружеството жалбоподател притежава
Разрешение № 1614/28.06.2018г. за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства., категории
II и III.
Не е спорно и това, че на 23.02.2022г. на дружеството са били издадени
нови свидетелства за проверка, както следва: Свидетелство за проверка
№НМ-22/025 на газанализатор на отработени газове от МПС, Свидетелство за
проверка №НМ-22/026 на димомер и Свидетелство за проверка №НМ-22/027
на газанализатор на отработени газове от МПС, Свидетелство за проверка
№НМ-22/028 на димомер.
Без съмнение, горепосочените четири нови свидетелства съставляват
документи по чл.18 ал.1 т.10 от Наредба № Н-32 и отразяват „промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18 ал.1 т.4, 6-10“ по
смисъла на чл.24 ал.1 от цитираната наредба, доколкото в чл.24 ал.6 от
същата е посочено, че: „За промяна в обстоятелствата по ал.1 се счита и
преиздаването на документ по чл.18 ал.1 поради изтичане на неговия срок на
валидност“.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
дружеството е уведомило ОО „АА“- Пловдив за така настъпилите промени в
обстоятелствата със Заявление вх.№42-03-20-529/20.04.2022г., към което са
представени новоиздадените четири броя свидетелства.
3
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че
административното нарушение, предмет на процесното НП, е квалифицирано
правилно като такова по чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС.
Макар поведението на дружеството формално да представлява
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба №Н-32 на МТИТС, издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени, поради следните съображения:
На първо място по делото не става ясно, включително и от показанията
на разпитаната в качеството на свидетел Т. Г.- актосъставител, поради каква
причина в обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението е било
извършено на 07.03.2022г., доколкото лицето по чл.16 от Наредба №Н-32 е
следвало да уведоми писмено изпълнителния директор на ИА „АА“-гр.София,
чрез ръководителя на съответното регионално звено, за издадените на
23.02.2022г., представляващи по същността си промени в обстоятелствата, в
7-дневен срок, т.е. на 04.03.2022г./тъй като 03.03.2022г. е официален празник
и почивен ден/. Това констатирано несъответствие създава неяснота за
нарушителя, по отношение един от обективните белези на вмененото му
нарушение, а именно- времето на извършване на нарушението, което
несъмнено засяга правото му на защита и поради това е достатъчно основание
само по себе си за отмяна на обжалваното НП.
Същевременно е налице и друго основание за отмяна на атакуваното
НП, доколкото вмененото административно нарушение съставлява маловажен
случай. Наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28
от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на АНО за маловажност
на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Наказващият орган не е изложил никакви мотиви в НП
(което поредставлява съществено процесуално нарушение) защо приема, че
не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което пък е нарушил чл.53
ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е посочил дължимите в
НП аргументи защо счита случая за немаловажен, а само декларативно е
отбелязал това. В същото време, когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, който наказващият орган не е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона.
4
С ТР №1/12.12.2007г. по тълк.д. №1/2005г. на ОСНК на ВКС, което е
задължително за прилагане както от правораздавателните органи, така и от
административните органи, действащи като овластени от закона да издават
съответните наказателни постановления, категорично се приема, че изразът в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН „може“ не предполага действие при
„оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност на
съответния административен орган. Следователно при издаване на НП
съответният компетентен орган е длъжен да извърши и преценка дали са
налице основанията на чл.28 от ЗАНН и съответно да приложи правилно
закона, като ограничи маловажните случаи на административно нарушение от
нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Това обстоятелство налага извода,
че чл.28 от ЗАНН може да бъде приложен от административнонаказващия
орган във всички случаи на осъществен състав на административно
нарушение, независимо от нарушение на кой закон или кодекс произтичат,
дали нарушението е формално или не, стига то да е маловажно. Преценката за
наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, като същият
дължи мотиви по отношение на приложението й в самото НП. Тази преценка
подлежи на съдебен контрол.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в
чл.93 т.9 от НК, чийто разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според разпоредбата на чл.93 т.9
от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съгласно чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя писмено, че при повторно извършване на нарушението,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане на
предупреждението в сила, ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус- вида на нарушението, начина на извършването му, на
вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца,
моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и
целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
5
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93
т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, да бъде определено извършеното
административно нарушение за маловажно- макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в Наредба Н-32 на МТИТС
нарушение, поради своята малозначителност се характеризира с явно
незначителна степен на обществена опасност.
АНО не представи в хода на делото доказателства дружеството
жалбоподател да е наказвано и друг път за подобно нарушение или за каквото
и да е друго нарушение на Наредбата за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства. Действително,
процесните документи, представляващи по своята същност промяна на
обстоятелствата съгласно чл.24 ал.1 от Наредбата, не са били подадени в
предвидения от закона срок, но в същото време не се установява по делото,
че това е довело до някакви вредни последици, в какъвто смисъл АНО отново
не ангажира доказателства. Напротив, липсват каквито и да е причинени
вреди. Същевременно, вярно е, че се касае за нарушение на формално
извършване и не е необходимо такива да са настъпили реално, но във всички
случаи и това следва да бъде отчетено. В настоящия случай нарушението
само по себе си не е довело до съществено засягане на обществените
отношения, регулирани от посочената правна норма, още повече, че за
уредите, които дружеството е използвало при извършване на прегледи за
техническа изправност на ППС, са били издадени съответните документи за
годност. . Вярно е, че обществените отношения, които регулира Наредба №Н-
32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, са от особена значимост, но това не
може да игнорира задължението на АНО за индивидуална преценка на всеки
отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние.
Поради това съдът приема, че не са засегнати съществено целите на Наредба
№Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства и нарушението е с явно
незначителна степен на обществена опасност. В този смисъл, от по-малка
степен на значимост е, че новоиздадените четири броя свидетелства,
удостоверяващи новонастъпилите обстоятелства, не са били представени пред
директора на Изпълнителна агенция „АА“ чрез ръководителя на съответното
6
регионално звено на Изпълнителна агенция „АА“ в законоустановения 7-
дневен срок от издаването им, а със закъснение- на 20.04.2022г.,
обстоятелство установено от доказателствата по делото.
Доколкото АНО не е обсъдил изложените от съда по-горе
обстоятелства, то преценката му относно наличието на маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН не е била задълбочена и съобразена с фактите по конкретния
случай, а е подходено формално
Всичко изложено дотук навежда съда на извод, че нарушението е със
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая са били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като се дадат писмения предписания на
нарушителя да изпълнява изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Още повече, че за вмененото нарушение се предвижда
имуществена санкция глоба в абсолютен размер от 1000 лв., която се явява
прекомерно тежка с оглед конкретното деяние и съответно е явно
несправедливо наказание за извършеното от нарушителя.
Всичко това налага НП да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
своевременно претендираните разноски по делото за договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000328 от 09.06.2022г. на и.д. директор на
РД„АА“- Пловдив, с което на „И.“ ООД- гр.Пазарджик ЕИК***, на
основание чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.24 ал.1 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, е
наложена имуществена санкция глоба в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА РД„АА“-Пловдив, представлявано от директора, да заплати
на И.“ ООД- гр.Пазарджик ЕИК***, представлявано от управителя К. Н. И.,
400 /четиристотин/ лева- разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
7
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8