№ 5728
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110140632 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Л. И.“ срещу ЗАД „О. З.“ АД, с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8965,21 лева,
представляваща половината от стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за щетите по л.а. „Ф.“, с рег. № ..., причинени от ПТП на 23.11.2017 г.
в гр. А., Федерална Република Г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил
„...“, с рег. №..., с прикрепено към него ремарке с рег. № ... чиято гражданската
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 09.08.2023 г. до окончателното плащане – вземане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44874/2023 г. по описа на
СРС, 119 състав.
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2017 г. около 8:00 ч в гр. А., Република Г.,
при управление на товарен марка „...”, с рег. № ..., с прикрепено към него ремарке с
рег. № ... водачът Р. Й. при влизане на паркинга за товаро-разтоварна дейност, поради
недостатъчно разстояние за маневра, реализира ПТП като уврежда л.а. „Ф.”, с рег. №
.... За настъпилото ПТП са изготвени документи от съответните компетентни органи
във Федерална Република Г.. Твърди, че към датата на събитието за т.а. „...”, с peг. № ...
е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със ЗК „Л. И.“ АД, полица № BG/22/117002193951, със
срок на действие от 17.08.2017 г. до 16.08.2018 г., а за ремарке, с peг. № .... е сключена
застраховка с ответното дружество, със срок на валидност 17.08.2017 г до 16.08.2018 г.
Поддържа, че стойността на щетата по увредения автомобил е определена на база
представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция „Зелена карта“ от
Германското бюро чрез Van Ameyde и Dekra, като заплатената левова равностойност на
щетата възлиза на 17930,42 лева. Излага доводи, че със заплащането на
1
застрахователно обезщетение встъпва в правата на застрахования собственик на
увредения автомобил срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за ремаркето. Поддържа, тъй като събитието е
настъпило на територията на Федерална Република Г., приложимо е германското
законодателство и по силата на чл. 59, пар. 2, изречение 1 от Застрахователния кодекс
на Г., застрахователят на теглещото и застрахователят на тегленото превозно средство
трябва да си поделят стойността на нанесените щети, тъй като заедно формират
двойна застрахователна полица. Сочи, че е поканил ответника да заплати половината
от заплатената сума за обезщетяване на вредите по лт.а. „Ф. К.“, с рег. № ..., но
последният е отказал плащане. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8965,21
лева, представляваща половината от изплатеното застрахователно обезщетение за
процесното ПТП. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „О. З.“ АД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното ремарке. Излага доводи, че съгласно решение на Съда на
Европейския съд от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, отношенията
между влекача и ремаркето следва да се уредят на база разпоредби на Регламент
593/2008 (РИМ I) и Регламент 864/2007 (РИМ II), относно приложимото към
извъндоговорни отношения право, а не от правото на мястото на настъпване на
събитието. Сочи, че доколкото страните не са избрали приложимо право и двамата
застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република
България, поради което приложимо се явява българското право. Твърди, че в случая,
приложимо е правото на държавата членка по местоживеене на виновния водач, а не
по мястото на настъпване на произшествието и че при съчленена композиция с
български регистрационни номера, приложим е българският материален закон,
съгласно който отговорността се носи единствено от застрахователя на влекача. В тази
връзка посочва, че съгласно приложимия в настоящия случай чл. 479, ал. 1 КЗ
стойността на вредите следва да бъде възстановена изцяло от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещото моторно превозно средство,
поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му. Оспорва
претенцията и по размер, като счита, че увреденото МПС е било отремонтирано при
завишени цени на материали и труд. С тези съображения отправя искане за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По допустимостта на производството:
От приобщеното ч.гр.д. № 44874/2023г. по описа на СРС, 119 състав, се
установява, че по заявление от 09.08.2023г. ищецът е поискал издаване на заповед по
чл.410 ГПК срещу ЗАД „О. З.“ за сумата от 8965,21 лв., представляваща главница за
регресно вземане по на изплатеното застрахователно обезщетение. Въз основа на
заявлението била издадена заповед от 19.09.2023 г., с която съдът е разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора претендираната сума. В срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане съдът е дал
указания на ищеца по чл.415, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск. Ето защо настоящото производство е допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изложените от ищеца факти е
сезиран по реда на чл. 422 ГПК с иск с правна квалификация чл. 499, ал. 7 от КЗ вр.
с чл. 127, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл решение № 685/30.03.2022 г. по в. гр. д. №
10877/2021 г. на III-Б състав на СГС, решение № 3179 от 10.11.2022 г. по в. гр. д. №
2777/2022 г. на II-Б състав на СГС, Решение № 6778/9.12.2024 г. по в. гр. д. №
6265/2023 г. на IV-Г състав на СГС).
2
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно сключен договор за застраховка „ГО“ по
отношение на товарния автомобил „...”, с рег. № ..., в срока на застрахователното
покритие на който вследствие виновно и противоправно поведение на водача на същия
да е настъпило застрахователно обезщетение – ПТП, за което ищецът и ответникът
носят по 1/2 част от риска, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер до
действителните вреди, както и сключването на договор за „ГО“ с ответника по
отношение на посоченото ремарке.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието
на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му, както и,
че е погасил претендираното вземане.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –23.11.2017г.
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на ремарке с рег. № .....
Не се спори между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че
ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за влекач т.а. „...”, с рег. № ... към датата на настъпване на
процесното ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение
на назначената съдебно-автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като
обстойно и компетентно изготвена от специалист в съответната област, съдът счита, че
се доказа, че на 23.11.2017 г. около 8:30 ч. на паркинга на „Л.“, ...., водачът на т.а. „...”,
с рег. № ..., с ремарке рег. № .... предприема маневра завой наляво, вследствие на което
реализира ПТП с пракирания лекотоварен автомобил „Ф. К.“ с рег. № .... Вещото лице
е посочило, че щетите по лекотоварен автомобил „Ф. К.“ с рег. № ... са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, като необходимата стойност за
възстановяване на вредите е в размер на 7908,06 лв. От заключението се установява, че
действителната стойност на процесния автомобил „Ф. К.“ с рег. № ..., определена по
каталог Шваке и прилагане на корекционен коефициент за годините на експлоатация е
40233 лв.
С доклад по щета ищцовото дружество е одобрило да се изплати сума като
същата е заплатена чрез Van Ameyde.
Основният спорен въпрос между страните е с правен характер, а именно как при
причинени вреди от композиция, състояща се от влекач и ремарке, които са обекти на
застраховка „Гражданска отговорност“ при различни застрахователи, се разпределя
отговорността за причинените вреди между тези застрахователи и съответно кое е
приложимото право при решаване на този въпрос предвид наличието на международен
елемент – причиняване на вредите в друга държава членка, а именно в Федерална
република Г.. По този въпрос съдът намира следното:
В решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14
се приема, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно
средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство,
срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно
чл. 7 от Регламент № 593/2008 (Регламент "Рим І"), но ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите
от Регламент № 864/2007 (Регламент "Рим ІІ" ) предвиждат разделяне на задължението
за поправяне на вредите, т. е. отговорност на собственика или държателя на ремаркето,
наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство
за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
3
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 ("Рим II") освен ако не е
предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която
е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
В тази връзка, с оглед настъпване на увреждането в Г., съобразно чл. 59 от
Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са
застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в
съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото
лице съгласно съответния договор.
След като германско законодателство предвижда разделяне на отговорността
между влекач и ремарке, приложение намира Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим І).
Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия регламент, доколкото приложимото право не е било
избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя. Предвид обичайното
местопребиваване на двамата застрахователи на територията на Република България,
то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и
двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като
именно Кодексът на застраховането на Република България регламентира както
задължението за сключване на застраховките, така и обема на застрахователното
покритие по тях. Ето защо отговорността помежду им за причинените вреди подлежи
на определяне в съответствие с българското законодателство.
Нормата на чл. 479, ал. 1 Кодекса на застраховането предвижда, че вреди,
нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се
е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването
и ползването на теглещото моторно превозно средство. В случая това е ищецът ЗК „Л.
И.“ АД, който е обезпечил отговорността на т.а. „...”, с рег. № ....
Поради гореизложеното отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка "ГО" поначало не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени
при движение на ремаркето от теглещо превозно средство, т.е. ищецът застраховател
по "Гражданска отговорност" на теглещото превозно средство не разполага с регресен
иск спрямо застрахователя на прикрепеното към теглещия го автомобил ремарке.
Ето защо предявеният иск за признаване за установена дължимост на половината
от стойността на изплатеното обезщетение, като подлежаща на възстановяване в полза
на суброгиралия се застраховател по „Гражданска отговорност“ е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ответникът. В полза на същия
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в
минимален размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство
/ответник по настоящото производство/ е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лв. на основание ч.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ... срещу
ЗАД „О. З.” АД, ЕИК .... иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 127, ал. 2
ЗЗД за признаване за установено, че „О. З.“ АД дължи на ищеца сумата от 8965,21
лева, представляваща половината от стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за щетите по л.а. „Ф.“, с рег. № ..., причинени от ПТП на 23.11.2017 г.
в гр. А., Федерална Република Г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил
„...“, с рег. №..., с прикрепено към него ремарке с рег. № ... застраховано по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.08.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44874/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ..., да заплати на ЗАД „О. З.” АД, ЕИК ...., на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, както и 50 лв. – разноски по ч.гр.д. № 44874/2023 г. по описа
на СРС, 119 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5