О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
26.06.2020 година, град Велико
Търново
Великотърновският
районен съд, седемнадесети състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Анна Димова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1300/2020г.,
по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
130 ГПК.
Образувано е по искова
молба, подадена от Д.К.Ц. срещу П.Д., с която е направено искане да му бъде
присъдено обезщетение в размер на 20 000.00 лева.
Настоящият съдебен
състав приема, че така предявеният иск е процесуално недопустим по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 132
от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт
съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В нормата на чл.
2 ЗОДОВ изрично са предвидени всички хипотези, при които се носи отговорност от
Държавата за дейност на правозащитните органи. Това е специален закон по
отношение на ЗЗД, поради което отговорност за дейност на правозащитните органи
може да се търси само по реда на ЗОДОВ, но не и по общия ред, респективно - по
ЗЗД. Именно в ЗОДОВ, в раздел "Отговорност на виновните длъжностни лица
спрямо държавата и общините", в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, изрично е
посочено, че длъжностните лица по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ отговарят пред
държавата за изплатени обезщетения на увредени граждани и юридически лица само
когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен
ред.
Следва да се има предвид, че
ищецът не е длъжен да посочва правната квалификация на предявения от него иск,
но е длъжен да изложи всички факти и обстоятелства, на които основава исковата
си претенцията. Въз основа на тях, задължение на съда е да определи правната
квалификация на претенцията. В случая по делото, видно от изложените в исковата
молба фактически твърдения, с предявения иск се търси отговорност на конкретен магистрат
– съдия П.Д., за действията му при
разглеждането и постановяването на съдебен акт по ЧНД, т.е. за действия,
извършен от него в качеството му на магистрат, а не на физическо лице. Тези
действия несъмнено съставляват осъществяване на служебна дейност по реализиране
на съдебната власт. Следователно, същите попадат в обхвата на функционалния
имунитет по чл. 132 от Конституцията на РБ и след като по силата на този закон
гражданската отговорност за тези ответници е изключена, то предявения спрямо него
иск по чл. 45 ЗЗД e недопустим, поради липса на надлежна страна, респективно –
липсва процесуална легитимация, което е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. В този смисъл е и Определение
№ 307 от 18.06.2010 година по Ч.гр.д. № 324/2010г. на III г.о. на ВКС.
Предвид всичко
изложено по-горе и доколкото с исковата си молба ищецът търси отговорност на ответника в
качеството му на съдия за негови служебни действия и постановен съдебен акт, настоящият съдебен състав приема, че предявеният по делото
иск е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
Водим от
горното и на основание чл. 130 ГПК, Великотърновският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молба, подадена от Д.К.Ц. срещу П.Д., по която е образувано гр.д. № 1300/2020г.
на ВТРС, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 1300/2020г. на Районен съд - Велико Търново.
Препис от
определението да се връчи на ищеца по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: