№ 7044
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана В.а
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20241100505671 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5671/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Л. П.,ЕГН
**********,с адрес гр.София ,ул******* срещу решение №2510 от 13.02.2024 г постановено
по гр.д.№61594/2022 г на СРС , 42 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се
осъди Прокуратурата на РБ да му заплати на основание чл.2в ЗОДОВ сумата от 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева ) – неимуществени вреди вследствие допуснато бездействие по
пр.пр. №9434/2018 г. по описа на СРП в периода 01.04.2018 г. до 26.02.2019 г.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Нарушено е правото на
личен и семеен живот на П. като Прокуратурата е проявила бездействие и не е анализирала
причините за поведението на детето му А. П.а . Присъденото обезщетение от ЕСПЧ касае
периода 2013 г – 2017 г , а в случая процесен е периодът 01.04.2018 г. до 26.02.2019 г , за
който престъплението по чл.182 ал.2 НК все още е било от общ характер .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и в о.с.з не взема
становище .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
21.02.2024 г и е обжалвано в срок на 05.03.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
1
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде правна квалификация на
предявения иск .
За да отхвърли иска СРС е приел , че с протокол от 13.03.2012 г. по гр.дело № 13512/2011 г.
по описа на СРС, 86 състав е одобрена спогодба ,според която родителските права за детето
А. ще бъдат упражнявани от Л.М.Р., а бащата В. Л. П. ще вижда и взема детето всяка първа и
трета събота и неделя,10 дни през лятото и 10 дни през зимата,както и по всяко друго време
по уговорка между родителите. С решение от 17.04.2014 г.,постановено по гр.дело
№18205/2013 г. по описа на СРС , 80 състав е изменен режима на контакти между бащата В.
Л. П. и детето А. В.ова П.а,определен по спогодбата по гражд.дело № 13512/2011 г. като
бащата взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до
18,00 часа в неделя с преспиване,10 дни през зимата и 20 дни през лятото,както и всяка
четна година от 11,00 часа на 24.12. до 11,00 часа на 26.12. С решение от 12.03.2014 г.,по
гр.дело №18204/2013 г. по описа на СРС,80 състав е определен режим на лични отношения
на бабата и дядото Й. П.а и Л. П. с детето А. В.ова П.а.
Представен е доклад за резултатите от предоставена социална услуга от Столична община –
център за обществена подкрепа „Бъдеще“ от 18.09.2014 г.,както и заключителен доклад за
резултатите от предоставяне на социална услуга. С нотариални покани В. Л. П. е канил Л.Р.
да определи период от време през лятото, който детето А. да прекара с баща си.
Видно от жалба подадена до Софийска районна прокуратура В. Л. П. претендира да бъде
образувана проверка срещу Л.М.Р. , тъй като счита, че със своето поведение Л.Р. осуетява
изпълнение на съдебно решение относно режима на лични отношения на жалбоподателя с
детето А..
Представено е постановление от 25.10.2013 г на частен съдебен изпълнител,с което е
образувано изпълнително производство с взискател В. Л. П. срещу Л.М.Р. за предаване на
дете. Според протоколи за изпълнение на задължение за предаване на дете детето А. П.а
отказва да контактува с бащата В. П..
Установява се, че с молби до Държавна агенция за закрила на детето В. П. е поискал
съдействие относно възстановяване на прекъснатите контакти между молителя с
малолетното му дете А..
С решение от 01.09.2017 г.,постановено по гр.дело № 2606/2015 г. по описа на СРС , 89
състав , е изменен начинът на упражняване на родителските права като упражняването на
родителските права спрямо детето А. е предоставено на бащата В. Л. П., както и е определен
2
режим на лични отношения на детето с майката Л.Р.. Решението е потвърдено с решение на
СГС от 25.10.2018 г., постановено по въззивно гражд.дело № 15932/2017 г. по описа на СГС
в частта относно предоставяне упражняване родителските права на бащата В. П. .
Установява се , че е образувано изпълнително дело за предаване на дете, а от представени
протоколи е видно ,че детето не е предадено.
Според справка от Софийска районна прокуратура се установява, че процесната пр.пр.
9434/2018 г. е образувана по жалба от В. Л. П., че през м.март 2018 г. не е могъл да вземе
детето си , за да упражнява личните си отношения с детето.
На 06.06.2018 г е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, който е
потвърден от СГП и САП. Отказът е постановен поради липса на доказателства за умисъл у
майката относно осуетяване изпълнението на съдебното решение . Детето е било в център
на фондация и е направен опит да бъде предадено на бащата , но детето заявило , че не
желае да отиде с баща си . Постановлението е потвърдено с постановления на СГП и на
САП.
Ищецът представя решение на Европейския съд по правата на човека по жалба
№72059/2016 г „П.и срещу България“ . С него на ищеца е присъдено обезщетение за
нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в
размер на 5000 евро за жалбоподателите В. П. и А. П.а и 3000 евро за жалбоподателите Й.
П.а и Л. П. и е отхвърлената претенцията в останалата част.
Според разпитания пред СРС свидетел Д.Д. , същият познава В. П. от повече от десет
години и знае , че В. има дъщеря от първата си жена и по-малка дъщеря от втората си жена.
Според свидетеля Д. състоянието на В. поради невъзможност да контактува с по-голямата си
дъщеря е различно – от раздразнителност и гняв до апатия и разочарование. Според Д.
ищецът е пускал сигнали до прокуратурата ,но същите не са имали резултат. Доколкото
свидетелят Д. е запознат , причината за разрива между отношенията на В. и дъщеря му А. е
майката на детето Л. , защото Л. не дава В. да вижда детето.
От правна страна СРС е приел , че уважаването на иск с правно основание чл.2в,ал.1 от
ЗОДОВ е обусловено от доказване настъпването на вреди, които вреди са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия на държавни органи, които със
своите действия или бездействия са допуснали да се достигне до нарушаване правото на ЕС
и това нарушение да е съществено. В случая са претендирани неимуществени вреди
настъпили поради бездействие на Прокуратурата по конкретна прокурорска преписка -
пр.пр. 9434/2018 г на СРП .
Според СРС ищецът е доказал , че е допуснато нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи , като е налице решение на ЕСПЧ. От представените
по делото писмени доказателства се установява , че е нарушено правото на ищеца на личен
и семеен живот - нарушено е правото му да контактува с дъщеря си А. и да упражнява
предоставените му родителски права . Нарушаването възможността на родител да общува с
детето си и да има пълноценна връзка със своето дете представлява безспорно нарушение на
3
правото на личен и семеен живот , каквото е предвидено съгласно чл.8 от Конвенцията.
Според СРС е налице е допуснато бездействие на Прокуратурата на Република България по
прокурорската преписка. Действително от материалите по преписката се установява , че
отказът за образуване на досъдебно производство е основан на извод , че неизпълнението на
съдебното решение се дължи на поведение на детето , свързан с отказ да се срещне и да
общува с баща си. От друга страна може да се приеме , че е налице бездействие от страна на
ответника, тъй като не са анализирани причините за поведението на детето , в това
число при необходимост чрез допускане на съдебно-психологична експертиза или на
други доказателства с оглед изясняване начина , по който са се развивали отношенията
между двамата родители на детето и на детето спрямо всеки от родителите му ,т.е. нарушено
е изискването за всестранност на разследването и изясняване възможните причини да се
достига до неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Според СРС , независимо от изложеното , искът трябва да се отхвърли на друго основание .
По искане на ищеца П. е определено обезщетение от ЕСПЧ срещу Държавата за допуснато
нарушение на чл.8 от Конвенцията. В настоящия случай исковата претенция на ищеца П. е
основана на твърдения за допуснато бездействие и неосигуряване възможност за
упражняване на права ,за които е постановено съдебно решение. Тъй като са претендирани
вреди от бездействие обезщетението и размерът на обезщетението подлежат на глобално
определяне , като трябва да се вземе предвид вече присъденото обезщетение от ЕСПЧ срещу
Държавата. За претендираните вреди ищецът вече е обезщетен от ЕСПЧ .
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . Според
настоящия съд предявеният иск трябва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД , а не по чл.2в
ЗОДОВ . Дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда . Чл.2в ЗОДОВ визира
вреди, които са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз /ЕС/ . Евентуално нарушаване на правото на личен и семеен живот съгласно чл.8
ЕКЗПЧОС не може да се счита за нарушение на правото на ЕС , защото ЕКЗПЧОС не е част
от правото на ЕС . В този смисъл са определение №2915 от 09.10.2023 г по ч.гр.д.№3856/23
г на ВКС , III ГО , определение №1411 от 26.03.2024 г по ч.гр.д.№693/24 г на ВКС , III ГО
по сходни искове на ищеца .
Както е посочено в определение №155 от 27.03.2019 г по ч.гр.д.№869/19 г на ВКС , IV ГО ,
за да бъде реализирана отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС ищецът
трябва да изложи ясни и конкретни твърдения за предпоставките, при които тя възниква. Той
следва да посочи в какво се състои нарушението на правото на ЕС, без значение дали има
противоречие между това право и разпоредби от правото на държавата-членка – с кои
действия на националния орган правото на ЕС е нарушено, какви вреди е претърпял и
обстоятелствата, обосноваващи пряка причинно-следствена връзка между твърдяното
нарушение и претендираните вреди. Бланкетното изявление , че е нарушено правото на ЕС
не съставлява основание на предявения иск. Такова основание са фактите и обстоятелствата,
от които ищецът извежда претендираното право.
В случая ищецът се е позовал в исковата молба само на чл.8 ЕКЗПЧОС . Уточнението с
4
молба на ищеца от 17.06.2024 г до настоящия съд не може да се вземе предвид , тъй като по
същество би представлявало изменение на основанието на иска , което е недопустимо пред
въззивния съд .
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД включва
следните елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено
извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка с
него да са настъпили вредоносни последици /вреди/ . В случая ищецът твърди гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника , тъй като по пр.пр. №9434/2018 г. по описа на СРП
съответните прокурори не са проявили достатъчна активност и по същество са бездействали
да се изясни вината и да се привлече към наказателна отговорност Л.Р. за престъпление по
чл.182 ал.2 НК – неизпълнение или осуетяване на изпълнението на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете .
Настоящият съд споделя изложеното от първоинстанционния съд , че съответният прокурор
, а също и висшестоящите му прокурори потвърдили отказа за образуване на досъдебно
производство , са подходили формално и без необходимата активност . Не е изяснено какви
са причините за отказа на детето да тръгне с баща си , за да може същият да осъществи по-
продължителен контакт с него . Необходимо е било допускане на съдебно-психологична
експертиза за причините за отчуждаването на детето от баща му , както и да се вземат
предвид всички доказателства как са се развивали отношенията между двамата родители на
детето и на детето спрямо баща му . Нарушено е изискването за всестранност на
разследването и за изясняване възможните причини , поради които се достига до
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. От неправомерните действия на прокурори
от Прокуратурата на РБ са настъпили неимуществени вреди за ищеца – отрицателни емоции
като неудовлетвореност от държавното обвинение , яд , безпомощност и пр., като в тази
връзка са относими – макар и твърди общи - показанията на св. Д.Д. .
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди , съгласно чл.52 ЗЗД
същото трябва да се определи от съда по справедливост . Основателен е доводът във
въззивната жалба , че ищецът не е обезщетен за процесните вреди с присъденото
обезщетение по отношение на Държавата в решение от 01.02.2022 г на ЕСПЧ по делото „П.и
срещу България „. С това решение Държавата е била осъдена от ищеца да му заплати като
обезщетение за неимуществени вреди сумата от 5000 евро за периода 2013 г – 2017 г т.е. за 5
години или по 1000 евро на година . В исковата молба е претендирано от ответника
обезщетение за неимуществени вреди за друг период - 01.04.2018 г. до 26.02.2019 г – за
около 11 месеца и то само по пр.пр. №9434/2018 г. по описа на СРП в периода . Самата
прокурорска преписка касае жалба за неизпълнение на решение за режим на родителски
период само за периода 03.03.2018 г – 13.03.2018 г .
Относно размера на обезщетението е особено важно , че ищецът е подавал сходни жалби и
по тях са образувани повече от 30 /тридесет/ прокурорски преписки със сходни
оплаквания от действията и бездействията на Л.Р. , а предмет на настоящото дело е само
една прокурорска преписка . Ищецът е завел и други сходни дела по различни хипотези на
5
ЗОДОВ и чл.49 ЗЗД , като според молба от 17.06.2024 г оценява вредите си на общо 270 000
лева за периода 2018 г – 2019 г .
Очевидно е , че претендираният размер от 15 000 лева е много завишен и не съответства на
предмета на делото , който касае само една прокурорска преписка и инкриминиран период
от около 10 /десет/ дни . На практика по предявения иск / а и по другите искове/ ищецът
претендира много завишени обезщетения за едни и същи неимуществени вреди пряко или
косвено свързани с неизпълнение на режима на родителски права от майката Л.Р. . Това се
потвърждава и от твърде общите и лишени от каквато и да е конкретика показания на
св.Д.Д. .
Според настоящия съд трябва да се съобрази като особено важно обстоятелство , че
основните негативни емоции на ищеца за процесния период са причинени не от
представители на Прокуратурата , а от действия и бездействия на Л.Р. . Дори
Прокуратурата да беше провела успешно наказателно производство от общ характер по
процесната прокурорска преписка , предвид и размера на наказанията за престъпление по
чл.182 ал.2 НК , това само по себе си не би гарантирало на ищеца ефективно упражняване
на режима на родителски права за периода . Както е посочил и ЕСПЧ , основна е ролята на
други органи – тези за закрила на детето , както и на съдебните изпълнители , които е
следвало да осигурят изпълнение на влязлото в сила решение . В случая при опита за
предаване на детето в помещение на специализирана фондация ЧСИ въобще не се е явил .
Защитата на права пред ЕСПЧ и пред българските съдилища не може да бъде повод за
неоснователно обогатяване , като е видно , че ЕСПЧ присъжда глобално обезщетение в
тежест на Държавата по-малко от 2000 лева годишно за действията на всички държавни
органи , а за инкриминиран период от 10 дни ищецът претендира 15 000 лева , като се
позовава на продължил период на болки и страдания от 11 месеца . Очевидно е , че за тези
11 месеца ищецът е имал негативни емоции не толкова във връзка с прокурорската преписка
, а повече от неизпълненото влязло в сила решение . Отделно е имало образувани или са
били прекратени и прокурорски преписки по други сходни случаи .
При тази фактическа обстановка съдът счита , че на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди , което да е в размер на 300 лева. С тази сума ищецът
ще бъде обезщетен за всичките си негативни емоции само във връзка с пр.пр. №9434/2018
г. по описа на СРП в периода 01.04.2018 г до 26.02.2019 г. Както се посочи останалите
негативни емоции за периода 01.04.2018 г до 26.02.2019 г би следвало да се обезщетят по
другите заведени от ищеца дела , а и най-вече от Л.Р. /ако се докаже вината й, същата не е
страна по настоящото дело и не е могла да представя доказателства / . Принципно Р. , а не
Прокуратурата на РБ носи главната отговорност , че не е бил спазван режима на
родителски права по влязлото в сила решение , от който фактически състав са повечето
негативни емоции на ищеца .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи за сумата
от 300 лева при правна квалификация по чл.49 ЗЗД . В останалата част искът трябва да се
отхвърли . С оглед изхода на делото ищецът и адвокатът му имат право на съответната част
6
от разноските , респ.адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита
пред СРС и СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2510 от 13.02.2024 г постановено по гр.д.№61594/2022 г на СРС , 42
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на основание чл.49 ЗЗД на В. Л. П.,ЕГН
********** ,с адрес гр.София ,ул******* сумата от 300 лева – неимуществени вреди
вследствие допуснато бездействие по пр.пр. №9434/2018 г. по описа на СРП в периода
01.04.2018 г. до 26.02.2019 г ; ведно със законната лихва от 27.02.2019 г до окончателното
заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 300 лева до претендирания размер от 15 000
лева неимуществени вреди вследствие допуснато бездействие по пр.пр. №9434/2018 г. по
описа на СРП в периода 01.04.2018 г. до 26.02.2019 г ; ведно със законната лихва от
27.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на В. Л. П.,ЕГН ********** , с адрес гр.София
,ул******* сумата от 0,20 лева разноски пред СРС и 6 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати адвокат И. В. Ю. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
сумата от 20 лева адвокатско възнаграждение пред СРС и 20 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7