№ 125
гр. Айтос, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100950 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба от Д. К. Д., чрез адв. А. Д. от
***, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени
следните искове:
1) иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК от Д. К. Д. срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД за приемане за установено, че сключения между тях
Договор за потребителски кредит № 2892322 от 26.12.2023 г. е недействителен
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
2) иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от Д. К. Д. срещу
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за приемане за установено, че сключения между тях
Договор за предоставяне на поръчителство от 26.12.2023 г., с който е
обезпечен Договор за потребителски кредит № 2892322 от 26.12.2023 г., е
нищожен поради накърняване на добрите нрави;
3) евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, ако
не бъде уважен вторият иск, от Д. К. Д. срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за
приемане за установено, че сключения между тях Договор за предоставяне на
поръчителство от 26.12.2023 г., с който е обезпечен Договор за потребителски
кредит № 2892322 от 26.12.2023 г., е нищожен поради липса на основание.
В исковата молба се твърди, че на 26.12.2023 г. между ищцата и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
2892322, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Съгласно договора „КРЕДИСИМО“ е предоставило на ищцата
1
кредит в размер на 5000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 39,62 %,
годишен процент на разходите (ГПР): 47,67 %, като общата сума по кредита е
в размер на 7385,48 лв. Съгласно договора кредитополучателят бил длъжен в
тридневен срок от договора да предостави на кредитодателя обезпечение на
кредита под формата на банкова гаранция или поръчителство. Поради това на
26.12.2023 г. ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство с
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е
„КРЕДИСИМО“ ЕАД.
Ищцата излага, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
защото не са посочени компонентите на ГПР, което е в нарушение на чл. 22,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това договорът бил недействителен, тъй
като възнаграждението на поръчителя не е включено като разход в ГПР и
потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото това е задължително условие за получаване на кредита.
Ищцата счита, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като
сключването на договора от длъжника е без основание. Излага се, че
договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като
липсва на еквивалентност на престациите – потребителят не получава нищо по
договора. Разяснява се, че сключването на такъв договор е в противоречие с
целите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, тъй като кредиторът не е изпълнил
задължението си да провери кредитоспособността на потребителя и така
прехвърля риска върху потребителя; защото се възползва от затрудненото
положение на потребителя и защото с такъв договор се създава риск от
свръхзадълженост на потребителя. На следващо място, сочи се, че поради
недействителност на главния договор – за кредит, е недействителен и
акцесорният – за поръчителство.
Ищцата моли съдът да приеме за установено между съответните страни,
че договорите за кредит и поръчителство са недействителни.
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е подало отговор на исковата молба. Поддържа, че
в договора за кредит по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и
общата дължима сума (т. 9), както и е упоменато, че допусканията, използвани
за изчисляване на ГПР, са посочени в общите условия. По-конкретно тези
допускания били подробно описани в т. 11 от Раздел VII от общите условия.
Поради това договорът имал необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Според ответника възнаграждението на поръчителя не следва да е
компонент на ГПР. Признава се, че единственият разход по смисъла на чл. 19
ЗПК, включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва.
Оспорва се твърдението, че възнаграждението на поръчителя е задължително
условие за получаване на кредита. Освен това възнаграждението не било
известен разход към момента на сключване на договора за кредит. В отговора
се изтъква, че потребителят е имал право да се откаже от договора за кредит,
2
обезпечен с поръчителство, което било още един аргумент в насока на
твърдението, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за
отпускане на кредит. Излага се, че при желание на потребителя да сключи
договор за поръчителство това става в отделна платформа, поддържана от „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, до която „КРЕДИСИМО“ ЕАД няма достъп, за да е наясно с
размера на възнаграждението на поръчителя.
Ответникът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.
ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите
разходи по кредита. Вземанията за възнаграждение възниквали в полза на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, а не в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
Според ответника, дори да бъдат приети доводите на ищцата, то
недействителна би била само клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД. Сочи се, че няма да се стигне до недействителност на целия
договор. Договорът за поръчителство пораждал само права за ищцата и я
поставял в по-благоприятно положение, отколкото ако не беше сключен.
Настоява се, че дори договорът за поръчителство да е изцяло недействителен,
договорът за кредит е действителен.
Ответникът моли иска спрямо него да бъде отхвърлен.
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е подало отговор на исковата молба. В него
сочи, че е сключило с ищеца договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД. Разяснява се,
че възнаграждението по договора е съобразено с риска, който дружеството е
поело – дължимо е само за периода на предоставяне на услугите, като при по-
голям размер на гарантираното задължението е дължимо по-голямо
възнаграждение, което с времето намалява. В отговора е описан подробно
механизмът за сключване на договора за кредит и договора за поръчителство.
Сключването на двата договора ставало в различни платформи. Според
ответника възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй
като не отговаря на дефиницията на ЗПК за „общи разходи“. Сключването на
договор за поръчителство било доброволно, а не задължително за сключване
на договора за кредит. Освен това разходите нямало как да са известни на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД. Сключването на договора за поръчителство не било
заблуждаваща търговска практика.
Ответникът признава, че е налице свързаност между него и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, но само по себе си то не водело до скрито оскъпяване
на кредита.
В отговора се изтъка, че в договора за поръчителство е предоставена
възможност потребителят да избере начин за заплащане на възнаграждението
за поръчител, като това може да стане по сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД или
по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД заедно с плащането на месечните вноски.
„КРЕДИСИМО“ ЕАД единствено получавало от името и за сметка на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД плащанията.
3
Ответникът моли иска спрямо него да бъде отхвърлен.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
На 26.12.2023 г. между ищцата и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № 2892322, в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Уговорено е
„КРЕДИСИМО“ да предостави на ищцата кредит в размер на 5000 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент: 39,62 %, годишен процент на разходите:
47,67 %. Общата сума по кредита е в размер на 7385,48 лв.
Според чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят
е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави
обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид на
обезпечението: 1) да предостави на кредитополучателя банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 месеца от подаване на заявлението или
2) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитополучателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението.
Нито в договора, нито в общите условия към него става ясно от какви
компоненти е съставен ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.
№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. №
327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.
№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на
Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на
потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.
На 23.12.2023 г. ищцата е сключила с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за
4
предоставяне на поръчителство, с който дружеството е обезпечило всички
вземания по договора за поръчителство срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 4479,31 лв. В чл. 8, ал. 4 възнаграждението може да се заплаща по
банкова сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД или по банкова сметка на
„КРЕДИСИМО“ АД.
Не се спори, а и е видно от справката в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е
изчислила, че ГПР включва само договорната възнаградителна лихва. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно
изготвени.
Съдът намира, че възнаграждението на поръчителя е следвало да бъде
включено като компонент на ГПР. Аргументите за това са следните:
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени указания,
че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“, когато 1) закупуването на
посочените услуги е задължително за получаването на съответния кредит или
2) те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
Според настоящия състав логиката на СЕС е приложима не само за
допълнителните услуги, но и за процесния договор за поръчителство. Същият
очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на
възнаграждение по договора за кредит. Договорът за поръчителство е сключен
с дружество, чийто едноличен собственик на капитала е кредитополучателят.
Кредитополучателят е овластен да приема плащане вместо поръчителя. Освен
това възнаграждението за предоставяне на поръчителство е много високо –
почти колкото главницата по договора за кредит. Това, в комбинация с високия
5
размер на ГПР, който е много близко до максималната граница по чл. 19, ал. 4
ЗПК, показва, че целта е да се максимализира печалбата от кредита, без да се
нарушава пряко изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното договорът за кредит би бил нищожен и поради
неточно посочване на ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело
C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според
СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на
ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за
недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е нищожен поради
противоречие с добрите нрави. Съгласно константната съдебна практика
противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно
нееквивалентни (Решение № 153 т 24.07.2025 г. по гр. д. № 3014/2014 на ВКС,
III г. о., Решение № 616 от 16.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, III г.
о., и др.). В случая двете престации – обезпечаване на парично задължение на
стойност 5000 лв., и възнаграждението – почти 5000 лв., са явно
нееквивалентни. Освен това договорът за поръчителство е акцесорен
обезпечителен договор, който няма самостоятелно значение. Тъй като в
случая е обезпечено едно недействително, несъществуващ задължение,
недействителен е и договорът за поръчителство. Предвидената в чл. 23 ЗПК
последица е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване
и не означава, че има договорно задължение. Ето защо и в двата случая
договорът би бил нищожен.
Предвид изложеното, двата главни иска са основателни, като не е нужно
да се разглежда евентуалния иск.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата.
Претендират се 485 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение на вещо
лице и възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдВ. Съдът определя възнаграждение на адвоката в размер на 1200
6
лв. с включен ДДС, което съответства на ниската правна и фактическа
сложност на делото. По сходни казуси е формирана многобройна съдебна
практика. Поради изложеното на ищцата следва да се присъдят 785 лв., а на
адв. А. Д. – 1200 лв. с включен ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 22 ЗПК в отношенията
между Д. К. Д., с ЕГН **********, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********,
че сключения между тях Договор за потребителски кредит № 2892322 от
26.12.2023 г. е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в
отношенията между Д. К. Д., с ЕГН **********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК
*********, че сключения между тях Договор за предоставяне на
поръчителство от 26.12.2023 г., с който е обезпечен Договор за потребителски
кредит № 2892322 от 26.12.2023 г., сключен между Д. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
с ЕИК *********, е нищожен поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплатят на адв. А. З.
Д. от ***, с личен № **********, с адрес: ***, сумата от 1200 лв. с включен
ДДС – разноски за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдВ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплатят на Д. К. Д., с
ЕГН **********, сумата от 785 лв. – деловодни разноски по делото за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7