Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 15.04.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и пети
януари две
хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНКА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1365 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
по член 54, ал.2 от ЗКИР.
Ищецът Н.И.Н. с ЕГН ********* *** твърди,
че по силата на нотариален акт № 5, том IV, peг. № 5685, дело № 667/1002 г. на ***
с peг. № 118, в район на действие - Районен съд К., вписан в АВ-СВ К. с вх.
peг. № 2140 от 23.10.2002 г., акт № 6, том VII, дело № 1311/2002 г. е
собственик на недвижим имот - нива с площ от 0.995 дка, находяща се в землището
на с. K., П. област, община К., местността „А.“, пета категория на земята,
съставляваща парцел 16 от масив 43 по земеразделителния план на селото, при
граници и съседи: парцел № 228 - широколистни дървесни видове, парцел № 15 -
ниви (орна земя) на С.Н.М., парцел № 10 - ниви (орна земя) на наследници на Н. В.М..
Този имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. K., област П.,
община К., одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, без изменения на КККР съставлявал поземлен имот с
идентификатор **********, адрес на поземления имот: местност А., площ: 995
кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: *****; съседи: ********, ********, ********. По КККР съседен на
този имот е поземлен имот с идентификатор ******** в землището на с. K.,
местност А., вид собственост: държавна, частна, вид територия: горска, НТП
широколистна гора, площ: 11905 кв.м, стар номер: *****. Като собственик на
имота бил посочен МЗГ - Д.Л. Р.. През 2015 г. ищецът поискал да бъде извършено
геодезично заснемане на имота по нотариален акт. То било извършено от „З.Г.“
ЕООД. При заснемането било установено, че заснетия имот с площ от 995 кв.м
попада върху имот с кадастрален номер ******с НТП широколистна гора,
собственост на МЗГ - Д.Л. Р.. Оспорвания имот на възложителя с № ***** бил
разположен на стръмен скат и бил залесен от широколистна гора, а заснетия като част
от имот № ******представлявал обработваема площ. До обработваемата площ била
ситуирана и част от сграда, разположена западно от обработваемата площ.
Обработваемата площ била засадена с рози. С ответниците нямали спорове, че
притежавания от ищеца имот погрешно е заснет като част от имот с идентификатор ********,
а като негов, с идентификатор ********** била заснета площ от имота на
ответника, но до момента не били предприети действия по реда на чл. 51, ал. 3 и
чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за изменение на КККР и поправяне на допуснатата при
изработване на картата грешка в ситуиране на собствения му имот. Липсата на
съдействие от страна на ответника за изменение на КККР предпоставяло спор за
материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, който следвало да се реши
по съдебен ред. С решение на ПК К. било признато правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ******** на МЗГ-Д.Л. Р.. Същото било записано в
КККР като собственик на имотК. ДЛ Р. било заличено, като стопанисваните от него
горски територии преминавали към ДГС К., което било ТП на ЮЦДП - ответник по
делото. Поземлен имот ********, по вид територия Горска бил частна държавна
собственост и се стопанисвал от ДГС К., ТП на ЮЦДП С..
МОЛИ съда да постанови решение, с което ДА
ПРИЗНАЕ за установено по отношение на Ю.Д.П. и М.З.Х.Г. (понастоящем – М.З.),
че Н.И.Н. към датата на одобряване на КККР на землище село K., одобрени със
заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, е
собственик на недвижим имот с площ от 0.995 дка, находящ се в землището на с. K.,
местността А., имот с № *****, КАТО ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в кадастралната
карта и кадастралните регистри на землището на село K. е допусната ГРЕШКА, при
която притежавания от него поземлен имот погрешно е заснет като част от
поземлен имот с площ от 11905 кв.м, частна държавна собственост, територия:
горска, предназначение: широколистна гора.
Ответниците Ю.Д.П. ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, представител: Б.М.А. и М.З.Х.Г. оспорват иска като
неоснователен.
Считат иска за недопустим по следните
съображения:
С посочено в исковата си молба правно
основание - чл.54, ал.2 от ЗКИР, ищецът измествал действителния предмет на
спора с твърдението си, че се касае за погрешно заснемане на собствения му имот
като част от имот - държавна собственост - МЗХГ, а всъщност действителното му
намерение било да е собственик и да ползва част от имот държавна собственост.
Оспорват да има данни за грешка в заснемането на процесните имоти, а по скоро
бил налице спор за собственост. Не оспорват факта, че ищецът Н.Н. разполага с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том.IV, peг. № 5686,
дело № 667 от 2002г. на *** при Карловски съдебен район, с който закупил нива с
площ от 0,995 дка, находяща се в землището на с. K., обл. П., местността „А.“,
пета категория на земята, съставляваща парцел 16 при граници и съседи, както са
описани в акта. Описанието на имота в нотариалния акт съответствало с представената
скица за поземлен имот с идентификатор **********. Изцяло неоснователно и
недоказано било твърдението на ищеца, че процесните имоти били погрешно заснети
и имало грешка в ситуирането на собствения му имот, допусната при заснемането.
Неподкрепено с доказателства било и твърдението, че следва да бъдат предприети
действия по реда на чл.51, ал.3 и чл.54, ал.1 от ЗКИР за изменение на КККР, тъй
като нямало данни, доказващи за допускане на грешка при ситуиране имота на ищеца.
Представят скица №15-*****-02.09.2020 г., издадена от „С.Г.К.К. - П.“ за имот с
идентификатор ********. От скицата било видно, че имотът попада в горска
територия, държавна частна собственост и било записано, че няма данни за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо посочения
имот. Частта от имот с идентификатор ********, в която ищецът твърдял, че е
ситуиран неговият собствен, се намирала в подотдел 2132 „з“. В скицата за
собственик бил посочен - „МЗГ-Д.Л. Р.“. Тъй като било посочено за собственик
лесничейството, уточняват, че с §68, ал.2 от отменения Закон за горите (отм.
отм. ДВ. бр.19от 8 Март 2011г.) държавните горските стопанства са
правоприемници на съществуващите тогава държавни лесничейства и поемат активите
и пасивите им по баланса към 1 юни 2008 г. С приетия Закон за горите (Обн. ДВ
бр. 19 от 08.03.2011г., влязъл в сила на 09.04.2011 г.) били създадени шест
държавни предприятия в страната, в които се сливали държавните горски стопанства
и продължавали да съществуват като техни териториални поделения - държавни
горски и държавни ловни стопанства. На основание §9, ал.2 от ПЗР на ЗГ
новосъздадените предприятия били правоприемници на активите и пасивите на
териториалните си поделения. Съгласно Заповед № РД49-112/13.04.2011 г. на
Министъра на МЗХ „Д.Г.С. К.“ било териториално поделение на „Ю.д.п.“***, а
съгласно Заповед № РД 09- 1083/07.08.2012г. на Министъра на З.то и храните ТП „Д.Г.С.
Р.“ било закрито и територията му се включвала към ТП „ДГС-К.“. От проследяване
на описаната хронология и промени в нормативните актове се установявало, че
собствеността на имот с идентификатор ******** или на част от него не била
променяна и била държавна частнК. Именно затова в издадената скица бил посочен
за собственик „МЗГ-Д.Л. Р.“, записано било и, че няма изменения които да
засягат този имот. След извършена проверка в действащия горскостопански план на
ТП „ДГС- К.“, приет от закритото ТП „ДГС-Р.“ със срок на действие от 2012г. до
2021 г. се установило, че съгласно таксационното описание частта от имот с
идентификатор ********, претендирана от ищеца за погрешно заснета, попадала в
подотдел 2132 „з” от землището на село K. - държавна горска територия 0,1 ха.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Закона за горите (в сила от 09.04.2011
г.), за горските територии - държавна собственост се изработвали горскостопански
планове за срок от 10 години. Горскостопанските планове и програми се
изработвали на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти,
картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските
територии и същите били специализирани карти за горските територии по смисъла
на Закона за кадастъра и имотния регистър. В ЗГ било предвидено на всеки 10
години да бъдат актуализирани данните в горскостопанските карти, което обаче не
включвало промяна в собствеността на имотите или „преместването“ им и това по
никакъв начин не можело да доведе до разлика в собствеността при заснемане на
имота. При изготвянето на нови карти се променяли единствено номерата на
отделите и подотделите и се проверявало състоянието на насажденията. Представя
извадка от горско стопанската карта на закритото ТП „ДГС-Р.“ със срок на
действие от 2012г. до 2021г., от която било видно, че частта от имот с
идентификатор ******** попада в подотдел 2132 „з”, землище на село K.. Видно от
представената от ищеца по делото обяснителна записка било, че е извършвано
заснемане на имот ***** в присъствието на М.А. на длъжност лесничей, и А.Б. на
длъжност горски стражар в ТП „ДГС – К.“. В ТП „ДГС – К.“ имало информация, че
ищецът насадил розов масив в част от територията на имот с идентификатор №**********,
тоест налице било неправомерно ползване на имот държавна частна собственост от
негова страна. Считат, че от всичко изложено би могъл да се направи обоснования
извод, че имот с идентификатор ********, с площ 11905 кв.м е държавна частна
собственост и никога не е бил собственост на ищеца, целия или части от него. В
историята на имота нямало данни да е извършвано погрешно заснемане на част от
имот с идентификатор ********. Както се виждало и от скица №15-*****-02.09.2020
г. собствения на ищеца имот, с идентификатор № **********, бил съседен на имот
с идентификатор № ******** - държавна горска територия, но двата имота по
никакъв начин не се застъпвали. От представената от ищеца скица №******-28.06.2020
г. било видно, че той е собственик на имот с идентификатор ********** с площ
995 кв.м, който е съседен на имот с идентификатор №********, а не част от него.
От анализа на исковата молба можело да се направи извода, че действителното
искане на ищеца било да бъде извършена замяна на частта от имот държавна горска
територия с неговия собствен имот, което било правно и фактически невъзможно.
МОЛЯТ съда да отхвърли иска като
неоснователен. Претендират се разноските по делото.
По допустимостта на иска:
Съдът намира иска, предявен срещу ответника
Ю.Д.П. ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представител: Б.М.А.
за недопустим по следните съображения: съдът е сезиран с иск за установяване
грешка в кадастъра, който е установителен иск за собственост по своя характер.
Правният интерес на ищеца е установен с твърдението, че действителните граници
на неговия имот, попадат в имот, който понастоящем е включен в имот с
идентификатор № ******** - държавна горска територия и представлявал частна
държавна собственост. Разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ГПК постановява, че в
гражданския процес, държавата се представлява от министъра на финансите, освен
когато в закон е предвидено друго. В конкретния случай е налице изрична норма
за представителство на държавата, установена с разпоредбата на чл. 27 ал.6 от
Закона за горите, съгласно която по дела, които се отнасят до горски територии
- държавна собственост, държавата се представлява пред съда от М.З.Х.Г. или от
оправомощено от него длъжностно лице. Поради изложеното, независимо от
постановеното реституционно решение, съдът намира, че искът срещу първия
ответник Ю.Д.П. е недопустим поради липса на правен интерес и производството по
отношение на този ответник следва да се прекрати.
В останалата си част искът е допустим и
следва съдът да го разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява, че с решение №
18271 от 08.04.1998 г., взето по преписка вх. № 8388/1991 г. (л.94-95),
Поземлена комисия К. е възстановила правото на собственост на наследници на Н.Н.М.
в стари (възстановими) реални граници върху следния земеделски недвижим имот:
нива с площ от 0.995 дка, пета категория, находяща се в землището на село K.,
местност „А.“, съставляваща имот № ***** при граници и съседи: имот № ****-
нива на С.Н.М. и имот № ******– широколистна гора на Д.Л.. С решението са
възстановени в стари реални граници още два имота на наследниците на Н.Н.М.. По
делото е представена преписката, образувана от Общинска служба по З. – К.
(л.159 –л.168), от която се установява, че наследниците на Н.Н.М. са заявили за
възстановяване общо девет земеделски имота, един от които, с пореден номер 6 от
заявлението - НИВА с площ от 1.3 дка в землището на село K., в местността О.Д.до
съседи: Д.С., дере и общинска гора. С пореден номер 8 от заявлението е заявен
за възстановяване имот – ЛОЗЕ с площ от 1 дка в местността О.Д.. За доказване
правото на собственост наследниците са представили пред ПК К. опис-декларация
на полските имоти на Н.Н.М., член на ТКЗС село K., подлежащи на групиране в
кооперативни блокове. Имотът е описан с номер 5 в декларациятК. В местността О.Д.Н.Н.М. е притежавала и лозе с
площ от 1 дка, при съседи: Й.Ч., П.Й. и дере, посочен с номер 7 в
опис-декларациятК. С протокол № 182/18297 от 13.04.1993 г. са признати и
определени за възстановяване с план за земеразделяне имотите, заявени с номера
1, 2, 3, 7 и 8 от заявлението, като под номер 8 фигурира имотът лозе от 1.000
дка в местността О.Д.. С първично решение от 20.01.1992 г. нива с площ от 1.300
в местността О.Д.е възстановена с стари реални граници. В последствие имотът е
възстановен с посоченото по-горе окончателно решение. Не се спори, че съгласно
картата на възстановената собственост имотът е бил ситуиран така, както и
отразен и в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-620 от 04.09.2019
г., видно и от скица № 38 от 01.04.1998г. (л.119). В тази скица като съседи на имота са
посочени: парцел № 228 - широколистни дървесни видове, парцел № 15 - ниви (орна
земя) на С.Н.М., парцел № 10 - ниви (орна земя) на наследници на Н. В.М.. По
преписката е представено и удостоверение за наследници на Н.М.. С договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 5, том IV, peг. №
5685, дело № 667/1002 г. на *** с peг. № 118, в район на действие - Районен съд
К., вписан в АВ-СВ К. с вх. peг. № 2140 от 23.10.2002 г., акт № 6, том VII,
дело № 1311/2002 г., ищецът е закупил от наследниците на Н.М. процесния имот. Установява
се от представената скица № ****** от 28.06.2020 г. на АГКК (л.6), че след
одобряване на КККР за землище K., имотът представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор **********, адрес на поземления имот: местност А., площ: 995
кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: *****; съседи: ********, ********, ********. Установява се от
представената скица № 15-***** от 02.09.2020 г. на АГКК (л.29), че ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ********, в землището на село K., община К., област П.
съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-620 от 04.09.2019 г., на
изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: местност А., площ:
11905 кв.м, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно
ползване: широколистна гора; подотдел 2132/и – 11183 кв. м превръщане/издънково
насаждение; подотдел 2132/з – 720 – превръщане/поляна. В скицата е записано, че
собственик на имота е МЗГ – Д.Л. Р.; няма издаден документ за собственост. Със
заповед № РД 09-1983 от 07.08.2021 г. на министъра на З.то и храните, считано
от 01.10.2012 г. е закрито Териториално поделение (ТП) „Д.Г.С. – Р.“ и
дейността е преминала към ТП „Д.Г.С. – К.“, а площта на ДГС К. е увеличена с
тази на закритото предприятие. Не се спори, че ТП „Д.Г.С. – К.“ понастоящем е
част от ДП „Ю.д.п.“. По КККР съседен на този имот е поземлен имот с
идентификатор ******** в землището на с. K., местност А., вид собственост:
държавна, частна, вид територия: горска, НТП широколистна гора, площ: 11905
кв.м, стар номер: *****. Като собственик на имота бил посочен МЗГ - Д.Л. Р.. По
делото е представено геодезическо заснемане с обяснителна записка (л.8), от
което се установява, че ползвания от ищеца имот, е ситуиран върху поземлен имот
с идентификатор ******** и е с площ 995 кв. метра. Представени са две
аерофотоснимки от военно-географската служба, всяка от тях съдържаща отчетен
лист, на които се сочи, че са направени както следва: район село K., област П.,
година на аерозаснемане 1944 г.; аерофотоснимка № 2166, аерофилм 9, изработена
във военно формирование 24430 – Т. на
24.11.2016 г.; район село K., област П., година на аерозаснемане 1982 г.;
аерофотоснимка № 8997, аерофилм 44, изработена във военно формирование 24430 – Т. на 24.11.2016 г. (л.117, л. 118).
В показанията си св. Д., изслушан по време
на проведения оглед на място, сочи, че е син на М.В.М. и майка му се занимавала
с процесния имот. Имотът в момента на възстановяване бил в тези граници, в
които съдът по време на оглед го намери на място. Тези огради не ги правил свидетеля,
пътят си вървял отдолу. Когато им възстановили собствеността, наследниците не
правили опознаване на имотите при реституцията, а под имота си вървял пътя.
Свидетелят имал скица от преди това. Мястото го взело ТКЗС. Имота имали по
наследство от неговата баба, границите били такива, каквито са в момента на
огледа, мястото не било разширявано. Свидетелят не помнел дали сухият зид по
северната граница е бил така и преди време, дерето от юг си го имало и преди,
пътят на запад – също. Знаел, защото чичо му имал ливада отдолу на пътя и
излизал с каруцата. Не знаел дали след реституцията са им връщали имот в
залесената част. Розите, които в момента на огледа се намират в имота, ги
засадил ищеца. Преди да го продадат, имотът бил в същия вид, ищецът не променял
границите му. Оградите на имота и постройката, която се намира в него ги правил
Р.Н. още преди реституцията, имал кошери на мястото. Свидетелят не знаел дали
имотът е бил обработван преди реституцията, но предполага, че е бил. Не знаел,
че местността се нарича „А.“, на тях им била известна като „О.Д.“. С имотът се
занимавала майка му, но тя починала. Имотът бил внесен в ТКСЗ през 1952 година.
Майка му нямала други наследствени имоти в тази местност. Свидетелят дал на
ищеца скицата, която имал от поземлена комисия. Счита, че наименованието на
това място е „О.Д.”, би от село K., местността „Ч.” била там отдолу. Не знаел
колко решения имали издадени от Поземлена комисия.
При извършения оглед на място съдът
констатира:
По сведения на ищеца, съдът разглежда
заградено място, находящо се в местност напомняща гора. Мястото е оградено с
телена ограда от бодлива тел, затваря се с дървена голяма врата, с възможност
да пропусне автомобил. Съдът извършва оглед на пътя, който се пада в посока
североизток от процесния имот и се вижда ограда от бодлива тел с дължина около
40м (окомерно, по сведение на вещото лице Г.). Тази ограда представлява
североизточната граница на имота към пътя. Вътре в имота се вижда бетонна
сграда, покрита с бетон и ламарина в частта, която гледа на юг. От бетонната
сграда стърчат арматурни железа, вижда се метален капак, който вероятно
представлява капак на прозорец. Под сградата, след пътека, има трайни
насаждения. Съдът констатира наличие на лози и рози, които са засадени на ред.
В посока oт североизток на югозапад са насадени редове трайни насаждения,
общият им брой е 14, като до 5-тия включително насажденията са от рози и лози,
от 6-тия нататък са само рози, между тях има и овощни дървета и храсти. Северната
граница на имота, който се оглежда, е ситуирана на място с денивелация над
съществуващ сух зид, частично разрушен, като теренът е терасовиден, виждат се
два реда от сухия зид. Разстоянието от денивелацията до телената оградата е
около 5-6 метра. Западната граница на имота на място, представлява телена
ограда, разположена на крайната точка на денивелация, която се намира след
имота, който се оглежда, понижава се нивото на терена, оглеждания имот се
намира на по-високо място спрямо терена, който се пада под западната ограда.
Южната ограда на имота, представлява телена мрежа, поставена след съществуващ
ров-дере. На юг се е получило естествено дере под дървета и телената мрежа е
поставена след този ров. По сведение на вещото лице С. дерето се е образувало
вследствие на течаща вода. Съдът констатира, че западната ограда е поставена в
края на терен, който след нея сваля нивото си, налице е денивелация и теренът
отдолу, след западната ограда и след наклонената му част, представлява
затревено място, което наподобява път. На северозападния ъгъл на имота се
намира гориста местност – дъб, храсталаци, камъни, силно наклонен терен в
посока от север към запад и най-долната част е на разстояние от оградата на
между 10-15м. По сведение на вещото лице С., в тази част геодезистите са
трасирали имот № 16. След оглед на имота,
ограден с мрежа и колове, засаден с рози и лози, съдът премина през
оградата в посока запад през денивелацията, за да констатира къде геодезистите
са поставили колчета за имот № 16. Първото колче е поставено на разстояние
около 2м от оградата, в наклонената част на терена. Ищецът показва, че
следващото колче е поставено на силно наклонена част на терена, в гористата
местност на приблизително разстояние на 30м от първото колче, в посока в северната
част на този наклонен терен. След терена,
който наподобява на път, намиращ се на запад от оградения имот, се намира друг
имот, също ограден, представляващ ферма (съществуват стопански сгради).
Оградата на тази ферма е разположена в края на равния терен (път) и след нея
също има съществена разлика в нивата на терените. Ищецът преминава зад телената
мрежа, с която е оградена фермата и сочи, че колчето е забито във вертикалната
част между двете нива (на денивелацията). Вещото лице С. сочи, че съгласно
реституцията, имот № 16 е разположен на терен с денивелация – с дървета и
храсти, на част от терена, който заема пътя и влиза в част от съседния имот,
който представлява ферма, с много голяма денивелация и също има следи от
каменен зид.
От първоначалното заключение на вещите лица
по допусната комплексна експертиза се установява следното:
1) Съгласно решение № 18271/08.04.1998 г.
на Поземлена комисия -. К. се възстановява на наследниците на Н.Н.М. нива от
0,995 дка, пета категория, местност А., имот № ***** по картата на землището на
с. K., при граници (съседи): № ***** Нива на С.Н.М. и № *****, Широколисгна
гора на Д.Л. - Приложение 13.
2) Решение на ПК-К. от 08.04.1998 г. послужило
за издаване на нотариален акт вх. peг. № 2140/23.10.2002 г., акт № 6, т. 7, д.
№ 1311 на Н.И.Н..
3) В скицата на ПИ **********, издадена от
СГКК П. е записан с номер по предходен план (КВС) *****, приложена на стр. 6 от
д. Данните по издаденото решение № 18271 на ПК отговарят по местност, площ,
категория на земята, съседни имотни идентификатори и всички останали данни.
4) По извадката от регистъра на
собствениците на ПИ ******** и ********, съседи за ПИ ********** - Приложение 9
се установява:
- ПИ ******** е записан със стар номер:
043010, площ 3480 кв. м; Трайно предназначение: Земеделска, Начин на трайно
ползване: Нива. собственици: Н.И.Н. и Г.С.С. с по ½ ид. ч. право на
собственост от ПИ, съгласно нотариални актове за продажба;
- ПИ ******** е записан със стар номер: *****,
площ 3046 кв. м;. Трайно предназначение: Земеделска, Начин на трайно ползване:
Нива, собственик: Г.С.С., право на собственост за ПИ, съгласно нотариален акт
за продажба.
Същите имена не отговарят на имената на
съседите, описани в нотариален акт № 5. Собствеността е претърпяла промяна и
една от тях повтаря името на ищеца Н.И.Н..
5) Върху извадката от кадастралната карта –
Приложение 8 вещите лица са отложили в зелен цвят отдел 132, подотдел „з“а в
жълт цвят – подотдел „и/1,4“ от стопанската карта на закритото ТП „ДГС-Р.“. Същото
отговаря на отдел 2132, подотдели „з/0,1/ и „и/1,4“ на ДГС – К., приемник на
ДГС –Р., показани в извадката на КАИС. В това приложение вещите лица отбелязали
и част от елементите, послужили за ориентир при пренасянето.
ПИ ********** бил извън обхвата на тези
лесоустройствените зони и е бил предмет на земеразделяне.
6) Пренесено е приложеното на стр. 8 от д.
геодезическо заснемане върху извадка от КАИС - Приложение 15. Този терен попада
в ПИ ********, като попада и в подотдели „з/0,1/ и „и/1,4“ от отдел 2132.
В следствие на събраните документи и данни
считат, че имот с площ от 0,995 дка, находящ се в землището на с. K., П.
област, община К., местността „А.“, пета категория на земята, съставляваща
парцел 16 от масив 43 по земеразделителния план на селото, отговаря на поземлен
имот ********** по действащата КККР на землище K..
7) ОС „З.” не е предоставила скици за ПИ **********
и ПИ ******** от карта на възстановената собственост, но всички данни от нея са
пренесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, като разлика е, че
кадастралните данни са преобразувани от координатна система 1970 г. в БГС 2005.
Имот с площ от 0,995 дка, находящ се в
землището на с. K., П. област, община К., местността „А.”, пета категория на
земята, съставляваща парцел 16 от масив 43 по земеразделителния план на селото
отговаря на поземлен имот ********** по действащата КККР на землище K..
Ползваното от ищеца място, засадено с трайно насаждение - рози попада в ПИ с
идентификатор ********.
От допълнителното заключение на вещите лица
по допусната комплексна експертиза се установява следното:
1) Местоположението на ПИ ***** и
ползваното от ищеца място е установено по координати в предишен оглед и
потвърждават и след огледа на 09.11.2021 г. От свидетелските показания на Н.Н. ***
известна и като местност „О.Д.“.
Местност с това наименование се открива в
приложените документи от ОСЗ, вх. № 264297 от 13.07.2021 г.; в заявление до ПК
вх. № 8388 от 19.12.1991 г. от М.В.М. под т. 6, а именно: нива от 1,300 дка и в
Опис-декларацията от Н.Н.М. под т. 5 при съседи: Д.С., Дере и общинска гора.
В отговора на ОСЗ са приложени: решение №
1863/20.01.1992 г. на Поземлена комисия гр. К., в което под т. 4 се
възстановява нива от 1.300 дка в местност „О.Д.“, заявен с пореден № 6, а
съгласно решение № 102/18297 от 13.04.1993 г., т. 5 се признава и определя за
възстановяване 1.000 дка, девета категория земя в местност „О.Д.“.
Съгласно Решение № 18271/08.04.1998 г. на
Поземлена комисия гр. К. се възстановява правото на собственост в съществуващи
(възстановени) стари реални граници на наследниците на Н.Н.М. нива от 0.995 кв.
м, пета категория, местност А., имот № ***** по картата на землището на с. K. -
прил. 13 от основното заключение, при граници (съседи): № ***** Нива на С.Н.М.
и № ******Широколистна гора на Д.Л..
Описаното в него предходно Решение №
1817/05.05.1995 г. не се открива да е представено по делото.
Предвид на описаните съседи в решение №
18271/08.04.1998 г. и опис-декларацията от Н.Н.М. под т. 5 при съседи: Д.С., дере
и общинска гора, вещите лица считат, че имотите в двата документа отговарят
един на друг.
Координатите към геодезическо заснемане на
терена, стопанисван от ищеца, приложени от ищеца с вх. № 26389/15.06.2021 г.,
отговарят на т. №№ 1, 2, 3 и 4 на щрихованата територия със същите номера -
стр. 8 от делото. Установявя се, че заснетото място, щрихованата територия, не
отговаря на ПИ ********** по кадастралната карта на с. K..
2) За отчитане на ортогонални данни, които
да послужат за определяне местоположението на ПИ ********** и ползвания от
ищеца терен с цел нанасянето им върху аерофотоснимките вещите лица са използвали
елементи, опознати като идентични едновременно в скицата от СГКК, която е в М
1:5000-стр.30 от делото и в двете аерофотоснимки (л.117 и 117), които са в
произволен мащаб.
В Прилож. 15 отразяват отчетените мащабно
ортогонални дължини в червен цвят, определящи ПИ **********, а с червени
квадратчета обозначават началната и крайна точка за измерванията. Същите
представляват пресечни точки на трайно съществуващи пътища съществували през
1944 г., 1982 г. и 2019 г., когато е изготвена кадастралната карта на землище
с. K..
Върху копия от представените два бр.
аерофотоснимки от 1944 г. и 1982 г. по ортогонален метод са пренесени
ортогоналните данни, преобразувани посредством изчисления, като вещите лица са
получили местоположението на ПИ ********** и ползвания от ищеца терен, заснет
геодезически през януари 2015 г. - прил. 16 и прил. 17. Двата терена са
нанесени с червен цвят
От направените констатации се вижда, че
теренаът, заемащ ПИ ********** и по двете аерофотоснимки от 1944 г. и 1982 г.
представлява гора от дървета, а теренът, който се ползва от ищеца в голямата си
част е без видими горски насаждения. Същото отговаря на установеното при огледа
на терена на 09.11.2021 г.
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбите на чл. 54 К.1 и ал. 2
от ЗКИР (ред. ДВ бр. 49 от 2014г.), непълнотите или грешките на основните данни
в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по
молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани
със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен
ред. Съдът е сезиран с установителния иск за собственост, резултатът от който
може да даде основание за извършване на изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър. Административният орган може да издаде заповед или да
откаже да стори това, но заповедта му няма конститутивно действие, тя не
създава право на собственост. Поради това е предвиден и специалният иск по чл.
54 ал. 2 от ЗКИР, разглеждането на който става по общия исков ред, тъй като
решението по него има преюдициално значение по отношение на административната
процедура по самото евентуално допускане на поправката на някой от посочените в
правната норма документи. В случай, че искът бъде уважен, това ще е основанието
да се извърши поправка в кадастъра. Искът
по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е иск за установяване право на собственост към момента
на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ, за която се твърди,
че не е заснета, или, че е неправилно заснета. Предпоставка да допустимостта му
е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата
площ. Предмет на доказване и установяване е правото на собственост на спорната
площ към посочения момент – одобряване на кадастралната карта, като се
проследява заснемането на имота по предходните планове, а в случая – одобряване
на картата на възстановената собственост за посоченото землище и местност. В
конкретния случай предмет на изследване дали е налице непълнота или грешка е
картата на възстановената собственост за имоти, находящи се в землището на село
K.. Ищецът има интерес от предявяване на иска, доколкото на неговото право се
противопоставя право на собственост на ответника, така както е отразено в КККР,
т.е. към настоящия момент за спорния имот страните в процеса се легитимират
като собственици на различни основания
на спорния имот, предвид поддържаното от ищеца становище, че неговата
собственост не е заснета правилно и попада изцяло в имот на ответника.
Ищецът черпи правото си на собственост по
силата на договор за покупко-продажба и проведена в полза на праводателите му
реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ, приключила през 1998 г. В случая се
поддържа, че грешката е допусната още при първоначалното заснемане на имота,
при създаване на КВС. По делото се установи по категоричен начин, че
наследодателката на праводателите на ищеца е притежавала и заявила за
възстановяване нива в местността „О.Д.“ с площ от 1.3 дка. Още при внасянето и
в ТКСЗ е посочено, че имотът граници с дере и общинска гора, което не се отнася
до втория имот, който е притежавала в същата местност и внесла в ТКЗС, който е
граничил само с дере, но не и с общинска гора, макар да е неговата площ да е
по-близка до тази на реституирания имот. Отделно от това, вторият имот в същата
местност е посочен като лозе, а настоящия е заявен и възстановен като нива. При
извършения оглед на място съдът констатира, че мястото, на което имотът е
отразен първоначално в КВК, а понастоящем и в действащата кадастрална карта
представлява силно наклонен терен, с горска растителност, т.е. няма
характеристиките на нива. От неоспореното допълнително заключение на вещите
лица се установява, че мястото, на което е бил възстановен поземлен имот с
идентификатор ********** и към 1944 г. и към 1982 г. представлява гора от
дървета, а теренът, който се ползва от ищеца в голямата си част е без горски
насаждения.
Ответникът основава правото си на
собственост с разпоредбите на Закона за горите (отм.) чл. 7 ал.1, съгласно
която държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на
физически и юридически лица и на общините, и съобразно изключението, установено
с ал. 4 на същата разпоредба, касаещи гори – частна държавна собственост, извън
конкретно изброените в предходните разпоредби гори, представляващи изключителна
държавна собственост или публична държавна собственост. В конкретния случай
ответникът не представя акт за частна държавна собственост съгласно изискването
на чл. 7, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗГ (отм.) и на сега дестйващите разпореди на чл.
27, ал.1, ал.4 и ал.5 от Закона за горите (обн. ДВ бр. 19 от 08.03.2011 г.) Липсата
на съставен АЧДС е посочена и в скицата на ПИ ********. По делото не е
представено и удостоверение от общинската служба по З., съгласно действащата
разпоредба на чл. 27, ал.5, т.3.
В решение № 73/06.10.2020 г. по дело
№3789/2019 на ВКС, I г.о., в което е посочена и друга практика в същия смисъл,
е прието следното: „Съгласно чл.14, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 49 от
05.11.2004г. за поддържането на КВС, дейностите за поддържане на КВС обхващат и
съгласуване на проекти и/или нанасяне на проектни и окончателни промени в
данните за границите и правното положение на поземлените имоти и други елементи
на КВС, както и отразяването на промените в регистрите. Според чл.14, ал.2, т.3
от наредбата поддържането на КВС по ал. 1 се извършва и като изпълнение на съдебни
решения. Когато нанасянето имот в КВС не съответства на действителното правно
положение и за тази част е налице спор за материално право, спорът следва да
бъде заявен за разрешаване по съдебен ред. При разрешаването на спора, съдът ще
следва да извърши дейност, аналогична на извършваната в производство по чл.54, ал.2 ЗКИР, а именно първо да установи принадлежността на правото на
собственост върху спорния имот, след което да извърши преценка дали
пространствените предели, в които този имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ,
съответстват на нанесените в КВС. Ако установи несъответствие, изразяващо се в
погрешно нанасяне на границите на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот в КВС,
съдът следва в диспозитива на решението при описване на границите на имота, да
посочи в какво се състои грешката. Съдебното решение, придружено със
скица-проект, ще бъде основание за изменение на КВС от лицата, които са натоварени
да я поддържат, по реда на чл.14 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. за поддържане
на КВС.“
Според настоящия съдебен състав, ищецът
установява при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост
върху процесния имот, както и факта, че при изработване на КККР е допусната
грешка и непълнота и имотът неправилно е заснет в границите, които са били
установени със скицата при приключване на реституционната процедура на
праводателя му, т.е. грешката е допусната още при изработването на КВС. От
двете експертизи се установи, че през периода от 1944 г. до 2021 г., границите
на имота, както са били посочени в КВС са били залесена територията, а частта,
която ищецът стопанисва, в голямата си част е без видими горски насаждения.
Отделно, по време на огледа се установиха и трайни белези за действителните
граници на имота – стар сух зид, след който започва гора, за която в
документите се сочи, че се е самозалесила. Съседния терен на запад, на мястото,
на което е възстановен имота, също представлявала гора, а самият стопанисван от
ищеца терен в момента е засаден с розови насаждения, но и в годините преди
образуване на ТКЗС, и през 1982 г. е представлявал обработваема земя. Съдът
приема, че макар и възстановен с площ от 995 кв. метра, а не с 1 300,
каквато е площта на представените документи за собственост преди реституцията,
че се касае именно за имотът, който е бил заявен за възстановяване като нива,
предвид съвпадението на посочените в опис-декларацията и в реституционната
преписка съседи. В частност, посочените като съседни гора и дере, които
съществуват и понастоящем. Фактът, че имотът на ищеца попада в горскостопанския
план не може да се противопостави на неговото право на собственост. Както
самият ответник сочи, разпоредбата на чл.13, ал.1 от Закона за горите (в сила
от 09.04.2011 г.), предвижда, че за горските територии - държавна собственост
се изработвали горскостопански планове за срок от 10 години, като за основа се
ползват горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената
собственост и извършената инвентаризация на горските територии и същите били
специализирани карти за горските територии по смисъла на Закона за кадастъра и
имотния регистър. Т.е. в случая горскотопанския план следва да се изготви на
основание други планове, като не е налице пречка в някой от тях съдът да
установи непълнота или грешка. Фактът, че имотът на ищеца спрямо установеното
му действително положение попада в някой от отделите и подотделите на
горскотопанския план, не може да се противопостави на действителните
пространствени предели на правото му на собственост, които според съда се
установиха по несъмнен начин в хода на процеса. От друга страна, ответникът не
установява да е придобил права върху нива. Същият съгласно закона за горите
притежава право на собственост само върху гора. Не е представен акт за частна
държавна собственост, за да се установява в процеса на какво основание същият е
бил съставен и дали констатираното с него право може да се противопостави на
правото на собственост на ищеца.
По изложеното, искът с правно основание
§чл. 54, ал.2 от ЗКИР за наличие на грешка в кадастралната карта на землище
село K. се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Следва съдът да признае за установено по отношение на държавата, представлявана
от министъра на З.то, че Н.И.Н. е собственик на поземлен имот с идентификатор **********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село K., област П., община К.,
одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот: местност А., площ: 995 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: *****,
като признае за установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри
на землището на село K. е допусната ГРЕШКА, изразяваща се в това, че имотът е
погрешно заснет и действителното му местоположение е като част от поземлен имот
с идентификатор ********6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село K., област П., община К.,
одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на
АГКК, ситуиран на приложение № 6 от първоначалното заключение на вещите лица, и
на двете, с отбелязани червени точки 1,2, 3 и 4, и королриран в жълто, както и
приложения координатен регистър на л. 130 от делото, като приложението,
частоното геодезично заснемане и координатния регистър следва да се считат за
неразделна част от настоящото решение.
ОТНОСНО разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника за заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва: 50 лева за заплатена държавна
такса, 250 лева за възнаграждение на вещо лице, 200 лева за допълнително
възнаграждение на вещо лице.
Следва, на
основание чл. 78, ал.4 от ГПК да се осъди ищеца да заплати на ответника Ю.Д.П.
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 200 лева, съобразно чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.
54, ал.2 от ЗКИР по отношение на ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА З.ТО,
че Н.И.Н. с ЕГН ********* *** е собственик на основание договор за
покупко-продажба, на следния недвижим имот: нива с площ от 995 кв. метра,
находяща се в землището на село K., в местността А., съставляваща поземлен имот
с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село K., област П., община К., одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г.
на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност А., площ:
995 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: *****, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на село K. е допусната ГРЕШКА, изразяваща
се в това, че имотът е погрешно заснет и действителното му местоположение
представлява ЧАСТ от поземлен имот с идентификатор ********6 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село K., област П., община К., одобрени със
заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, отразен на
приложение № 6 (.105) от заключението на вещите лица Г.Г. и Л.С. с вх. № 263699
от 07.06.2021 г., прието в съдебно заседание на 15.06.2021 г. и колорирано в
жълто и между точки 1, 2 3 и 4, което приложение, ведно с представеното
геодезическо заснемате (л.8) и координатен регистър (л. 130), съставляват
неразделна част от настоящото решение.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на ответника Ю.Д.П. като недопустимо.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА З.ТО, да заплати на Н.И.Н. с ЕГН *********
*** направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Н.И.Н. с ЕГН ********* *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Ю.Д.П. деловодни разноски в размер на 200 лева за възнаграждение на
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: