№ 3688
гр. В., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110114718 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. Т. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ул. „П. Ц. К.“ ***** срещу П. Р. Б., иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 7000лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца д.п. № 96/2023г. по описа на
сектор ПП при ОДМВР- В. и пр.преписка № 3572/2023г. по описа на ВРП, което наказателно
производство е приключило с Постановление за прекратяване от 11.11.2024г., влязло в
законна сила, ведно със законната лихва считано от датата на иска - 21.11.2024г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
14.03.2023г. около 16:06ч. в гр. В., управлявайки л.а. „БМВ“ с рег. № **** бил спрян за
проверка от служител на сектор ПП при ОДМВР- В.. Извършен му бил дръг - тест 5000 с
фаб. номер ARPK-0014, който отчел наличие на бензодиазепини. Ищецът бил ответден до
ВМА за кръвна проба, а след това бил задържан в Трето РУ – В. за 24часа. Били снети
регистрационните табели на л.а., а СУМПС му било отнето със ЗППАМ № 23-0819-
000335/15.03.2023г. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18месеца. Било образувано д.п. № 96/2023г. по описа на сектор ПП при ОДМВР- В. и
пр.преписка № 3572/2023г. по описа на ВРП. Сочи, че на 15.03.2023г. по собствено желание
си направил отново изследване във ВМС за употреба на наркотични вещества, като теста
бил отрицателен и не били открити наркотични вещества нито в кръвта нито в урината му.
Твърди, че въпреки представения фиш за токсикохимичен анализ Прокуратурата не
прекратила преписката си. Едва след като излязъл резултата от кръвната проба ВРП
1
прекратила нак. производство на 11.11.2024г, тъй като не били открити наркотични вещества
или техни метаболи. Твърди, че в продължение на година и половина не знаел какво ще се
случи, което рефлектирало върху възможността му да живее и работи пълноценно. През
цялото това време бил под стрес и напрежение, поради дискредитиране на доброто му име в
обществото. С образуване на производството пред ВРП било унизено човешкото му
достойнство, вследствие на несправедливо повдиганото му обвинение. Несправедливо би
лишен от възможността да управлява личния си л.а. и бил задържан за 24часа. Счита, че
всички търпяни от него неимуществени вреди биха били репарирани в размер на исканата
парична сума. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва сочените неимуществени вреди да са резултат от
увреждане причинено от негови действия по повод воденото д.п. Счита иска за
неимуществени вреди за завишен по размер. Твърди, че отнетото СУМПС и регистрационни
табели на л.а. не са били иззети и приобщени по делото, като веществени доказателства.
СУМПС и регистрационните табели били отнети по административен ред и Прокуратурата
няма правомощия да се разпорежда с тях. Сочените от ищеца вреди – отнемане на СУМПС,
задържане за 24часа не били резулатат от действия или бездействия на ответника. Искането
е за отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност възразява срещу търсения му
размер.
В о. з. страните чрез пр. си представители поддържат исковата молба и отговора й.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз
основа на това стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Съгласно същата Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погА.о по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането
й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, като впоследствие не е
била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези
случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия
на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на
наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице.
Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
2
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
По делото са приобщени материалите по д.п. № 96/2023г. по описа на сектор ПП при
ОД на МВР В. и пр. преписка № 3572/2023г. по описа на РП-В., от материалите по които се
установява следното:
При проверка на 14.03.2023г. от служители на МВР и извършен тест чрез техническо
средство „Дрегер дръг тест 5000“, със сериен номер ARPK-0014, е отчетен положителен
резултат на А. Ф. за употреба на наркотични вещества - бензодиазепини.
С АУАН Серия GA, акт № 840988/14.03.2023г., срещу А. Т. Ф. било образувано
административнонаказателно производство за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП –
употреба на наркотични вещества или техните аналози. Със ЗППАМ № 23-0819-
000335/15.03.2023г. е било отнето СУМПС № ********* и контролен талон № 6810446, до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
ДП № 96/2023г. по описа на сектор ПП при ОДМВР- В. за престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК е било образувано на 15.03.2023г. със съставяне на протокол за разпит на
свидетел.
С постановление от 15.03.2023г. на разследващ полицай при ОД на МВР- В. е била
назначена химическа експертиза.
Видно от фиш за токсикохимичен анализ, изготвен във ВМА по желание на ищеца е
посочено, че при взета проба от урина и кръв на 15.03.2023г. в 08:30ч., не са били открити
наркотични вещества.
С няколко постановления на ПРБ срокът на ДП е бил продължаван.
Със заключение от 01.11.2024г. по съдебно-химическата експертиза по ДП е
установена липса на наркотични вещества или техни аналози в пробите на А. Т., иззети на
14.03.2023г.
С постановление от 11.11.2024г. на ВРП наказателното производство по ДП №
96/2023г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-В., пр. пр. № 3572/2023г. било прекратено
поради липса на данни за извършено престъпление по НК.
С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди
вследствие на незаконно воденото срещу него досъдебно производство по делото бе
разпитан свидетелят Владимир Николов, без родство и дела със страните, чиито показания
като логични и последователни съдът кредитира в тяхната цялост. Същият свидетелства, за
това, че през 2023г. при управление на МПС ищецът е бил спрян за проверка от органите на
МВР. Направен му бил тест за наркотици, който бил с положителен резултат. Свидетелят
заявява, че ищецът е бил лишен от свидетелството си за управление за период от шест
месеца. В този период именно той го водил и взимал от работа, тъй като работното му място
било в Западна промишлена зона и той не разполагал с осигурен транспорт. Сочи, че от
случилото се ищецът бил депресиран и се чувствал зле психически. Изживял стрес, който и
3
към настоящия момент не бил отминал, защото го било страх да не го спрат отново на пътя
и да не се повтори същата ситуация. Твърди, че лично той го е водил на психолог, за да му
бъде оказана помощ за справяне с проблема. Доколкото нямало подобрение от посещенията
при специалиста ищецът преустановил ходенето си там. Свидетелят излага още, че
набеждаването на ищеца, че е наркоман е повлияло негативно върху психическото му здраве.
Разказва за ситуация, в която ищецът му се обадил късно вечерта и плачел, защото му било
тежко от служилото се. Излага, че ищецът впоследствие започнал да проучва всякаква
информация, за да си обясни на какво се е дължал резултата му, като след инцидента
категорично отказвал да приема каквито и да е лекарства.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води на извод, че в
настоящия случай всички елементи от фактическия състав на правото са налице.
Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу
уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за
вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни -
причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не
се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато
обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по - малкото. Следователно за
неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ
ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в
общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще
обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална
принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ),
които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното
наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не. Прокуратурата на
РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените
принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността"
по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 "б",
ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без
да е повдигнато обвинение. В този смисъл е практиката на касационната инстанция,
обективирана в решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о.,
ГК, решение № 50009 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК, решение №
187 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 353 от 06.11.2015 г.
по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 397 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 6047/2013
г. на ВКС, IV г.о., решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ВКС, IV г.о.,
4
определение № 277 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г. на ВКС, III г. о., както и
практиката на ОС-В., обективирана в решение № 736 от 8.07.2024 г. на ОС - В. по в. гр. д. №
759/2024 г., решение № 867 от 23.07.2024 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 897/2024 г. и други/.
Всички в смисъл, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (редакция след изм. в ДВ бр.
98/2012 г.) израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да бъде тълкуван по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния наказателно-процесуален смисъл.
Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие
производството е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, то
е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е било повдигнато
обвинение и лицето да не е било привличано в качеството на обвиняем по смисъла на НК.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ПРБ, че вредите за ищеца са
били причинени само от действията на МВР, доколкото ПРБ и разследващите органи
извършват съвместно дейност по разкриване на престъпленията, а ПРБ осъществява контрол
за законосъобразност върху дейността на разследващите органи, като в случая е бил
уведомен прокурор при ВРП с писмо от разследващия служител. Така на осн. чл.4, ал.2 от
ЗОДОВ е налице солидарна отговорност на МВР и на ПРБ, а изборът срещу кого да бъде
реализирана тя е на ищеца.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ,
освен наличие на влязла в сила акт, с който наказателното производство срещу ищеца е
прекратено, тъй извършеното деяние не е престъпление, какъвто в случая безспорно се
установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите,
вкл. и техния размер. В разглеждания случай, досъдебното производство е образувано на
15.03.2023г. по обвинение чл. 343б, ал. 3 НК, като същото е прекратено на 11.11.2024г.
поради липсата на установено престъпление. С неоснователно упражнената принуда срещу
ищеца като уличено лице са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са
честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС. Причинени са
му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания във връзка с
обвинението и воденото наказателно производство за период от около година и осем месеца.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено
икономически условия на живот. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
налагат извод, че ищецът е търпял неимуществени вреди, като в този смисъл съобразени
бяха събраните гласни доказателства. Същите биват кредитирани от съда относно
релевантните за спора факти, доколкото свидетелят разказва за лично възприето от него
емоционалното състояние на ищеца в този период и доколкото не са налице доказателства
опровергаващи изложеното от няма, няма повод за поставянето им под съмнение.
Здравословното състояние на ищеца няма данни да е повлияно от действия на ответника,
доколкото изобщо не се установяват здравословни проблеми на ищеца. От друга страна не
могат да бъдат да изключени субективните му негативни емоции, стрес и притеснения от
5
това конкретно водено срещу него наказателно производство, неудобставата които е търпял
с оглед отнетото му СУМПС. Всичко изложено обоснова извод, че ищецът е търпял
негативни емоции и душевен дискомфорт, породени поради причина наличие на водено
срещу него наказателно производство. При определяне паричния еквивалент на
справедливото им обезщетяване, съдът съобрази обстоятелството, че от наличните по делото
доказателства, не може да се направи извод, че те обосновават присъждане на исканото
обезщетение в размер на 7хил.лв. Не може да се направи извод и че интензитетът на
търпяните вреди е в степен, предизвикала трайни психични нарушения. В голямата си
степен те са останали единствено като неприятно субективно усещане у ищеца.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав преценява, че справедливото
обезщетяване на претърпяните от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер на сумата от 2500лв. За горницата до пълния заявения размер претенцията се явява
неоснователна и следва да се отхвърли. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на иска - 21.11.2024г., така както е поискано и като законова
последица от основателно упражнено право на иск.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 изр.2 ЗОДОВ на ищеца следва да се
присъдят разноски за платена ДТ и адв. възнаграждение за един адвокат. Претендира се
адв.възнаграждение в размер на 600лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от
11.06.2025г. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 217,90лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Р. Б., представлявана от Г. П. на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Ф.,
ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „П. Ц. К.“ ***** сумата от 2500лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и
страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца д.п. №
96/2023г. по описа на сектор ПП при ОДМВР- В. и пр.преписка № 3572/2023г. по описа на
ВРП, което наказателно производство е приключило с Постановление за прекратяване от
11.11.2024г., влязло в законна сила, ведно със законната лихва считано от датата на иска -
21.11.2024г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 2500лева до пълния заявен размер на претенцията от
7000лева, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П. Р. Б., представлявана от Г. П. на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Ф.,
ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „П. Ц. К.“ ***** сумата от 217,90лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част на иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
6
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7