Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1460
05.07.2018 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На седми юни две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1467 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление *****, *****, представлявано поотделно от *****,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *****, против И.К.В. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4267/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 7257/2017 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от общо 781. 97 лева, от която 400 лева – главница, договорна
лихва в размер на 139.16 лева за периода от 13.11.2013 г. до 29.01.2014 г., 45
лева - такса разходи, 197. 81 лева -
обезщетение за забава за периода от 14.11.2013 г. до 28.09.2017 г. и законната
лихва от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост на търсените суми
се основават на твърдения за сключен на *****г. между ответника и “Изи Асет
Мениджмънт” АД договор за паричен заем № 1948738, по силата на който
дружеството му е предоставило сумата от 400 лева, а той се е задължил да я
върне, ведно с уговорената договорна лихва 139.16 лева, общо 539. 16 лева, на
12 равни месечни вноски от по 44. 93 лева до 29.01.2014 г., като не изпълнил
задължението си. На 16.11.2010 г. е сключен рамков договор за цесия между
заемодателя и “Агенция за събиране на вземания” ООД /с правоприемник – ищецът/,
по силата на който и съгласно Приложение № 1/01.06.2014 г. към него,
вземанията, произтичащи от горния договор, са изкупени от последното. В. е
уведомен, но въпреки това не е платил дължимите суми.
Правното основание на предявения иск е
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, както и допълнителна молба, с който исковете се признават
по основание и размер. Моли се за това сумата да бъде изплатена, след като
изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода” и има възможността да
реализира доходи. С оглед на това ищцовото дружество е направило искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможност ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
В
процесния случай ответникът изрично е признал дължимостта на сумите по процесната
заповед. Признанието на дължимостта на сумите не противоречи на закона и
добрите нрави. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска и същият като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС направените в заповедното
производство разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство и
същите възлизат на 75 лв.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът да
му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 175 лв., за заплатена по
делото държавна такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото.
При това общата дължима сума за разноски
възлиза на 250 лв.
Като взе предвид данните по делото, че
ответникът към настоящия момент не работи, тъй като изтърпява наказание „лишаване
от свобода” и в периода от 22.07.2017 г. до 3004.2018 г. не е получавал
възнаграждение, което е видно от данните изискани от Затвора в гр. Бургас,
съдът намира, че са налице предпоставки на чл. 241, ал.1 от ГПК. Поради това и
постановява отсрочване изпълнението на решението до края на месец ноември, 2018
г., когато с оглед твърденията на ответника, същият ще е изтърпял наложеното му
наказание, след който момент разсрочва плащането на дължимата сума от 781. 97
лева на 10 месечни вноски, като разноските са платими в пълен размер от 250 лв.
в срок до 10.10.2019 г.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че И.К.В. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, *****,
представлявано поотделно от *****, сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4267/02.10.2017
г. по ч.гр.д. № 7257/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 781. 97 лева, от която - 400
лева главница, договорна лихва в размер на 139.16 лева за периода от 13.11.2013
г. до 29.01.2014 г., 45 лева - такса
разходи, 197. 81 лева - обезщетение за забава за периода от 14.11.2013 г. до
28.09.2017 г. и законната лихва върху
главницата от 400 лв. от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда И.К.В. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
*****, представлявано поотделно от *****, сумата
от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. за производство
по ч.гр.д. № 7257/2017 г. и 175 лв. за настоящото гр.д. № 1467/2018 г., двете
по описа на Бургаския районен съд.
На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК съдът отсрочва изпълнението на решението до края на
месец ноември 2018 г., след което
разсрочва неговото изпълнение по следния начин: дължимата сума от 781.
97 лева е платима на 10 месечни вноски, първите седем от които в размер на 78.
20 лв. и останали три в размер на 78. 19 лв., платими от 1-во до 10-то число на
месеца /краен падеж 10.09.2019 г./, а разноските в размер на 250 лв. са платими
в срок до 10.10.2019 г.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (подпис)
Вярно с оригинала!
К.К.