Решение по дело №195/2015 на Районен съд - Троян

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 326

 

25.11.2016 година,  град Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в проведеното на 26.10.2016г. /двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета/ година  публично заседание  в   следния състав:

                                                                                                                                            

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА                                                                                                     

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията  Иванова гражданско  дело № 195  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производство с  правно основание чл.109 от ЗС.

Образувано е по предявени от М.П.В. ***, против М.И.П. с настоящ адрес ***,  четири обективно съединени иска с правна квалификация чл.109 от ЗС за: премахване на дървена врата /преграда/ между двата етажа;  осигуряване на ищцата на достъп за премахване на бетонна плоча между двата етажа- чл.109 от ЗС;    предаване ключа от банята, намираща се в общото мазе- чл.109 от ЗС и-предаване ключ от външната /общата за къщата/  врата.

Ищцата  основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че с ответницата са етажни собственици на двуетажна жилищна сграда,  находяща се в гр.Т.***, като всяка една от тях е собственик на  един етаж- ищцата на втория, а ответницата на първия етаж и на съответните идеални части от общите части, таван и мазе. Твърди, че  собствеността на имота си е придобила при режим на СИО със съпруга си П.И.В. по силата на суперфиция, учредена от неговия баща  И.П.В., по силата на която с нот.акт №21 том1 нот.дело №43/1968г на ТРС И.П.В. е учредил на П.И.В.  безвъзмездно право да построи втори етаж на съществуващата едноетажна жил.сграда, като стане собственик на  втория етаж, с принадлежащите към него ½ ид.ч. от общите части на сградата, от таван и мазе, като е издадено строително разрешение №51/25.09.1969г на Община Троян, в едно с одобрен архитектурен проект. Твърди, че към настоящия момент е единствен собственик на описания имот, тъй като  през 2014г. брака и с П.В. е прекратен, като с Решение по гр.д.№181/2014г. на ТРС със съпруга си са  постигнали споразумение, имота, описан по-горе да остане в изключителна нейна собственост.Излага, че ответницата е собственик по силата на дарение, извършено от баща и И.В. с нот.акт№79, том 2, нот.дело №881/1975г. на първи етаж на жил.сграда, находяща се в гр.Т.***. Твърди, че къщата – първи и втори етаж е с идентификатор 73198.509.116.1,  като съгласно архитектурен проект къщата е с общ за двата етажа вход, стълбището е вътрешно и свързва  мазето, първия, втория етаж и таванското помещение. Излага, че в общото мазанско помещение преди десет години е построен от етажните собственици  санитарен възел- баня, за която няма строителни книжа.  Излага, че преди около 3-4 години ответницата своеволно  е лишила нея и  бившия и съпруг от достъп до общия вход, като е сменила бравата и оттогава и до настоящия момент /20.03.2015г. – датата на образуване на делото в ТРС/ отказва да и предостави ключ от вратата. Твърди, че не може да ползва стълбището, тъй като същото е преградено между първия и втория етаж с поставена от ответницата дървена врата, като заявява, че тя в последствие и бившия и съпруг незаконно изградили бетонна плоча, затваряща стълбището, което  следва да бъде премахнато. Прави искане ответницата да бъде осъдена  да предаде ключ от външната /обща/  врата на къщата, да премахне за своя сметка дървена врата /преграда/ между двата етажа, да осигури на ищцата достъп за премахване на бетонна плоча между двата етажа и да предаде ключ от банята, намираща се в общото мазе.          Прави доказателствени искания и моли да и бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.                                                                                                    В  отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва  предявените искове както следва: Намира за неоснователен  иска за предаване ключа от външната / обща за къщата/ врата, като твърди, че е изключителен собственик на първият етаж от жилищната сграда, който е самостоятелен обект на собственост и който е в режим на етажна собственост с друг самостоятелен жилищен обект, представляващ втори етаж от жилищната сграда. Излага, че тези два самостоятелни етажа нямат никаква функционална връзка по между си повече от 30 години, тъй като са със самостоятелни входове. Твърди, че разпределението е направено между ответницата от една страна и  ищцата и съпругът и П.В. . Твърди, че в този вид първият етаж се владее от нея повече от 30 години, поради което прави възражение за придобивна давност на целия първи етаж в този вид за периода от 1985г. до настоящия момент.  Отделно от това излага, че твърдението в исковата молба, че ищцата е лишена от достъп до общия вход на къщата не е вярно, тъй като входът, на който е сменена дървената дограма с алуминиева е вход единствено към първия етаж на къщата, който е изключителна нейна собственост. Твърди, че стълбището между първия и втория етаж е разделено с преградна стена, над която е  изградена преди повече от 30 години бетонна плоча, която разделя стълбището към втория етаж на две равни части и върху нея е изградена баня с тоалетна, поради което, преди повече от 30 години е загубило функциите си на стълбище.

-По иска да се премахне за сметка на ответницата дървена врата/преграда между двата етажа, уточнена с молба вх.№4013 от 23.06.2015г. на ТРС/ счита, че съществуването на тази преграда  дава възможност за пълноценното упражняване на правото на собственост върху два самостоятелни обекта и ако този иск бъде уважен,  това ще е в противоречие с установения режим на ползване на имота.                      

-По иска  за осигуряване на достъп за премахване на бетонната плоча между двата етажа: Изразява становище за неоснователност, тъй като извършеното строителство, макар и да не е предвидено по проект не е основание за премахването му, тъй като е в рамките на допустимите отклонения, същото е в режим на търпимост и премахването му би влошило ползването на собствеността и на двете страни. Отделно от това излага, че след изграждането на тази плоча достъпът и до тавана, от който тя притежава 1/2 идеална част е осуетен вече 15 години.                                                                      

 -По отношение на искането за предаване на ключ от банята, намираща се в "общото мазе", изразява становище за неоснователност, тъй като собствениците на втория етаж през всичките тези 30 години са имали и имат самостоятелен вход към техните две помещения от мазата, който е откъм вътрешната страна на двора, а тя като собственица на първия етаж има също самостоятелен вход от първия етаж към двете помещения от мазата, които ползва. Твърди, че тези входове са обособени приживе от нейния баща и в продължение на 30 години се ползват по установения от него начин. Прави възражение за придобивна давност на мазанските помещения, които твърди, че са самостоятелно обособени като такива - функционално свързани само с нейния етаж. Отделно от това излага, че съществуват 4 самостоятелни мазански помещения към цялата жилищна сграда и те са реално разпредени по равно- по две за всеки от собствениците съответно за първия и за втория етаж със самостоятелни входове.                     

В открито съдебно заседание  и в представена по делото писмена защита ищцата, чрез проц. представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като доказани по основание и размер от събраните по делото доказателства.                                                                   

Ответницата, чрез проц. представител оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Аргументите си излага в представена  по делото писмена защита.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:                                                                       Ищцата е придобила собствеността на имота си при режим на СИО със съпруга си П.И.В., по силата на суперфиция, учредена от неговия баща  И.П.В., по силата на която с нот.акт №21 том1 нот.дело №43/1968г на ТРС И.П.В. е учредил на П.И.В.  безвъзмездно право да построи втори етаж на съществуващата едноетажна жил.сграда, като стане собственик на  втория етаж, с принадлежащите към него ½ ид.ч. от общите части на сградата, от таван и мазе, като е издадено строително разрешение №51/25.09.1969г на Община Троян, в едно с одобрен архитектурен проект.  През 2014г. брака и с П.В. е прекратен, като с Решение по гр.д.№181/2014г. на ТРС са  постигнали споразумение описания по-горе недв.имот  да остане  изключителна нейна собственост.             Ответницата е собственик на първи етаж на жил.сграда, находяща се в гр.Троян, обл.Ловеч, ул.”Ген.Карцов”№227 по силата на дарение, извършено от баща и И.В., обективирано с нот.акт№79, том 2, нот.дело №881/1975г.                                                                                                                      

По делото са ангажирани специални знания посредством проведена комплексна, съдебно-техническа експертиза.  От заключението на вещите лица инж. Е.М. и арх.Ц.К.  се установява, че: „Обект на предявените искове по ЗС е двуетажна жилищна сграда, която по КККР на гр.Троян представлява сграда с идентификатор 73198.509.116.1, със застроена площ 85 кв.м, бр.етажи - 2, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна. По делото е приложен одобрен архитектурен проект от 25.12.1968 г. за „Надстройка на жилището на П.И.В. и И.П.В." и разрешение за строеж №51/25.09.1969 г. за надстрояване на втори етаж, издадено на името на П.И.В.. В одобрения проект е показано съществуващото разпределение на първия етаж и разпределението на новия втори етаж. От показаните разпределения се вижда, че по проект двата етажа не са отделени като самостоятелни жилища. Причина за това е вътрешната стълба, която не е затворена в самостоятелно стълбищно помещение, от което да се влиза в съответното жилище на етажа, а всички помещения и на двата етажа са достъпни директно от стълбищните площадки. Вътрешната стълба стига до сутерена и тавана на сградата. За сутерена е показан и втори вход - по външна стълба откъм двора. Първият етаж на сградата се състои от четири стаи: дневна, кухня и две спални. В етажа няма санитарен възел. На втория етаж, за сметка на част от кухнята, е предвиден санитарен възел - обща баня-тоалетна с изолационно предверие. Предвидени са и две тераси - на юг и запад. Останалите помещения са същите като на първия етаж - дневна, кухня и две спални.“                                                                                                       

За установяване на спорните по делото обстоятелства съдът допусна и извърши оглед на място, при който експертите констатират,  че :“....разпределението на първия етаж съответства напълно на това по проект, с изключение на вътрешната стълба към втория етаж, чиито стъпала са затворени с врата. На ниво втори етаж, стълбищният отвор е затворен хоризонтално със стоманобетонна плоча. Върху част от полученото пространство, тази над затвореното отдолу стълбищно рамо, е изградена обща баня тоалетна, вместо предвидената по проект до кухнята. Останалата част над затворената стълба е оформена като входно антре, в което се влиза от самостоятелен външен вход, разположен над входа за първия етаж. За входна площадка е използвана изпълнената по проект западна тераса, до която се стига по допълнително отлята външна стоманобетонна стълба. Всички останали помещения на втория етаж повтарят разположението на помещенията на първия етаж, т.е останалото разпределение е като на първия етаж.  По този начин първия и втория етаж са обособени като отделни самостоятелни етажи. Сутеренът се състои от четири мази - две откъм улицата, и две откъм двора. Мазите откъм улицата се ползват от ответницата, а тези откъм двора - от ищцата. Откъм страната на ответницата, съществуващата врата към мазата на ищцата е затворена с дървен стелаж. Тъй като на първия етаж няма санитарен възел, в по-малката маза е изграден такъв - отделни баня и тоалетна. Входът за мазите на ответницата е през вътрешната стълба, а за тези на ищцата - през външната стълба откъм двора. „. Вещите лица са категорични, че с „.....извършеното вътрешно преустройство и с пристрояването на външната стълба за втория етаж, двата етажа са напълно отделени един от друг и представляват два самостоятелни обекта с отделни, самостоятелни входове, които са в режим на обикновена съсобственост. Двата етажа са нанесени в КККР на гр.Троян като самостоятелни обекти в сграда. Първият етаж е с идентификатор 73198.509.116.1.1, а вторият - с идентификатор 73198.509.116.1.2.“. В заключение вещите лица са категорични, че описаното преустройство и пристрояване, с което двата етажа са обособени като самостоятелни, е извършено „...без одобрен проект и разрешение за строеж.... извършеното вътрешно преустройство е допустимо по действащите сега строителни правила и нормативи, като двуетажната жилищна от еднофамилна става двуфамилна жилищна сграда по смисъла на чл.97, ал.2 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 99, ал. 2 от Наредба 7/2003 г. -„Външни обезопасени стълби се допускат към еднофамилни жилищни сгради и вили." Пристроената външна стълба е допустима по строителните правила и норми в конструктивно отношение, но е недопустима съгласно чл. 99, ал. 2 от Наредба 7/2003г.                                                                                                  Заключението на вещите лица е прието като доказателство по делото, същото не е оспорено от страните и се кредитира от настоящия състав като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.               

В хода на производството са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите А.К.Г., П.П.П. и И.Л.Д..                                    

От показанията на св. А.К.Г. се установява, че: „… - Познавам страните по делото. С П.В.  се познаваме от 1984 година, съученици сме. През 1991г. съм се омъжила и живея в  съседство до къщата на ищцата….. Аз откакто съм на адреса – 1991г., външното стълбище съм го заварила изградено. В къщата съм влизала….не знам да се е преминавало от първия на втория етаж през вътрешното стълбище. П. си направи бетонна плоча след като се омъжи за А., това беше към 2000 година. Направиха си вътрешна баня, защото се къпеха навън. До преди това нямаше вътрешна баня……М.П. си живееше отдолу на първия етаж, а бащата на П. и майка му си живееха горе на втория етаж. Когато аз се омъжих 1991 г., втория етаж беше построен, както и външното стълбище го имаше, но не знам кога е правено……По принцип аз съм виждала само един вход за мазана и той се намира  под външното стълбище, което П. ползва за втория си етаж. Не знам дали М.П. има стълбище вътре в етажа си за мазанското помещение….”.                                                                                                  

От показанията на  св. П.П.П. :  „… Съпруг съм на ответницата М.П.…. През 1986г. сключихме брак с ответницата, от 30 години сме заедно. Имаше построен втори етаж от къщата през 1986г. и там живееше брат й. Имаше построено външно стълбище по това време. Брат й не ползваше първия етаж, а само съпругата ми. Вътрешното стълбище беше затворено с врата, отдолу.  Още когато се оженихме там имаше запушен отвор с дъски и П. си направи баня след това. ….Братът на моята съпруга, с нейното знание и съгласие е живял на първия етаж. …. Преди мазата беше обща и за нея имаше два входа, единия, който сега го полза съпругата ми, а от другия се влиза отвън. От първия етаж има стълбище, по което съпругата ми слиза за мазето. Преди повече от 10 години си разделиха ползването на мазетата. Преди повече от 10 години, преди 15-20 години, жена ми си направи баня и тоалетна в мазето. Например знам, че ваната е от времето когато имаше „Кореком” и тя си я купи от там, 100 долара струва ваната…….  Банята в мазето се ползваше от жена ми. Семейството на П. ходеше на двора да ползва банята. След това П. си направи горе баня  и си ползваше горната баня. В тази маза, която е разделена на баня и на тоалетна, се ползваше от жена ми. Знам, че си я разделиха мазата от Петьо и от съпругата ми, че тази половина, която е до другата маза да бъде за него….”.  Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Георгиева и Проданов, като показанията на св.Проданов бяха обсъдени с оглед на евентуална заинтересованост  поради факта, че свидетелят е съпруг на ответницата, но счита, че същите са обективни и безпристрастни.                                                                                              

Показанията на свидетеля И.Л.Д. съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като намира  същите за противоречиви в частта, в която свидетелства, че към 1966г. процесната къща вече е била двуетажна, а е безспорно, че вторият етаж е построен не по-рано от 1969г.  Свидетелят твърди, че измазвал къщата преди 30-35 години, после преди  заявява -15г.  банята в мазето. Твърди, че не знае Петър да е живял на първия етаж. В останалата част с показанията си не установява обстоятелства, имащи значение за делото.                                               

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:                                                         

Предявените искове са допустими, налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на претенцията, която може да бъде предявена от всеки собственик,  който твърди, че правото му на собственост е нарушено от друго лице. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗС, предвижда възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен и уважен предявеният иск е необходимо ищцата да установи, че е собственик на процесния имот, че е налице неоснователно, противоправно действие от страна на ответницата, с което и се пречи да упражнява своите права на собственик в пълен обем. Установява се от представените по делото титули за собственост, че ищцата е собственик в процесната жилищна сграда на втори жилищен етаж, а ответницата- на първи.  От заключението на вещите лица се установява, че :“..... Обект на предявените искове по ЗС е двуетажна жилищна сграда, която по КККР на гр.Троян представлява сграда с идентификатор 73198.509.116.1, със застроена площ 85 кв.м, бр.етажи - 2, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна. По делото е приложен одобрен архитектурен проект от 25.12.1968 г. за „Надстройка на жилището на П.И.В. и И.П.В." и разрешение за строеж №51/25.09.1969 г. за надстрояване на втори етаж, издадено на името на П.И.В.. В одобрения проект е показано съществуващото разпределение на първия етаж и разпределението на новия втори етаж. От показаните разпределения се вижда, че по проект двата етажа не са отделени като самостоятелни жилища. Причина за това е вътрешната стълба, която не е затворена в самостоятелно стълбищно помещение, от което да се влиза в съответното жилище на етажа, а всички помещения и на двата етажа са достъпни директно от стълбищните площадки. Вътрешната стълба стига до сутерена и тавана на сградата. За сутерена е показан и втори вход - по външна стълба откъм двора....“. С Решение № 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г., II г. о., ГК, е постановено, че: „Право на собственост може да съществува само върху застроен обект, който съставлява самостоятелен обект на вещни права съгласно действалите към момента на построяването или обособяването му или понастоящем строителни правила и нормативи. Нормативната уредба определя минималния брой и характер на помещенията в жилищата – според чл. 209 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (отм.) всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещения; според чл. 38 от Строителните правила и норми от 1959 г. /отм. 1977 г./ всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение; според чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (отм.) жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите, като то може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба /мезонетен тип/. Аналогично е и определението за жилище в последващите Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) – чл. 93; Наредба № 5 за правила и нормативи за устройство на територията, обн. ДВ, бр. 51/2001 г. (отм.) – чл. 129 и действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – чл.108. Според действащото определение в § 5, т. 30 ДР ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Самостоятелен обект на вещни права може да бъда сграда или част от сграда. Във втория случай кои помещения принадлежат към този самостоятелен обект се преценява с оглед строителните книжа, когато обекта е изграден като самостоятелен или с оглед волеизявленията на собственика или съсобствениците при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид...“.                                                                                                

Според вещите лица,  с извършеното вътрешно преустройство двуетажната жилищна  сграда от еднофамилна става двуфамилна жилищна сграда по смисъла на чл.97, ал.2 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 99, ал. 2 от Наредба 7/2003 г. -„Външни обезопасени стълби се допускат към еднофамилни жилищни сгради и вили."  В настоящия казус, вещите лица са категорични, че пристроената външна стълба е допустима по строителните правила и норми в конструктивно отношение, но е недопустима съгласно чл. 99, ал. 2 от Наредба 7/2003 година. Нещо повече, в проведеното  на 26.10.2016г. .с.з. се установи при изслушване на в.л.- арх.К., че  с това преустройство,  достъпът до втория етаж е разрешен с изграждането на външна стълба, която според експерта „....по сега действащите строителни правила и по предишни, не се разрешава към двуфамилни жилищни сгради да има стълба....Искам да кажа, че тази стълба може да бъде предвидена по проект със строително разрешение, отвън е допустимо да се направи стълба,  но тази съществуващата в момента по разпоредбите на ЗУТ не може да се узакони. Без строителни книжа е. Ако беше допустима по строителни правила и беше построена преди 07.04.1987г., щях да отговоря по друг начин на въпроса, но тук са такива обстоятелствата. .....“. След като съществуващата  към момента външна стълба е незаконно построена и същата не може да се узакони, при това положение, достъпът до втория жилищен етаж на  двуетажната жилищна сграда,  собственост на страните по делото следва да бъде разрешен чрез вътрешното стълбище, което е обща част.                                    Съдебната практика е категорична, че:  „….не във всички случаи в сгради с повече от един етаж могат да съществуват повече от едно жилища. Същественият признак за всяко самостоятелно жилище, за да се формира етажна собственост по смисъла на  чл. 37 ЗС / етажи или части от етажи да принадлежат на различни собственици/ е тяхната самостоятелност и отделянето им от общите части на сградата – входни преддверия, стълбища и др. Функционална обособеност не може да съществува за етажи, които се обслужват от вътрешно стълбище ако те не са отделени от него с преддверие и врата. Такава сграда следва да се определи като еднофамилна и отделните етажи независимо, че имат необходимите минимални помещения за жилище и има строителна възможност за обособяването им, не могат да принадлежат на отделни собственици, включително и да се придобиват по давност, защото владението, за да породи правни последици по чл. 79 ЗС е необходимо да се осъществява върху годен обект на собственост. Изключение е допустимо само при разделяне на сгради, заварени към 17.05.1963 г. преди приемане на изменението на чл. 38 С. (отм.) съгласно ТР 96/1971 г. на ВС, ОСГК…..”, което обстоятелство не е налице в настоящия казус /Нотариалният акт за суперфицията е от 1968г., а строителството от 1969г. - видно от разрешението за строеж, като  ответницата е придобила правото си на собственост върху първия етаж  през 1975г. чрез дарение/.                                     Тъй като се установи, че двата етажа не могат да бъдат функционално обособени като самостоятелни,  тъй като не са отделени от  общите части  с предверие и врати, то вътрешното стълбище следва да обслужва както  изградените два етажа, така и таванското и мазанското помещение. В настоящия казус таванското помещение представлява подпокривното пронстранство на двуетажната жилищна сграда което също е обща част, тъй като:  „….Когато в подпокривното пространство (тавана) или част от него не са изградени съобразно строителните правила и норми жилища или ателиета, а представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча или плочата на изградената част и покривната конструкция, стойността на този обем е разпределена между отделните обекти съобразно идеалните им части. Това подпокривно пространство е обща част….“. / Решение № 813 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2009 г., I г. о., ГК/.                                                                         При това положение,  достъпът  на ответницата до таванското помещение  не следва да бъде възпрепятстван с изградената от  ищците стоманобетонна плоча на нивото на втория етаж, която затваря стълбищния  отвор хоризонтално, а  достъпът на ищците  от входната врата на жилищната сграда до втория жилищен етаж  не следва да бъде  възпрепятстван от вратата, затваряща  стъпалата към втория етаж, поради което  същата следва да бъде премахната.                                                         

По отношение на претенцията по чл.109 от ЗС за  предаване ключа от банята, намираща се в общото мазе:

Съгласно чл.37 ал.1 ЗС етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици. В чл. 38 ал. 1 от ЗС по отношение на общите части в етажната собственост законът си служи с два похвата: от една страна с примерно изброяване възможните общи части, а от друга, с обобщението "и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване". Правната теория и съдебната практика приемат, че общи части по естеството си са тези елементи от сградата, без които тя не може да съществува като такава, като основи, външни стени, покрив, канализационни, водопроводни и ел. инсталации, и др. Същественото е, че те не могат да бъдат други, освен общи части и задължително остават такива, и не могат да променят предназначението си. Този вид общи части са неделима принадлежност на главната вещ /обособения обект/, задължително го следват и не могат да бъдат обект на самостоятелно прехвърляне. Общи части по предназначение са тези, без които сградата може да съществува, но същите са създадени и предназначени да обслужват всички обитатели. Характерно за тях е, че това първоначално дадено им предназначение може да се промени впоследствие, което обстоятелство не е налице в конкретния казус, т.е. банята, намираща се  в общото мазе представлява обща част, тъй като се установи, че  двата етажа не могат да бъдат функционално обособени като самостоятелни,  понеже не са отделени от  общите части  с предверие и врати, вътрешното стълбище следва да обслужва, както  изградените два етажа, таванското помещение, така и  мазанското помещение, в което е изградена и процесната баня. Това помещение не е самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност към жилището, поради което е  недопустимо придобиването по давност. Отделно от това, от заключението на вещите лица се установява, че в проекта „ …. Разпределенията на сутерена и тавана не са показани….”.  Съдът приема, че от страна на ответницата, чрез заключване на банята, която се намира в сутерена е налице неоснователно въздействие, което пречи на ищцата пълноценно  да ползва своята част, чрез достъп, осъществяван от вътрешното стълбище, което представлява обща част.   Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че исковете с правна квалификация чл.109 от ЗС предявени от ищцата срещу ответницата за: премахване на дървена врата /преграда/ между двата етажа;  осигуряване на ищцата на достъп за премахване на бетонна плоча между двата етажа, предаване ключ от външната /общата за къщата/  врата и предаване ключа от банята, намираща се в общото мазе, като основателни и доказани следва да бъдат уважени.                                                        

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответната страна следва да заплати на ищцата направените по делото разноски  съразмерно с уважената част от иска, възлизащи в размер на 1080.00- хиляда и осемдесет лева, съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното Троянски районен съд

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА  М.И.П., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:***, на основание чл.109 от ЗС ДА ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които ПРЕЧИ на М.П.В., ЕГН ********** *** да упражнява правото си на собственост като премахне  дървена врата /преграда/ между първи и втори етаж  на двуетажна жилищна сграда, която по КККР на гр.Троян представлява сграда с идентификатор 73198.509.116.1, със застроена площ 85 кв.м, бр.етажи - 2, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна;  да  осигури на ищцата на достъп за премахване на бетонна плоча между двата етажа; да предаде на М.П.В. ключа от външната /общата за къщата врата и предаде ключа от банята, намираща се в общото мазе на двуетажната жилищна сграда.

ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.И.П., ЕГН ********** да заплати на М.П.В., ЕГН ********** сумата от  1080.00- хиляда и осемдесет лева, съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: