Р Е Ш Е Н И E
№ 262 20.07.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести юли две хиляди и осемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Таня
Михова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
400 по описа за 2017 година.
Производството
е образувано по повод исковата претенция
на А.П.Т.с ЕГН **********, с адрес ***, против „Верто доро“ ООД със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Булаир“ №9, ет.5, с ЕИК *********, за
приемане за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца
сумата от 54 000 лв. по запис на заповед, издаден от Д.А.У.и „Коста
бланка“ ООД на 31.10.2014 год., авалиран от „Верто доро“ ООД и „Аларик втори“
ООД за сумата от 54 000 лв. с падеж 31.03.2015 год., предявен на падежа,
както и направените разноски в размер на 1080 лв. за платена държавна такса.
Ищецът твърди, че подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Въз
основа на заявлението и представения документ по чл.417, т.9 от ГПК (запис на
заповед), по ч.гр.д. № 3355/2017г. му била издадена такава заповед, както и
изпълнителен лист, за главницата от 54 000 лв. Заявява се, че на
24.07.2017г. получил разпореждане на БРС, че поради подадено възражение от
длъжника “Верто доро”ООД следва в
едномесечен срок да предяви иска по реда на чл.422 от ГПК за установяване на
вземането си от ответното дружество.
Твърди се, че ответникът дължи сума по процесния запис на заповед, тъй като
книгата е издадена като гаранция по съществуващо между страните каузално
правоотношение. Заявява се, че на 31.10.2014г. ищецът сключил с Д.А.У.с ЕГН:**********, с адрес: *** действащ в лично
качество, както и като законен представител на “Коста бланка”ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, ул. “Перущица” № 62, ет.5 ЕИК: *********, „Верто доро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „ Булаир“ № 9, ет.5, както и на “Аларик втори” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000,
ул. “Булаир” № 9, ЕИК: *********, спогодба за уреждане на финансовите им
взамоотношения за договорени правни услуги. По силата на процесната спогодба,
страните се съгласили, че Д.А.У.дължи на ищеца за воденето на т.д. № 318/2013 г. по описа на БОС 30000,00лв., представляващи
½ от минималния адвокатски хонорар за първа и въззивна инстанция (по 14
000,00 лв. за всяка инстанция) и 4000,00лв. за касационна инстанция, от които
14000,00лв. са падежирали, а останалите суми се дължат при образуване на делото в съответната инстанция; че “Коста бланка”ООД дължи за
воденето на т.д. № 323/2013 год. по описа на БОС 24000,00лв., представляващи
½ от мининалния адвокатски
хонорар за всяка от инстанциите (по 10000,00лв. за всяка инстанция) и
4000,00лв. за касационна инстанция от които 10000,00лв. са падежирали, а
останалите суми се дължат при образуванена
делото в съответната инстанция; че „Верто доро“ ООД дължи за воденето на т.д. № 323/2013 год. по
описа на БОС 21000,00лв., представляващи ½ от мининалния адвокатски хонорар за всяка от
инстанциите (по 9000,00лв. за всяка
инстанция) и 3000,00лв. за касационна инстанция, от които 9000,00лв. са падежирали,
а останалите суми се дължат при образуване на делото в съответната инстанция.
Ищецът заявява, че в спогодбата ответникът е потвърдил, че към момента на
сключването ѝ не са платени уговорените хонорари. Заявява се, че с цел
обезпечение на така договорените хонорари за правна помощ, Д.А.У.в лично
качество и като законен представител на трите
юридически лица, се е задължил да издаде/авалира записи на заповед в
полза на адв.А.Т. както следва: за сумата от 54000,00 лв. с падеж 31.03.2015г.
и за сумата от 21000,00лв. с падеж 31.03.2016г. Уговорено е и, че в случай, че
някое от делата бъде приключено без да е проведено производство в някоя от
инстанциите, то задължението за заплащане на адвокатски хонорар отпада. Ищецът
твърди, че всички дела били водени по последната инстанция от него и друг
колега, но хонорарите не му били заплатени.
В съдебно заседание претенцията се
поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът „Верто доро“ ООД не е
депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по претенцията, не се
представлява в съдебно заседание.
Третото лице –
помагач на ответника, конституирано по собствена инициатива, оспорва иска. „Дау
058“ ООД твърди, че е кредитор на ответника „Верто доро“ ООД, както и че
последният е предприел и предприема редица действия, чрез които да осуети
принудителното му удовлетворяване по изп.дело №309/2014 год. по описа на ЧСИ Д.Н..
Заявява, че именно с цел осуетяване на принудителното удовлетворяване на „Дау
058“ ООД като взискател, са били предприети действия чрез симулативни съдебни
производства за снабдяване със заповеди за изпълнение и изпълнителни листи
срещу „Верто доро“ ООД от името на трети, подставени лица, за да може мнимите
кредитори, в полза на които са издадени заповеди, да се присъединят по изп.дело
№309/2014 год. и да участват в разпределението на сумите, като така препятстват
третото лице „Дау 058“ ООД да събере вземанията си. Заявява се, че всички
действия, предприети от Д.Узунов и свързаните с него физически и юридически
лица, и в частност авалирането на записа на заповед от „Верто доро“ ООД, са
извършени симулативно, при злоупотреба с материални и процесуални права, и като
такива са нищожни. Твърди се, че спогодбата за уреждане на финансовите
взаимоотношения за договорени правни услуги от 31.10.2014 год., въз основа на
която е издаден процесния запис на заповед, е симулативна и има за цел да
осуети удовлетворяването на вземанията на „Дау 058“ ООД.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявения иск е с правно основание
чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Видно е от приложения в ч.гр.д.№3355/2017
год. на БРС запис на заповед, че същият има задължителните реквизити по чл.535
от ТЗ, следователно е редовен от външна страна. Между страните няма спор по
редовността на записа на заповед и авала от външна страна. Поето е безусловно
задължение за плащане на сумата от 54 000 лв. от Добрин Узунов лично и
като управител на „Коста бланка“ ООД, на 31.03.2015 год. в полза на адв.А.Т.,
авалирано от „Верто доро“ ООД и „Аларик втори“ ООД – двете дружества действащи
чрез управителя си Добрин Узунов.
Нашето право не познава абсолютните
абстрактни сделки, именно поради това съдебната практика последователно приема,
че записът на заповед се издава заради конкретни каузални отношения между
поемателя и издателя с гаранционно-обезпечителна цел. Въвеждането на възражения
за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното
задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното
вземане, след като изследва не само формалната редовност и действието на
менителничния ефект, а и сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение.
В конкретния случай становищата на
страните за наличие на каузално отношение, обезпечено и гарантирано със записа
на заповед, съвпадат. Още с исковата молба ищецът представя документ – спогодба
за уреждане на финансовите взаимоотношения за договорени правни услуги от
31.10.2014 год., и заявява, че процесната запис на заповед е издадена като
гаранция по това каузално правоотношение. Третото лице – помагач също твърди,
че ценната книга е издадена въз основа на спогодбата, но признанието на дълг и
самата спогодба са нищожни като симулативни, съставени с цел единствено
осуетяване на принудителното удовлетворяване на „Дау 058“ ООД. Следователно по
този начин третото лице изобщо отрича възникването на задължението по
каузалното отношение и носи доказателствената тежест да установи абсолютната
симулация. Според т.17 от ТР №4/2013 год. на ОСГТК ВКС, при липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените
от ответника –длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване
навземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение.
Третото лице е външно за правоотношението
по каузалната сделка и по ценната книга. Спогодбата е сключена между Добрин
Узунов, „Коста бланка“ ООД, „Верто доро“ ООД и „Аларик втори“ ООД – всички
дружества представлявани от Узунов, и от друга страна – адвокат А.Т.. С нея
страните са признали, че Добрин Узунов, „Коста бланка“ ООД и „Верто доро“ ООД
дължат адвокатски хонорар на адв.Т. по две дела – т.д.№318/13 год. на БОС и
т.д.№323/13 год. на БОС, за съответните инстанции според това дали
производството ще бъде пренесено пред тях, както и са се съгласили, че към
датата на подписване на спогодбата те не са платени. Узунов в лично качество и
като управител на дружествата се е задължил да издаде/авалира записи на заповед
за сумата от 54 000 лв. с падеж 31.03.2015 год. и 21 000 лв. с падеж
31.03.2016 год. Страните са приели, че ако някое от делата бъде приключено без
да е проведено производство в някоя от инстанциите, то задължението за заплащане на адвокатски
хонорар отпада. Ценната книга е издадена на същата дата 31.10.2014 год. от
Д.Узунов и „Коста бланка“ ООД и авалирана от „Верто доро“ ООД и „Аларик втори“
ООД. Подадено е заявление от адв.Т. за
издаване на заповед против всички солидарно задължени лица. Издадена е заповед
№2007/15.05.2017 год., по ч.гр.д.№3355/17 год. на БРС, с която на Добрин
Узунов, „Коста бланка“ ООД и „Верто доро“ ООД е разпоредено да заплатят
солидарно сумата от 54 000 лв. – вземане по запис на заповед от 31.10.2014
год., с падеж 31.05.2015 год. Възражение е било подадено единствено от името на
бездействащото дружество – длъжник „Верто доро“ ООД от неговия овластен
кредитор „Дау 058“ ООД – овластяването е било предоставено с определение
№264/04.07.2018 год. по ч.т.д.№187/17 год. на БАС.
От така проследената фактология се
установява, че страната, която заема активна позиция на оспорване на иска, е
чужда на оспореното правоотношение, поради което е свободна да въвежда и
доказва абсолютна симулация, при това без да е ограничена откъм процесуални
способи – арг.от чл.165 ал.2 изр.2 от ГПК. Тя всъщност не е авалист, ако и да
действа след овластяване на бездействащия авалист в заповедното производство и
по своя инициатива в настоящото, за да издейства благоприятно за него решение,
ето защо ограниченията за въвеждането на лични защитни възражения от авалиста,
на които се позовава ищеца в писмените си бележки, не са приложими в настоящия
случай.
Привидните сделки са тези, при които
страните съзнателно не желаят настъпването на правните последици, те се
сключват, само за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие между
изразеното и желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД. Доколкото
„Дау 058“ ООД не е страна по правоотношението, не би могъл да разполага с преки
доказателства за привидността, като напр. „обратно писмо“ или „начало на
писмено доказателство“.
Представят се решенията, постановени по
т.д.№323/2013 год. на БОС и от тях се установява, че страни по същото са били
„Инвестмънт СП клуб“ АД, „Билдинг инвестмънт“ АД и „Коста бланка“ ООД. Страни
по т.д.№318/13 год. са били „Инвестмънт СП клуб“ АД против „Билдинг инвестмънт“ АД и Добрин Узунов. От
съпоставката на страните става ясно, че в нито едно от делата не е участвало „Верто
доро“ ООД, което е признало със спогодбата задължение за адвокатски хонорар за
защита по т.д.№323/13 год. в общ размер от 21 000 лв. за всички инстанции.
Правната природа на договора за спогодба по чл.365 от ЗЗД допуска с него да се
създадат задължения/правоотношения (ал.2), но с цел да се прекрати един
съществуващ правен спор или да се избегне един възможен спор. От
доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи, че между
довереника и доверителите е възникнал някакъв правен спор, който да е наложил
сключване на договор за спогодба за уреждане на финансовите им взаимоотношения.
Установено е несъмнено, че по т.д.№318/13 год. е било осъществено ефективно
процесуално представителство на Добрин Узунов от адв.Т. и адв.Н., както и след
служебна проверка от съда е установено подаване на отговор на исковата молба,
отговор на допълнителната искова молба и участие в съдебното заседание на
горните адвокати. Физически договор за правна защита и съдействие, чието копие е било изследвано за автентичност в настоящото
производство, е бил представен с отговора на исковата молба на 06.08.2013 год.
Това обаче е без значение, тъй като настоящата претенция цели да установи
съществуване на вземане по спогодбата, гарантирано с ценната книга, въз основа
на която е издадена заповедта за изпълнение на парично вземане, а не по
договора за правна защита и съдействие.
Към момента на подписване на спогодбата
и двете дела са били във фазата на първоинстанционното производство – решението
по т.д.№318/13 год. е постановено на 23.06.2015 год., а по т.д.№323/13 год. - на
07.12.2015 год. Напълно нелогично е със спогодбата да се признават задължения
за адвокатски хонорари за бъдещи
инстанции, особено пък те да се обезпечават със запис на заповед с падеж
31.05.2015 год., т.е. още докато производствата са се развивали пред БОС.
След като „Верто доро“ ООД не е било
страна по т.д.№323/13 год. и поради това няма задължение за плащане на
адвокатско възнаграждение, то и в ГФО за 2014 год. не са показани никакви
задължения към доставчици. Същевременно е видно от представения протокол за
разпределение на суми по изп.дело №309/14 год. на ЧСИ Д.Н., обжалван по
в.гр.д.№1698/2017 год. на БОС, че с вземанията в размер на 54 000 лв.,
предмет на настоящото производство, ищецът се е конкурирал с „Дау 058“ ООД,
който е кредитор от същия ред.
След като няма индиции за правен спор,
който да е провокирал страните по спогодбата, за да я сключат, с нея е признато
задължение за адвокатски хонорар по дело, в което „Верто доро“ ООД изобщо не е
участвало, както и задължения за дължими адвокатски хонорари през въззивната и
касационни инстанции, до които производството все още не е било развито, а
същевременно с процесното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 т.10(бивша т.9) от ГПК, ищецът участва в
разпределенията на суми по изп.дело №309/14 год. на ЧСИ Д.Н., съдът намира за
установено твърдението за привидност на спогодбата. С нея страните са придали
външна изява на задължения за пред третите лица, най-вече с цел да послужи за
снабдяване с изпълнителен титул, който да се ползва по изп.дело №309/14 год. на
ЧСИ Д.Н..
Доводът на третото лице, развит в
писмените бележки, за нищожност на спогодбата на още едно основание – по чл.40
от ЗЗД, е преклудиран и поради това не следа да се обсъжда по същество. Доводът
за нищожност на авала поради привидността му, е неоснователен, доколкото авалът
е самостоятелна абстрактна сделка и не е възможно да бъде изследвана действителната
воля на авалиста, а само наличието или не на воля за задължаване.
В обобщение се налага извод за
нищожност на източника на каузалното отношение, обезпечено с ценната книга, ето
защо обезпеченото материално право изобщо не е възникнало и поради това
претенцията за установяването му следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.П.Т.с ЕГН **********,
с адрес ***, против „Верто доро“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Булаир“ №9, ет.5, с ЕИК *********, за приемане за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 54 000 лв.
по запис на заповед, издаден от Д.А.У.и „Коста бланка“ ООД на 31.10.2014 год.,
авалиран от „Верто доро“ ООД и „Аларик втори“ ООД за сумата от 54 000 лв.
с падеж 31.03.2015 год., предявен на падежа, както и направените разноски в
размер на 1080 лв. за платена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: