№ 4429
гр. Варна, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100101428 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на делото е иск на Д. А. Н., ЕГН**********, срещу „Ф.-зпз“
ЕООД, ЕИК......, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че ищецът е
собственик на ПИ с идентификатор № .......... по КК и КР, одобрени със
Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК-Варна, находящ
се в град Варна, западна промишлена зона, бул. „Вл. В. №281 с площ от 16
634кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 16 /шестнадесет/,
парцел XXVI-1725, при граници на поземленият имот според същите КК и КР
- съседни поземлени имоти с идентификатори: ..........., ..........., ............ и
10135.4510.691, без изградените върху терена постройки, на придобивно
основание – давностно владение в периода от 29.03.2006г. до 29.03.2016г . и
до предявяването на настоящия иск в съда.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен
имот с идентификатор № .......... по КК и КР на Варна, която придобил по
следния начин:
На 29.03.2006г. теренът бил закупен от четири дружества въз основа на
сделка, отразена в НА №109 на н-с Роза Кожухарова от същата дата, а именно
дружества „О.“ ООД, „О.“ ООД, „О.“ ООД, както и „К. ДВ“ ЕООД. Тъй като
обаче Д. А. Н. бил управител и представляващ всички тях, когато получил
фактическата власт върху земята от продавача по сделката на същия ден, Н.
1
бил имал съзнанието, че той действа и придобива имота като физическо лице,
и започнал да го свои лично. В следващите години само той бил ползвал
имота, а четирите дружества не са имали достъп и не са ползвали имота; той
заплащал и всички разходи, данъци и консумативи за имота, той сочел себе
си и за едноличен собственик. Така от 2006г. и до делото, само ищецът
непрекъснато, необезпокоявано и явно владял лично терена и с оглед на това
го придобил по давност с изтичането на 10-годишния срок, а именно на
29.03.2016г.
Твърди още, че през 2022г. разбрал случайно, че теренът му е вписан в
Имотния регистър при АВп като собствен на ответника по делото „Ф.-зпз“
ЕООД, което счита за без правно основание, но което поражда интереса му да
предяви настоящия иск. Отделно сключеният на 23.06.2011г. от
горепосочените дружества с „К.“ Е/ООД договор за наем на терена, за който
ищецът бил разбрал също през 2022г., счита за иррелевантен, защото
наемателят никога не бил ползвал имота.
По тези причини и с оглед спора за материално право между ответника
и себе си, ищецът моли за отричане правата на ответника и за съдебни
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска, но сочи висящ преюдициален спор.
По същество оспорва напълно основателността на иска. Оспорва факта
на лично държане на терена от физическото лице Д. А. Н. от 2006г. до 2016г.
и до исковата молба, като негова лична. Оспорва предаването на
фактическата власт върху имота да е било лично на Н.. Оспорва и че „О.“
ООД, „О.“ ООД, „О.“ ООД, както и „К. ДВ“ ЕООД не са имали достъп и не са
ползвали имота. Възразява и че ищецът, като физическо лице, заплащал
разходите, данъците и консумативите за имота. Категорично оспорва и
своителното намерение на лично на Д. А. Н.. Още 2008г. реалните
собственици упражнили своите правомощия по отношение на имота, като
вписали договорна ипотека, и то с подписа на Д. Н.. Евентуално сочи
владението за прекъснато с договор за наем, който през 2011г. „О.“ ООД, „О.“
ООД и „К. ДВ“ ЕООД били сключили с „К.“ Е/ООД, при което с
предавателен протокол предоставили на наемодателя и ползването на
поземления имот. Освен това счита себе си за едноличен собственик на
имота, като ¾ ид. части от него придобил по изп. дело №340/2017г. на ЧСИ
Надежда Денчева, проданта по което изключвала изобщо владението на
ищеца; а другата ¼ ид. част ответникът „вече притежавал“.
По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а
именно: явното, трайно, несмутено и спокойно лично владение по смисъла на
2
ЗС, с намерение за своене, като физическо лице, на исковия терен, считано от
29.03.2006г. до 29.03.2016г. и след това; твърденията за начина и момента на
установяване на владението (след закупуване от четири дружества с
управител и представител – ищеца, което довело до начало на лично
своително владение като физическо лице); твърденията за своителен характер
на ползването на имота занапред от ищеца като физическо лице; и всички
други положителни твърдения, на които основава придобивната си давност.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителните твърдения, на които основава
възраженията си; в това число и относно противопоставимите си на ищеца
права на собственост върху спорния имот; в т.ч. че процесният терен бил
собствен на дружества и на тях бил предадено владението; че те учредили
ипотека върху имота в 2008г.; че три от тях го отдали под наем през 2011г. с
предаване на ползването; че ¾ ид. части от терена ответникът придобил по
изп. дело №340/2017г. на ЧСИ Надежда Денчева след продан, а другата ¼ ид.
част „вече притежавал“ (след изясняване на основанието за частта).
По редовността: До първото о.с.з. ответникът следва да уточни на какво
основание твърди да е собственик на исковия терен, особено за ¼ част от него
над сочените придобити по посоченото изп. дело.
При неизпълнение поведението ще се цени по съществото на спора.
Молбата по чл.229, т.4 от ГПК не може да бъде уважена, защото Д. А.
Н. не е страна по гр. дело №3084/2021г. на ВОС и така няма да бъде обвързан
от резултата по него, макар и то да има аналогичен предмет.
Молбата за привличена на трето лице – помагач на ответника, а именно
ищеца по гр. дело №3084/2021г. на ВОС – „К.“ ЕООД – не следва да бъде
уважавана, поради липса на твърдяно правоотношение между „К.“ ЕООД и
„Ф.-зпз“ ЕООД, което да обуслови интереса от участието.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Искането на ищеца за доказване на давност чрез свидетели е допустимо,
но бройката замолени 10 свидетели е необоснована. Ето защо следва да бъде
дадена възможност ищеца да води трима свидетели относно владението.
На ответника за равнопоставеност също следва да се даде възможност
да се ползва от трима свидетели, за опровергаване на своителното владение на
ищеца, респ. за доказване владението на други лица, като до о.с.з. уточни
точно кои точно свидетели и при какъв режим.
Предвид редовност на процедурата по размяна на книжа, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 23.02.2023г. от
11.00ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото дело
до приключването на гр. дело №3084/2021г. на ВОС, на осн. чл.229, ал.1, т.4
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ф.-зпз“ ЕООД за привличане
на трето лице – помагач на ответника, а именно „К.“ ЕООД, ЕИК200809267,
на осн. чл.219 от ГПК и чл.220, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, до първото о.с.з. по делото, да уточни на
какво основание твърди да е собственик на исковия терен, особено за ¼ част
от него над сочените придобити по посоченото изп. дело.
При неизпълнение поведението ще се цени по съществото на спора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води трима свидетели в о.с.з., за
доказване на твърдяното своително от ищеца владение върху процесния терен
в периода 2006-2016г. и след това.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира трима свидетели в
о.с.з. за опровергаване на своителното владение на ищеца, респективно
доказване владението на други лица, като до о.с.з. уточни кои точно
свидетели и при какъв режим, произнасянето на съда по което уточнение
ще бъде в осз.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
4
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване, освен в частта по чл.220 от
ГПК, в която част подлежи на обжалване от ответника в едноседмичен срок
от връчване на съобщението за съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5