Решение по дело №1146/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 128
Дата: 18 февруари 2016 г. (в сила от 7 април 2017 г.)
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20153100901146
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../18.02.2016 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1146 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са  с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

С искова молба ищецът „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 85, представлявано от П.Й.М. и Л.А.К. – Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител юрисконсулт Тома Томов, е предявил специалните положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Никола Петков” № 6, вх. „А”, ет. 4, ап. 8 и Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, че дължат при условията на солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД следните суми, произтичащи от запис на заповед, издаден от „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК ********* на 28.12.2010 г. за сумата от 2 800 000,00 евро, авалиран от Г.Р.Т., ЕГН: **********, за които е издадена заповед № 1761 от 30.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, а именно: 30 000,00 евро, представляваща част от дължимата сума в общ размер на 2 800 000,00 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000,00 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, разноски в общ размер на 2 583,62 лв., от които 1 173,50 лв. внесена държавна такса и 1 410,12 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовото дружество твърди, че на 28.12.2010 г. „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД е издало в полза на „ИНВЕСТБАНК” АД запис на заповед с падеж на предявяване до 26.03.2013 г. за сумата от 2 800 000,00 евро. Записът на заповед е авалиран от Г.Р.Т.. Твърди, че същият е редовно предявен за плащане на издателя „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД и на авалиста Г.Р.Т., като въпреки това дължимата сума не е погасена.

На 27.03.2015 г. „ИНВЕСТБАНК” АД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и авалиста по записа на заповед за част от сумата, дължима се по записа на заповед, а именно - 30 000,00 евро, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й погасяване. Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав. Със заповед за незабавно изпълнение № 1761 от 30.03.2015 г. ответниците по настоящия иск са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД исковите суми, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист от 16.04.2015 г.

В исковата молба се сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, е депозирано възражение от длъжниците „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД и Г.Р.Т., което обуславя правния интерес за кредитора да предяви настоящия иск за установяване на вземанията си срещу двамата солидарни длъжници.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, чрез пълномощника адв. В.С., е подал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове с твърдението, че не дължи претендираната от ищеца сума с произход процесния запис на заповед. На първо място се твърди, че задължението по процесния запис на заповед не е източник на задължение към ищеца, тъй като същият е заменен по силата на изрични договорки между страните по настоящото дело с други обезпечения. На второ място, при условията на евентуалност твърди, че задължението по процесния запис на заповед не е изискуемо, тъй като менителничният ефект не е предявен, въпреки задължението за това с оглед начина на определяне на падежа по него – падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на менителничния ефект. На последно място, в условията на евентуалност, ако горните два довода не бъдат споделени, ответникът твърди, че не дължи претендираната сума по процесния запис на заповед на основание безпаричност на менителничното правоотношение, произтичащо от него. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Г.Р.Т., чрез пълномощника адв. В.С., е подал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че претендираната от ищеца сума с произход процесния запис на заповед не е дължима от него в качеството му на авалист, тъй като банката е действала недобросъвестно при ангажиране на менителничната му отговорност, знаейки, че процесния запис на заповед вече не е източник на задължение, тъй като е заменен по силата на изрични договорки между банката и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД с други обезпечения. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.

В допълнителните отговори по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответниците поддържат становището си по исковете.

В съдебно заседание ищецът „ИНВЕСТБАНК” АД не изпраща представител.

В съдебно заседание и с писмени становища процесуалният представител на ответниците „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД и Г.Р.Т. по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, се установява, че въз основа на заявление от 27.03.2015 г. от заявителя „ИНВЕСТБАНК” АД - гр. София, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, срещу длъжниците „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД и Г.Р.Т., като в законоустановения двуседмичен срок по чл. 415 от ГПК е постъпило възражение от същите.

С оглед на изложеното и предвид спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителния иск, съдът намира същия за допустим.

Не се спори, а и от представения по делото договор за банков кредит № 902 от 07.12.2007 г. /л. 41- л. 46 от делото/ се установява, че на посочената дата между ищеца „ИНВЕСТБАНК” АД – гр. София, в качеството на кредитодател и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя инвестиционен банков кредит с първоначален размер от 6 575 328 лв.

 С анекс № 2 от 17.09.2009 г. към посочения договор за банков кредит /л. 48, 49/, така предоставеният кредит в лева е превалутиран в евро, като задължението е определено в размер на 3 000 000 евро. След това отношенията между страните са уреждани чрез сключване на допълнителни анекси, като с анекс № 4 от 28.12.2010 г. /л. 51, 52/ страните са постигнали съгласие, че след частично погасяване на формираното задължение на кредитопоучателя „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД  със сума в размер на 1 000 000 евро, остатъкът от главницата по кредита следва да се погаси в срок до 26.01.2013 г. при посочения в анекса погасителен план. В чл. 9, ал. 4 от този анекс е предвидено, че за обезпечаване на кредита се издава запис на заповед от „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД в полза на банката за новия размер и срок на кредита, ведно с дължимите лихви за периода, авалиран от Г.Р.Т. като физическо лице, платим на предявяване в срок до два месеца от новия краен срок на кредита. Въз основа на тази уговорка е издаден процесния запис на заповед от 28.12.2010 г. /л. 5/, с който „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, като издател на записа на заповед, се задължава безусловно и неотменимо, при предявяване на записа на заповед, да плати на „ИНВЕСТБАНК” АД – гр. София, или на нейна заповед сумата 2 800 000 евро. Посочено е, че записът на заповед следва да се предяви за плащане в срок до 26.03.2013 г. Записът на заповед е с уговорка „без разноски и без протест”.

Ищецът е предявил искането си за издаване на заповед за изпълнение, позовавайки се на вземането си не по договора за кредит, а  на записа на заповед от 28.12.2010 г. Договорът за кредит и записа на заповед са две самостоятелни сделки като по всяка от тях възникват отделни самостоятелни правоотношения, които могат да се претендират отделно. Това важи и в случаите, когато задължението по записа на заповед е поето във връзка с обезпечаване на вземането на приносителя по каузалната сделка. Съгласно чл. 535  от ТЗ записът на заповед задължително следва да съдържа посочените в разпоредбата реквизити, като липсата на някои от тях може да бъде преодоляна чрез презумпциите по чл. 536 от ТЗ. По силата на чл. 465, във вр. с чл. 537 от ТЗ, длъжниците по записа на заповед не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъветен при придобиване на записа на заповед. С оглед на тази разпоредба, имайки предвид, че в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ като задължителен реквизит не е посочено основанието, на което се издава записа на заповед, следва, че същият има характера на абстрактна търговска сделка, т.е. за действителността й, за възникване на задължението и за изпълнението му е без значение основанието, на което записът на заповед е издаден. Поради това задължението по записа на заповед възниква от момента на издаването му, независимо от каузалното правоотношение, по повод на което това евентуално е направено. Затова приносителят на записа на заповед може да реализира вземането си срещу издателя само въз основа на записа, без да навежда каквито и да са доводи за съществуващото между страните каузално правоотношение. Това правило важи и в случаите, когато в обстоятелствената част на исковата молба ищецът, позовавайки се на задълженията на ответника по записа на заповед, излага данни и за съществуването на каузалното правоотношение, по повод на което той е издаден. В този случай, доколкото той основава вземането си само на записа на заповед, не е длъжен да доказва съществуването на каузалното правоотношение и това, че е изправна страна по него. Във връзка с това, ответникът е този, който позовавайки се на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, може да въведе доводи за погасяването на задължението му по каузалното правоотношение, а оттам и за това по записа на заповед, като ще носи доказателствената тежест за установяване на тези си твърдения. Същевременно, дори ищецът да не  е изложил факти относно каузалното си правоотношение, ответникът може да наведе доводи за съществуването на такова и за връзката му със задължението по записа на заповед, като по силата на чл. 154 от ГПК той ще е този, който следва да установи съществуването на това каузално правоотношение, връзката му със записа на заповед и това, че е изпълнил задължението си по него. В този смисъл е т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както  и решение № 23/03.04.2013 г. по т.д. № 993/2011 г., решение № 39/04.04.2013 г. по т.д. № 43/2012 г., решение № 94/22.06.2015 г. по т.д. № 829/2014 г., решение № 88/08.07.2015 г. по т.д. № 1205/2014 г. и решение № 114/10.07.2014 г. по т.д. № 1469/2013 г., всичките по описа на ВКС, ТК, I т.о. С оглед на това, не може да бъде прието възражението на ответниците в настоящото производство, че записът на заповед не е породил задължение, тъй като е „безпаричен”, т.е. е издаден без съществуването на свързано с него каузално правоотношение. Предвид абстрактният характер на записа на заповед, липсата на такова правоотношение не води до недействителността на записа и на произтичащото от него задължение. С оглед на това, така изложените твърдения в отговорите за липса на задължение поради „безпаричност” на записа на заповед са неоснователни. При това възражението за „безпаричност“ е общо възражение, поради което при извършването му длъжникът следва да конкретизира точно фактите и обстоятелствата, въз основа на които оспорва записа на заповед. В този смисъл е и решение № 143/22.01.2013 г. по т.д. № 870/2011 г., решение № 38/04.04.2013 г. по т.д. № 1165/2011 г. и решение № 38/07.04.2015 г. по т.д. № 1008/2014 г., всичките по описа на ВКС, ТК, I т.о. В случая ответниците твърдят, че задължението по записа на заповед е „безпарично” поради липса на каузално правоотношение, което тяхно твърдение противоречи на посочените по-горе доказателства и по-специално на това, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължението на „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД по договора за банков кредит.

За да възникне задължението за изпълнение по записа на заповед, същият задължително следва да съдържа посочените в чл. 535 от ТЗ реквизити, тъй като, ако това не е така, той е недействителен по силата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ. В случая видно от текста на записа на заповед, той съдържа всички изискуеми реквизити, като уговорения в него падеж е такъв по чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ – на предявяване. По силата на чл. 487, ал. 1 от ТЗ, в този случай записът на заповед трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването му, но издателят може да определи и по-дълъг срок, като по силата на ал. 2, ако издателят предпише записът на заповед да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден. В случая записът на заповед е издаден на 28.12.2010 г., като в него е записано, че следва да се предяви за плащане в срок до 26.03.2013 г. Доколкото този срок е определен от издателя, по силата на чл. 487, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, приносителят - в случая „ИНВЕСТБАНК” АД, е могъл да предяви записа на заповед редовно за плащане до посочената дата – 26.03.2013 г. Върху записа на заповед е налице отбелязване, че същия е предявен в срок, което изявление произхожда от надлежен представител на издателя. Касае се за удостоверително изявление, което удостоверява неизгодни за „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД факти, поради което го обвързва със задължителна сила и доказателствената тежест за оборването му е на дружеството. Последното обаче не е ангажирало доказателства, от които да бъде направен извод, че обвързващата сила на това удостоверяване е оборена. С оглед на това за ответника „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД е възникнало задължение за плащане на сумата по записа на заповед. Това важи и за ответника Г.Р.Т., доколкото същият е приел да поръчителства по записа на заповед, като това му изявление надлежно е удостоверено по реда на чл. 484, ал. 1 от ТЗ върху записа на заповед. С поемането на това задължение, по силата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ ответникът Г.Р.Т. отговаря при същите условия, както издателя на записа на заповед, като по силата на чл. 513, ал. 1 от ТЗ отговорността им към приносителя е солидарна такава. Ответникът Г.Р.Т., в качеството си на поръчител, както и дружеството „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, е удостоверил, че записът на заповед му е предявен в срок. С оглед на това и за него е възникнало задължението за заплащане на сумата по записа на заповед. Дори и де се приеме, че записът на заповед не е предявен за плащане в посочения срок, то по силата на чл. 514, ал. 1 от ТЗ в този случай приносителят не губи преките си искове срещу издателя, който е и платец и авалиста, които продължават да дължат сумите. В тези смисъл е и решение № 1/01.03.2010 г. по т.д. № 520/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.

 Записът на заповед е издаден за сумата от 2 800 000 евро, като „ИНВЕСТБАНК” АД претендира частично плащане в размер на 30 000 евро. Законът не съдържа забрана за такава частична претенция, поради което с оглед на горeизложеното по делото е доказано, че банката има вземане по отношение на ответниците по посочения запис на заповед до заявения с исковата молба размер. Ответниците не биха могли да оборят това си задължение, позовавайки се на изпълнение по каузалното правоотношение, доколкото видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П. размерът на задължението на „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД по договора за банков кредит в лева № 902/07.12.2007 г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2015 г., е общо в размер на 836 852,03 евро. С оглед на това, не може да се приеме, че исковете са неоснователни поради това, че задължението на „ИНВЕСТБАНК” АД по така цитирания запис на заповед е отпаднало, тъй като този запис на заповед е бил заменен с друг такъв. Наистина в чл. 9, ал. 4 от анекс № 5 от 28.03.2012 г. /л. 54/ е посочено, че вземането на банката се обезпечава със запис на заповед в размер на 1 966 371,71 евро, издаден от „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД в полза на „ИНВЕСТБАНК” АД, ведно с дължимите лихви за периода, авалиран от Г.Р.Т. като физическо лице, платим на предявяване в срок до 26.03.2014 г. За да се приеме, че е налице уговорка да бъде погасено вземането по записа на заповед от 28.12.2010 г., следва това изрично да е предвидено в анекса, каквато уговорка не е налице. В случая с анекса само е изменена уговорката на чл. 9, ал. 4 от анекс № 4 от 28.12.2010 г., въз основа на който е издаден процесния запис на заповед, като е конкретизиран размера и е удължен срока, в който приносителят би могъл да предяви записа на заповед за плащане – вместо в срок до два месеца от новия краен срок на кредита - 26.01.2013 г., съгласно чл. 9, ал. 4 от анекс № 4/28.12.2010 г., е предвиден срок на предявяване до 26.03.2014 г., съгласно чл. 9, ал. 4 от анекс № 5/28.03.2012 г. Променени са част от условията на записа на заповед, без обаче изрично да е предвидено, че се обезсилва стария такъв. Ако се приеме, че се погасява задължението на ответниците по вече издадения запис на заповед и възниква ново такова по запис на заповед, издаден по реда на анекс № 5, то би била налице новация и за това трябва да са налице предпоставките по чл. 107 от ЗЗД. Тези предпоставки обаче трябва да са изрично предвидени в договора, а не да се извличат по тълкувателен път. В този смисъл е решение № 138/22.08.2013 г. по т.д. № 27/2012 г. и решение № 130/24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008 г., двете по описа на ВКС, ТК, II т.о. В конкретния случай обаче такива не са изрично предвидени, а и не могат да бъдат извлечени по тълкувателен път, доколкото анекс № 5 е сключен на 28.03.2012 г. и същият само коригира сумата по вече издадения запис на заповед с извършените до момента на сключването му плащания по кредита и променя срока за предявяването на записа на заповед за плащане. Променя се част от съдържанието на записа на заповед, но така, както същия е предвиден в анекс № 4, т.е. с уговорката по чл. 9, ал. 4 от анекс № 5 се променя уговорката по чл. 9, ал. 4 от анекс № 4, а не се създава нова, различна от нея. Поради това не може да се счете, че задължението по записа на заповед от 2010 г. е погасено. Още повече, че както се посочи по-горе, пропускането на срока за предявяване на записа на заповед не води до отпадане на задълженията на издателя-платец и авалиста. Този срок не е предвиден изрично и като задължителна част от записа на заповед по смисъла на чл. 535, ал. 1 от ТЗ, поради което се касае за несъществен елемент от записа на заповед, който би могъл да бъде променян по съгласие на страните без издаването на нова заповед.

Дори и да се приеме, че е налице новация, то погасяването на задължението ще стане с издаването на нов запис на заповед, издаден въз основа на уговорките по чл. 9, ал. 4 от анекс № 5 от 28.03.2012 г. Доколкото това обстоятелство би ползвало ответниците, то те са тези, които по положителен начин би следвало да установят, че такъв запис на заповед е бил издаден. Ответниците се опитват да докажат твърденията си чрез изискването на този документ от насрещната страна по реда на чл. 190 от ГПК. В този случай, за да бъдат приложени последиците по чл. 161 от ГПК, също следва да бъде установено, че изисквания документ действително съществува без да се установява конкретното му съдържание. При липсата на данни за това, в случая няма как да бъдат приложени последиците от разпоредбата на чл. 161 от ГПК, доколкото няма данни ответниците да са предприели действия по издаване на нов запис на запис на заповед или да са издали такъв. Съществуването на такъв запис на заповед не може да бъде предполагано само въз основа на твърдения на заинтересованите страни и въз основа на такива твърдения да се извлича неправомерно поведение на другата страна в процеса. Това неправомерно поведение следва да бъде доказано, в какъвто смисъл е и решение № 34/31.03.2005 г., постановено по гр.д. № 415/2004 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 399/30.06.2005 г. по т.д. № 400/2004 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. С оглед на това, така направеното възражение на ответниците е неоснователно и въз основа на него иска не може да бъде отхвърлен.

На последно място, без значение е обстоятелството дали вземането на ищеца е обезпечено по друг начин и би могло да бъде събрано чрез реализиране на другите обезпечения, тъй като преценката как да бъде събрано вземането е на самия кредитор и не би могло да бъде предмет нито на съдебна проверка, нито на възражения от страна на длъжника.

Що се касае до т. 14 от споразумението от 11.10.2013 г. /л. 56-60/, то същата следва да се тълкува с оглед всички уговорки в споразумението, от които е видно, че изпълнението й е обвързано със задължението за сключване на анекс при посочените условия, за какъвто по делото няма данни. Освен това, самото връщане няма да установи, че задължените по записа на заповед е изпълнено, без да е налице извършено отбелязване за плащането по смисъла на чл. 492, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл е и решение № 88/07.06.2010 г. по т.д. № 765/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., в което изрично е прието, че в случай на връщане на записа на заповед разпоредбите на чл. 77, ал. 2 и чл. 109 от ЗЗД не намират приложение, а трябва да се приложи специалната разпоредба на чл. 492, ал. 1 от ТЗ, поради което фактът, че документа се намира в държане на длъжника, без върху него да е отбелязано евентуално плащане, не води до извода, че длъжникът е изпълнил задължението си.

По изложените съображения се налага извода, че ищецът установи, в условията на пълно и главно доказване съществува на вземането, за което му е издадена заповед за незабавно изпълнение, поради което и предявеният установителен иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че ответниците дължан законна лихва върху неизплатената сума на главницата от 30 000 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а именно от 27.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

По отношение на разноските:

 

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 3 613,75 лв., от които 1 173,50 лв. заплатена държавна такса по исковото производство, 150,00 лв. заплатен хонорар на вещо лице и 2 290,25 лв. юрисконсултско възнаграждение, които му се дължат изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на исковото производство на ответниците не се дължат разноски.

Подлежат на заплащане и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 2 583,62 лв., от които 1 173,50 лв., представляваща заплатена държавна такса и 1 410,12 лв. юрисконсултско възнаграждение, които му се дължат изцяло от ответниците.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 85, представлявано от П.Й.М. и Л.А.К. – Изпълнителни директори, срещу „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Никола Петков” № 6, вх. „А”, ет. 4, ап. 8 и Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, че ответниците дължат при условията на солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД следните суми, произтичащи от запис на заповед, издаден от „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК ********* на 28.12.2010 г. за сумата от 2 800 000,00 евро, авалиран от Г.Р.Т., ЕГН: **********, а именно: 30 000,00 евро /тридесет хиляди евро/, представляваща част от дължимата сума в общ размер на 2 800 000,00 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000,00 евро /тридесет хиляди евро/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед № 1761 от 30.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Никола Петков” № 6, вх. „А”, ет. 4, ап. 8 и Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, да заплатят солидарно на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 85, сумата от 3 613,75 лв. /три хиляди шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Никола Петков” № 6, вх. „А”, ет. 4, ап. 8 и Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, да заплатят солидарно на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 85, сумата от 2 583,62 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски по заповедното производство по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, да бъде върнато на съответния състав на ВРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: