Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11557 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на К.А.Д. срещу ЗД „Г.з.“
ЕАД за заплащане на сумата от 28 185.60 лева, представляваща обезщетение в
размер на заплатени суми за ремонт и възстановяване на щети по л.а. „Нисан“,
модел „Х-трейл“ с ДК № ********, нанесени при ПТП на 08.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищцата основава претенцията си на сключен с ответника
договор „Каско Престиж на МПС“ от 12.05.2017 г. за л.а. „Нисан, модел
„Х-трейл“, ДК № ******** при застрахователна сума от 33 900 лева. На
08.11.2017 г. настъпило ПТП, при което за управлявания от К.Д. автомобил
настъпили увреждания. Ищцата уведомила ответника за настъпване на
застрахователното събитие и представила изискуемите документи.
Първоначално била уведомена от застрахователното
дружество, че е необходимо да декларира допълнителни сведения, но впоследствие
се оказало, че това не е необходимо, тъй като претенцията ще бъде отказана. Д.
предприела действия по установяване на действителните щети и остойностяване на
необходимия ремонт. Уврежданията отстранила за своя сметка. Счита, че
ответникът неправомерно отказал да й заплати застрахователно обезщетение,
поради което моли да бъде осъден да й заплати сумата за отстраняване на
уврежданията съгласно фактури за 9 410.40 лева, 9 523.20 лева и 9 252
лева, или общо 28 185.60 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
е оспорил изцяло предявения от К.Д. иск. Твърди, че ищцата не е била собственик
на л.а. „Нисан“ и че липсвало валидно застрахователно правоотношение поради
неплащане на уговорената застрахователна премия по договора от 08.11.2017 г.
Оспорена е истинността на протокол за ПТП в частта относно обстоятелствата и
причините за настъпване на произшествието. Увредите опровергавали начина, по
който Д. декларирала, че е настъпило произшествието.
Евентуално
счита, че при тотална щета обезщетението не следва да надхвърля 70% от
действителната му пазарна цена, поради наличие на запазени части по него.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 405,
ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да възникне
правото по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва се докаже наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между
страните по договор за имуществено застраховане за обект, по отношение на който
е настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора и
изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора
за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и
съдействие.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване.
Съгласно 343, ал.
1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск
и при настъпване на застрахователно събитие да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,
предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор.
На
12.05.2017 г. е сключен договор за застраховка „Каско Престиж“ на МПС № 6700016117003629
между К.А.Д. и „Г.З.“ ЕАД за автомобил „Нисан“, модел „Х-трейл“, ДК № ********,
клауза „А“ – пълно покритие. Срокът на застрахователното покритие е от 00.00
часа на 13.05.2017 г. до 24.00 часа на 12.05.2018 г. Според данните от
застрахователна полица от 12.05.2017 г., при сключването й е заплатена първата
вноска от застрахователната премия.
Представено
е свидетелство за регистрация, според което собственик на автомобила е К.А.Д..
При тези
данни неоснователни се явяват възраженията на ответника, че ищцата не е
собственик на автомобила и че липсва валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществено застраховане на л.а. „Нисан“ с рег. № ********.
Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ и доколко не е се установява страните по договора
да са уговорили нещо различно, застрахователното покритие започва след заплащането
на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено
плащане на премията (какъвто е конкретният случай).
На
10.11.2017 г. К.Д. уведомила „Г.З.“ ЕАД за настъпила щета на автомобила на
08.11.2017 г. Приложила е протокол за ПТП. След поредица от огледи,
застрахователят отказал да определи и изплати застрахователно обезщетение
поради несъответствие на получените по автомобила увреди с декларирания от
собственика механизъм на ПТП.
Въз
основа на данните от изисканата административно-наказателна преписка,
включително протокол за ПТП и на база показанията на свидетелите Г.Т. и И.Х.,
вещото лице инж. А. А. е изготвил две авто-технически експертизи за
установяване механизма на получаване на уврежданията по л.а. „Нисан“. Анализът
на снимковия материал и видимите деформации, счупвания и надирания по л.а.
„Нисан“ давал основание да се заключи, че вредите по превозното средство могат
да бъдат получени по механизма, описан в протокола и огледа, потвърден от
водача на л.а. „БМВ“ и частично от показанията на свидетеля Т.. Според
протокола за ПТП, л.а. „Нисан“ се движи по ул. „Шаварски път“ от комплекс
„Леда“ към ул. „Сребърна“ и нарушава предписанието на пътен знак Б1, задължаващ
водача да пропусне пътното превозно средство, което се движи с предимство и
реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак Б3 л.а. „БМВ“ с рег. № ********.
Въз основа на тези
данни се налага изводът, че липсва основание застрахователят да откаже или да
намали дължимата застрахователна сума.
Застрахователното
обезщетение следва да определи по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като не може да надвишава действителната (при пълна увреда – чл. 400,
ал. 1 от КЗ) или възстановителната (при частична увреда – чл. 400, ал. 2 от КЗ)
стойност на застрахованото имущество. От значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, без значение отстранени ли са вредите чрез
ремонт или не.
При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не
съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014
г. (решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС).
По смисъла
на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство представлява
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната му стойност.
Според
заключението на неоспорената от страните и приета по делото оценителна
авто-техническа експертиза, действителната пазарна стойност на л.а. „Нисан“ е
32 883 лева. Стойността на разходите за необходимия ремонт възлизат на
сумата от 27 506.50 лева, което е повече от 70% (83.65%) от действителната
стойност на автомобила и следователно е налице тотална щета.
Пазарната стойност на процесния автомобил е 32 883 лева. В хипотезата на „тотална щета“ от действителна стойност на автомобила следва да бъде приспадната остатъчната стойност на увреденото имущество, за да се получи размерът на дължимото обезщетение. Вещта има остатъчна имуществена стойност, която представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Пропускът да бъде приспадната съставлява нарушение на принцип за изравняване на имущественото състояние на увредения с това отпреди увреждането, без да го надвишава. След приспадане на запазените части – 9 864.90 лева, дължимото от ответника обезщетение възлиза на сумата от 23 018.10 лева. Както вече се отбеляза, ирелевантно е обстоятелството отремонтиран ли е автомобилът или не.
Искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ
следва да бъде уважен до размера на сумата от 23 018.10 лева. За разликата
до 28 185.60 лева претенцията следва да се отхвърли.
Главницата се дължи ведно със законната лихва така, както
е поискана - от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ответникът е възразил,
че на ищцата адвокатски хонорар не се дължи, тъй като липсват доказателства за
действителното му заплащане, евентуално за прекомерност на претендирания
размер. Видно от договор за правна помощ на л. 36 от делото, К.Д. е заплатила
на адв. М. адвокатско възнаграждение за предявяване на иск срещу „Г.З.“ ЕАД във
връзка със застраховка „Каско Престиж“ в размер на 2 100 лева. Минималният
размер е 1 650.68 лева. Предвид вида и характера на предявения иск, извършените
по делото процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания,
възнаграждението от 2 100 лева не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано. Ответникът дължи да заплати на К.Д. сумата от 2 676.55 лева
разноски за производството.
На
ответника се дължат разноски в размер на 152.17 лева от претендираните по
списъка по чл. 80 от ГПК 830 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, „Г.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.А.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 23 018.10 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по щета № 67001700942, образувана за настъпило застрахователно събитие „пътно-транспортно
произшествие“ с участие на застрахования при ответника автомобил „Нисан“, модел
„Х-Трейл“ с ДК № ******** по договор за застраховка „Каско Престиж“ № 6700016117003629
от 12.05.2017 г., ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
28 185.60 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2 676.55
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 152.17 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: