Решение по дело №1118/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

29.10.2019 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1118 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „д. ****“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.А.Ц., съд.адрес:***-адв.Н.Б. против Наказателно постановление №346180-F382009 от 09.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 687,45  лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска размерът на санкцията да бъде изменен в съответстви с норммата на чл.180, ал.3 от ЗДДС. Прави се алтернативно искане за отмяна на НП поради маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощниса си поддържа жалбата.  Несочи нови доказателства.  

Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пазарджик, чрез представителя си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.   

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като задълженото лице не е начислило ДДС в размер на 687.45 лв. по извършени от него облагаеми доставки на обща стойност 4 124.68 лв. за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г., тъй като същото е било длъжно, но не е подало в срок Заявление за регистрация по ЗДДС.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Наказателното постановление издадено възоснова на следните фактически констатации:

Дружеството е подало Заявлението за регистрация но ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от закона с вх. №133911800165965/26.01.2018 г. чрез упълномощеното лице М. И. В. съгласно Пълномощно е peг. №15/23.01.2013 г. В хода на извършена последваща проверка било установено, че за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. дружеството било реализирало облагаем оборот на смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 51 771.12 лв. Проверката установила, че облагаемият оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2017 г. и бил в размер па 50 122.11 лв. и дружеството е следвало да подаде Заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 14.07.2017 г. /в 14-дневен срок от изт ичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв./. Заявлението за регистрация било подадено на 26.01.2018 г., т.е. със закъснение o r 6 месена и 12 дни.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 07.02.2018 г. на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС №130421800254802/07.02.2018 г., връчен на 07.02.2018 г. на упълномощеното лице Мая И. Войнова съгласно Пълномощно с peг. №1196/05.02.2018 г.

Съгласно ратпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък та извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден Акта та регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата на която е регистрирано от органа по приходите. Затова, ако задълженото лице „д. ****" ЕООД е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС, то Акта за регистрация по ЗДДС е следвало ра бъде издаден не по-късно от 28.07.2017 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 07.02.2018 г. лицето дължи данък за навършените от нето облагаеми доставки.

При извършена последваща проверка било установено, че за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. задълженото лице е извършило облагаеми доставки на обща стойност 4 124.68 лв., представляващи продажби на дребно, платени в брой и отчетени чрез НКАФП с на ФУ DY273859. За посоченият период не били налице получени плащания по банков път, издадени продажни фактури и сторно и/или ръчни касови бележки. ВОП, ВОД и освободени доставки. Мястото на иизпълнение на посочените доставки е било на територията на страна.

Прилагайки формулата, описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС неначисленият ДДС за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г., бил в размер на 687.45 лв.

Тези констатации били документирани с ПИП №0471307/24.04.2018 г., ведно с Приложение № 1 към него.

Въз основа на така установените факти, било прието, че ако задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.012018 г. - 31.01.2018 г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декдарания за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите" за данъчен период месец 01/2018 г., съгласно чл.125, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок дй 14.02.2018 г.

Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвижда санкция за лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в предвидените от закона срокове, като ал.2 на посочената разпоредба предвижда санкция за лицата и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

Задълженото лице „д. ****“ ЕООД било подало СД за ДДС за данъчен период месец 02/2018 г. по електронен пътс вх. №13001535008/14.03.2018г. В Дневника за продажбите за посоченият период с Протокол №31012018/07.02.2018 г. лицето било самоначислило Дължимия ДДС за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. в размер на 687.45 лв.

Нарушението било установено при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с посочения по-горе Акт за регистрация. Нарушението било за първи път.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на покзанията на свидетелката Д. А. и писмените доказателства приложени по делото.

При издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на ЗАНН за пълнота и срочност.

Вярно е, че в АУАН и в НП има разминаване в посочените цифрови квалификации на вмененто нарушение, като в АУАН е посочено, че дружеството жалбоподател е нарушило чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, докато в атакуваното НП се сочи, че е извършено нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Но съдът намира, че това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не довело до нарушение на правата на нарушеля да разбере в какво е обвинен.

Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност Наказателно постановление да бъде издадено и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Конкретния случай е точно такъв, като се има предвид неоспорените по същество констатации и ясното словесно описание на нарушението, както в АУАН, така и обжалваното НП.

Констатациите относно неизпълнение на задължението за начисляване на ДДС върху облагаемите доставки през посочения период, тъй като ДЗЛ не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, установени от всички устни и писмени доказателства не се оспорват.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че дружеството жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС на 26.01.2018 г. Не е спорно също, че за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 51 771.12 лв., като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.07.2016 г.-30.06.2017 г. и бил в размер на 50 122.11 лв.

В този ред на мисли, обстоятелство което също не се оспорва, дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 14.07.2017 г. (в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.).

Поради това, както правилно е приел АНО, заявлението за регистрация е било подадено от дружеството със закъснение от 6 месеца и 12 дни.

Не се спори и че за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. дружеството извършило облагаеми доставки на обща стойност 4 124,68 лв., представляващи продажби на дребно, отчетени чрез ЕКАФП с № на ФУ DY273859, като неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на 687,45 лв.

Процесното нарушение обаче е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подяло заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.

Според разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

Следователно, ако дружеството е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 28.07.2017 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 07.02.2018 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.

Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125, ал.5 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружество бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период.

Установено е безспорно, че за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. дружеството извършило облагаеми доставки на обща стойност 4 124,68 лв, т.е. неначисленият ДДС за този период е в размер на 687,45 лв.

Съгласно чл.86, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период, в конкретния случай до 14.02.2018 г., което задължение по начисляването не е неизпълнено за посочения период, пре призмата на неизпълненото на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС.

При тези даннни е осъществен състава на нарушени по чл.180, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.102, ал.3,,т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

При определяне размера на санкцията обаче наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като не е отчел, всички предпоставки за приложение на привилегированият състав по чл. 180, ал.3 от ЗДДС.  

Съгласно чл.180, ал.3 от ЗДДС „При нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.

В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. до 14.02.2018 г.  Както е отразено и в самото НП, данъкът е самоначислен с протокол от 07.02.2018 г. Но от показанията на свидетелките А. и В., което също е отразено в НП, справка декларация и за процесния данъчен период е подадена на 14.03.2018 г., за данъчен период м.02.2018 г. 

Следователно начисляването на данъка с подаването на справка декларация е извършено в рамките на 6-месечния период, в който данъкът е следвало да бъде начислен.

Поради това съдът намира, че следва санкцията да бъде определена в съответствие с предпоставките на чл.180, ал.3 от ЗДДС, която се явява по-благоприятна за дружеството нарушител.

Доколкото 5% от неначисления данък е 34,37 лева, то размера на санцията следва да бъде определен съобразно установения минимален размер по чл.180, ал.3 от ЗДДС, а именно 200 лева.  

Съдът намира за неоснователни и доводите за маловажност на случая. С извършеното дружеството практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Всичко това е основание да се заключи, че нарушението е със завишена степен на обществена опасност. Както бе споменато по-горе нарушението е формално и за осъществянето му не се изисква настъпване на вредни последици. Със същото се засягат обществени отношения от бюджетната сфера и като цяло фискалната политика на Република България. Всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверка, събиране на документи, съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им и отнемащо от времето им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице такива вредни последици.В тази връзка, тъй като се касае за ЮЛ въпросът за вината въобще не се изследва, тъй като се касае за безвиновна отговорност. Всичко гореизложено не дава основание да се направи извод за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение. Не следва да се пренебрегва факта, че в периода в който дружеството е закъсняло с регистрацията по ЗДДС има извършени общо 6 аналогични нарушения, за които са издедани НП, което се установи от служебна справка в деловодната програма на Районен съд.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано, но незаконосъобразно и следва да бъде изменено, като бъде намален размера на санцията на 200 лв.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ НП №346180-F382009 от 09.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 687,45 лева, като

НАМАЛЯВА на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 687,45  лева на 200 лева.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: