№ 2100
гр. В., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110112589 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.
Д. В. № 21, ет.3, ап. 6 срещу В. И. Я., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. К. Н. Н. № 28А ет.2, ап. 1
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за сумите, както следва: 300лева, представляваща неплатена наемна цена за 20
дни за периода 01.04.2022г. до 20.04.2022г. по сключен между страните на 22.06.2021г. договор за
наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 6 в гр. В., ул. Д. В. № 21, ет.3; 204,08лева,
представляваща разходи за изразходвана ел.енергия за което са издадени фактури в периода
15.04.2022г. до 16.05.2022г.; 11,50лева, представляваща неустойка по т. 2.4 от договора за наем от
22.06.2021г.; 4,17лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 21.04.2022г. до
09.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 09.06.2022г., до окончателното изплащане на вземането за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3640 /10.06.2022г.,
постановена по ч.гр. дело №7431/2022г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 22.06.2021г. ищецът, като
наемодател и ответникът, като наемател сключили договор за наем на недвижим имот,
представляващ - апартамент № 6 в гр. В., ул. Д. В. № 21, ет.3. Съгласно уговорките, ответникът
следвало да заплаща всеки месец от пето до десето число на текущия месец дължимата наемна
цена от 450лева, както и консумативни разходи за ток, вода и такса за поддръжка на общите части.
Срокът на договора бил договорен за една година за периода 22.06.2021г. - 21.06.2022г. По време
на действие на договора ответникът изпаднал в забава за заплащане на наема, като на 20.04.2022г.
напуснал имота, без да заплати дължимия наем за м. април в пропорционален размер за общо
20дни. Поради неплащане на наема за м. март ищцата се удовлетворила от депозита, платен на осн.
раздел II, т.2.5. Сочи, че на осн. т.2.4 наемателят дължи и неустойка в размер на 0,5% от
дължимата сума за всеки просрочен ден. Твърди още, че ответникът има неплатени задължения за
ток, за което били издадени фактури в периода 15.04.2022г. до 16.05.2022г. Неизпълнението на
тези му задължения обосновало подаването на заявление в съда, срещу което ответникът възразил.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Не се оспорва
възникването на соченото облигационно правоотношение между страните. Претенцията за м.
април 2022г. се оспорва като неоснователна. Сочи, че през м. ноември 2021г. поради заболяване от
„Ковид" бил в невъзможност да работи, поради което имал сериозни финансови затруднения.
Поради тази причина след проведен телефонен разговор с ищцата се разбрали, че няма да заплаща
наем за м. ноември 2021г. Твърди, че очевидно ищцата е забравила тази договорка и по този начин
приела, че не е заплатен наема за м. март, за който използвала платения депозит. Твърди, че сумата
в размер на 450лева предадена от него, като депозит е достатъчна да покрие наемната цена за
периода от 01.04 до 12.04.2022г. и разходите за ел.енергия. Сочи още, че през м. март 2022г. без
предизвестие и причина ищцата поискала от него да освободи имота в срок от два дни. С тази цел
и за да стане по - бързо намирането на квартира, ответникът ангажирал на 07.04.2022г. Агенция, а
на 12.04.2022г. сключил договор за наем за др. имот, като още на същия ден освободил имота на
ищцата. Оспорва и претенциите за неплатен ток, доколкото не ставало ясно за кой имот е платена
и за кой период.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
относимите правни норми намира следното от фактическа:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го
заповедно производство по ч.гр.д. № 7431/2022г. на ВРС. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника и срещу която
същият е възразил в законоустановения едномесечен срок.
От приетия като писмено доказателство по делото договор от 22.06.2021г. се
установява, че между страните е възникнало наемно правоотношение за недвижим имот,
представляващ апартамент № 6 в гр. В., ул. Д. В. № 21, ет.3. Срокът на договора бил за една
година, за периода 22.06.2021г. – 21.06.2022г. С подписване на същия страните са се
съгласили, че ответникът да заплаща всеки месец от пето до десето число на текущия месец
дължимата наемна цена от 450лева, както и консумативни разходи за ток, вода и такса за
поддръжка на общите части. Съгласно т. 2.4 от договора при забава на плащането на
наемната вноска, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,5% от
дължимата сума за всеки просрочен ден.
Като писмени доказателства по делото са приети осем броя разписки за наем, от
които се установява, че ответникът е заплатил наемната цена за периода месец юли 2021 до
февруари 2022г.
Приета като писмено доказателство е и разписка от 20.05.2022г. за платена от ищеца
ел. енергия в размер на 204,08лв., за която сума има издадени фактури №
**********/15.04.2022г. на стойност 153,36лв., № **********/ 05.05.2022г. на стойност
0,04лв., № **********/16.05.2022 г. на стойност 50,44 лв. и № **********/16.05.2022г. на
стойност 0,24лв.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати
определена цена.
От представения договор за наем от 22.06.2021г. се установява, че между страните е
възникнало валидно наемно правоотношение с предмет - апартамент № 6 в гр. В., ул. Д. В.
№ 21, ет.3.
Между страните не е спорно, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че апартамента е реално ползван от наемателя, като последният е заплащал наем
в размер на 450 лв. в периода от месец юли 2021 до февруари 2022 г.
2
Ответникът възразява, че е заплатил наемната цена за месец март 2022г., поради
което счита, че предаденият при сключването на договора депозит в размер на 450лв. е
достатъчен да покрие месечната наемна цена за периода 01.04.2022г. – 12.04.2022г. (датата,
на която ответникът твърди, че е напуснал имота), както и разходите за електрическа
енергия.
Тези твърдения на ответника останаха недоказани в хода на процеса. На първо място
от доказателствата по делото, не се установи по безспорен начин, че ответникът е платил
дължимата наемна цена за месец март. На следващо място – твърденията на ответника, че
наетият имот е напуснат от него именно на 12.04.2022г. също останаха недоказани. В тази
връзка ответникът е представил протокол – опис от 12.04.2022г., от който е видно, че е
сключил договор за наем на недвижим имот на адрес гр. В., ул. „Княз Николаевич“ 28А с
Маргарита Христова- Плашилска. Наличието на сключен договор за наем и представеният
протокол - опис не установяват факта, че наемателят е напуснал наетия процесното жилище
на дата 12.04.2022г. Поради това исковата претенция за заплащане на сумата 300 лева,
представляваща неплатена наемна цена за 20 дни за периода 01.04.2022г. до 20.04.2022г. се
явява основателна.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията
за осъждане на ответника да заплати и претендираната мораторна лихва, доколкото
заплащането на задълженията на ответника за наем е следвало да се заплатят до 20.04.2022
г. – датата, на която е освободен апартамента от наемателя. С оглед на това от 21.04.2022 г.
същият е изпаднал в забава и дължи претендираната лихва за забава, аргумент от чл. 101
ЗЗД. Съдът с помощта на Апис Финанси изчисли, че за периода от 21.04.2022 г. до
09.06.2022 г. дължимата сума се равнява на 4,17лева.
Основателна се явява и исковата претенция по чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 11,50лева,
представляваща неустойка по т. 2.4 от договора за наем от 22.06.2021г., дължима за периода
11.04.2022 г. до 20.04.2022г. Според цитирания член от договора, при забавяне на плащането
наемателят дължи неустойка за забава в размер на 0.5% от дължимата сума за всеки
просрочен ден. Наемателят е изпаднал в забава, считано от 11.04.2020г., тъй като е следвало
да заплати наемната цена от 5-то до 10-то число за месеца, за който се отнася, тоест за месец
април.
От представените по делото писмени доказателства се установява още, че ищецът е
заплатил сума в размер на 204,08лв., за която сума има издадени фактури №
**********/15.04.2022г. на стойност 153,36лв., № **********/05.05.2022г. на стойност 0,04
лв., № **********/16.05.2022 г. на стойност 50,44лв. и № **********/16.05.2022г. на
стойност 0,24 лв. От представените фактури е видно, че заплатената ел. енергия е потребена
през месец март и през месец април, т.е. в периода, за който се установи, че ответникът е
ползвал наетия имот без да изпълнява задълженията си по договора за наем, а именно да
заплаща наемната цена и разходите свързани с ползването на имота, в настоящия случай -
сметките за ток. Поради това исковата претенция за заплащане на сумата в размер на
204,08лева, представляваща разходи за изразходвана ел.енергия, за което са издадени
фактури в периода 15.04.2022г. до 16.05.2022г., се явява основателна и доказана и като
такава следва да се уважи.
На основание гореизложените мотиви следва изводът, че предявените искови
претенции се явяват основателни, поради което подлежат на уважаване в тяхната цялост.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са - 150лева за държавна такса и претендирано адв. възнаграждение в размер
на 480лева с ДДС. Така общият размер на разноските е 630лева, които следва да се присъдят
в цялост.
3
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират се 50лева
за платена ДТ, които следва да се присъдят в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
С. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Д. В. № 21, ет.3 съществува вземане срещу
ответника В. И. Я., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. К. Н. Н. *** за сумите, както следва:
300лева, представляваща неплатена наемна цена за 20 дни за периода 01.04.2022г. до
20.04.2022г. по сключен между страните на 22.06.2021г. договор за наем на недвижим имот,
представляващ апартамент № 6 в гр. В., ул. Д. В. № 21, ет.3; 204,08лева, представляваща
разходи за изразходвана ел.енергия за което са издадени фактури в периода 15.04.2022г. до
16.05.2022г.; 11,50лева, представляваща неустойка по т. 2.4 от договора за наем от
22.06.2021г.; 4,17лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
21.04.2022г. до 09.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 09.06.2022г., до окончателното изплащане на
вземането за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 3640 /10.06.2022г., постановена по ч.гр. дело №7431/2022г. на ВРС, на осн. чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. Я., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. К. Н. Н. *** ДА ЗАПЛАТИ
на С. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Д. В. № 21, ет.3 сумата от 630лева,
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. Я., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. К. Н. Н. *** ДА ЗАПЛАТИ
на С. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Д. В. № 21, ет.3 сумата от 50лева,
представляваща сторени в заповедното производството по ч.гр.д.№ №7431/2022г. на ВРС
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4