РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр.
Пловдив, 28 май 2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 98 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215 от ЗУТ.
Развива
се по жалба на Д.А.А. с ЕГН **********,***, Б.А.К. с ЕГН ********** ***, В.Г.П.
с ЕГН ********** *** и Н.Г.В. с ЕГН ********** ***, против Заповед № 160А 2002
от 04.08.2016 г. на Кмета на Община Пловдив за допускане на служебно
изработване на ПУП-ПР за част от кв.8 по плана на „Ст. г. ч.“, гр.П. с обхват
УПИ VIII-858 от кв.8 по плана на СГЧ, гр.П..
Твърди
се незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи, че не е налице
визираното в нея правно основание за допускане на изменението на плана по реда
на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, тъй като не е налице съгласието на всички
заинтересовани собственици, а освен това е налице несъответствие между
фактическите и правните основания, тъй като визираната норма на § 8, ал.2, т.3
от ПР на ЗУТ касае изменение на плана чрез поставяне в съответствие на
вътрешните регулационни линии на имотите с техните съществуващи граници, а това
изменение представлява изменение на уличните регулационни линии.
В
крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Представя
се писмена защита.
Ответникът,
Кметът на Община Пловдив, чрез надлежен процесуален представител, заема
становище за неоснователност на жалбата. Подробни доводи се излагат в
представено по делото писмено становище.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните
доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок предвид липсата на надлежно
съобщаване на заповедта на жалбоподателите, от лица, притежаващи правен интерес
по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ в
качеството им на притежаващи права на собственост върху имота – предмет на
процесното изменение – VIII-868,
кв.8, по плана на СГЧ на гр.П. /л.11 и сл./ и срещу акт, подлежащ на оспорване
– определение № 9414 от 17.07.2017 г. по адм.дело № 2583/2017 г. на ВАС.
Предмет
на настоящото оспорване е Заповед № 16ОА2002 от 04.08.2016 г. на Кмета на
Община Пловдив, с която се дава съгласие за служебно изработване на проект за
изменение на ПУП-ПР за част от кв.8 по плана на СГЧ гр.П. и се разрешава
изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за част от кв.8 по плана на СГЧ
гр.П. с обхват на проекта VIII-868, кв.8
по плана на СГЧ гр.Пловдив с контактна територия УПИ VII; ХХХIХ; улици.
Подадената
срещу нея жалба е основателна – оспорената заповед е издадена при липса на
мотиви и в противоречие с материалния закон.
Този
извод на съда следва от следните установявания:
Видно
от данните по административната преписка и от посоченото в мотивната част на
заповедта правно основание, същата се издава на основание §8, ал.2, т.3 от
ПРЗУТ. Следва да се има предвид, че въпросната норма съдържа различни
предпоставки за изменение на ПР от тези
чл.134 от ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда възможност за собствениците на
ПИ да поискат вътрешните регулационни линии на имотите да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на ПИ. Т.е. същата се отнася само за
вътрешни регулационни линии. Видно от заключението по приетата по делото СТЕ /л.114/
съгласно предложеното изменение границите на УПИ VIII-519.1154,
кв.8, приложение 4 по закл., не се променят вътрешни регулационни линии, а само
улични регулационни линии. С предвиденото изменение вътрешните регулационни
линии на посочения имот не се променят и съвпадат с имотните граници по КК.
Т.е. в настоящият случай предложението за изменение на ПР въобще не попада в
приложното поле на §8, ал.2, т.3 от ПРЗУТ още повече, че в ал.7 на посочения
параграф е налице изрична забрана за приложение на ал.2 по отношение на обекти
на публичната собственост каквато е безспорно улицата в конкретния случай.
Посоченото налага извода, че процедирането на процесното изменение по реда на
§8, ал.2, т.3 от ПРЗУТ е в противоречие със закона, а именно с така посочения
§8 от ПРЗУТ, което прави незаконосъобразна и процесната заповед.
Ако
се приеме, че процесното изменение е по реда на чл.134, ал.2 т.2 и т.6 от ЗУТ,
то заповедта отново е незаконосъбразна.
Наличието
на съгласие на всички собственици на имоти
по т.6 от чл.134, ал.2 от ЗУТ е предпоставка за отпочването на самата
процедура за изменението на ПУП каквото съгласие, предвид и оспорването на
заповедта, очевидно няма.
По
отношение посоченото правно основание на чл.134, ал.2 т.2 от ЗУТ липсват мотиви
както в заповедта, така и по самата административна преписка за наличието на
предпоставките на посочената норма. Самата административна процедура съдържа
данни за започване на същата по искане на самите жалбоподатели по реда на §8,
ал.2, т.3 от ПРЗУТ, който каза се е неприложим в случая касателно уличната
регулация, която всъщност е предмет на процесното предложение за изменение.
Липсват по преписката данни за наличие на други основания за изменение на ПР. Следва да се има предвид, че по преписката са
налице данни за незаконно изградена ограда по границите на УПИ VIII-954,868, кв.8 по плана на СГЧ гр.Пловдив и необходимост от освобождаване на
общинския имот, но не е ясна корелацията между тези обстоятелства и
необходимостта от процесното предложение за изменение на ПР при наличието на възможностите
по чл.225 а от ЗУТ/чл.65 от ЗОС.
Непосочването
на фактически основния, или посочването на такива, които не съответстват на
посочените правни основания, водят до незаконосъобразност на оспорената
заповед, която следва да бъде отменена.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 16ОА2002 от 04.08.2016 г. на Кмета на Община
Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Административен съдия: