РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 16.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –Радомир, гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Иляна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 562 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искове от „П.Д.“
ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Г.К.М.против „А.9.“ ООД, с ЕИК ..със седалище и адрес на
управление:*** и адрес за кореспонденция: с. Студена, ул. „С.в.“ № .,
представлявано заедно и поотделно от Р.Б.Г.и В.Д.Г.– управители.
В исковата молба се твърди, че в
началото на 2017 г. между страните действал неформален договор за
покупко-продажба на дизелово гориво от бензиностанция на ищеца, находяща се в
гр. Радомир, кв. „В.“. Сочи, че по силата на договора мотори превозни средства
на ответника зареждали на бензиностанция дизелово гориво, като за извършените
зареждания през съответния месец, ищеца издавал на ответника фактури в средата
и в края на месеца, като „А.9.“ ООД ползвало отложено плащане до 15 дни.
Сочи, че зарежданото гориво било
отчитано чрез сканиране на бар код на клиентските карти – 3 броя, издадена на
името на ответното дружество, посредством бар код четец и въвеждане на
информацията във фискалното устройство на бензиностанцията, като за всяко
зареждане бил издаван фискален бон и два броя служебен бон, съдържащи номер на
клиентска карта, дружество получател с ЕИК, имената на водача на МПС – титуляр
на клиентската карта и регистрационен номер на МПС, като ответника заплащал
дължимите суми по банков път. Твърди, че издаваните фактури били подписвани и
получавани от ответника от водача на МПС, който идвал да зареди първи на
бензиностанцията след издаването й, след което следвало да бъде заплатена по
банков път.
Твърди, че в периода от
15.09.2017 г. до 15.03.2018 г. на процесната бензиностанция били извършени
зареждания на гориво със следните клиентски карти на ответника: № ..– за МПС с
рег. № РК 9217 ВА; № *********, която не била обвързана с МПС и № ********** –
за МПС с рег. № Х ….. ВК, като общо зареденото дизелово гориво с картите било
от 8083.77 литра.
Сочи, че извършените зареждания,
ищеца издал 8 броя фактури на обща стойност от 15004.31 лева с включен ДДС,
които са както следва:
Фактура № ../30.09.2017 г. на
стойност от 2580.35 лева, с включен ДДС по фискални бонове № 233136 и № 233300;
Фактура № ../16.10.2017 г. на
стойност от 1793.40 лева, с включен ДДС по фискален бон № 236007;
Фактура № ../15.11.2017 г. на
стойност от 2282.92 лева, с включен ДДС по фискални бонове № 239065, № 239103 и
№ 239502;
Фактура № ../30.11.2017 г. на
стойност от 2311.88 лева, с включен ДДС по фискални бонове № 240427, № 241028 и
№ 241055;
Фактура № ../31.01.2018 г. на
стойност от 1544.20 лева, с включен ДДС по фискални бонове № 246626 и № 247347;
Фактура № ../15.01.2018 г. на
стойност от 1528.10 лева, с включен ДДС по фискални бонове № 248236 и № 248735;
Фактура № ../28.02.2018 г. на
стойност от 1499.35 лева, с включен ДДС по фискални бонове № .., № ..и № ..и
Фактура № ../15.03.2018 г. на
стойност от 1464.04 лева, с включен ДДС по фискални бонове № ..и № 251799.
Твърди, че процесните фактури,
издадени за извършени зареждания в периода от 15.09.2017 г. до 15.03.2018 г. са
приети и осчетоводени от ответното дружество, но не са платени, с изключение на
частично плащане в размер на 876.95 лева по фактура № .. от 30.09.2017 г.
Сочи, че с нотариална покана от
20.09.2018 г., получена от ответника на 05.10.2018 г., последният бил поканен
да заплати дължимите суми по издадените му фактури, като в периода от
05.10.2018 г. до 18.03.2019 г. „А.9.“ ООД извършил плащания на обща стойност от
1350.00 лева, с които бил погасен дължим остатък по фактура № ..от 15.09.2017
г. в размер на 473.05 лева, като по този начин задължението по тази фактура
било погасено изцяло, като частично било погасено и задължението по фактура № ..
от 30.09.2017 г. в размер на 876.95 лева, като последната сочена фактура
останал непогасен остатък в размер на 703.46 лева.
Излага доводи, че във всяка една
от процесните фактура е посочена дата – падеж на задължението по фактурата, но
независимо от това с иска се претендира обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа, съгласно сочената
нотариална покана – 13.10.2018 г. до датата на завеждане на иска – 05.07.2019
г. в размер на 1043.85 лева. Претендира и присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното и изплащане.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 14127.36 лева, представляваща главница по процесните фактури с
включен ДДС; обезщетение за забава в размер на 1045.85 лева, за периода от
13.10.2018 г. до датата на предявяване на иска – 05.07.2019 г., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 05.07.2019 г. до окончателното и изплащане, като му се
присъдят направените по делото разноски и осъди ответника да заплати на ищеца
направените разноски във връзка с производството по обезпечаване на иска в
размер на 40.00 лева – държавна такса и 840.00 лева – адвокатско
възнаграждение, които били сторени в производство по обезпечаване на иска по
гр.д. № 3699/2019 г. на РС – Перник, по което в полза на ищеца била издадена
обезпечителна заповед, по която пред ЧСИ – Анелия Василева било образувано ИД №
837/2019 г., за привеждането и в изпълнение, като в тази връзка ищеца твърди,
че е направил разходи пред ЧСИ в размер на 338.00 лева, от които 200.00 лева
адвокатско възнаграждение и 138.00 лева авансови такси, и обща сума на
направените разходи в производството по обезпечаване на иска в размер на
1218.00 лева.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата ищеца е приложил писмени доказателства.
В съдебно заседание, проведено на
16.12.2019 г., предявеният иск по чл.86 вр. чл.84 от ЗЗД е изменен от ищеца
чрез намаляването му със сумата от 15.69 лева, което намаление на иска е
допуснато от съда с протоколно определение, постановено в посоченото съдебно
заседание, като искът по чл.86 вр. чл.84 от ЗЗД се счита предявен за сумата
1028.16 лева.
В срока за отговор ответника не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Й., поддържа предявения иск. Моли съда да постанови
решение, с което искът да бъде уважен, като им се присъдят направените по
делото разноски, както и тези направени по обезпечетилното и изпълнително
производство.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от управителя Васил Данаилов Георгиев, който не оспорва
предявените искове. Предоставя на съда решението по предявените искове.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се
спори по делото, че както ищецът, така и ответникът са търговски дружества,
които по между са извършвали търговски сделки. Не се спори, че по между им в
началото на 2017 г. е бил сключен неформален договор за покупко-продажба на
дизелово гориво от бензиностанция на ищеца, находяща се в гр. Радомир, кв. “В.”,
от която моторни превозни средства на ответника, са били зареждани с дизелово
гориво.
По
делото са приложени и неоспорени от страните осем броя данъчни фактури, които
са както следва: фактура
№ ../30.09.2017 г. на стойност от 2580.35 лева, с включен ДДС по фискални
бонове № 233136 и № 233300; фактура № ../16.10.2017 г. на стойност от 1793.40
лева, с включен ДДС по фискален бон № 236007; фактура № ../15.11.2017 г. на
стойност от 2282.92 лева, с включен ДДС по фискални бонове № 239065, № 239103 и
№ 239502; фактура № ../30.11.2017 г. на стойност от 2311.88 лева, с включен ДДС
по фискални бонове № …., № ….. и № 241055; фактура № ../31.01.2018 г. на
стойност от 1544.20 лева, с включен ДДС по фискални бонове № .. и № …; фактура
№ ../15.01.2018 г. на стойност от 1528.10 лева, с включен ДДС по фискални
бонове № …. и № ….; фактура № ../28.02.2018 г. на стойност от 1499.35 лева, с
включен ДДС по фискални бонове № .., № ..и № ..и фактура № ../15.03.2018 г. на
стойност от 1464.04 лева, с включен ДДС по фискални бонове № ..и № 25179
От
изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза,
се установява по безспорен начин, че процесните 8 броя фактури са осчетоводени
по сметка № 411 – “вземания от клиенти” на името на ответника на стойност от
14127.36 лева с включен ДДС, а законната лихва за периода от 1.10.2018 г. до
05.07.2019 г. върху процесната главница е в размер на 1028.16 лева, до който
размер е намален и предявеният иск.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени
доказателства, както и заключението на приетата съдебно-икономическа
експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим.
За
уважаването му при условията на пълно главно доказване ищецът следва да
установи наличие на валидно възникнало облигационно отношение между него и
ответника, изпълнение на своето задължение и вида и размера на задължението на
ответника.
Страните
по делото са търговски дружества и съответно търговци по смисъла на чл.1, ал.2
от ТЗ. Сделките, предмет на настоящото дело са търговски такива по смисъла на
чл.286, ал.1 от ТЗ. Следователно, възникналите във връзка с тях отношения между
страните по делото се регулират от разпоредбите на ТЗ и на основание чл.288 от ТЗ от гражданските закони.
От
приетите и неоспорени от страните осем броя на процесните фактури, издадени от
ищеца се установява, че моторни превозни средства на ответника в периода от
15.09.2017 г. до 15.03.2018 г. са заредили дизелово гориво от 8083.77 литра на
стойност от 15004.31 лева, с ДДС. От изслушаната и приета СИЕ се установява, че
ответникът е заплатил само сумата в размер на 876.35 лева към 18.03.2019 г., с
която сума ищецът е погасил част от задължението по фактура №
*********/30.09.2017 г. След частичното плащане е останала неплатена сума по
издадените фактури в размер на 14127.36 лева с ДДС.
Не се
спори между страните, че по между им са съществували трайни търговски
отношения, свързани с продажба на дизелово гориво, във връзка с които са
осъществени и процесните продажби.
Съгласно
чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговските сделки е необходима
писмен или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В ТЗ не се съдържат
разпоредби регламентиращи формата, в която следва да бъде сключена търговската
продажба. Следователно на основание чл.288 от ТЗ, приложими са нормите на
гражданското законодателство. В ЗЗД не е предвидена форма за действителност за
договора за покупко-продажба, освен в случаите, посочени в чл.18 от ЗЗД, а
именно при прехвърляне и учредяване на право на собственост или други вещни
права върху недвижим имот. В конкретния случай предмет на договора за
покупко-продажба е дизелово гориво, поради което законът не изисква форма за
неговата действителност. Затова постигнатото и установено устно съгласие между
страните за сключване на процесните договори е достатъчно за пораждане на
правното им действие. В съответствие с уговореното ищецът е продал на ответника
общо 8083.77 литра гориво – дизел, а от заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е извършил частично заплащане на дължимата от него
сума, като са станали дължими общо 14127.36 лева. При доказателствена тежест на
ответника, не са представени доказателства за погасяване на така посочената
сума, поради което и съдът намира, че същата е дължима от него на ищеца и
затова предявения иск следва да бъде уважен.
Ищецът
претендира обезщетение за забава върху дължимата от ответника сума. Съгласно
чл.294, ал.1 от ТЗ лихва за забава между търговци се дължи, освен ако не е
уговорено друго. В настоящия случай при доказателствена тежест на ответника,
същият не е ангажирал доказателства за установяване наличието на уговорка за
недължимост на лихва за забава. Следователно такава се дължи. Видно от
приложените по делото фактури, в тях се съдържа посочване на датите на падежите
на задълженията на ответника за заплащане на цената на продаденото гориво. Те
съвпадат с датите на издаване на фактурите. Следователно това са и датите, на
които задълженията на ответника са станали изискуеми и от този момент той дължи
заплащане на лихва за забава върху съответните главници. Размерът и е изчислен
от вещото лице, който е от 1028.16 лева, като това е размерът след извършеното
от ищеца изменение на иска, чрез неговото намаляване, и частичен отказ от
предявения иск, поради което и за тази сума искът се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. На ищецът следва да бъде присъдена
и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски в настоящото производство и в
производството по реда на чл.390 от ГПК за обезпечаване на иска преди
предявяването му, както и тези по изпълнителното производство, които след като
се редуцират с оглед направения от ищеца частичен отказ от предявеният иск за
лихва, следва да бъдат присъдени такива на ищеца в размер на 3305.66 лева, и
същите се възложат върху ответната страна.
Воден от горното
Районен съд - Радомир
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.79, ал.1 вр. чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ „А.9.“ ООД, с ЕИК ..със
седалище и адрес на управление:*** и адрес за кореспонденция: с. Студена, ул. „С. в.“ № .., представлявано заедно и поотделно
от Р.Б.Г.и В.Д.Г.– управители да
заплати на „П.Д.“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя Георги Костадинов Милев, сумата в размер на 14127.36
(четиринадесет хиляди сто двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки)
лева вкл. ДДС, представляваща стойността
на продадено дизелово гориво от бензиностанция, находяща се в гр. Радомир, кв.
„Върба“, за което са издадени данъчни фактури, с номера както следва: № ../30.09.2017 г.; № ../16.10.2017
г.; № ../15.11.2017 г.; № ../30.11.2017 г.; № ../31.01.2018 г.; № ../15.01.2018
г.; № ../28.02.2018 г. и № ../15.03.2018 г., ведно с обезщетение за
забава върху всяка от главниците, в размер на 1028.16 (хиляда двадесет
и осем лева и шестнадесет стотинки) лева за периода от 13.10.2018 г. до
05.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14127.36 лева, считано от 05.07.2019 до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „А.9.“ ООД, с ЕИК ..със седалище и адрес на управление:*** и адрес за
кореспонденция: с. Студена, ул. „С. в.“ № ….., представлявано заедно и
поотделно от Р.Б.Г.и В.Д.Г.– управители да заплати на „П.Д.“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.К.М., сумата в размер
на 3305.66 (три хиляди триста и пет лева и шестдесет и шест стотинки) лева,
представляваща направени разноски в исковото, обезпечителното и изпълнителното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАРЛА ,
СЕКРАТАР : /И.С./