№ 55128
гр. София, 13.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110109804 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [******], ЕИК: [******], за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. Г. Ц., ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на вземанията за главница и
мораторна лихва върху главницата в размер на законната за претендирания от заявителя
период в съответствие с разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Относно претендираните суми - такса за разглеждане, съгласно Договор за
потребителски паричен кредит от 11.05.2023 г. в размер на 7,32 лева и за сумата над 12,48
лева (мораторна лихва за забава за периода на забавата в размер на законната лихва) до
пълния заявен размер 75,63 лева съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител илида прецени
дали е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените документи съдът намира, че по
отношение на уговорените такси и претендираната лихва е налице нарушаване на
императивни норми на ЗЗП, като клаузите се явяват договорени в противоречие с добрите
нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Според договора кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на
искането му за кредит. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на
1
договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така формулирани,
разпоредбите на договора противоречат на посочената императивна норма на закона.
Обсъжданата клауза е и неравноправна съгл. ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като
предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано
изпълнението на насрещно задължение.
От друга страна съгласно чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Също така, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо и
претенцията на кредитора за мораторна лихва за периода на забавата над законоустановения
размер (12,48 лева, изчислена с помощта на онлайн лихвен калкулатор) противоречи на
нормата на чл. 33 ЗПК, съответно в тази част заявлението също подлежи на отхвърляне.
Със заповедта за изпълнение съдът е взел предвид съотношението на уважената и
отхвърлената част от искането, с оглед което и с настоящото разпореждане следва да
отхвърли искането за разноски, за които заповед за изпълнение не се издава.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 54122/19.02.2024 г., подадено от [******], ЕИК:
[******], а издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. Г. Ц., ЕГН:
**********, по отношение на следните вземания:
- такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит №
[******] в размер на 7.32 лева;
- мораторна лихва за периода 04.07.2023 г. - 14.02.2024 г. за разликата над 12,48 лева
до пълния заявен размер от 75,63 лева'
- за държавна такса за сумата над 17,44 лева до пълния заплатен размер от 25,00 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 34,88 лева до пълния размер от 50 лева,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8, вр. НЗПП.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба, подадена до
СГС чрез СРС в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис да се връчи на заявителя чрез ССЕВ, а при невъзможност - по общия ред.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2