№ 187
гр. Пловдив, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300503321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. З. Т. против Решение № 3528/08.08.2024г.,
пост. по гр.д.№ 9060/2023, ПдРС, в частта, в която е отхвърлил предявения от
жалбоподателката против ЗАД Армеец АД иск за заплащане сумата над 2000лв. до
претендираните 8000лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпени болки и страдания от настъпило ПТП на 11.12.2022 г. в гр. Пловдив, ведно
със законна лихва върху нея от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят А. Т. поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, необосновано, т.к. е немотивирано, липсва пълно, ясно и всестранно
обследване на събрания по делото доказателствен материал, същият е тълкуван
превратно и едностранчиво, не е спазен принципът на справедливостта, решението е
постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика. Подробно са
изложени твърденията на жалбоподателя относно вида и тежестта на понесените
неимуществени страдания, за които , обаче, съдът е определил прекалено ниско
обезщетение. Твърди се, че е налице увреда на психичното здраве на
жалбоподателката и дългият период на възстановяване от емоционалния и психически
стрес. Поддържа, че съдът не е отчел, установените по делото факти, че при
настъпване на произшествието е получила силен шок,, не е могла да излезе от
автомобила, а била извадена от трети лица, че главата й е била потопена във вода, че
1
не е могла да се контролира и е тръгнала да бяга след изваждането си от автомобила.
Твърди че и до момента не е преодоляла последиците от шока. Поддържа и че съдът
не е отчел факта, че настъпилото ПТП е променило бита й, ограничава възможността й
да пътува и дори и съм момента изпитва страх от шофиране. Поддържа и че
решението не е съобразено със съдебната практика за справедливо обезщетение при
подобни случаи. Моли съда да отмени обжалваната част на решението и да постанови
ново, с което й присъди обезщетение в пълния претендиран размер. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД Армеец АД е подала отговор на въззивната жалба, в
който я оспорва. Счита, че в първоинстанционното решение е спазен принципът на
справедливостта и определеният размер на обезщетение е правилен. Поддържа
неоснователност на възраженията на жалбоподателката за немотивираност на
решението и за липса на всестранно обсъждане на доказателствения материал. Излага
подробни съображения относно доказателствата по делото, свързан със
здравословното състояние на ищцата. Прави извод, че по делото се установяват леки
охлузвания, за които възстановителния процес трае 10-15 дни, при което определеното
обезщетение е напълно адекватно и съобразено с принципа на справедливостта. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от отхвърлителната част на съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е образувано по иск с пр. основание чл.432, ал. 1
във вр. с чл.380 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
ГО на пострадал при ПТП. Във въззивното производство спорът е отнесен единствено
по отношение отхвърлената част от иска за неимуществени вреди и за правилното
приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД при определянето им.
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
2
По отношение на правилността оплакванията във въззивната жалба се свързани
с неправилно приложение на принципа на справедливостта при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди, както и до неправилна оценка на събраните
по делото доказателства в тази насока.
Доколкото решението в осъдителната му част, в която е призната дължимостта
на обезщетение по процесната застраховка, е влязло в законна сила, то към момента не
се налага обсъждане на въпросите, свързани с настъпване на застрахователно събитие
и възникване на задължението за плащане на обезщетение по застраховката ГО .Ще
бъдат разгледани доказателствата, касаещи единствено определяне размера на
претендираните вреди.
От фактическа страна по делото се установява следното :
За установяване на настъпилите увреждания при причиняване на процесното
ПТП на ищцата А. Т. по делото е представено СМУ № 1446/2022 от отделение по
Съдебна медицина на УМБАЛ Св. Георги. От същото се установяват охлузвания в
областта на корема, горните и долните крайници. По делото е приета СМЕ с в.л. д-р
Б., която се възприема от съда като обективна и компетентна, която преповтаря
констатираните наранявания в СМУ. Според експертизата оздравителния процес
продължава 10-15 дни.
По делото е изготвена СПсЕ с в.л. Д.В., която след проведено изследване на
пострадалата А. Т. установява, че настъпилото ПТП е причинило остра стресова
реакция, емоционален стрес, които са обичайни проявления на психиката при
негативни въздействия. Състоянието на изследваното лице не съставлява психично
заболяване и няма болестен характер. Към момента на изследването се констатират
остатъчни емоционални трегери – повтарящи се спомени, страх от шофиране,
непримиримост. Според експерта ситуацията е преработена на психологическо ниво.
По делото са събирани и гласни доказателства. Свидетелят Здравко Терзиев,
който е баща на ищцата твърди, че я е видял два часа след произшествието. Тя
треперела, била мокра и в шок. След прибирането си в дома им започнала да се
оплаква от болки във врата. Имала синини по цялото тяло. При преглед не се
установили счупвания, а лекарите казали , че след седмица болките ще отшумят. Дали
й указания да не гледа телевизия и на телефона една седмица. Възстановявала се около
месец и половина. Получила страх от шофиране и отказвала да започне отново. Преди
инцидента шофирала ежедневно, пътувала с колата си до София, където учила. Сега се
придвижвала само с автобус, защото се страхувала някой да не я удари. Този страх
принудил родителите я да я заведат на психолог. Три пъти ходила на терапия при
психолога, но като не почувствала подобрение се отказала.
Разпитван е свидетелят С.Р., който е пряк очевидец на инцидента и е изваждал
пострадалите момичета при процесния инцидент от колата им. Според свидетеля удара
3
между двете коли бил неизбежен, защото колата на виновния водач отнела
предимството на колата на ищцата. Последната нямало какво да направи и при удара
колата й полетяла към крайпътния канал.
Свидетелят спрял своя автомобил и отишъл да види какво се случва с падналата в
канала кола. Чувал , че хората вътре крещят. Скочил в дерето, т.к. видял, че водата от
канала навлиза в колата. Едното момиче го извадил като отворил задна врата, а
другите две – като счупил стъкло и прерязал коланите. Автомобилът им бил
преобърнат по таван и момичетата били притиснати от въздушните възглавници, не
можели да помръднат и пищели от ужас. Едното момиче дори започнало да бяга по
протежение на водата и се наложило да я успокоява, за да я изведе горе на пътя.
При така описаната фактическа обстановка съдът приема за доказани безспорно
от събраните писмени доказателства по делото уврежданията на пострадалата Т. –
охлузвания но тялото и крайниците , които физически наранявания са отшумели за
период от 10-15 дни. По дълъг период е продължило психичното възстановяване на А.
Т., която според гласните доказателства е преживяла силен ужас от случилото се .
Най-точни показания в тази насока дава свидетелят Р., който е пряк очевидец на
инцидента и който твърди, че случилото се е било наистина шокиращо – Т., като
шофьор на автомобила движещ се на път с предимство не е имала никаква
възможност на предотврати удара с пресичащата главния път кола, преобръщането на
колата й по таван и пропадането й в крайпътен канал с дълбочина 4-5 метра,
навлизането на вода в колата, невъзможността да излезе сама от нея. Свидетелят
твърди, че пострадалите три момичета са пищели от ужас. Всички тези данни говорят
за едно крайно травмиращо събитие, което е причинила силен шок у ищцата. От
показанията на другия свидетел - Терзиев, който е баща на ищцата, но чийто показания
съдът кредитира, т.к. се подкрепят от писмените доказателства по делото, се
установява, че след инцидента се е наложило А. Т. да потърси психологическа помощ,
т.к. не е могла да преодолее шока от случилото си. Приетата СПсЕ също установява,
че дълъг период от време Т. е преживявала случилото се с нея, както и че до момента
изпитва страх от шофиране. Експертизата заключава, че ситуацията е преработена на
психологическо ниво, но и към момента Т. изпитва страх да управлява автомобил.
Не се доказаха твърденията на жалбоподателката за наличие на паник атаки
или за други различни емоционални или психологични разстройства, като СПсЕ не
открива данни за подобни изживявания.
В настоящия случай се установи, че пострадалото от ПТП лице А. Т. претърпяла
неимуществени вреди от причиняването на ПТП, изразяващи се в болки от нанесените
й телесни увреждания – охлузвания, отшумели за кратък период от време и силен шок
и стрес при настъпване на самото ПТП, както и продължителен стрес, емоционален
дискомфорт, страх и отказ от шофиране, като последните изживявания са променили
4
обичайния й начина на живот. От активен шофьор, който е пътувал и на дълги
разстояния, свободно се е придвижвал от дома си до учебното заведение, в което учи в
друг град, Т. е започнала за изпитва страх дори от пътуване с автомобил, започнала да
се придвижва с автобус , за да отива в университета си. Този страх не е преодолян и
към момента, съобразно констатацията на експерта от СПсЕ.
Необходимо да се изследва въпросът какво е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от посочените увреждания. Основният принцип при определяне
на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а
именно по справедливост. Доколкото справедливостта е абстрактно понятие е
необходимо да се вземе предвид продължителността, степента и характера на
търпените негативни последици от деянието. В конкретния случай е налице няколко
леки травматични увреждания, с един сравнително кратък период на възстановяване –
между 10-15 дни. Не се установява интензитета на болките и страданията да е бил над
нормалния за подобен род увреждания., Установяват се и силно изразени психически
травми – силен шок и стрес при настъпван на ПТП, продължителен страх и
емоционален стрес, довели до промяна на начина на живот и в бита на пострадалото
лице. С оглед на всички тези обективни факти, разкриващи степента на причинения
дискомфорт, на търпените страдания, болки и неразположение, съдът намира за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. Същото се явява
справедливо и съответстващо на обичайните необходими суми за репариране на вреди
от подобен род. Над тази сума не следва да се присъжда обезщетение, т.к. същото би
превишило справедливия размер.
Решението на първоинстанционния съд се явява неправилно в частта, в която е
отхвърлен иска над 2000лв. до 5 000лв., поради което следва да бъде отменено в тази
му част и вместо него бъде постановено ново, с което се уважи иска над сумата от
2000.лв. до присъдения размер от 5000лв.
Следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното
производство с оглед изхода на спора. Претендираните разноски от ищцата пред
първоинстанционния съд са в размер на 2560лв.. определени по съразмерност
дължимите разноски са в размер на 1600лв.. присъдени са разноски са в размер на
707,73лв. Така оставал дължими още 892,27лв. до общо дължимите 1600лв., За тази
сума въззивемото дружество следва да бъде осъдено.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 120лв., заплатена ДТ , опредЕ. по съразмерност
на уважената част на жалбата / няма претенция за адвокатско възнаграждение/, а
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество 50лв., за
юрисконсултско възнаграждние, определено по съразмерност на отхвърлената част на
жалбата.
5
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3528/08.08.2024г., пост. по гр.д.№ 9060/2023, ПдРС, в
частта, в която е отхвърлен предявения от А. З. Т., ЕГН **********, против ЗАД
Армеец АД, ЕИК *********, иск за заплащане сумата над 2000лв. до претендираните
5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и
страдания от настъпило ПТП на 11.12.2022 г. в гр. Пловдив, ведно със законна лихва
върху нея от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, да заплати на А. З. Т., ЕГН
**********, допълнително сумата от 3000лв., или общо с вече присъдената сума от
2000лв. да й заплати сумата от 5000лв. - обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на претърпени болки и страдания от настъпило ПТП на 11.12.2022 г. в гр.
Пловдив, ведно със законна лихва върху нея от 21.06.2023 г. до окончателното
изплащане, както и още 892,27лв., разноски за първоинстанционното производство и
120лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. З. Т., ЕГН **********, да заплати на ЗАД Армеец АД, ЕИК
*********, сумата от 50лв. разноски за въззивното производство.
Потвърждава решението в останалата ожалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6