№ 292
гр. Перник, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500230 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1 от 02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1597/2023 г. Районен
съд - Перник е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, че съществува изискуемо вземане срещу С. С. Л. ЕГН ********** с. Д. общ.
Перник ул. „***“ № 25А а именно, че същата дължи на ищеца сумите в размер на 6
470.30 лева, представляваща: сумата 4052.81 лв. главница по договор за потребителски
кредит револвиращ с издаване на кредитна карта № PLUS-***, сключен на 03.01.2020
г., ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението; сумата 2050.78 лева представляваща
договорна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 18.01.2023 г. сумата 366.71 лева
представляваща обезщетение за забава считано от 02.09.2021 г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд, за които суми била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Съдът е обезсилил Заповед за изпълнение № 152 от 31.01.2023 по ЧГД № 0321 /
2023г. по описа на ПРС и е прекратил производството по ЧГД № 0321/2023г. по описа
на ПРС.
На основание чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по
делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от От
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт Н.Г.П.-А., с която се
обжалва като неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд,
като се сочи, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния
1
закон. На първо място се сочи, че при изготвяне на доклад по реда на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд не е изпълнил служебното си задължение да укаже на
ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на задължението от страна на
кредитора по чл. 2 да преведе директно на застрахователния агент размера на кредита
за покупка на застраховка. Намира, че неправилно решаващият съд е приел, че
договорът е сключен при заобикаляне на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в подкрепа на
това твърдение се излагат подробни аргументи, включително се цитира и съдебна
практика. Твърди, че процесният договор е изготвен съобразно законовите изисквания
– същият е изготвен и подписан на български език, ясно е посочено каква сума се
отпуска, както и каква сума и при какви условия следва да се върне. Допълва, че
същият е сключен при фиксирана лихва за срока на договора и погасителния план
изцяло отговаря на изискванията на ЗПК при договори с фиксирана лихва. Сочи, че в
настоящия случай изискването към съдържанието на погасителния план е изпълнено и
в същия са посочени размера на погасителните вноски, броят, периодичността и датите
на плащане. В подкрепа на изложените аргументи отново се цитира богата съдебна
практика. В заключение са наведени твърдения, че освен чистата стойност на договора,
ответникът дължи и лихвата за забава от датата на исковата молба, защото макар
договорът да е недействителен в частта за лихвата и да няма падеж, в този случай
забавата по българското право настъпва от поканата , която е имплицитно съдържаща
се в исковата молба. Въз основа на изложените съображения се моли съда за
постановяване на решение, с което да бъда отменен атакувания съдебен акт на първата
инстанция и произнасяне по същество на спора. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Прави се искане за допускане и назначаване на съдебно
– счетоводна експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. С. Л., чрез адв. Д. М., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че постановеното от
първата инстанция решение е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния закон. Излагат се съображения, като се сочи за правилен
извода на решаващия съд, че процесния договор е нищожен. Твърди се, че същият не
отговаря на законовите изисквания и е изготвен в несъответствие на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Въз основа на изложеното се моли за постановяване на
решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
С решение № 138 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1597/2023 г.,
Пернишкият районен съд е отхвърлил искането на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД за допълване на решение № 1 от 02.01.2024 г. по гр.д. № 1597/2023 г. на ПРС в
частта за присъдените разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв в полза на адв. Д. М. САК - за
намаляването им.
С решението съдът е допълнил по молба по реда на чл.248 ГПК депозирана от
адв. Д. М. САК - Решение № 01 от 02.01.2024 г. по гр. дело №1597/2023 г. по описа на
ПРС – за присъждане адвокатски разноски в заповедното производство – ч. гр. дело №
0321/2023 г. по описа на ПРС.
В указания срок е постъпила въззивна жалба по постановеното решение от
2
Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи, че съобразно
чл. 78, ал. 5 от ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаление на
възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Допълва, че
основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената
на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че в
случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не е провеждано нито
едно съдебно заседание, като не са налице и множество факти, по които страните да
спорят,не са назначавани експертизи, не са разпитвани свидетели. В подкрепа на
изложените съображения се цитера съдебна практика, включително и на СЕС. Въз
основа на изложеното се твърди, че атакуваното решение е неправилно в частта, с
която е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК. Моли за отмяна на
атакувания съдебен акт и произнасяне по същество на спора.
В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. С. Л., чрез адв. Д.
М., с който същата е оспорена. Изразява се становище за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение. Твърди, че размерът на присъденото
възнаграждение на ответната страна е правилно определен и съобразен със законовия
минимум на МНРАВ. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са
допустими и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадени са срещу
акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен
интерес от обжалването.
Жалбоподателят е възразил, че първоинстанционният съд не е изпълнил
служебното си задължение да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение
на задължението от страна на кредитора по чл. 2 да преведе директно на
застрахователния агент размера на кредита за покупка на застраховка.
Настоящият състав счита това възражение за неоснователно. С Определение №
1677 от 31.05.2023 г. Районен съд Перник е изготвил доклад по делото по смисъла на
чл.140 ГПК, в който е изяснил характера на предявения иск, като е посочил правната
му квалификация и е указал на страните каква е доказателствената им тежест, в т. ч.
доказване размера на вземанията от страна на ищеца. Действително, ал. 2 на чл. 146 от
ГПК задължава съдът да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства, но в настоящия случай в исковата молба не се съдържат каквито и да
било твърдения за извършено плащане от страна на кредитодателя на застрахователен
агент на сумата от 1779,00 лева, представляваща застрахователна премия. Размера на
последната е само формално спомената, без да се изложат твърдения относно
изпълнението на тази част от процесния договор от страна на кредитодателя. Поради
това не може да се приеме, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията
си по чл. 146 ал. 2 от ГПК.
Досежно направеното доказателствено искане от страна на въззивния
жалбоподател да бъде допусната допълнителна съдебно счетоводна експертиза,
настоящият въззивен състав намира, че направеното искане се явява неоснователно и
следва да остане без уважение, доколкото не са налице предпоставките за сочене на
ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение (доколкото се установи, че такова
3
няма), поради което и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В
допълнение следва да се отбележи, че с Протоколно определение № 4344 от 26.09.2023
г. Районен съд - гр. Перник е допуснал изготвянето на съдебно – счетоводна
експертиза, а в съдебно заседание на 05.12.2023 г. съдът е приел и приложил към
делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза. Съдебният състав
счита, че ищецът всъщност иска събирането на доказателства, които е могъл да посочи
в срок в първоинстанционното производство и случаят попада в забраната но чл. 266,
ал.1 ГПК. Не е допустимо и съставлява съществено нарушение на процесуалното
правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по преклудирани
възражения и събирането на доказателства, които страната е могла своевременно да
заяви и представи в първата инстанция - Решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. №
4108 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивния
жалбоподател за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на30.05.2024 г.
от 11.05 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5